Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам

Просвещение е изходът на индивида от непълнолетието, което той самичък си е предизвикал. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без управлението на някой различен. Самопричинено е това непълнолетие, когато повода му не лежи в дефицит на разум, а в неналичието на увереност и храброст да се ползваш от него без управлението на другиго. Имай храброст да си служиш със личния си разум! - ето това е девизът на Просвещението.

Незаслуженото страдалчество обезкуражава, заслуженото - съкрушава.

Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.

Ние постоянно се изчервяваме поради безсрамието на различен, който нас ни упреква в нещо.

Никога не може да има същинско наслаждение там, където удоволствията се трансформират в поминък.

Който боязливо се грижи да не си изгуби живота, в никакъв случай няма да му се радва.

Който знае по какъв начин да удовлетвори желанията си, е умен; който знае по какъв начин да ги победи, е умен.

Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има към този момент никаква стойност.

Уважението е налог, който без значение от това, желаем ли или не, не можем да откажем на достолепието. Можем да не му дадем външен израз, само че не можем да не го усещаме в себе си.

Уважението се отдава постоянно на личността, в никакъв случай на нещата.

Упорството сàмо има формата на темперамент, само че ние и неговата същина.

Участта на дамите е да господстват, участта на мъжете е да царуват, тъй като господства пристрастеността, а ръководи мозъкът.

В диспутите спокойното положение на духа, съчетано с известна благожелателност, е симптом за съществуване на избрана мощ, в резултат на която разсъдъкът става убеден в своята победа.

Всеки е задължен да признава човешкото достолепие на всеки човек.

Всичко, което се назовава благопристойност, не е нищо повече от красива осанка.

Геният – това е геният да се изобрети това, на което не може да се образова или учи.

Голямото самолюбие постоянно е превръщало благоразумните в безумци. За индивида по природа е свойствено да съблюдава сдържаност освен поради загрижеността за здравето си в бъдеще, само че също и поради положителното си самочувствие понастоящем.

Дайте на индивида всичко, което желае, и той в същия момент ще почувства, че това всичко не е всичко.

Две неща изпълват душата с постоянно нови и възходящи учудване и страхопочит, колкото и постоянно и дълготрайно мисълта още веднъж да е заета с тях - звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен.

Добродетелта е победа на волята над природата. Добротата е наше обвързване.

Дълг! Ти, възвишена и велика дума. Това е точно великото, което издига индивида над самия него.

Етиката е философията на положителната воля, а освен на положителното деяние.

За мъжа няма нищо по-обидно от това да го нарекат простак, а за дамата – че е грозна.

Хората биха избягали един от различен, в случай че биха могли да се видят един различен в най-пълна искреност.

Човек е единственото създание, което се нуждае от образование.

Законът, който живее вътре в нас, се назовава съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите действия в сходство с този закон.

Има заблуждения, които не би трябвало да се опровергават. Трябва да се дадат на заблудения разум такива познания, които ще го просветят. Тогава заблуждението ще изчезне от единствено себе си.

Имай мъжеството да се ползваш от личния си разум. Това е управително предписание за просвещението.

Искреността е основна част от характера. Тя е една от основните цели на възпитанието.

Красотата в природата – това е прелестното нещо, а хубостта в изкуството е прелестна визия за нещата.

Най-голямото чувствено удоволствие, което не съдържа никакви примеси и омерзение, е отдихът след работа, когато човек е изцяло здрав.

Най-малко се опасяват от съдбовния край хората, чийто живот има най-голяма полезност.

Наказанията, налагани в изблик на яд, не доближават задачата си.

Не върви непрекъснато да се дават награди на децата. Те стават егоистични и развиват подкупен метод на мислене.

Никога не се отнасяйте към индивида като към средство, а постоянно като към цел.

Нравствеността учи не на това, по какъв начин да станем щастливи, а на това, по какъв начин да бъдем почтени за благополучие.

Няма за какво да се опасявате да бъдете опровергани; следва да се опасявате от друго – да не бъдете разбрани.

Основа на нравствеността е дългът, а не ползата.

Правото в никакъв случай не би трябвало да се нагажда към политиката, политиката обаче постоянно би трябвало да се приспособява към правото. Всяка политика би трябвало да коленичи пред правото.

Природата демонстрира, че тя е еднообразно богата, еднообразно неизчерпаема в основаването както на най-забележителни, по този начин и на най-незабележими творения.

Свободата на перото е единственият покровител на националните права.

Този, който се трансформира пълзяща гад, може ли по-късно да се оплаква, че са го сгазили?

Характерът е дарба да се работи според правилата.

Хитростта е метод на мислене на прекомерно лимитираните хора и доста се отличава от мозъка, на който външно наподобява.

Човек е свободен единствено тогава, когато не му се постанова да се подчинява на никого, с изключение на на закона.

Човек, който желае да бъде почитан, е задължен да почита всички.

Щастието е блян не на разсъдъка, а на въображението.

* Из " Критика на чистия разсъдък " и " Енциклопедия на афоризмите "