Искаш отпуск, но работодателят не дава и пускаш болничен, ето какво следва
Процедурата следва избрани правила
Всеки от нас е попадал в обстановката, в която безусловно от на следващия ден ти се постанова да не вървиш на работа. Семейни задължения, краткотрайно неразположение или нещо друго. Опцията ви, не е да пуснете болничен на идващия ден. За сходна недомислена постъпка ви чакат много неприятности.
Според българското законодателство, в случай че служителят желае отпуск, само че работодателят не го дава, и служителят реши да употребява болничен, процедурата следва избрани правила.
Ето какво би трябвало да се има поради:
Болничен (временна неработоспособност):
Болничният лист може да бъде публикуван единствено при справедлива здравна причина, открита от доктор или здравна комисия. Лекарят или комисията би трябвало да преценяват, че съществува заболяване или положение, което прави лицето краткотрайно неработоспособно. Работодателят е задължен да одобри болничния лист, публикуван от доктор, и няма правно съображение да отхвърля на служителя да се възползва от този интервал на неявяване.
Осигуровки и обезщетение:
При годен болничен, служителят има право на обезщетение от Националния застрахователен институт (НОИ).
От 1 януари 2024 година е в действие изменение в член 40, алинея 5 от Кодекса за обществено обезпечаване, според което работните дни от краткотрайната нетрудоспособност, за които осигурителят изплаща заплащане на обезпеченото лице, се трансформират от първите три на първите два работни дни. Изменението се ползва за краткотрайна нетрудоспособност, настъпила след 31.12.2023 година Осигурителят изплаща на обезпеченото лице за първите два работни дни от краткотрайната нетрудоспособност 70 на 100 от среднодневното брутно заплащане за месеца, в който е настъпила краткотрайната нетрудоспособност, само че не по-малко от 70 на 100 от среднодневното уговорено заплащане.
Ако лицето няма изискуемия 6 месечен застрахователен стаж, то няма право и на заплащане за първите два работни дни от краткотрайната нетрудоспособност. Осигурителят не изплаща заплащане за първите два работни дни от краткотрайната нетрудоспособност и в случаите, в които: след първите 2 работни дни краткотрайната нетрудоспособност продължава без спиране (независимо дали е установена с първоначални болнични листове, или с продължения на предишни болнични листове и без значение от това дали болничните листове са за едни и същи или за разнообразни болести и аргументи за неработоспособност); в случаите при бременност и раждане.
Паричните компенсации на самоосигуряващите се лица за целия интервал на краткотрайната нетрудоспособност и при бременност и раждане са за сметка на ДОО. Ако краткотрайната нетрудоспособност е настъпила преди 01.01.2024 година осигурителят изплаща на обезпеченото лице за първите три работни дни от краткотрайната нетрудоспособност 70 на 100 от среднодневното брутно заплащане за месеца, в който е настъпила краткотрайната нетрудоспособност. (чл. 40, алинея 5 от КСО).
И тук идва въпросът: Искаш отпуск или отмора, само че работодателят не дава, пускаш болничен – какво следва?
Работодателят може да подаде сигнал към Национален осигурителен институт или съответните медицински органи, в случай че има подозрения по отношение на достоверността на болничния. В такива случаи може да бъде осъществена инспекция.
Ако се потвърди, че болничният е подправен или излъган, това може да докара до дисциплинарни наказания, в това число уволняване на служителя. Също по този начин, може да се наложат и наказателни наказания за машинация.
Всеки от нас е попадал в обстановката, в която безусловно от на следващия ден ти се постанова да не вървиш на работа. Семейни задължения, краткотрайно неразположение или нещо друго. Опцията ви, не е да пуснете болничен на идващия ден. За сходна недомислена постъпка ви чакат много неприятности.
Според българското законодателство, в случай че служителят желае отпуск, само че работодателят не го дава, и служителят реши да употребява болничен, процедурата следва избрани правила.
Ето какво би трябвало да се има поради:
Болничен (временна неработоспособност):
Болничният лист може да бъде публикуван единствено при справедлива здравна причина, открита от доктор или здравна комисия. Лекарят или комисията би трябвало да преценяват, че съществува заболяване или положение, което прави лицето краткотрайно неработоспособно. Работодателят е задължен да одобри болничния лист, публикуван от доктор, и няма правно съображение да отхвърля на служителя да се възползва от този интервал на неявяване.
Осигуровки и обезщетение:
При годен болничен, служителят има право на обезщетение от Националния застрахователен институт (НОИ).
От 1 януари 2024 година е в действие изменение в член 40, алинея 5 от Кодекса за обществено обезпечаване, според което работните дни от краткотрайната нетрудоспособност, за които осигурителят изплаща заплащане на обезпеченото лице, се трансформират от първите три на първите два работни дни. Изменението се ползва за краткотрайна нетрудоспособност, настъпила след 31.12.2023 година Осигурителят изплаща на обезпеченото лице за първите два работни дни от краткотрайната нетрудоспособност 70 на 100 от среднодневното брутно заплащане за месеца, в който е настъпила краткотрайната нетрудоспособност, само че не по-малко от 70 на 100 от среднодневното уговорено заплащане.
Ако лицето няма изискуемия 6 месечен застрахователен стаж, то няма право и на заплащане за първите два работни дни от краткотрайната нетрудоспособност. Осигурителят не изплаща заплащане за първите два работни дни от краткотрайната нетрудоспособност и в случаите, в които: след първите 2 работни дни краткотрайната нетрудоспособност продължава без спиране (независимо дали е установена с първоначални болнични листове, или с продължения на предишни болнични листове и без значение от това дали болничните листове са за едни и същи или за разнообразни болести и аргументи за неработоспособност); в случаите при бременност и раждане.
Паричните компенсации на самоосигуряващите се лица за целия интервал на краткотрайната нетрудоспособност и при бременност и раждане са за сметка на ДОО. Ако краткотрайната нетрудоспособност е настъпила преди 01.01.2024 година осигурителят изплаща на обезпеченото лице за първите три работни дни от краткотрайната нетрудоспособност 70 на 100 от среднодневното брутно заплащане за месеца, в който е настъпила краткотрайната нетрудоспособност. (чл. 40, алинея 5 от КСО).
И тук идва въпросът: Искаш отпуск или отмора, само че работодателят не дава, пускаш болничен – какво следва?
Работодателят може да подаде сигнал към Национален осигурителен институт или съответните медицински органи, в случай че има подозрения по отношение на достоверността на болничния. В такива случаи може да бъде осъществена инспекция.
Ако се потвърди, че болничният е подправен или излъган, това може да докара до дисциплинарни наказания, в това число уволняване на служителя. Също по този начин, може да се наложат и наказателни наказания за машинация.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ