Доц. д-р Йордан Величков: “Миротворците” показаха в Сирия филм без ефекти
Противопоставянето на двете военни суперсили Съединени американски щати и Русия продължава с цялостна мощ, въпреки разоръжаването да стартира още след разпада на Съюз на съветските социалистически републики и Варшавския контракт. Какви са аргументите да се стигне до ракетните удари в Сирия преди дни, за какво в западната коалиция се включиха единствено три страни и кои въпроси остават без отговор за в този момент след тях. По тези въпроси се изрече доцент Йордан Величков в изявление за в. " Труд ".
– Доцент Величков, от офанзивата в Сирия, поради участниците в нея, се очакваше повече екшън, да стане като в някой холивудски филм, показващ армагедона и най-много да бъдат осъдени неприятните. Пепел ми на устата за тези думи, само че защо беше всичко това, вие разбрахте ли?
Много гърмежи без никакъв резултат. Тоест, вместо резултат – антиефект. Имаше кино гърмежи. въпреки да се преследваше нещо друго. Тройната западна коалиция от така наречен миротворци обявиха, че задачата им не е да смъкват режима на Асад. А тогава какво имат за цел – да санкционират за нещо, което не е потвърдено и е единствено съмнение? Това е неуместно. И тъкмо те ли ще раздават правораздаване? Още са живи свидетелите… На съвестта им тежи живота на милиони, станали техни жертви в Близкия Изток, Виетнам, Африка.
– Акцията в Сирия слага доста въпроси, някои от тях даже риторични. Вие, да вземем за пример, какво бихте попитали?
– На първо място, за какво към въпросният боен удар се подвигна подобен медиен звук, който съществено разтревожи интернационалната общност. Дори в България половината от интервюираните жители чакаха световен боен спор. Кой имаше интерес да слага в нова стресова обстановка европейските и арабските страни и то след невижданата по мащаби емигрантска инвазия?
– Според вас какви са задачите и смисълът на този удар против Сирия, който най-малко към този момент има повече алегоричен темперамент, в сравнение с действителен резултат против режима на Асад?
– Трите страни – Съединени американски щати, Англия и Франция, към този момент обявиха, че по този начин са посочили, че ще санкционират всеки като Асад, който употребява химическо оръжие. Е, нищо че не са показани доказателства за това, те настояват, че има. В случая в действителност можем да сложим питането дали този удар не бе осъществен като акт на авторитет за Съединени американски щати, които откакто изгубиха позициите си в Сирия, желаят най-малко по-достойно да се отдръпват оттова?
– От Вашингтон и Париж настояват, че Русия била осведомена за офанзивата, в това число и за обектите, набелязани за ракетен обстрел. Ако това е по този начин, какви могат да са подбудите за този жест?
– Ето това е един от забавните въпроси. Буди към момента неразбиране какви условия принудиха държавните глави на най-великите военни сили на планетата да се въздържат от едно по-мащабно военно ангажиране в Сирия. Очевидно, поради ползите на двете страни. Но кои са те? Интересно е и друго: за какво след договореностите сред тримата държавни глави – на Русия, Иран и Турция, Ердоган промени позицията си, което наложи Путин да търси незабавна среща с него? Но доста от въпросите могат и да останат без явен отговор.
– Макар резултатът от ракетните удари да беше непретенциозен, Тръмп изглеждаше доста удовлетворен.
– Да, необичайно е, че той сподели със удовлетворение това, въпреки и част от ракетите да не попаднаха върху набелязаните цели. Но забавно е и друго. В същото време съветският президент освен реагира остро, както при други сходни спешни събития, само че даже позицията му бе много умерена, а държанието му – на човек, който не е сюрпризиран от случилото се.
– Озадачаваща е малко броя на страните, взели участие в тази наказателна акция – единствено три. Защо нямаше и други искащи?
– Сигурно мнозина се питат. Известно е, че през 2003 година президентът Буш-младши активизира в така наречен “коалиция на желаещите” над 30 страни. Защо остарели членове на НАТО и водещи страни като Германия и Италия, в този момент отхвърлиха действителна военна поддръжка на самодейността на Тръмп? И за какво Франция направи изострен завой към Съединени американски щати? Ако се даде отговор на този въпрос, доста от нещата могат да се изяснят. Иначе вероятни отговори – доста.
– Военният удар против Сирия разкри и някои безспорни и добре известни действителности – кои са те съгласно вас?
– Най-важното е, че този боен акт против сирийската страна е в нарушаване на интернационалното право и правилата на Организация на обединените нации. Единствената институция, оторизирана от интернационалната общественост да подсигурява мира и сигурността на планетата, е Организацията на обединените народи и непрекъснато настоящият орган – Съветът за сигурност. Нейните решения, в това число и наложените от нея на нарушителите на интернационалното право наказания, са наложителни за страните членки на интернационалната организация. Никоя друга страна или боен съюз, в това число Съединени американски щати и НАТО, нямат право да изземват правораздавателни функционалности или да играят ролята на международен служител на реда.
– А какво вършим с обвиняването към Сирия за потребление на бойни отровни субстанции?
– Използването им в действителност е тежко закононарушение, което би трябвало да бъде глобено. Но това би трябвало да стане единствено, откакто бъде потвърдено. И всеки причинител на такова незаконно действие против човечеството би трябвало да понесе строга наказателна отговорност. Но сходно обвиняване се гради върху безапелационни обстоятелства и свидетелства, а не върху догатки, които никога не са задоволителни за аргументиране на виновност и търсене на отговорност. Един от фундаменталните правила на правото, залегнал още в Римската империя преди две хиляди години, е “всеки е почтен до доказване на противното”. А всяко подозрение към причинител на закононарушение е в изгода на обвинения. Изследвания демонстрираха, че това е и повода преобладаващата част от европейците да не утвърждават военната офанзива против режима на Асад. В Англия единствено 25% от жителите й я одобряват като нужна.
– Много внимателни бяха двете суперсили – Съединени американски щати и Русия, за какво никой не искаше да нервира другия?
– Поведението на двете супервоенни сили – Съединени американски щати и Русия, удостовери, че равновесието на силите и ракетно-ядрения паритет, поддържан шесто десетилетие, е факторът, който ги въздържа от приложимост на мощ една против друга, или в ангажиране в световен боен спор. Това “равновесие на ужаса”, както е известно в интернационалните връзки, освен не подсигурява победител в един нуклеарен спор, само че обрича на крах, както воюващите, по този начин и човечеството.
– Е, Вашингтон не за първи път се въздържа – използването на нуклеарно оръжие въпреки всичко не е смешка работа.
– Всъщност, тъкмо тежките последствия, които биха настъпили от използването на нуклеарно оръжие, въздържат на три пъти Вашингтон да прибегне към него – в Корейската война (1951-1953 г.), във военния спор Китай – Тайван (средата на 50-те години) и във Виетнам преди 50-ина години. Страхът на интернационалната общественост от гибелните последствия на една трета международна термоядрена война, наложи процеса на разведряване през първата половина на 70-те години на XX век, приключил със Съвещанието за сигурност и съдействие през 1975 година През този интервал са признати от Организация на обединените нации над 150 интернационалните контракта, някои от които с фундаментално значение за международния мир и сигурност, като Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие и Договора за възбрана за инсталиране на нуклеарно оръжие на морското дъно.
– Как се отрази процесът на разведряване в Съединени американски щати?
– Умореният от водените две десетилетия войни и военни спорове американски народ, заложи тогава на един от най-миролюбивите държавници Джими Картър. Неговата антивоенна платформа беше смайваща: внезапно ограничение производството и продажбата на оръжие и възбрана и заличаване на нуклеарния боеприпас в международен мащаб. Очевидно, тази позиция визира съществено ползите на производителите на оръжие и обвързваните с тях олигархични кръгове от Конгреса, външното ведомство и защитата. Затова на изборите през 1980 година те намерено заложиха на извънредно десния представител Роналд Рейгън. Още при започване на първия си мандат той надминава всички упования в престарание да служи на оръжейно-олигархичната каста.
– Какво имате поради, припомнете, апелирам ви?
– В тези години президентът Рейгън освен наложи невиждан скок на военния бюджет – с 40%, само че радикално промени военната теория на Съединените щати. Оттегляйки се от правилото на равновесие на силите, в това число в ракетно-ядрената сфера, американската страна наложи корав курс към военно предимство, гарантиращо успеха на Вашингтон в една нуклеарна война. За тази цел бе създадена скъпо струващата Инициатива за стратегическа защита.
– Защо след разпада на Съюз на съветските социалистически републики и Източния блок не се промени този курс?
– Всъщност този курс към военно предимство не се промени и след разпадането на Варшавския контракт. Но към него се добави още една цел – международен хегемонизъм. Този факт свидетелства за големите финансови и властови благоприятни условия на военно-промишления бранш и обвързваните с него олигархични среди в администрацията и Конгреса на Съединени американски щати. Опасенията на президента ген. Дуайт Айзенхауер, че замогването на производителите на оръжие се трансформира в опасност за самите Съединени щати, се оказва основателна. Курсът на оръжейно-олигархичните глобалистични среди към одобряване на еднополюсния модел на интернационалната сцена, отпред със Съединени американски щати, се организираше с впечатляваща поредност и непримиримост от всички американски президенти през последните три десетилетия.
– Някои от тях не са ли свързани непосредствено с оръжейно-олигархичните среди?
– Разбира се, и незабавно ви давам образец със семейство Клинтън, които са свързани непосредствено. Но даже и президентът да не е част от тях, тези среди са толкоз финансово и властово могъщи, че съумяват да наложат на всеки президент външнополитическа стратегия, отговаряща на техните ползи. Пример за това е президентът Тръмп и неговото държание по време на изборната акция и след избирането му за президент.
– Русия обаче пречи на упоритостите на Щатите за международно водачество. И те подхващат разнообразни дейности.
– Да, по този начин е. Най-сериозните спънки за налагане на международно водачество и хегемонизъм на този стадий са Русия, Европа и Китай. Съюзническите връзки пък дават опция на Вашингтон да принуждава европейските страни да поддържат американските упоритости за едноличен международен водач. А с цел да охладят европейските стопански желания, американците периодичен предизвикат събития като тези в Украйна, Арабската пролет и други, които нанасят, изключително след голямата бежанска вълна, обилни загуби на стопанската система на европейските страни и основават политическа неустойчивост.
– Антируската акция обаче е в цялостен ход, работи се доста настъпателно, само че еднополюсен модел дали не се оказва мъчно изпълним?
– Русия си остава основната спънка пред еднополюсния модел и отстраняването й е много комплицирано нещо. Затова и методът, въпреки и по-различен, е пореден и праволинеен. Наред с напъните за налагане на военно предимство, продължава и масираната и жлъчна антируска акция, ориентирана към оптимално дискредитиране на Русия. Тази страна би трябвало дотам да бъде демонизирана, с което всяка военна акция или неочакван нуклеарен удар при една военна доминация от американска страна, да бъде оправдана и считана за нужда. Впрочем, това е добре прочут метод от историята, когато врагът би трябвало да бъде показан като такова ужасно събитие, което би трябвало да бъде унищожено, за което пък интернационалната общественост е длъжна да благодари.
– Докъде ще стигне тази антируска нервност изключително от последните 1-2 месеца и какви средства са разрешени?
– В този корав, стигащ до нервност, антируски курс, са позволени всевъзможни средства, като разширение на НАТО, за обграждане на Русия, повишаване на военните бюджети, съвременно превъоръжаване, разкриване на военни бази, осъществяване на безкрайни серии от военни учения. С други думи, употребяват се всевъзможни средства, в това число и неприятно измислени сюжети, като отравянето на съветския разузнавач Скрипал, използването на химическо оръжие от Асад. Липсата на доказателства е без значение. Меродавни са изказванията на обвинителите.
– Има ли някой, който може да спре това безумно опълчване сред двете сили?
– Очевидно, в този интервал на все по-очертаваща се неустановеност и опасност за бъдещето на човечеството, решаваща би била ролята на Европа, която би трябвало да заеме мястото, което й е отредено от историята и от нейните предшественици. Дали тя ще остане като неопределен индивид в сянката на Вашингтон и ще бъде проводник на ползите на глобалистите, или ще се опита да ги възпре от преследването на техните илюзии, което е и във щета на самия американски народ – от това ще зависи ориста на планетата.
– Доцент Величков, от офанзивата в Сирия, поради участниците в нея, се очакваше повече екшън, да стане като в някой холивудски филм, показващ армагедона и най-много да бъдат осъдени неприятните. Пепел ми на устата за тези думи, само че защо беше всичко това, вие разбрахте ли?
Много гърмежи без никакъв резултат. Тоест, вместо резултат – антиефект. Имаше кино гърмежи. въпреки да се преследваше нещо друго. Тройната западна коалиция от така наречен миротворци обявиха, че задачата им не е да смъкват режима на Асад. А тогава какво имат за цел – да санкционират за нещо, което не е потвърдено и е единствено съмнение? Това е неуместно. И тъкмо те ли ще раздават правораздаване? Още са живи свидетелите… На съвестта им тежи живота на милиони, станали техни жертви в Близкия Изток, Виетнам, Африка.
– Акцията в Сирия слага доста въпроси, някои от тях даже риторични. Вие, да вземем за пример, какво бихте попитали?
– На първо място, за какво към въпросният боен удар се подвигна подобен медиен звук, който съществено разтревожи интернационалната общност. Дори в България половината от интервюираните жители чакаха световен боен спор. Кой имаше интерес да слага в нова стресова обстановка европейските и арабските страни и то след невижданата по мащаби емигрантска инвазия?
– Според вас какви са задачите и смисълът на този удар против Сирия, който най-малко към този момент има повече алегоричен темперамент, в сравнение с действителен резултат против режима на Асад?
– Трите страни – Съединени американски щати, Англия и Франция, към този момент обявиха, че по този начин са посочили, че ще санкционират всеки като Асад, който употребява химическо оръжие. Е, нищо че не са показани доказателства за това, те настояват, че има. В случая в действителност можем да сложим питането дали този удар не бе осъществен като акт на авторитет за Съединени американски щати, които откакто изгубиха позициите си в Сирия, желаят най-малко по-достойно да се отдръпват оттова?
– От Вашингтон и Париж настояват, че Русия била осведомена за офанзивата, в това число и за обектите, набелязани за ракетен обстрел. Ако това е по този начин, какви могат да са подбудите за този жест?
– Ето това е един от забавните въпроси. Буди към момента неразбиране какви условия принудиха държавните глави на най-великите военни сили на планетата да се въздържат от едно по-мащабно военно ангажиране в Сирия. Очевидно, поради ползите на двете страни. Но кои са те? Интересно е и друго: за какво след договореностите сред тримата държавни глави – на Русия, Иран и Турция, Ердоган промени позицията си, което наложи Путин да търси незабавна среща с него? Но доста от въпросите могат и да останат без явен отговор.
– Макар резултатът от ракетните удари да беше непретенциозен, Тръмп изглеждаше доста удовлетворен.
– Да, необичайно е, че той сподели със удовлетворение това, въпреки и част от ракетите да не попаднаха върху набелязаните цели. Но забавно е и друго. В същото време съветският президент освен реагира остро, както при други сходни спешни събития, само че даже позицията му бе много умерена, а държанието му – на човек, който не е сюрпризиран от случилото се.
– Озадачаваща е малко броя на страните, взели участие в тази наказателна акция – единствено три. Защо нямаше и други искащи?
– Сигурно мнозина се питат. Известно е, че през 2003 година президентът Буш-младши активизира в така наречен “коалиция на желаещите” над 30 страни. Защо остарели членове на НАТО и водещи страни като Германия и Италия, в този момент отхвърлиха действителна военна поддръжка на самодейността на Тръмп? И за какво Франция направи изострен завой към Съединени американски щати? Ако се даде отговор на този въпрос, доста от нещата могат да се изяснят. Иначе вероятни отговори – доста.
– Военният удар против Сирия разкри и някои безспорни и добре известни действителности – кои са те съгласно вас?
– Най-важното е, че този боен акт против сирийската страна е в нарушаване на интернационалното право и правилата на Организация на обединените нации. Единствената институция, оторизирана от интернационалната общественост да подсигурява мира и сигурността на планетата, е Организацията на обединените народи и непрекъснато настоящият орган – Съветът за сигурност. Нейните решения, в това число и наложените от нея на нарушителите на интернационалното право наказания, са наложителни за страните членки на интернационалната организация. Никоя друга страна или боен съюз, в това число Съединени американски щати и НАТО, нямат право да изземват правораздавателни функционалности или да играят ролята на международен служител на реда.
– А какво вършим с обвиняването към Сирия за потребление на бойни отровни субстанции?
– Използването им в действителност е тежко закононарушение, което би трябвало да бъде глобено. Но това би трябвало да стане единствено, откакто бъде потвърдено. И всеки причинител на такова незаконно действие против човечеството би трябвало да понесе строга наказателна отговорност. Но сходно обвиняване се гради върху безапелационни обстоятелства и свидетелства, а не върху догатки, които никога не са задоволителни за аргументиране на виновност и търсене на отговорност. Един от фундаменталните правила на правото, залегнал още в Римската империя преди две хиляди години, е “всеки е почтен до доказване на противното”. А всяко подозрение към причинител на закононарушение е в изгода на обвинения. Изследвания демонстрираха, че това е и повода преобладаващата част от европейците да не утвърждават военната офанзива против режима на Асад. В Англия единствено 25% от жителите й я одобряват като нужна.
– Много внимателни бяха двете суперсили – Съединени американски щати и Русия, за какво никой не искаше да нервира другия?
– Поведението на двете супервоенни сили – Съединени американски щати и Русия, удостовери, че равновесието на силите и ракетно-ядрения паритет, поддържан шесто десетилетие, е факторът, който ги въздържа от приложимост на мощ една против друга, или в ангажиране в световен боен спор. Това “равновесие на ужаса”, както е известно в интернационалните връзки, освен не подсигурява победител в един нуклеарен спор, само че обрича на крах, както воюващите, по този начин и човечеството.
– Е, Вашингтон не за първи път се въздържа – използването на нуклеарно оръжие въпреки всичко не е смешка работа.
– Всъщност, тъкмо тежките последствия, които биха настъпили от използването на нуклеарно оръжие, въздържат на три пъти Вашингтон да прибегне към него – в Корейската война (1951-1953 г.), във военния спор Китай – Тайван (средата на 50-те години) и във Виетнам преди 50-ина години. Страхът на интернационалната общественост от гибелните последствия на една трета международна термоядрена война, наложи процеса на разведряване през първата половина на 70-те години на XX век, приключил със Съвещанието за сигурност и съдействие през 1975 година През този интервал са признати от Организация на обединените нации над 150 интернационалните контракта, някои от които с фундаментално значение за международния мир и сигурност, като Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие и Договора за възбрана за инсталиране на нуклеарно оръжие на морското дъно.
– Как се отрази процесът на разведряване в Съединени американски щати?
– Умореният от водените две десетилетия войни и военни спорове американски народ, заложи тогава на един от най-миролюбивите държавници Джими Картър. Неговата антивоенна платформа беше смайваща: внезапно ограничение производството и продажбата на оръжие и възбрана и заличаване на нуклеарния боеприпас в международен мащаб. Очевидно, тази позиция визира съществено ползите на производителите на оръжие и обвързваните с тях олигархични кръгове от Конгреса, външното ведомство и защитата. Затова на изборите през 1980 година те намерено заложиха на извънредно десния представител Роналд Рейгън. Още при започване на първия си мандат той надминава всички упования в престарание да служи на оръжейно-олигархичната каста.
– Какво имате поради, припомнете, апелирам ви?
– В тези години президентът Рейгън освен наложи невиждан скок на военния бюджет – с 40%, само че радикално промени военната теория на Съединените щати. Оттегляйки се от правилото на равновесие на силите, в това число в ракетно-ядрената сфера, американската страна наложи корав курс към военно предимство, гарантиращо успеха на Вашингтон в една нуклеарна война. За тази цел бе създадена скъпо струващата Инициатива за стратегическа защита.
– Защо след разпада на Съюз на съветските социалистически републики и Източния блок не се промени този курс?
– Всъщност този курс към военно предимство не се промени и след разпадането на Варшавския контракт. Но към него се добави още една цел – международен хегемонизъм. Този факт свидетелства за големите финансови и властови благоприятни условия на военно-промишления бранш и обвързваните с него олигархични среди в администрацията и Конгреса на Съединени американски щати. Опасенията на президента ген. Дуайт Айзенхауер, че замогването на производителите на оръжие се трансформира в опасност за самите Съединени щати, се оказва основателна. Курсът на оръжейно-олигархичните глобалистични среди към одобряване на еднополюсния модел на интернационалната сцена, отпред със Съединени американски щати, се организираше с впечатляваща поредност и непримиримост от всички американски президенти през последните три десетилетия.
– Някои от тях не са ли свързани непосредствено с оръжейно-олигархичните среди?
– Разбира се, и незабавно ви давам образец със семейство Клинтън, които са свързани непосредствено. Но даже и президентът да не е част от тях, тези среди са толкоз финансово и властово могъщи, че съумяват да наложат на всеки президент външнополитическа стратегия, отговаряща на техните ползи. Пример за това е президентът Тръмп и неговото държание по време на изборната акция и след избирането му за президент.
– Русия обаче пречи на упоритостите на Щатите за международно водачество. И те подхващат разнообразни дейности.
– Да, по този начин е. Най-сериозните спънки за налагане на международно водачество и хегемонизъм на този стадий са Русия, Европа и Китай. Съюзническите връзки пък дават опция на Вашингтон да принуждава европейските страни да поддържат американските упоритости за едноличен международен водач. А с цел да охладят европейските стопански желания, американците периодичен предизвикат събития като тези в Украйна, Арабската пролет и други, които нанасят, изключително след голямата бежанска вълна, обилни загуби на стопанската система на европейските страни и основават политическа неустойчивост.
– Антируската акция обаче е в цялостен ход, работи се доста настъпателно, само че еднополюсен модел дали не се оказва мъчно изпълним?
– Русия си остава основната спънка пред еднополюсния модел и отстраняването й е много комплицирано нещо. Затова и методът, въпреки и по-различен, е пореден и праволинеен. Наред с напъните за налагане на военно предимство, продължава и масираната и жлъчна антируска акция, ориентирана към оптимално дискредитиране на Русия. Тази страна би трябвало дотам да бъде демонизирана, с което всяка военна акция или неочакван нуклеарен удар при една военна доминация от американска страна, да бъде оправдана и считана за нужда. Впрочем, това е добре прочут метод от историята, когато врагът би трябвало да бъде показан като такова ужасно събитие, което би трябвало да бъде унищожено, за което пък интернационалната общественост е длъжна да благодари.
– Докъде ще стигне тази антируска нервност изключително от последните 1-2 месеца и какви средства са разрешени?
– В този корав, стигащ до нервност, антируски курс, са позволени всевъзможни средства, като разширение на НАТО, за обграждане на Русия, повишаване на военните бюджети, съвременно превъоръжаване, разкриване на военни бази, осъществяване на безкрайни серии от военни учения. С други думи, употребяват се всевъзможни средства, в това число и неприятно измислени сюжети, като отравянето на съветския разузнавач Скрипал, използването на химическо оръжие от Асад. Липсата на доказателства е без значение. Меродавни са изказванията на обвинителите.
– Има ли някой, който може да спре това безумно опълчване сред двете сили?
– Очевидно, в този интервал на все по-очертаваща се неустановеност и опасност за бъдещето на човечеството, решаваща би била ролята на Европа, която би трябвало да заеме мястото, което й е отредено от историята и от нейните предшественици. Дали тя ще остане като неопределен индивид в сянката на Вашингтон и ще бъде проводник на ползите на глобалистите, или ще се опита да ги възпре от преследването на техните илюзии, което е и във щета на самия американски народ – от това ще зависи ориста на планетата.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ