IT секторът е козът на България във войната на бъдещето
Докато технократите дълго време имаха вяра, че войната е отживялост от предишното, действителността в Украйна отвори нова глава в тази в действителност безконечна история. Дроновете, изкуственият разсъдък и софтуерните системи обаче прекатурват наобратно визиите за това по какъв начин се води война в днешни дни. Технологиите с двойно предопределение влизат в полезрението на вложителите и огромни финансови запаси стартират да се насочват за създаване на нововъведения в отбранителната сфера.
На този декор е забавен погледът към българския софтуерен бранш. Доминиран дълго време от аутсорсинг и услуги, в този момент той е изправен пред повратна точка. На фона на новия европейски механизъм SAFE, който може да инжектира над 3.2 милиарда евро във военната промишленост на България, IT промишлеността – потвърдила силата си в аутомотив, AI, разбора на данни, киберсигурността и сензорните системи, има шанса да трансформира насъбраната експертиза в съответни хардуерни и софтуерни артикули.
Говорим за нещо, което ние към този момент сме развили, което сме основали и което е доста въображаемо, само че което може да бъде приложено в една друга конюнктура – конюнктура на рецесия “, разяснява Марина Шидеров от БАСКОМ по време на Business Tree: Defence Forum 2025, проведен от асоциацията.
България има неповторим късмет да стане водач в отбранителната промишленост, считат от БАСКОМ. Необходимо е единствено този опит да се слее с хардуерната експертиза.
Концепцията за двойното предопределение е в основата на бъдещата сигурност, повтаряйки историческия цикъл, при който военните нововъведения (като радарите или пеницилина) стават мотор на софтуерния напредък в гражданския бранш. Днес този цикъл се върти към:
Изкуствен разсъдък (AI): Използван за предиктивен разбор и взимане на решения, което е жизненоважно както за логистиката, по този начин и за бойното поле.Автономни системи и дронове: Могат да се употребяват за неща от преместване на медикаменти до защита на граници и попречване на бедствия.Сателитни системи: Следене на световни промени, да вземем за пример в земеделието, само че и засичане на ракетни изстрели.
За да не изпусне този късмет, българската промишленост би трябвало да надскочи единичните триумфи и да сътвори огромна екосистема. Както нагледно го формулира Марина Шидеров:
Имаме полярна звезда (като EnduroSat и Dronamics), само че ни би трябвало съзвездие. “
Събуждането на Европа
Възможността за създаване на такова съзвездие съществува освен по линия на насъбраната техническа експертиза, само че и в подтекста на почналото „ пробуждане на Европа “.
Знаете положителната сентенция – на този свят най-опасното е да си богат и слаб. И Европа е малко в тази позиция “, разяснява Димитър Димитров, изпълнителен шеф на Wiser.
Според него геополитическите закани принуждават Европейски Съюз бързо да навакса изоставането си до 2030 година, с вложения в защитата в порядъка на 3-3.5% от Брутният вътрешен продукт. Един от основните лостове е европейският финансов механизъм SAFE (Security Action for Europe), който може да обезпечи на България над 3.2 милиарда евро за рационализация. Димитров счита, че в случай че картите бъдат изиграни вярно, 30% (половин до един милиард евро) от тези средства би трябвало да се върнат в българската стопанска система посредством офсет стратегии и индустриални партньорства.
Конкуренцията обаче не спи. Държави като Полша, Чехия, Германия и Франция „ имат доста, доста съществени компании, които са доста напред и с които действително ние се конкурираме “. Димитров предизвестява, че в тази „ дълга и капиталоемка игра “ правилният път напред е единството на българския софтуерен и защитителен бранш, защото „ в случай че сами не се погрижим за себе си, няма кой “.
Свръх-адаптивност и пещерни хора
Съвременните спорове не се водят единствено с танкове и самолети. „ Бойните полета са на всички места – прекомерно асиметрично е “, предизвестява Доброслав Димитров, софтуерен бизнесмен и член на УС на БАСКОМ.
В обществените мрежи, във финансовата сфера... Заради свързаността на света не можем да забележим дали опасността се намира в синтетичната биология или в обществените мрежи. “
Тази асиметрия прави невероятно разпознаването на „ първия изстрел “ и постанова коренно нов метод: „ Трябва да участваме всички, които сме с разнообразни умения и разнообразни вертикали “. Войната към този момент не е въпрос единствено на военните – тя изисква съгласуваност сред киберспециалисти, биолози, финансови специалисти и инженери.
В същото време взривът на AI технологиите отваря нови сечения на съществуващите и благоприятни условия, и закани. Нещо повече, изкуственият разсъдък не просто умножава качествата, той умножава и желанията. Според Доброслав Димитров това е постоянно пропускан аспект в технократските среди:
„ Когато някой счита, че с помощта на технологията може да направи нещо доста по-голямо от преди, най-вероятно ще му хрумнат и едни други неща да прави. “
Става дума за фрапантно увеличение на риска. Докато преди основаването на биологично оръжие изискваше ресурсите на цяла страна, през днешния ден „ четири-пет индивида със сегашните системи не е невероятно да основат вирус “, предизвестява той. И дава друга забавна призма, в която се корени част от парадокса на нашето време:
Ние имаме технологии като за 22 век, които обаче се ръководят от пещерни хора. “
Звучи на пръв взор неуместно, само че в случай че човек се замисли, за 10 000 години хората не са трансформирали биологията си. Повечето от нас към момента са лактозно нетолерантни – биологично доказателство, че еволюцията не може да догони софтуерния напредък. „ Какво остава да сме сменили тези по-дълбоките инстинкти “, споделя Димитров, илюстрирайки главния проблем на съвременността.
Тази бездна сред нашите инстинкти и опциите, които технологиите ни дават, основава невиждани опасности. „ Изкуственият разсъдък е множител на моженето “, изяснява той, „ само че като се изключи че умножава разсъдък, умножава и желанията. “
Този конфликт сред свръхмощни принадлежности и непроменена човешка природа е най-голямата заплаха, която постанова отбранителният бранш да бъде воден от визия, отговорност и цел за „ реализиране на цялостна асиметрия “ в отбрана, с цел да не му хрумне на никого да стартира идващия спор. Още повече, че в свят на „ ускоряване на ускорението “, където знанията остаряват за 3 до 5 години, предвиждането на идната война е невероятно. Единственият отговор е свръх-адаптивността – създаване на системи, които могат да се трансформират съвсем в действително време.
IT бранш БАСКОМ Доброслав Димитров отбранителна промишленост технологии с двойно предназначение
На този декор е забавен погледът към българския софтуерен бранш. Доминиран дълго време от аутсорсинг и услуги, в този момент той е изправен пред повратна точка. На фона на новия европейски механизъм SAFE, който може да инжектира над 3.2 милиарда евро във военната промишленост на България, IT промишлеността – потвърдила силата си в аутомотив, AI, разбора на данни, киберсигурността и сензорните системи, има шанса да трансформира насъбраната експертиза в съответни хардуерни и софтуерни артикули.
Говорим за нещо, което ние към този момент сме развили, което сме основали и което е доста въображаемо, само че което може да бъде приложено в една друга конюнктура – конюнктура на рецесия “, разяснява Марина Шидеров от БАСКОМ по време на Business Tree: Defence Forum 2025, проведен от асоциацията.
България има неповторим късмет да стане водач в отбранителната промишленост, считат от БАСКОМ. Необходимо е единствено този опит да се слее с хардуерната експертиза.
Концепцията за двойното предопределение е в основата на бъдещата сигурност, повтаряйки историческия цикъл, при който военните нововъведения (като радарите или пеницилина) стават мотор на софтуерния напредък в гражданския бранш. Днес този цикъл се върти към:
Изкуствен разсъдък (AI): Използван за предиктивен разбор и взимане на решения, което е жизненоважно както за логистиката, по този начин и за бойното поле.Автономни системи и дронове: Могат да се употребяват за неща от преместване на медикаменти до защита на граници и попречване на бедствия.Сателитни системи: Следене на световни промени, да вземем за пример в земеделието, само че и засичане на ракетни изстрели.
За да не изпусне този късмет, българската промишленост би трябвало да надскочи единичните триумфи и да сътвори огромна екосистема. Както нагледно го формулира Марина Шидеров:
Имаме полярна звезда (като EnduroSat и Dronamics), само че ни би трябвало съзвездие. “
Събуждането на Европа
Възможността за създаване на такова съзвездие съществува освен по линия на насъбраната техническа експертиза, само че и в подтекста на почналото „ пробуждане на Европа “.
Знаете положителната сентенция – на този свят най-опасното е да си богат и слаб. И Европа е малко в тази позиция “, разяснява Димитър Димитров, изпълнителен шеф на Wiser.
Според него геополитическите закани принуждават Европейски Съюз бързо да навакса изоставането си до 2030 година, с вложения в защитата в порядъка на 3-3.5% от Брутният вътрешен продукт. Един от основните лостове е европейският финансов механизъм SAFE (Security Action for Europe), който може да обезпечи на България над 3.2 милиарда евро за рационализация. Димитров счита, че в случай че картите бъдат изиграни вярно, 30% (половин до един милиард евро) от тези средства би трябвало да се върнат в българската стопанска система посредством офсет стратегии и индустриални партньорства.
Конкуренцията обаче не спи. Държави като Полша, Чехия, Германия и Франция „ имат доста, доста съществени компании, които са доста напред и с които действително ние се конкурираме “. Димитров предизвестява, че в тази „ дълга и капиталоемка игра “ правилният път напред е единството на българския софтуерен и защитителен бранш, защото „ в случай че сами не се погрижим за себе си, няма кой “.
Свръх-адаптивност и пещерни хора
Съвременните спорове не се водят единствено с танкове и самолети. „ Бойните полета са на всички места – прекомерно асиметрично е “, предизвестява Доброслав Димитров, софтуерен бизнесмен и член на УС на БАСКОМ.
В обществените мрежи, във финансовата сфера... Заради свързаността на света не можем да забележим дали опасността се намира в синтетичната биология или в обществените мрежи. “
Тази асиметрия прави невероятно разпознаването на „ първия изстрел “ и постанова коренно нов метод: „ Трябва да участваме всички, които сме с разнообразни умения и разнообразни вертикали “. Войната към този момент не е въпрос единствено на военните – тя изисква съгласуваност сред киберспециалисти, биолози, финансови специалисти и инженери.
В същото време взривът на AI технологиите отваря нови сечения на съществуващите и благоприятни условия, и закани. Нещо повече, изкуственият разсъдък не просто умножава качествата, той умножава и желанията. Според Доброслав Димитров това е постоянно пропускан аспект в технократските среди:
„ Когато някой счита, че с помощта на технологията може да направи нещо доста по-голямо от преди, най-вероятно ще му хрумнат и едни други неща да прави. “
Става дума за фрапантно увеличение на риска. Докато преди основаването на биологично оръжие изискваше ресурсите на цяла страна, през днешния ден „ четири-пет индивида със сегашните системи не е невероятно да основат вирус “, предизвестява той. И дава друга забавна призма, в която се корени част от парадокса на нашето време:
Ние имаме технологии като за 22 век, които обаче се ръководят от пещерни хора. “
Звучи на пръв взор неуместно, само че в случай че човек се замисли, за 10 000 години хората не са трансформирали биологията си. Повечето от нас към момента са лактозно нетолерантни – биологично доказателство, че еволюцията не може да догони софтуерния напредък. „ Какво остава да сме сменили тези по-дълбоките инстинкти “, споделя Димитров, илюстрирайки главния проблем на съвременността.
Тази бездна сред нашите инстинкти и опциите, които технологиите ни дават, основава невиждани опасности. „ Изкуственият разсъдък е множител на моженето “, изяснява той, „ само че като се изключи че умножава разсъдък, умножава и желанията. “
Този конфликт сред свръхмощни принадлежности и непроменена човешка природа е най-голямата заплаха, която постанова отбранителният бранш да бъде воден от визия, отговорност и цел за „ реализиране на цялостна асиметрия “ в отбрана, с цел да не му хрумне на никого да стартира идващия спор. Още повече, че в свят на „ ускоряване на ускорението “, където знанията остаряват за 3 до 5 години, предвиждането на идната война е невероятно. Единственият отговор е свръх-адаптивността – създаване на системи, които могат да се трансформират съвсем в действително време.
IT бранш БАСКОМ Доброслав Димитров отбранителна промишленост технологии с двойно предназначение
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ