Европейският AI парадокс: Защо бавната скорост може да е предимството на ЕС
Често се твърди, че Европа, с нейните фрагментирани пазари, работи в сянката на Съединени американски щати и Китай, когато става въпрос за огромното разрастване на изкуствения разсъдък. Но точно факторите, които съставляват предизвикателство за нейния напредък като главен състезател, могат да й дадат преимущество, когато става въпрос за обезпечаване на бъдещето на сериозната инфраструктура, захранваща взрива на изкуствения разсъдък.
Светът се готви да удвои, даже утрои целия потенциал на центровете за данни, построен през последните 40 години - инвестиция, оценена на до 7 трлн. $ до 2030 година съгласно McKinsey. Европа възнамерява да удвои съществуващия си потенциал, само че с цел да успее, би трябвало да преодолее съществени спънки в достъпа до електрическа енергия и регулациите.
Победители и губещи
Определящият фактор за Европа е достъпът до електрическа енергия, като енергийните разноски и наличността дефинират потока на вложения в района. Скандинавските страни и Испания означават нараснал интерес към построяването на центрове за данни, с помощта на остатъка си от сила от водноелектрически централи и възобновими източници, до момента в който Германия и Обединеното кралство може да са по-малко привлекателни заради рестриктивните мерки в енергоснабдяването.
По отношение на претоварването на електропреносната мрежа, Италия е една от страните на печелившата страна. Времето за свързване там е до три години, спрямо европейската междинна стойност от четири години, съгласно енергийния мозъчен концерн Ember.
На губещата страна още веднъж са Германия, Обединеното кралство, Ирландия и Нидерландия, „ където сега или просто нямаме потенциал на електропреносната мрежа, или имаме подобен дефицит в системата, че на процедура има мораториум за предвидимото бъдеще “, сподели пред CNBC Джагс Уалиа, началник на световната инфраструктура на Van Lanschot Kempen.
Контрастът със Съединени американски щати е фрапантен - множеството европейски страни имат към 200-300 центъра за данни, до момента в който американците разполагат с 5400. Енергопотреблението на центровете за данни може да се удвои до 1000 тераватчаса през 2026 година, основно поради AI – изключително сложен проблем за Европа след енергийната рецесия от войната в Украйна.
Европейската ниша: заключения вместо образование
Експертите считат, че Европа няма да поеме водеща роля в построяването на хипермащабни AI центрове за образование на модели – или така наречен AI гигафабрики. Вместо това, континентът може да се отличи в:
По-малки, облачно-фокусирани уреди, изискващи оптични кабели.Съоръжения, предопределени за заключения на AI (AI inference) – процесът на потребление на към този момент подготвен модел за генериране на резултати. McKinsey прави оценка, че 70% от цялото търсене на AI идва от въпросните интервенции за разбор и изводи.А изводите евентуално ще се случват в границите на европейските граници заради потребностите на суверенния AI (държавен или районен надзор върху данните).Бавното движение като преимущество
Парадоксът е забавен: до момента в който Европа наподобява изостанала в AI конкуренцията, точно по-бавното й движение на развиване може да й спести скъпи неточности, които в този момент се вършат другаде.
1. Време за акомодация към изменящите се потребности
От една страна са софтуерните условия на AI, които се трансформират извънредно бързо. Центровете за данни, издигнати преждевременно преди две години, може към този момент да не дават отговор на днешните потребности – друга мощ на изстудяване, друга компактност на силата, друга инфраструктура.
А Европа има лукса да следи какво (не) работи в Съединени американски щати и да строи непосредствено оборудванията от „ последващо потомство “, вместо да преустройва едвам приключени здания.
2. Защита от спекулативния балон
В Съединени американски щати има солидна вълна от строителство на големи AI центрове, доста от които са построени спекулативно - без обезпечени клиенти, с вяра че „ някой ще се появи “. Ако AI балонът се спука или потребностите се трансформират фрапантно, тези милиарди долари стават „ блокирани активи “ – безполезни здания, които никой не желае.
Обратно, европейските регулации и енергийни ограничавания принуждават разработчиците да обезпечат клиенти преди строителство. Това звучи като спънка, само че в действителност значи, че всяко построено оборудване има действителна потребност и действителен бизнес модел зад себе си.
3. Проектиране на еластичност
Когато знаеш, че строителството ще отнеме време, инвестираш в еластичен дизайн. Европейските центрове се проектират да могат елементарно да минават сред обичаен облак и AI заключения, да приспособяват охлаждането, да трансформират енергийната настройка.
Бързо издигнатите американски центрове постоянно са усъвършенствани за съответна задача „ тук и в този момент “, което ги прави уязвими при смяна на технологията.
4. По-малко рискови клиенти
Европейската нерешителност филтрира несигурните клиенти. Младите „ нео-облачни “ стартъпи с недоказани бизнес модели и 5-7 годишни контракти са рисковани – в случай че банкрутират, остава празно оборудване.
Европейската система естествено насочва вложенията към открити играчи с дълготрайни контракти, което понижава риска от празни центрове.
Крайният извод
Европа не печели конкуренцията за скорост, само че печели конкуренцията за резистентност. Докато другите може да се окажат с купища ненужни или остарели центрове след 5-10 години, Старият континент ще има по-малко, само че по-умно проектирани уреди, които действително се употребяват и генерират постоянна възвръщаемост.
AI AI гигафабрики дейта центрове неестествен интелект
Светът се готви да удвои, даже утрои целия потенциал на центровете за данни, построен през последните 40 години - инвестиция, оценена на до 7 трлн. $ до 2030 година съгласно McKinsey. Европа възнамерява да удвои съществуващия си потенциал, само че с цел да успее, би трябвало да преодолее съществени спънки в достъпа до електрическа енергия и регулациите.
Победители и губещи
Определящият фактор за Европа е достъпът до електрическа енергия, като енергийните разноски и наличността дефинират потока на вложения в района. Скандинавските страни и Испания означават нараснал интерес към построяването на центрове за данни, с помощта на остатъка си от сила от водноелектрически централи и възобновими източници, до момента в който Германия и Обединеното кралство може да са по-малко привлекателни заради рестриктивните мерки в енергоснабдяването.
По отношение на претоварването на електропреносната мрежа, Италия е една от страните на печелившата страна. Времето за свързване там е до три години, спрямо европейската междинна стойност от четири години, съгласно енергийния мозъчен концерн Ember.
На губещата страна още веднъж са Германия, Обединеното кралство, Ирландия и Нидерландия, „ където сега или просто нямаме потенциал на електропреносната мрежа, или имаме подобен дефицит в системата, че на процедура има мораториум за предвидимото бъдеще “, сподели пред CNBC Джагс Уалиа, началник на световната инфраструктура на Van Lanschot Kempen.
Контрастът със Съединени американски щати е фрапантен - множеството европейски страни имат към 200-300 центъра за данни, до момента в който американците разполагат с 5400. Енергопотреблението на центровете за данни може да се удвои до 1000 тераватчаса през 2026 година, основно поради AI – изключително сложен проблем за Европа след енергийната рецесия от войната в Украйна.
Европейската ниша: заключения вместо образование
Експертите считат, че Европа няма да поеме водеща роля в построяването на хипермащабни AI центрове за образование на модели – или така наречен AI гигафабрики. Вместо това, континентът може да се отличи в:
По-малки, облачно-фокусирани уреди, изискващи оптични кабели.Съоръжения, предопределени за заключения на AI (AI inference) – процесът на потребление на към този момент подготвен модел за генериране на резултати. McKinsey прави оценка, че 70% от цялото търсене на AI идва от въпросните интервенции за разбор и изводи.А изводите евентуално ще се случват в границите на европейските граници заради потребностите на суверенния AI (държавен или районен надзор върху данните).Бавното движение като преимущество
Парадоксът е забавен: до момента в който Европа наподобява изостанала в AI конкуренцията, точно по-бавното й движение на развиване може да й спести скъпи неточности, които в този момент се вършат другаде.
1. Време за акомодация към изменящите се потребности
От една страна са софтуерните условия на AI, които се трансформират извънредно бързо. Центровете за данни, издигнати преждевременно преди две години, може към този момент да не дават отговор на днешните потребности – друга мощ на изстудяване, друга компактност на силата, друга инфраструктура.
А Европа има лукса да следи какво (не) работи в Съединени американски щати и да строи непосредствено оборудванията от „ последващо потомство “, вместо да преустройва едвам приключени здания.
2. Защита от спекулативния балон
В Съединени американски щати има солидна вълна от строителство на големи AI центрове, доста от които са построени спекулативно - без обезпечени клиенти, с вяра че „ някой ще се появи “. Ако AI балонът се спука или потребностите се трансформират фрапантно, тези милиарди долари стават „ блокирани активи “ – безполезни здания, които никой не желае.
Обратно, европейските регулации и енергийни ограничавания принуждават разработчиците да обезпечат клиенти преди строителство. Това звучи като спънка, само че в действителност значи, че всяко построено оборудване има действителна потребност и действителен бизнес модел зад себе си.
3. Проектиране на еластичност
Когато знаеш, че строителството ще отнеме време, инвестираш в еластичен дизайн. Европейските центрове се проектират да могат елементарно да минават сред обичаен облак и AI заключения, да приспособяват охлаждането, да трансформират енергийната настройка.
Бързо издигнатите американски центрове постоянно са усъвършенствани за съответна задача „ тук и в този момент “, което ги прави уязвими при смяна на технологията.
4. По-малко рискови клиенти
Европейската нерешителност филтрира несигурните клиенти. Младите „ нео-облачни “ стартъпи с недоказани бизнес модели и 5-7 годишни контракти са рисковани – в случай че банкрутират, остава празно оборудване.
Европейската система естествено насочва вложенията към открити играчи с дълготрайни контракти, което понижава риска от празни центрове.
Крайният извод
Европа не печели конкуренцията за скорост, само че печели конкуренцията за резистентност. Докато другите може да се окажат с купища ненужни или остарели центрове след 5-10 години, Старият континент ще има по-малко, само че по-умно проектирани уреди, които действително се употребяват и генерират постоянна възвръщаемост.
AI AI гигафабрики дейта центрове неестествен интелект
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ