Какво спира изграждането на протонен център за лечение на онкозаболявания в Бургас?
Протонната терапия е изключило точно и доста щадяща инвазивна форма на лекуване на рак . Тя е по-прецизна и щадяща по отношение на общоприетото лъчелечение и по тази причина е изключително подобаваща при онколечението на деца. В момента тя не е налична у нас и български пациенти търсят благоприятни условия за лекуване в непознати клиники. Изграждането на протонния център е от стратегическо значение за страната ни. Дозите радиация – търпими за възрастните, са безусловно непоносими за децата, което е още един от основните фактори за избора на протонен ускорител.
Протоните са субатомни частици с позитивен заряд, които могат да бъдат манипулирани и следени за прекъсване и предаване на радиация непосредствено на израстък , пътувайки не по-далеч от външната туморна стена. Това е изключително потребно за тези, които са уязвими от радиация или са получили предходна такава към или директно до прилежащата зона, която би трябвало да се третира.
Точно протонният ускорител беше съществена тематика преди седмици във финансовото и здравното министерство. Причината е, че министърът на финансите Асен Василев разгласи, че България е изтървала периода за финансиране по Плана за обновяване и устойчивост . Финансовият и здравният министър Христо Хинков прецизираха, че планът за протонен център може да се извърши с други средства, да вземем за пример с пари от бюджета . Проф. Хинков е изложил причините си пред Асен Василев за какво е значимо да има протонен център, само че крайното решение за отпадането на плана е на финансовото министерство заради неговото закъснение.
Забавянето идва и от неговата трудност – къде тъкмо да бъде построен, и в комбиниране с честите смени във властта през последните две години. Изграждането на протония център има доста характерни условия от позиция на земетръсност, непоклатимост, подпочвени води, надземна, подземна част.
Факторите, взети поради и аргументирани в така наречен „ Бургаски план “, са оценени и подкрепени от Камарата на архитектите и Съюза на архитектите .
Премиерът акад. Николай Денков от своя страна сподели на съвещание в Министерски съвет:
„ Никой не се е отказал от проекта за протонния ускорител, единствено че той се движи с към година закъснение. Има прецизна дата – края на 2026 година, за довеждане до дъно на всички проекти, които ще се финансират по Плана за обновяване и устойчивост. Проектът за протонния център е труден и рискът да не се осъществя дотогава към този миг е много непосреден до 100%. Не можем да рискуваме. “
Политически представители от разнообразни парламентарни групи от Бургас също се сплотиха за построяването на протонен ускорител за лекуване на ракови болести в морския град. Те подчертаха, че това може да стане с европейски средства по Плана за възобновяване и резистентност /ПВУ/, защото група от учени са разработели плана за Бургас . Той е утвърден от локалния Общински съвет преди година. Областният шеф на града Пламен Янев също е подел самодейността за реализирането на този протонния център. Припомняме ви, че предходният регионален шеф проф. Мария Нейкова беше изпратила преди година готовия план до служебния здравен министър, с което показва поддръжка на бургаския план .
Онкологично заболели деца от цялата страна ще могат да бъдат лекувани посредством модерното здравно оборудване, което е причина за превръщането на морския град в актуален здравен център в региона на детската онкология . Апаратурата е измежду най-модерните в света за битка с подлата болест . Но е и релативно скъпа – в тази ситуация към 60 млн. лв.. Това е избраната цена за бургаския план.
По тематиката от Искра.бг разговаряхме с доктор Веселин Джендов . Той е хирург, почетен член на научното сдружение по клетъчна биология, специалист към Римския университет „ Сапиенца “ по европейска стратегия за физически фактори – за радон и фини прахови частици и връзката им с рака и заболяванията на белия дроб. Той е един от учените, участващи и координиращи бургаския план за прототен ускорител . Д-р Джендов акцентира, че има импортиран изцяло необорим и обстоен проект за реализацията на този план, който е бил утвърден от локалната власт, само че не е стигнал до съответните министерства, с цел да се осъществя.
Според него е несериозно в Бургас да се направи детска болница , която да обслужва Бургаски, Ямболски и Сливенски окръг, без да има протонен ускорител, защото към този момент има одобрени детски клиники в Старозагорския и Варненския медицински факултети.
„ Никъде няма поделение по „ Детска онкология “, отговарящо на високите международни стандарти. В България е нужна детска болница с протонен ускорител за онкоболни деца. Комплексната профилирана помощ за най-малките пациенти е сериозен проблем. Затова в този момент имаме един извънреден късмет за построяването на детско здравно заведение в Бургас с опция да е оборудвано с протонен ускорител за лекуване на онкоболни деца “ , уточни доктор Джендов, компетентен в елементи и теоретичен аспект този проблем. Той изясни изгодите от апарата :
„ За солидни тумори – в мозъка, в окото, в гръбнака, няма друго по-безопасно лекуване. Почти цялата сила от облъчването с протонния ускорител се насочва към тумора. Това е радиологична инсталация, която облъчва с поток от ускорени протони, които отдават съвсем цялата сила, където е фокусиран този лъч без да поврежда. Децата са доста по-малко толерантни към страничните повреди от облъчване. С този протонен ускорител могат да бъдат лекувани деца от цялата страна. Това е от голяма изгода за българското опазване на здравето. “
Д-р Джендов акцентира, че малко над 20-25 милиона лв. коства апаратът . Той е безапелационен, че при подготвен план, финансирането може да стане и посредством европейски стратегии и ще се спестят милиони. Според него бургаският план, извършва всички условия за построяването на протонен център в морския град.
Протонната терапия усилва неведнъж опциите за цялостно заличаване на туморите в централната нервна система /ЦНС/, при която се доближава до над 90% цялостно изцеление, т.е. покрай цялостното заличаване на тумора в тялото. Подобно оборудване има единствено на 25 места в Европа към 2022 година. Ако се построи в България, ще е първото на Балканския полуостров.
