ИПИ: С близо милиард лева растат парите за здраве за година
Процедурите по разискването и приемане на закона за държавния бюджет за 2023 година вървят както всекидневно дружно с разглеждането на проектобюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното публично обезпечаване. Както постоянно се случва мащабът на нарастването на разноските за опазване на здравето остава настрана от дебата за недостиг, дълг и фискално ръководство. Таванът на разноските на НЗОК обаче демонстрира, че бюджетът на касата се усилва с близо един милиард лв. единствено за една година – това нарастване е почти равно на целия бюджет на правосъдната власт, на годишните разноски на държавните висши учебни заведения и е три пъти повече от бюджета за просвета, да вземем за пример.
Общите разноски на касата за 2023 година доближават малко над 7 милиарда лева – с 15% повече от плануваните за 2022 година.
В структурата им се резервира сериозният дял на болничната помощ – над 44% от общите разноски, следвани от разноските за медикаменти за домашно лекуване – над 25% от общите или 1,7 милиарда лв.. Позитивен пък е фактът, че за пет години разноските за първична и за профилирана извънболнична помощ са се удвоили в номинално изражение.
Нарастването на разноските за обособените категории здравноосигурителни заплащания не е отмерено през годините, като най-големи разлики в темповете на растеж е имало в бюджета за 2021 година. През 2023 година най-вече (с 24%) нарастват разноските за първична извънболнична помощ, които не престават за втора година подред стремглавото си нарастване, и тези за медицински произведения в болничната помощ – с 23%, които пък компенсират неналичието на нарастване през миналата година. Въпреки релативно по-ниския растеж от 11%, разноските за лечебните заведения остават най-големите в бранша, като те към този момент са над 3,1 милиарда лева годишно.
Нетното нарастване на разноските единствено по себе си не е проблем, когато е съпроводено с смяна в предоставяните услуги – дали във връзка с количествата (обемите медицински дейности) или качествена смяна във взаимоотношенията в бранша (например увеличение на тежестта на профилактиката и извънболничната грижа по отношение на болничното лекуване, изменение на моделите на финансиране в даден здравен подсектор, включване на различен участник в системата на финансиране или качествена смяна в равнището на предоставяната услуга и достъпа до нея). За момента такива оферти липсват – както от политиците, по този начин и от доставчиците на здравни услуги и артикули. Със сигурност нямаме и обосновка зад растежа от милиард лв. в разноските, учредена на блян за структурна смяна, разнообразни тласъци и в последна сметка, по-добър достъп и качество, а точно това е значимото за пациентите и за данъкоплатците.
Това, което сигурно ще бъде увеличено, са заплатите на медицинските експерти и заплащанията към фармацевтичния бранш за лекарства. Получаваме същото, само че по-скъпо, а промените към този момент остават с неразбираем предстоящ небосвод.
НЗОК несъмнено е един от най-големите и авторитетни разпоредители с обществени средства. Дейността на касата – от предписание с голям обществен запас, осъществяване на здравноосигурителни заплащания и заплащания на снабдители на здравни услуги, надзор върху активността на доставчиците, подписване на най-различни контракти, публични поръчки и впрочем – е толкоз огромна, че е мъчно да бъде обхваната от външния наблюдаващ. Възможностите на касата да въздейства върху взаимоотношенията в бранша и да дефинира бъдещото му развиване не са за подценяване. Никак не е без значение кой ще ръководи тази институция – ето за какво ИПИ да зададе своите въпроси към претендентите за шеф на НЗОК на идното чуване в Народното събрание.
Петя Георгиева, ИПИ
Общите разноски на касата за 2023 година доближават малко над 7 милиарда лева – с 15% повече от плануваните за 2022 година.
В структурата им се резервира сериозният дял на болничната помощ – над 44% от общите разноски, следвани от разноските за медикаменти за домашно лекуване – над 25% от общите или 1,7 милиарда лв.. Позитивен пък е фактът, че за пет години разноските за първична и за профилирана извънболнична помощ са се удвоили в номинално изражение.
Нарастването на разноските за обособените категории здравноосигурителни заплащания не е отмерено през годините, като най-големи разлики в темповете на растеж е имало в бюджета за 2021 година. През 2023 година най-вече (с 24%) нарастват разноските за първична извънболнична помощ, които не престават за втора година подред стремглавото си нарастване, и тези за медицински произведения в болничната помощ – с 23%, които пък компенсират неналичието на нарастване през миналата година. Въпреки релативно по-ниския растеж от 11%, разноските за лечебните заведения остават най-големите в бранша, като те към този момент са над 3,1 милиарда лева годишно.
Нетното нарастване на разноските единствено по себе си не е проблем, когато е съпроводено с смяна в предоставяните услуги – дали във връзка с количествата (обемите медицински дейности) или качествена смяна във взаимоотношенията в бранша (например увеличение на тежестта на профилактиката и извънболничната грижа по отношение на болничното лекуване, изменение на моделите на финансиране в даден здравен подсектор, включване на различен участник в системата на финансиране или качествена смяна в равнището на предоставяната услуга и достъпа до нея). За момента такива оферти липсват – както от политиците, по този начин и от доставчиците на здравни услуги и артикули. Със сигурност нямаме и обосновка зад растежа от милиард лв. в разноските, учредена на блян за структурна смяна, разнообразни тласъци и в последна сметка, по-добър достъп и качество, а точно това е значимото за пациентите и за данъкоплатците.
Това, което сигурно ще бъде увеличено, са заплатите на медицинските експерти и заплащанията към фармацевтичния бранш за лекарства. Получаваме същото, само че по-скъпо, а промените към този момент остават с неразбираем предстоящ небосвод.
НЗОК несъмнено е един от най-големите и авторитетни разпоредители с обществени средства. Дейността на касата – от предписание с голям обществен запас, осъществяване на здравноосигурителни заплащания и заплащания на снабдители на здравни услуги, надзор върху активността на доставчиците, подписване на най-различни контракти, публични поръчки и впрочем – е толкоз огромна, че е мъчно да бъде обхваната от външния наблюдаващ. Възможностите на касата да въздейства върху взаимоотношенията в бранша и да дефинира бъдещото му развиване не са за подценяване. Никак не е без значение кой ще ръководи тази институция – ето за какво ИПИ да зададе своите въпроси към претендентите за шеф на НЗОК на идното чуване в Народното събрание.
Петя Георгиева, ИПИ
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ