IBM работи по „мозъкоподобен“ чип, който може да промени играта и да направи AI по-зелен
Прототип на „ мозъкоподобен “ чип може да направи изкуствения разсъдък (AI) по-енергийно ефикасен. Това твърди колосът IBM, който работи по подобен полупроводник, до момента в който опасенията за растящите излъчвания около тези технологии от ден на ден притеглят вниманието.
IBM съобщи, че нейният първообраз би могъл да докара до по-ефективни и по-малко изтощаващи батерията AI чипове за смарт телефони. Ефективността му, изясняват от компанията, се дължи на съставни елементи, които работят по метод, сходен на връзките в човешките мозъци.
За разлика от обичайните компютри, „ човешкият мозък е в положение да реализира забележителна продуктивност, като в същото време употребява малко сила “, съобщи Танос Василопулос, един от учените в изследователската лаборатория на IBM в Цюрих, Швейцария, пред BBC.
По думите му новият тип усъвършенствани чипове биха могли да оказват помощ за осъществяването на огромни и по-сложни интервенции при по-ниска консумация на сила. И да се внедря коли, мобилни телефони, фотоапарати.
„ Освен това доставчиците на облачни услуги ще могат да употребяват тези чипове, с цел да понижат разноските за сила и своя въглероден отпечатък “, добави той.
Превръщане на цифровите технологии в аналогови
Повечето чипове са цифрови, което значи, че съхраняват информация на правилото на двоичната система, формирана от поредици от 0 и 1. Новият чип обаче употребява съставни елементи, наречени мемристори [резистори за памет], които са аналогови и могат да съхраняват доста повече цифри.
Разликата сред цифрово и аналогово може да се съпостави с разликата сред типичен ключ за осветяване с два режима „ on “ и „ off “ и подобен от вида димерен, посредством който се контролира силата на светлината.
Човешкият мозък е аналогов и методът, по който работят мемристорите, е сходен на метода, по който работят синапсите в мозъка.
Професор Феранте Нери от университета в Съри изяснява, че мемристорите са част от така наречен въодушевени от природата компютри, които имитират работата на мозъка. Един мемристор може да „ помни “ своята електрическа история по метод, сходен на синапса в биологичната система.
Взаимно свързани мемристори могат да образуват мрежа, наподобяваща биологичен мозък “, споделя Нери.
Той обаче е внимателен оптимист за бъдещето на чиповете, употребяващи тази технология. Според него достиженията в тази област може да доведат до появяването на чипове, сходни на мозъка, само че все пак създаването на компютър, основан на мемристори, не е лесна задача. А пред необятното му разпространяване ще има редица провокации, в това число разноските за материали и индустриалните компликации, предизвести Нери.
Използването на тези съставни елементи прави новия чип по-енергийно ефикасен, само че той въпреки всичко не е изцяло аналогов. В него има и цифрови детайли, които разрешават внедряването му в съществуващите системи за изкуствен интелект.
В бъдеще IBM се надява AI чиповете в телефоните и колите да бъдат по-ефективни, което ще даде опция за удължение на живота на батерията и създаването на нови и по-мощни приложения.
Те могат също по този начин да понижат количеството вода, належащо за изстудяване на гладните за сила центрове за данни, които се нуждаят от голямо количество електрическа енергия, с цел да работят (б.р. – едно огромно оборудване употребява толкоз електрическа енергия, колкото един приблизително огромен град).
Професорът по осведомителни технологии в университета в Бат – Джеймс Дейвънпорт – съобщи, че откритието на IBM е „ евентуално забавно “, само че предизвести, че чипът не е „ елементарно за потребление “ решение на казуса, а по-скоро „ допустима първа стъпка “.
IBM съобщи, че нейният първообраз би могъл да докара до по-ефективни и по-малко изтощаващи батерията AI чипове за смарт телефони. Ефективността му, изясняват от компанията, се дължи на съставни елементи, които работят по метод, сходен на връзките в човешките мозъци.
За разлика от обичайните компютри, „ човешкият мозък е в положение да реализира забележителна продуктивност, като в същото време употребява малко сила “, съобщи Танос Василопулос, един от учените в изследователската лаборатория на IBM в Цюрих, Швейцария, пред BBC.
По думите му новият тип усъвършенствани чипове биха могли да оказват помощ за осъществяването на огромни и по-сложни интервенции при по-ниска консумация на сила. И да се внедря коли, мобилни телефони, фотоапарати.
„ Освен това доставчиците на облачни услуги ще могат да употребяват тези чипове, с цел да понижат разноските за сила и своя въглероден отпечатък “, добави той.
Превръщане на цифровите технологии в аналогови
Повечето чипове са цифрови, което значи, че съхраняват информация на правилото на двоичната система, формирана от поредици от 0 и 1. Новият чип обаче употребява съставни елементи, наречени мемристори [резистори за памет], които са аналогови и могат да съхраняват доста повече цифри.
Разликата сред цифрово и аналогово може да се съпостави с разликата сред типичен ключ за осветяване с два режима „ on “ и „ off “ и подобен от вида димерен, посредством който се контролира силата на светлината.
Човешкият мозък е аналогов и методът, по който работят мемристорите, е сходен на метода, по който работят синапсите в мозъка.
Професор Феранте Нери от университета в Съри изяснява, че мемристорите са част от така наречен въодушевени от природата компютри, които имитират работата на мозъка. Един мемристор може да „ помни “ своята електрическа история по метод, сходен на синапса в биологичната система.
Взаимно свързани мемристори могат да образуват мрежа, наподобяваща биологичен мозък “, споделя Нери.
Той обаче е внимателен оптимист за бъдещето на чиповете, употребяващи тази технология. Според него достиженията в тази област може да доведат до появяването на чипове, сходни на мозъка, само че все пак създаването на компютър, основан на мемристори, не е лесна задача. А пред необятното му разпространяване ще има редица провокации, в това число разноските за материали и индустриалните компликации, предизвести Нери.
Използването на тези съставни елементи прави новия чип по-енергийно ефикасен, само че той въпреки всичко не е изцяло аналогов. В него има и цифрови детайли, които разрешават внедряването му в съществуващите системи за изкуствен интелект.
В бъдеще IBM се надява AI чиповете в телефоните и колите да бъдат по-ефективни, което ще даде опция за удължение на живота на батерията и създаването на нови и по-мощни приложения.
Те могат също по този начин да понижат количеството вода, належащо за изстудяване на гладните за сила центрове за данни, които се нуждаят от голямо количество електрическа енергия, с цел да работят (б.р. – едно огромно оборудване употребява толкоз електрическа енергия, колкото един приблизително огромен град).
Професорът по осведомителни технологии в университета в Бат – Джеймс Дейвънпорт – съобщи, че откритието на IBM е „ евентуално забавно “, само че предизвести, че чипът не е „ елементарно за потребление “ решение на казуса, а по-скоро „ допустима първа стъпка “.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ