Кой протестира в Иран: от млади либерали до хардлайнери, всички са недоволни от режима
Протестите, които обгръщат Иран при започване на 2026 година, към този момент не могат да бъдат разказани като следващата социално-икономическа вълна или като изолирано експлоадиране на публично неодобрение. Те съставляват многоизмерна рецесия, която визира освен улицата, само че и самата обществена и идеологическа архитектура на Ислямската република.
Демонстрациите, почнали предишния месец в Техеран, към този момент са се популяризирали във всичките 31 провинции на Иран, само че към момента не са достигнали мащабите на митингите от 2022–2023 година, провокирани от гибелта на Махса Амини, арестувана за нарушаване на ислямските правила за облекло.
Последната вълна стартира в столицата с търговци от Големия базар, ядосани от внезапното обезценяване на иранския риал, само че последователно обхвана и други публични групи – този път главно млади мъже, а не дами и девойки, които играеха основна роля при митингите след гибелта на Амини.
В митингите вземат участие освен демократично настроени младежи от града, само че и потиснатите малцинства от сунитските райони, както и, колкото и парадоксално да звучи – разочаровани от режима хардлайнери, настояващи за по-твърд курс.
1. Гражданският митинг: ядрото, само че не и моторът
В основата на митинга остават градските хора – търговци, дребни бизнесмени, студенти, безработни младежи. За разлика от митингите от 2022–2023 година, водени главно от дами и младежи към тематиката за хиджаба, сегашните протести са стопански катализирани, само че политически радикализирани.
Това потомство не желае промени в границите на системата, а завършек на идеологическата страна, която слага геополитиката, нуклеарната стратегия и „ ос на съпротивата “ над виталния стандарт.
Близо пет десетилетия след Ислямската гражданска война религиозните управници на Иран все по-трудно преодоляват разликата сред личните си цели и упованията на едно младо общество.
„ Искам просто да пребивавам спокоен, естествен живот… Вместо това те (управниците) упорстват за нуклеарна стратегия, поддръжка за въоръжени групировки в района и непрекъсната неприязън към Съединени американски щати “, сподели по телефона за Ройтерс 25-годишната Мина от град Кухдашт в западната провинция Лурестан.
„ Тези политики може да са имали смисъл през 1979 година, само че не и през днешния ден. Светът се промени “, прибавя безработната университетска възпитаничка.
В „ Таймс оф Израел “ някогашен почитан представител на реформисткото крило на режима съобщи, че главните идеологически стълбове на Ислямската република – от наложителното забулване до външната политика – не намират отклик измежду хората под 30 години, които съставляват съвсем половината от популацията.
„ Младото потомство към този момент не има вяра в революционните лозунги – то желае да живее свободно “, споделя той.
Хиджабът, който беше съществена точка на напрежение по време на митингите след гибелта на Амини, към този момент се ползва изборно. Много иранки намерено отхвърлят да го носят на публични места, нарушавайки дългогодишна процедура, определяща образа на Ислямската република.
По време на сегашните митинги доста стачкуващи показват гнева си от поддръжката на Техеран за въоръжени групировки в района, скандирайки лозунги като:
„ Нито Газа, нито Ливан – животът ми е за Иран “, което демонстрира отчаяние от целите на ръководещите.
2. Сунитите
„ Джерузалем поуст “ обръща внимание на един от главните участници в митинга – сунитското малцинство. В собствен разбор за недоволството на маригнализираните сунити от югоизточните провинции Систан и Белуджистан Амин Аюб разказва и възхода на Мобаризунския национален фронт (MPF).
В продължение на години режимът в Техеран се опитваше да се показва като бранител на всички мюсюлмани, употребявайки нещастието в Газа, с цел да печели благосклонности в арабския свят. Но огромно ново въстание в личния му заден двор разкрива надалеч по-мрачна действителност.
Мощна нова коалиция, наречена „ Народен фронт Мобаризун “ (MPF), намерено разгласи поддръжката си за протест в провинции Систан и Белуджистан, където болшинството от популацията е сунитско. Така това, което до неотдавна беше общо неодобрение, се трансформира в ясно проведена религиозна война.
„ Оста на съпротивата “ не просто се свива – тя е принудена да насочи оръжията си във вътрешността. Този „ потрес Мобаризун “ е моментът, в който претенцията на Техеран да води мюсюлманския свят беше разобличена като рискова небивалица “, написа Аюб.
Кои са „ Мобаризун “?
MPF не е просто група гневни протестиращи. Фронтът сплотява няколко белуджски организации, в това число опитната въоръжена формация „ Джаиш ал-Адл “, които упорстват за това, което назовават „ дълбока политическа смяна “.
„ Самото име „ Мобаризун “ е пряк удар по религиозната легитимност на режима – отпратка към елитните бойци от зората на ислямската история. С избора на това име фронтът споделя на иранците, че точно той е новият авангард, който ще се изправи против духовния хайлайф, възприеман като подкупен и разединяващ “, написа още журналистът.
Аюб напомня и за опитите през последните две години на Иран да се нарежда като бранител на всички мюсюлмани отвън страната.
„ Техеран играеше „ картата Газа “ с неуморна упоритост, изключително в северноафрикански страни като Алжир и Тунис. Представяйки се като единствения бранител на сунитските палестинци, режимът се надяваше да радикализира „ сунитската улица “ и да изкара арабските водачи, нормализирали връзките си с Израел, като предатели. В Алжир Иран даже стигна до такава степен да поддържа фронта " Полисарио ", с цел да дестабилизира районни противници. Техеран обаче не може да претендира, че е бранител на сунитите в Газа, до момента в който екзекутира и оставя да гладува личното си сунитско малцинство. Систан и Белуджистан е най-пренебрегнатият район на Иран, заемаш безспорното дъно по всички индикатори за беднотия, опазване на здравето и претовареност. "
Докато висшият водач Али Хаменей приказва за „ ислямско единение “, неговите паравоенни формирования " Басидж " нахлуват в лечебни заведения, с цел да извличат ранени протестиращи. За сунитската общност в Северна Африка маската най-сетне падна: Иран не е ислямски водач, а окупатор “, написа Аюб. Изводът на журналиста е, че появяването на MPF значи, че борбата за бъдещето на Иран се реалокира в самото сърце на страната. А остарялата фантазия на Хаменей да затегне Израел в огнен пръстен се е обърнала на процедура против него и в този момент Иран е затегнат в огнен пръстен към самия Техеран. В сирия новият плезидент Аш Шараа склони да демонтира иранските лази против облекчение на глобите. В Ливан Израел продължава да притиска „ Хизбула “ да се раозържи. В Газа „ Хамас “ към този момент не е това, което бе преди октомври 2023.
„ Шокът Мобаризун “ направи повече от това да възпламени въстание – той разкри кухото ядро на Ислямската република. За Израел и новите му районни сътрудници посланието е ясно: най-голямата опасност за иранския режим към този момент не е отвън границите му – тя е вътре в тях “, написа Аюб.
3. Религиозните хардлайнери: протест отдясно
Парадоксално, само че една от най-опасните групи за режима не са либералите, а религиозните хардлайнери. Част от консервативния лагер упреква властта, че:
– не постанова задоволително строго ислямските правила
– демонстрира уязвимост по отношение на Израел
– позволява ерозия на „ революционната еднаквост “
Замразяването на закона за строгия надзор върху хиджаба и отводът от пряк боен отговор на Израел през 2024 година подкопаха доверието на идеологически стимулираната юноша, която обичайно попълня редиците на „ Басидж “ и Революционната армия. През последната година гласове от самия коренен лагер в Иран намерено подлагат на критика това, което възприемат като уязвимост на държавните институции при ръководството на вътрешни и районни провокации.
От края на 2024 година тази рецензия се концентрира върху по-мекото използване на ислямските правила за облекло, върху неуспехите на Иран в Сирия след рухването на режима на Башар Асад, както и върху решението на Техеран да не отговори военно на израелския удар от 26 октомври 2024 година
През декември, откакто Върховният съвет за национална сигурност на Иран замрази използването на закон с тежки санкции за дами, нарушаващи разпоредбите за хиджаба, консервативният коментатор Фуад Изади предизвести, че режимът рискува да загуби лоялността на религиозната юноша, в случай че не съумее да резервира ислямската си еднаквост.
Тази преданост е централна за оцеляването на режима. Готовността на млади, идеологически стимулирани поддръжници да служат и да се борят е в основата на успеваемостта на иранските сили за сигурност. Ако идентификацията със системата отслабне, мотивацията да бъде защитавана може да се разпадне – както се случи в Сирия, когато елементи от армията престанаха да се борят за Асад, показва и критикът на иранския режим Шахин Тахмасеби.
По думите му, още един огромен потрес – да вземем за пример несполучлив ирански удар против Израел или нова израелска офанзива против Иран – може да унищожи облика на мощно управление и усещането за непобедимостта на Гвардията.
4. Младите мъже: изгубените бойци на системата
Нов детайл в сегашната вълна е всеобщото присъединяване на млади мъже, постоянно безработни или с висше обучение без хоризонт. Те са прекомерно небогати, с цел да емигрират, прекомерно образовани, с цел да имат вяра в пропагандата и прекомерно гневни, с цел да останат пасивни. Това е поколението, което режимът очакваше да пази улиците – а вместо това те ги превзеха.
5. Реформистите от системата: тихият бойкот
Бивши държавни чиновници, дипломати и религиозни фигури от „ умерения “ лагер към този момент не пазят интензивно режима. Макар да не излизат всеобщо на улицата, те отхвърлят обществена поддръжка. Исторически, точно този вид пасивна непочтеност е предшествал сривове на властнически системи.
6. Части от Силите за сигурност: основният въпрос
Най-опасният разлом е вътре в репресивния уред. Засега Революционната армия остава лоялна, само че има признаци на съмнение в постоянната полиция има отводи за присъединяване в репресии в провинцията има приключване на информация. Историята демонстрира, че режимите не падат, когато митингите са най-масови, а когато пазителите престанат да имат вяра.
Всички тези фронтове не са една единна съпротива и поотделно не могат да смъкват режима, само че дружно го изтощават стратегически. Най-голямата заплаха за Техеран не идва извън, нито от наказания или Израел, а от ерозията на личната му обществена база. Въпросът към този момент не е дали ще има смяна, а каква форма ще одобри тя – мудна промяна, вътрешен разпад или внезапен срив при идващия огромен потрес.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Демонстрациите, почнали предишния месец в Техеран, към този момент са се популяризирали във всичките 31 провинции на Иран, само че към момента не са достигнали мащабите на митингите от 2022–2023 година, провокирани от гибелта на Махса Амини, арестувана за нарушаване на ислямските правила за облекло.
Последната вълна стартира в столицата с търговци от Големия базар, ядосани от внезапното обезценяване на иранския риал, само че последователно обхвана и други публични групи – този път главно млади мъже, а не дами и девойки, които играеха основна роля при митингите след гибелта на Амини.
В митингите вземат участие освен демократично настроени младежи от града, само че и потиснатите малцинства от сунитските райони, както и, колкото и парадоксално да звучи – разочаровани от режима хардлайнери, настояващи за по-твърд курс.
1. Гражданският митинг: ядрото, само че не и моторът
В основата на митинга остават градските хора – търговци, дребни бизнесмени, студенти, безработни младежи. За разлика от митингите от 2022–2023 година, водени главно от дами и младежи към тематиката за хиджаба, сегашните протести са стопански катализирани, само че политически радикализирани.
Това потомство не желае промени в границите на системата, а завършек на идеологическата страна, която слага геополитиката, нуклеарната стратегия и „ ос на съпротивата “ над виталния стандарт.
Близо пет десетилетия след Ислямската гражданска война религиозните управници на Иран все по-трудно преодоляват разликата сред личните си цели и упованията на едно младо общество.
„ Искам просто да пребивавам спокоен, естествен живот… Вместо това те (управниците) упорстват за нуклеарна стратегия, поддръжка за въоръжени групировки в района и непрекъсната неприязън към Съединени американски щати “, сподели по телефона за Ройтерс 25-годишната Мина от град Кухдашт в западната провинция Лурестан.
„ Тези политики може да са имали смисъл през 1979 година, само че не и през днешния ден. Светът се промени “, прибавя безработната университетска възпитаничка.
В „ Таймс оф Израел “ някогашен почитан представител на реформисткото крило на режима съобщи, че главните идеологически стълбове на Ислямската република – от наложителното забулване до външната политика – не намират отклик измежду хората под 30 години, които съставляват съвсем половината от популацията.
„ Младото потомство към този момент не има вяра в революционните лозунги – то желае да живее свободно “, споделя той.
Хиджабът, който беше съществена точка на напрежение по време на митингите след гибелта на Амини, към този момент се ползва изборно. Много иранки намерено отхвърлят да го носят на публични места, нарушавайки дългогодишна процедура, определяща образа на Ислямската република.
По време на сегашните митинги доста стачкуващи показват гнева си от поддръжката на Техеран за въоръжени групировки в района, скандирайки лозунги като:
„ Нито Газа, нито Ливан – животът ми е за Иран “, което демонстрира отчаяние от целите на ръководещите.
2. Сунитите
„ Джерузалем поуст “ обръща внимание на един от главните участници в митинга – сунитското малцинство. В собствен разбор за недоволството на маригнализираните сунити от югоизточните провинции Систан и Белуджистан Амин Аюб разказва и възхода на Мобаризунския национален фронт (MPF).
В продължение на години режимът в Техеран се опитваше да се показва като бранител на всички мюсюлмани, употребявайки нещастието в Газа, с цел да печели благосклонности в арабския свят. Но огромно ново въстание в личния му заден двор разкрива надалеч по-мрачна действителност.
Мощна нова коалиция, наречена „ Народен фронт Мобаризун “ (MPF), намерено разгласи поддръжката си за протест в провинции Систан и Белуджистан, където болшинството от популацията е сунитско. Така това, което до неотдавна беше общо неодобрение, се трансформира в ясно проведена религиозна война.
„ Оста на съпротивата “ не просто се свива – тя е принудена да насочи оръжията си във вътрешността. Този „ потрес Мобаризун “ е моментът, в който претенцията на Техеран да води мюсюлманския свят беше разобличена като рискова небивалица “, написа Аюб.
Кои са „ Мобаризун “?
MPF не е просто група гневни протестиращи. Фронтът сплотява няколко белуджски организации, в това число опитната въоръжена формация „ Джаиш ал-Адл “, които упорстват за това, което назовават „ дълбока политическа смяна “.
„ Самото име „ Мобаризун “ е пряк удар по религиозната легитимност на режима – отпратка към елитните бойци от зората на ислямската история. С избора на това име фронтът споделя на иранците, че точно той е новият авангард, който ще се изправи против духовния хайлайф, възприеман като подкупен и разединяващ “, написа още журналистът.
Аюб напомня и за опитите през последните две години на Иран да се нарежда като бранител на всички мюсюлмани отвън страната.
„ Техеран играеше „ картата Газа “ с неуморна упоритост, изключително в северноафрикански страни като Алжир и Тунис. Представяйки се като единствения бранител на сунитските палестинци, режимът се надяваше да радикализира „ сунитската улица “ и да изкара арабските водачи, нормализирали връзките си с Израел, като предатели. В Алжир Иран даже стигна до такава степен да поддържа фронта " Полисарио ", с цел да дестабилизира районни противници. Техеран обаче не може да претендира, че е бранител на сунитите в Газа, до момента в който екзекутира и оставя да гладува личното си сунитско малцинство. Систан и Белуджистан е най-пренебрегнатият район на Иран, заемаш безспорното дъно по всички индикатори за беднотия, опазване на здравето и претовареност. "
Докато висшият водач Али Хаменей приказва за „ ислямско единение “, неговите паравоенни формирования " Басидж " нахлуват в лечебни заведения, с цел да извличат ранени протестиращи. За сунитската общност в Северна Африка маската най-сетне падна: Иран не е ислямски водач, а окупатор “, написа Аюб. Изводът на журналиста е, че появяването на MPF значи, че борбата за бъдещето на Иран се реалокира в самото сърце на страната. А остарялата фантазия на Хаменей да затегне Израел в огнен пръстен се е обърнала на процедура против него и в този момент Иран е затегнат в огнен пръстен към самия Техеран. В сирия новият плезидент Аш Шараа склони да демонтира иранските лази против облекчение на глобите. В Ливан Израел продължава да притиска „ Хизбула “ да се раозържи. В Газа „ Хамас “ към този момент не е това, което бе преди октомври 2023.
„ Шокът Мобаризун “ направи повече от това да възпламени въстание – той разкри кухото ядро на Ислямската република. За Израел и новите му районни сътрудници посланието е ясно: най-голямата опасност за иранския режим към този момент не е отвън границите му – тя е вътре в тях “, написа Аюб.
3. Религиозните хардлайнери: протест отдясно
Парадоксално, само че една от най-опасните групи за режима не са либералите, а религиозните хардлайнери. Част от консервативния лагер упреква властта, че:
– не постанова задоволително строго ислямските правила
– демонстрира уязвимост по отношение на Израел
– позволява ерозия на „ революционната еднаквост “
Замразяването на закона за строгия надзор върху хиджаба и отводът от пряк боен отговор на Израел през 2024 година подкопаха доверието на идеологически стимулираната юноша, която обичайно попълня редиците на „ Басидж “ и Революционната армия. През последната година гласове от самия коренен лагер в Иран намерено подлагат на критика това, което възприемат като уязвимост на държавните институции при ръководството на вътрешни и районни провокации.
От края на 2024 година тази рецензия се концентрира върху по-мекото използване на ислямските правила за облекло, върху неуспехите на Иран в Сирия след рухването на режима на Башар Асад, както и върху решението на Техеран да не отговори военно на израелския удар от 26 октомври 2024 година
През декември, откакто Върховният съвет за национална сигурност на Иран замрази използването на закон с тежки санкции за дами, нарушаващи разпоредбите за хиджаба, консервативният коментатор Фуад Изади предизвести, че режимът рискува да загуби лоялността на религиозната юноша, в случай че не съумее да резервира ислямската си еднаквост.
Тази преданост е централна за оцеляването на режима. Готовността на млади, идеологически стимулирани поддръжници да служат и да се борят е в основата на успеваемостта на иранските сили за сигурност. Ако идентификацията със системата отслабне, мотивацията да бъде защитавана може да се разпадне – както се случи в Сирия, когато елементи от армията престанаха да се борят за Асад, показва и критикът на иранския режим Шахин Тахмасеби.
По думите му, още един огромен потрес – да вземем за пример несполучлив ирански удар против Израел или нова израелска офанзива против Иран – може да унищожи облика на мощно управление и усещането за непобедимостта на Гвардията.
4. Младите мъже: изгубените бойци на системата
Нов детайл в сегашната вълна е всеобщото присъединяване на млади мъже, постоянно безработни или с висше обучение без хоризонт. Те са прекомерно небогати, с цел да емигрират, прекомерно образовани, с цел да имат вяра в пропагандата и прекомерно гневни, с цел да останат пасивни. Това е поколението, което режимът очакваше да пази улиците – а вместо това те ги превзеха.
5. Реформистите от системата: тихият бойкот
Бивши държавни чиновници, дипломати и религиозни фигури от „ умерения “ лагер към този момент не пазят интензивно режима. Макар да не излизат всеобщо на улицата, те отхвърлят обществена поддръжка. Исторически, точно този вид пасивна непочтеност е предшествал сривове на властнически системи.
6. Части от Силите за сигурност: основният въпрос
Най-опасният разлом е вътре в репресивния уред. Засега Революционната армия остава лоялна, само че има признаци на съмнение в постоянната полиция има отводи за присъединяване в репресии в провинцията има приключване на информация. Историята демонстрира, че режимите не падат, когато митингите са най-масови, а когато пазителите престанат да имат вяра.
Всички тези фронтове не са една единна съпротива и поотделно не могат да смъкват режима, само че дружно го изтощават стратегически. Най-голямата заплаха за Техеран не идва извън, нито от наказания или Израел, а от ерозията на личната му обществена база. Въпросът към този момент не е дали ще има смяна, а каква форма ще одобри тя – мудна промяна, вътрешен разпад или внезапен срив при идващия огромен потрес.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ