Протести белязаха изминалата 2025 г. на Балканите. В Сърбия през

Протести белязаха миналата 2025 година на Балканите. В Сърбия през цялата година не стихнаха ръководените от студенти антиправителствени манифестации, избухнали непринудено след нещастието в северния град Нови Сад, където на 1 ноември 2024 година се срути бетонната козирка на неотдавна ремонтираната жп гара и 16 души починаха. Турция стана през лятото сцена на най-големите демонстрации от повече от десетилетие, подбудени от ареста на опозиционни фигури, измежду които кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, политически противник на президента Реджеп Тайип Ердоган. В Гърция корупционен скандал докара до закъснение в дотациите за фермерите, което на собствен ред породи митинги на земеделците в цялата страна и блокиране на основни пътища и гранични пунктове в края на годината. Протести имаше и в Румъния, а главният им катализатор бяха промените на държавното управление за преодоляване на несъразмерния бюджетен недостиг.

Гражданите в Хърватия зададоха звук при започване на годината с протест на магазините поради високите цени, а образецът им бе последван и в други балкански страни.

Гърция претърпя „ земетръсна стихия “ през февруари, когато в региона на островите Санторини и Аморгос станаха хиляди трусове с магнитуд до към пета степен по Рихтер. Трусовете провокираха въвеждането на изключително състояние на четири острова, затваряне на учебните заведения и частична евакуация.

В Северна Македония гибелен пожар в дискотека докара до гибелта на 63-ма младежи през март.

Словения узакони асистираното самоубийство през юли, само че през ноември спря действието на закона след втори референдум по въпроса, на който словенците този път се произнесоха срещу.

Следва хронологична информация на най-важните събития на Балканите през миналата година:

12 януари – Зоран Миланович печели втори мандат на балотаж на президентските избори в Хърватия.24 януари – Първи протест на магазините в Хърватия, който задейства резултата на снежната топка и в други балкански страни.25 януари – Архиепископът на Тирана, Дуръс и цяла Албания Анастасий (Анастас Янулатос) умря в Атина на 95-годишна възраст след дълго боледуване.1 февруари – Пиян и въоръжен мъж умъртви 12 души, в това число две деца, в остарялата столица на Черна гора – град Цетине, след което се самоуби.10 февруари – Кметът на албанската столица Тирана Ерион Велиай беше задържан по обвинявания в пасивна корупция и пране на пари и му беше избрана мярката за неотклонение „ задържане под стража “.12 февруари – Гръцкият парламент избра Константинос Тасулас за президент на страната.6 март – Европейската прокуратура стартира наказателно гонене против 100 лица в Гърция, упрекнати, че са получили непозволено дотации за милиони евро.13 март – Албания спря краткотрайно достъпа до платформата ТикТок за една година, откакто младеж намушка до гибел различен юноша при свада, за която се твърди, че е почнала в ТикТок.16 март – Пожар в дискотека „ Пулс “ в град Кочани в Северна Македония докара до гибелта на 63-ма младежи, а над 200 бяха ранени. Делото за пожара стартира на 19 ноември.19 март – Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу и редица членове на опозиционната Народнорепубликанска партия бяха задържани по обвинявания в корупция, което отприщи вълна от многохилядни митинги в цялата страна.

16 април – Сръбският парламент утвърди състава на ново държавно управление с министър председател Джуро Мацут, безпартиен и без опит в политиката, откакто предшественикът му Милош Вучевич подаде оставка през януари на фона на всеобщите митинги в страната след рухването на козирката на жп гарата в Нови Сад.

4 и 18 май – Повторни президентски избори в Румъния след анулирането от Конституционния съд на резултата от вота, състоял се на 24 ноември 2024 година Изборите са извоювани от Никушор Дан, който до тогава е кмет на Букурещ.

12 май – Кюрдската работническа партия (ПКК) разгласи публично, че се разпуска, поставяйки завършек на въоръжената си битка против турските управляващи.

23 юни – Встъпва в служба четирипартийно държавно управление в Румъния на Социалдемократическата партия (СДП), Национално-либералната партия (НЛП), Съюз за избавление на Румъния (ССР) и Демократичен съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) с министър председател водача на НЛП Илие Боложан.

12–13 юли – Среща на върха в Дубровник сред Украйна и страни от Югоизточна Европа. Приета бе взаимна декларация, с която показват поддръжка за Украйна и нейната териториална целокупност, европейската интеграция на страната и участието ѝ в НАТО.

16–18 юли – Неформалната среща за Кипър в Ню Йорк в уголемен формат с присъединяване на генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш, кипърския президент Никос Христодулидис, водача на кипърските турци Ерсин Татар, министрите на външните работи на Гърция Йоргос Герапетритис и на Турция Хакан Фидан и английския министър за Европа Стивън Даути.

19 юли – Словения узакони асистираната гибел след референдум, на който болшинството от гласоподавателите гласоподаваха „ за “ евтаназията.

1 август – Словения се трансформира в първата европейска страна, забранила вноса, износа и преноса на оръжия към и от Израел.

6 август – Президентът на босненската полуавтономна област Република Сръбска Милорад Додик беше дефинитивно наказан на една година затвор и шест години отвън политическия живот за неспазване на решенията на висшия представител на интернационалната общественост в Босна и Херцеговина Кристиян Шмит, а два дни по-късно президентският му мандат беше преустановен.

12 септември – Съединени американски щати оповестиха, че преустановяват стратегическия разговор с Косово за неопределен срок заради опасения от дейностите на държавното управление в оставка в Прищина.

25 септември – Словения наложи възбрана за влизане в страната на израелския министър председател Бенямин Нетаняху.

9 октомври – Влязоха в действие американски наказания против петролна компания НИС (NIS – Naftna industrija Srbije), чийто максимален акционер е съветската „ Газпром петрол “ и която е оператор на единствената рафинерия в Сърбия.

19 октомври и 2 ноември – Управляващата ВМРО-ДПМНЕ завоюва безапелационно локалните избори в Северна Македония.

19 октомври – Лявоцентристкият политик Туфан Ерхюрман е определен за нов водач на кипърските турци на президентските избори в окупираната северна част на острова.

27 октомври – Черна гора анулира краткотрайно безвизовия режим за турски жители след случай в Подгорица, при който локален гражданин беше ранен след физическа битка, в началото приписана на турски жители.

4 ноември – Голям пожар, провокиран от късо съединяване, в дом за възрастни хора в босненския град Тузла лиши живота на 17 души, а десетки бяха ранени.

17 ноември – Албания отвори последния клъстер от договарянията за участие в Европейски Съюз на седмата междуправителствена конференция Албания – Европейски Съюз в Брюксел.

19 ноември – Начало на делото за пожара в дискотека „ Пулс “ в Кочани, Северна Македония.

23 ноември – Словения организира нов съвещателен референдум за асистираната гибел, на който словенците се оповестиха срещу.

27 ноември – Папа Лъв XIV дойде в Турция за началото на първото си задгранично посещаване като глава на Римокатолическата черква.

30 ноември – Хиляди фермери в Гърция започнаха блокади на пътища поради забавени аграрни дотации.

5 декември – Кметове етнически сърби встъпиха в служба в четирите общини Звечан, Зубин поток, Лепосавич и Северна Митровица в Северно Косово, обитаеми най-вече със сърби, повече от две години откакто политическа рецесия докара до напрежение и конфликти с миротворци на НАТО.

6 декември – Християн Мицкоски бе избран отново за трети мандат като ръководител на ръководещата ВМРО-ДПМНЕ в Северна Македония на партиен конгрес.

7 декември – Избори за кмет на Букурещ, извоювани от претендента Национално-либералната партия (НЛП) Чиприан Чуку, който до тогава е кмет на букурещкия Шести бранш.

Още интернационалните вести – четете тук