Преди 30 години Жельо Желев - първият президент от СДС, прави първата стъпка на България към НАТО
Процесът по присъединението на страната ни към системата за групова защита продължава 10 години
14 февруари 1994 година Първият демократично определен президент на България Желю Желев подписва в Брюксел формалния документ за присъединението на България към проекта на НАТО " Партньорство за мир ".
Месец по-рано - на 17 януари 1994 година, Министерският съвет утвърждава решение за присъединяване на България в " Партньорство за мир " и дава единодушие за сключване на Рамковия документ на самодейността.
Целта на програмата " Партньорство за мир " е да се покачат опциите на страните за присъединяване в действия по поддържане на мира посредством взаимно обмисляне, образование и учения и да се усъвършенства оперативната съгласуемост сред въоръжените сили на тези страни и НАТО. Другата огромна цел е да се подобрят отбранителното обмисляне, образуването на военния бюджет и демократичния надзор върху въоръжените сили.
Инициативата " Партньорство за мир " е оповестена при среща на високо ниво на държавни и държавни ръководители на страните членки на НАТО на 10-11 януари 1994 година в Брюксел, Белгия.
На 11 януари с.г. ръководителите на страните от НАТО публично канят някогашните си съперници от Варшавския контракт, в това число и Русия, да се причислят към проекта " Партньорство за мир ", обещавайки военно съдействие, само че не и участие в съюза, оповестява Ройтерс тогава.
На излъчената по малкия екран гала от първия ден на срещата на високо ниво в Брюксел, бележеща преломен миг в 44-годишния съюз, водачите на страните членки на НАТО, подписват документ, с който насочат покана към някогашните комунистически страни и неутрални страни да договарят за самостоятелни съглашения за сигурност, като им оферират също съвещания, ако тези страни се усещат застрашени.
" Днес означаваме историческа самодейност за нашия съюз ", съобщи генералният секретар на организацията - Манфред Вьорнер, приканвайки водачите да подпишат два документа - един на британски и един на френски език. Съюзниците подписаха документите по азбучен ред на техните страни. Президентът Клинтън, който постави подписа си финален, не направи никакъв коментар, съобщи АП.
" Вратата е отворена ", уточни английският министър председател Джон Мейджър, уточнявайки, че това явно би могло да докара до приемането на нови членове в НАТО. Германският канцлер Хелмут Кол означи, че се прави " сериозна крачка по пътя " към разширението на съюза.
В поканата си за партньорство водачите от НАТО декларират: ‚Активното присъединяване в " Партньорство за мир " ще играе значима роля в еволюционния развой за разширението на НАТО ". Те показват предпочитание " да заздравят връзките с демократичните страни, намиращи се на Изток от нас ". Съюзът, декларират те, " остава отворен за участие на други европейски страни, които са в положение да допринесат за сигурността в Северноатлантическия регион ".
Според самодейността присъединяване на източноевропейците в съюза се свежда до взаимни военни учения, миротворчески задачи и разрешаване на спешни положения. От своя страна те би трябвало да одобряват критериите за народна власт, да съблюдават човешките права и да зачитат границите, прецизира Асошиейтед прес.
На 12 януари 1994 година президентът Желю Желев организира среща с министър-председателя и министъра на външните работи Любен Беров, министъра на защитата Валентин Александров и министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов. Целта на тази среща е да се координира и показа българската позиция към НАТО. На нея е взето решение България да подпише оферти от НАТО Рамков документ за присъединяване в програмата " Партньорство за мир ".
До 2002 година към програмата за консолидиране към Алианса се причисляват 47 страни.
Съвещание на президента Желев
През януари 1994 година в президентството се състои заседание, отдадено на координирането българската позиция към НАТО. По покана на президента Желю Желев в него вземат участие министър председателят Любен Беров, министрите на външните работи Станислав Даскалов, на защитата Валентин Александров и на вътрешните работи Виктор Михайлов, началникът на Генералният щаб ген. Любен Петров, началникът на военния кабинет на президента ген. Стефан Димитров, ръководителите на парламентарните комисии по външната политика Юнал Лютфи и по националната сигурност Николай Слатински, както и външнополитическият консултант на президента Камен Величков.
На съвещанието, както осведоми представителят на президента Валентин Стоянов, са разисквани тезисите за диалога на идващия на доктор Желев със специфичния делегат на американски президент Мадлин Олбрайт. Говорителят акцентира, че посредством декларацията на Министерството на външните работи България показва утвърждението си към самодейността " Партньорство за мир " и в най-скоро време България ще подпише и поканата, и рамковия контракт на " Партньорство за мир ". Решено е Министерският съвет да образува работна група, която да създаде предложение за съответно присъединяване на България в самодейността.
На срещата, прецизира пред журналиста министър-председателят, е решено кой да подпише от името на България документите за присъединяване на България в " Партньорство за мир ". Това, съобщи министър председателят, явно ще бъде президентът Желев. На съвещанието си в понеделник кабинетът ще прегледа това предложение и ще бъде основана работна група, която да подготви рамковия документ за присъединение на България към " Партньорство за мир ".
На 14 февруари 1994 година президентът Желю Желев подписва формалния документ за присъединение към " Партньорство за мир ", което е и първото публично съглашение сред България и НАТО.
Президентът Желю Желев подписа " Партньорство за мир "
С цялата церемониалност, полагаща се на случая, президентът Желю Желев подписа през днешния ден следобяд в централата на НАТО документа, с който България се причислява към самодейността " Партньорство за мир ", предава тогава за Пол Монтгомъри.
" Всичко мина добре ", споделя президентът пред телеграфната организация в края късото си посещаване в Брюксел. Отбелязва се, че приказва пред локалния сътрудник на доста добър британски в първокласната резиденция на българската посланичка Леа Коен, преди да се качи на самолета за София.
" Доволен съм, благополучен съм. Мисля, че това е добре за националната сигурност на България в далечна вероятност. България ще се интегрира последователно към европейските структури. "...
Споразумението, подписано от Желев, причислява България към процеса на асоцииране, без цялостно участие. Този общоприет текст към този момент е подписан от ръководителите на Естония, Унгария, Литва, Полша, Румъния и Словакия. България е осмата страна, която подписва, а по-късно през днешния ден следобяд Латвия стана деветата.
След това президентът дава конференция в резиденцията на посланичката Коен в най-луксозната част на Брюксел. Месната полиция изпраща моторизиран конвой за президентската лимузина, който да го придружи до летището. Желев е отрупан с въпроси за ситуацията в Босна. Той назовава заканите на НАТО с нахлуване против артилерийските позиции на босненските сърби към Сараево " акт на мир " и показва вяра, че това ще има отрезвяващо влияние върху воюващите...
Слово на президента на Република България Желю Желев
" Радостен съм още веднъж да посетя основната квартира на HAТO в Брюксел, където модерна, демократична България има доста другари и положителни сътрудници. Важен и настоятелен е мотивът, който ме докара тук - формалното присъединение на Република България към самодейността " Партньорство за мир ", като стадий от суверенната ѝ политика за приобщаване към европейските и евроатлантически структури, акцентира българският президент на церемонията за присъединението на България към самодейността на НАТО.
По-рано през тази година - на януарската среща на високо ниво на НАТО, тук в Брюксел, беше разискван общият архитектурен план за бъдещата сигурност в Европа и света. Убеден съм, че Северноатлантическият съюз прави добър избор, като търси нов вид сигурност в консолидираното на Европа посредством присъединението на новите демокрации, продължи Желю Желев. Според него съдбоносно е смисъла на този развой, с цел да може демокрацията да пусне здрави корени в Източна Европа, а плодовете ѝ да нямат горчив привкус за хората, които отхвърлиха комунизма с вяра и убеденост в личните сили и в едно почтено бъдеще, което Западът ще поддържа.
Аз имам поради партньорството за мир, за стопански прогрес, за постоянен и динамичен напредък. За нас концепцията за сигурност, наред с военния съставен елемент, има стопански, обществени, политически и филантропични измерения. Позволявам си да настоявам, че в Република България концепцията за съдействие с НАТО намира необятна социална поддръжка, а и българското Народно заседание стана първият от парламентите в Източна Европа, който одобри специфична декларация по самодейността " Партньорство за мир ", споделя той...
От 13 юли 1990 година, когато приехме предложенията в лондонската декларация на Съвета на НАТО, ние не стоим със скръстени ръце. Развиваме съдействието си с организацията като цяло и с обособени нейни членове, България взе участие допълнително от 140 съответни взаимни политико-военни и военнотехнически планове, в интервенции на Организация на обединените нации по поддържане на мира и несъмнено, в Северноатлантическия съвет за съдействие уточни българският държавен глава...
Аз бих желал още един път да поздравявам заявената от НАТО подготвеност за отваряне към проблемите на сигурността на Източна Европа, за приемане на нови членове в бъдеще. Надявам се, че еволюционният развой, започващ с " Партньорство за мир ", ще се основава на равноправно отнасяне, ще регистрира законните ползи на страните - сътрудници в региона на сигурността, ще планува в бъдеще представянето на гаранции за сигурност... Накрая той акцентира:
" Партньорство за мир " е отговор на провокациите на новото време, само че самата самодейност също е предизвикателство и тласък за демократичните промени - най-видимо във военното дело и армията, само че всъщност в целия публичен и стопански живот на източноевропейските страни.
Република България, към този момент като сътрудник на НАТО, ще продължи да следва своята суверенна линия към пълноправно участие в съюза. За това ние и отсега нататък ще разчитаме на схващане и поддръжка от страните членки на съюза, от основната квартира на НАТО.
Агенция Ройтерс и АП цитират думите на президента Желев на конференцията в Брюксел, че подписването от България на документа за " Партньорство за мир " е първата стъпка на неговата страна към присъединение към НАТО.
" България може да образува " триъгълник " на непоклатимост на Балканите дружно със страните от НАТО Гърция и Турция. Конфликтът в някогашната Югославия заплашва сигурността на Балканите, цитира Ройтерс (тогава Ройтер) думите на президента Желев. Връзките с НАТО могат да защитят източноевропейските страни от " гневния шовинизъм, от етнически и религиозни вражди и в последна сметка - от въоръжен спор ", добавил президентът, съгласно Ройтер.
След приемането на самодейността Република България интензивно взе участие в ученията по програмата, с което способства за повишение на доверието сред Въоръжените сили на страните членки на НАТО и на страните сътрудници.
Първото обучение по " Партньорство за мир ", проведено от Българската войска, е военноморското обучение " Бриз 94 " от 24 до 29 юни 1994 година
На съвещание на Съвета на НАТО на 28 ноември 1994 година в Брюксел, Белгия, заместник-министърът на външните работи на България Тодор Чуров афишира, че страната ни приема първата Индивидуална стратегия за партньорство с НАТО. Страната ни се причислява към Споразумението сред страните членки на НАТО и страните участнички в самодейността " Партньорство за мир " на 16 октомври 1995 година в Брюксел, Белгия. Споразумението контролира статута на техните въоръжени сили и правния статут на силите, участващи в действия по партньорството на непозната територия.
10 години по-късно на 29 март 2004 година, България става пълновръстен член на НАТО.
14 февруари 1994 година Първият демократично определен президент на България Желю Желев подписва в Брюксел формалния документ за присъединението на България към проекта на НАТО " Партньорство за мир ".
Месец по-рано - на 17 януари 1994 година, Министерският съвет утвърждава решение за присъединяване на България в " Партньорство за мир " и дава единодушие за сключване на Рамковия документ на самодейността.
Целта на програмата " Партньорство за мир " е да се покачат опциите на страните за присъединяване в действия по поддържане на мира посредством взаимно обмисляне, образование и учения и да се усъвършенства оперативната съгласуемост сред въоръжените сили на тези страни и НАТО. Другата огромна цел е да се подобрят отбранителното обмисляне, образуването на военния бюджет и демократичния надзор върху въоръжените сили.
Инициативата " Партньорство за мир " е оповестена при среща на високо ниво на държавни и държавни ръководители на страните членки на НАТО на 10-11 януари 1994 година в Брюксел, Белгия.
На 11 януари с.г. ръководителите на страните от НАТО публично канят някогашните си съперници от Варшавския контракт, в това число и Русия, да се причислят към проекта " Партньорство за мир ", обещавайки военно съдействие, само че не и участие в съюза, оповестява Ройтерс тогава.
На излъчената по малкия екран гала от първия ден на срещата на високо ниво в Брюксел, бележеща преломен миг в 44-годишния съюз, водачите на страните членки на НАТО, подписват документ, с който насочат покана към някогашните комунистически страни и неутрални страни да договарят за самостоятелни съглашения за сигурност, като им оферират също съвещания, ако тези страни се усещат застрашени.
" Днес означаваме историческа самодейност за нашия съюз ", съобщи генералният секретар на организацията - Манфред Вьорнер, приканвайки водачите да подпишат два документа - един на британски и един на френски език. Съюзниците подписаха документите по азбучен ред на техните страни. Президентът Клинтън, който постави подписа си финален, не направи никакъв коментар, съобщи АП.
" Вратата е отворена ", уточни английският министър председател Джон Мейджър, уточнявайки, че това явно би могло да докара до приемането на нови членове в НАТО. Германският канцлер Хелмут Кол означи, че се прави " сериозна крачка по пътя " към разширението на съюза.
В поканата си за партньорство водачите от НАТО декларират: ‚Активното присъединяване в " Партньорство за мир " ще играе значима роля в еволюционния развой за разширението на НАТО ". Те показват предпочитание " да заздравят връзките с демократичните страни, намиращи се на Изток от нас ". Съюзът, декларират те, " остава отворен за участие на други европейски страни, които са в положение да допринесат за сигурността в Северноатлантическия регион ".
Според самодейността присъединяване на източноевропейците в съюза се свежда до взаимни военни учения, миротворчески задачи и разрешаване на спешни положения. От своя страна те би трябвало да одобряват критериите за народна власт, да съблюдават човешките права и да зачитат границите, прецизира Асошиейтед прес.
На 12 януари 1994 година президентът Желю Желев организира среща с министър-председателя и министъра на външните работи Любен Беров, министъра на защитата Валентин Александров и министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов. Целта на тази среща е да се координира и показа българската позиция към НАТО. На нея е взето решение България да подпише оферти от НАТО Рамков документ за присъединяване в програмата " Партньорство за мир ".
До 2002 година към програмата за консолидиране към Алианса се причисляват 47 страни.
Съвещание на президента Желев
През януари 1994 година в президентството се състои заседание, отдадено на координирането българската позиция към НАТО. По покана на президента Желю Желев в него вземат участие министър председателят Любен Беров, министрите на външните работи Станислав Даскалов, на защитата Валентин Александров и на вътрешните работи Виктор Михайлов, началникът на Генералният щаб ген. Любен Петров, началникът на военния кабинет на президента ген. Стефан Димитров, ръководителите на парламентарните комисии по външната политика Юнал Лютфи и по националната сигурност Николай Слатински, както и външнополитическият консултант на президента Камен Величков.
На съвещанието, както осведоми представителят на президента Валентин Стоянов, са разисквани тезисите за диалога на идващия на доктор Желев със специфичния делегат на американски президент Мадлин Олбрайт. Говорителят акцентира, че посредством декларацията на Министерството на външните работи България показва утвърждението си към самодейността " Партньорство за мир " и в най-скоро време България ще подпише и поканата, и рамковия контракт на " Партньорство за мир ". Решено е Министерският съвет да образува работна група, която да създаде предложение за съответно присъединяване на България в самодейността.
На срещата, прецизира пред журналиста министър-председателят, е решено кой да подпише от името на България документите за присъединяване на България в " Партньорство за мир ". Това, съобщи министър председателят, явно ще бъде президентът Желев. На съвещанието си в понеделник кабинетът ще прегледа това предложение и ще бъде основана работна група, която да подготви рамковия документ за присъединение на България към " Партньорство за мир ".
На 14 февруари 1994 година президентът Желю Желев подписва формалния документ за присъединение към " Партньорство за мир ", което е и първото публично съглашение сред България и НАТО.
Президентът Желю Желев подписа " Партньорство за мир "
С цялата церемониалност, полагаща се на случая, президентът Желю Желев подписа през днешния ден следобяд в централата на НАТО документа, с който България се причислява към самодейността " Партньорство за мир ", предава тогава за Пол Монтгомъри.
" Всичко мина добре ", споделя президентът пред телеграфната организация в края късото си посещаване в Брюксел. Отбелязва се, че приказва пред локалния сътрудник на доста добър британски в първокласната резиденция на българската посланичка Леа Коен, преди да се качи на самолета за София.
" Доволен съм, благополучен съм. Мисля, че това е добре за националната сигурност на България в далечна вероятност. България ще се интегрира последователно към европейските структури. "...
Споразумението, подписано от Желев, причислява България към процеса на асоцииране, без цялостно участие. Този общоприет текст към този момент е подписан от ръководителите на Естония, Унгария, Литва, Полша, Румъния и Словакия. България е осмата страна, която подписва, а по-късно през днешния ден следобяд Латвия стана деветата.
След това президентът дава конференция в резиденцията на посланичката Коен в най-луксозната част на Брюксел. Месната полиция изпраща моторизиран конвой за президентската лимузина, който да го придружи до летището. Желев е отрупан с въпроси за ситуацията в Босна. Той назовава заканите на НАТО с нахлуване против артилерийските позиции на босненските сърби към Сараево " акт на мир " и показва вяра, че това ще има отрезвяващо влияние върху воюващите...
Слово на президента на Република България Желю Желев
" Радостен съм още веднъж да посетя основната квартира на HAТO в Брюксел, където модерна, демократична България има доста другари и положителни сътрудници. Важен и настоятелен е мотивът, който ме докара тук - формалното присъединение на Република България към самодейността " Партньорство за мир ", като стадий от суверенната ѝ политика за приобщаване към европейските и евроатлантически структури, акцентира българският президент на церемонията за присъединението на България към самодейността на НАТО.
По-рано през тази година - на януарската среща на високо ниво на НАТО, тук в Брюксел, беше разискван общият архитектурен план за бъдещата сигурност в Европа и света. Убеден съм, че Северноатлантическият съюз прави добър избор, като търси нов вид сигурност в консолидираното на Европа посредством присъединението на новите демокрации, продължи Желю Желев. Според него съдбоносно е смисъла на този развой, с цел да може демокрацията да пусне здрави корени в Източна Европа, а плодовете ѝ да нямат горчив привкус за хората, които отхвърлиха комунизма с вяра и убеденост в личните сили и в едно почтено бъдеще, което Западът ще поддържа.
Аз имам поради партньорството за мир, за стопански прогрес, за постоянен и динамичен напредък. За нас концепцията за сигурност, наред с военния съставен елемент, има стопански, обществени, политически и филантропични измерения. Позволявам си да настоявам, че в Република България концепцията за съдействие с НАТО намира необятна социална поддръжка, а и българското Народно заседание стана първият от парламентите в Източна Европа, който одобри специфична декларация по самодейността " Партньорство за мир ", споделя той...
От 13 юли 1990 година, когато приехме предложенията в лондонската декларация на Съвета на НАТО, ние не стоим със скръстени ръце. Развиваме съдействието си с организацията като цяло и с обособени нейни членове, България взе участие допълнително от 140 съответни взаимни политико-военни и военнотехнически планове, в интервенции на Организация на обединените нации по поддържане на мира и несъмнено, в Северноатлантическия съвет за съдействие уточни българският държавен глава...
Аз бих желал още един път да поздравявам заявената от НАТО подготвеност за отваряне към проблемите на сигурността на Източна Европа, за приемане на нови членове в бъдеще. Надявам се, че еволюционният развой, започващ с " Партньорство за мир ", ще се основава на равноправно отнасяне, ще регистрира законните ползи на страните - сътрудници в региона на сигурността, ще планува в бъдеще представянето на гаранции за сигурност... Накрая той акцентира:
" Партньорство за мир " е отговор на провокациите на новото време, само че самата самодейност също е предизвикателство и тласък за демократичните промени - най-видимо във военното дело и армията, само че всъщност в целия публичен и стопански живот на източноевропейските страни.
Република България, към този момент като сътрудник на НАТО, ще продължи да следва своята суверенна линия към пълноправно участие в съюза. За това ние и отсега нататък ще разчитаме на схващане и поддръжка от страните членки на съюза, от основната квартира на НАТО.
Агенция Ройтерс и АП цитират думите на президента Желев на конференцията в Брюксел, че подписването от България на документа за " Партньорство за мир " е първата стъпка на неговата страна към присъединение към НАТО.
" България може да образува " триъгълник " на непоклатимост на Балканите дружно със страните от НАТО Гърция и Турция. Конфликтът в някогашната Югославия заплашва сигурността на Балканите, цитира Ройтерс (тогава Ройтер) думите на президента Желев. Връзките с НАТО могат да защитят източноевропейските страни от " гневния шовинизъм, от етнически и религиозни вражди и в последна сметка - от въоръжен спор ", добавил президентът, съгласно Ройтер.
След приемането на самодейността Република България интензивно взе участие в ученията по програмата, с което способства за повишение на доверието сред Въоръжените сили на страните членки на НАТО и на страните сътрудници.
Първото обучение по " Партньорство за мир ", проведено от Българската войска, е военноморското обучение " Бриз 94 " от 24 до 29 юни 1994 година
На съвещание на Съвета на НАТО на 28 ноември 1994 година в Брюксел, Белгия, заместник-министърът на външните работи на България Тодор Чуров афишира, че страната ни приема първата Индивидуална стратегия за партньорство с НАТО. Страната ни се причислява към Споразумението сред страните членки на НАТО и страните участнички в самодейността " Партньорство за мир " на 16 октомври 1995 година в Брюксел, Белгия. Споразумението контролира статута на техните въоръжени сили и правния статут на силите, участващи в действия по партньорството на непозната територия.
10 години по-късно на 29 март 2004 година, България става пълновръстен член на НАТО.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ