Просто искам някой да чуе гласа ми. Изпитвам болка и

" Просто желая някой да чуе гласа ми. Изпитвам болежка и не съм единствената ", споделя млада афганистанка в изявление пред Би Би Си, бършейки сълзите си.

Тя добавя, че множеството девойки в нейния клас са мислили за самоубийство. " Всички страдаме от меланхолия и тревога. Нямаме никаква вяра. " Младата жена, която е при започване на 20-те си години, се пробвала да постави завършек на живота си преди четири месеца, откакто през декември предходната година талибанското държавно управление забрани на дамите да посещават университет, заяви Ройтерс. Сега дамата посещава психотерапевт.
 
Думите ѝ дават визия за една не толкоз забележима, само че неотложна здравна рецесия, пред която е изправен Афганистан. " В Афганистан има пандемия от мисли за самоубийство. Положението сега е най-лошото до момента, а светът рядко мисли или приказва за това ", споделя психоложката Амал. " Когато четете вести, виждате публикации за рецесията с глада, само че никой не приказва за психологичното здраве. Сякаш хората лека-полека биват отравяни. Ден след ден те губят вяра ", добавя тя.

Доктор Амал споделя, че е получила 170 позвънявания за помощ в границите на два дни след оповестяването на възбраната за дамите да посещават университети. Сега тя получава почти от седем до 10 нови позвънявания с апел за помощ. Повечето от пациентите ѝ са девойки и млади дами.

В надълбоко патриархалното афганистанско общество, изтощено от война, траяла четири десетилетия, по данни на Организация на обединените нации всеки втори човек (по-голямата част от женски пол) е страдал от психически проблеми още преди взимането на властта от талибаните през 2021 година Експерти, представени от АП, обявиха, че в този момент ситуацията е по-лошо от всеки път поради репресиите на талибанското държавно управление против свободите на дамите и икономическата рецесия в страната.
 
Изключително мъчно е да накараш хората да приказват за самоубийство, само че шест фамилии се съгласяват да опишат своите истории пред Би Би Си. Надир е един от тях. Той споделя, че щерка му се е самоубила в първия ден на новия образователен период през март тази година.

" До този ден тя вярваше, че учебните заведения най-сетне ще бъдат отворени още веднъж за девойки. Беше сигурна в това. Но когато това не се случи, тя не можа да се оправи и се самоуби ", споделя той. " Тя обичаше учебното заведение. Беше интелигентна, мислеше и искаше да учи и да служи на страната ни. Когато затвориха учебните заведения, тя извънредно се тормози и плачеше доста ".

" Животът ни беше погубен. Вече нищо няма смисъл за мен. Съпругата ми е доста разтревожена. Тя не може да понесе да бъде в дома ни, където умря щерка ни ", добавя той. Бащата на жена при започване на двадесетте години споделя каква съгласно него е повода за самоубийството на щерка му. " Тя искаше да стане доктор. Когато учебните заведения бяха затворени, тя беше обезпокоена и смутена ", изясни той.
 
" Но откакто не ѝ позволиха да се яви на приемния изпит за университета, тогава тя загуби всякаква вяра. Това е непоносима загуба ", прибавя бащата.

Учителката Мехер споделя пред Би Би Си, че два пъти се е опитвала да постави завършек на живота си.

" Талибаните затвориха университетите за дами и аз изгубих работата си. Издържах фамилията си. А в този момент не мога да затрупвам разноските. Това в действителност ме засегна ", споделя тя. " Тъй като бях принудена да си заставам у дома, върху мен се упражняваше напън да се омъжа. Всички проекти, които имах за бъдещето си, бяха разрушени. Чувствах се изцяло дезориентирана, без цели и вяра, и по тази причина се пробвах да сложа завършек на живота си. "

Кризата приковава вниманието на доста медии. Местните новинарски портали оповестяват за доста самоубийства в разнообразни елементи на страната.

" Ситуацията е пагубна и сериозна. Но на нас не ни е разрешено да записваме или да имаме достъп до статистически данни за самоубийствата. Със сигурност обаче мога да кажа, че надали може да се откри човек, който да не страда от психологично заболяване ", споделя пред Би Би Си доктор Шаан, психиатър, който работи в държавна болница в Афганистан.

Проучване, извършено от Афганистанския център за епидемиологични проучвания в провинция Херат, оповестено през март тази година, демонстрира, че две трети от афганистанските юноши оповестяват за признаци на меланхолия. Организация на обединените нации сигнализира за " необятно публикуваните проблеми с психологичното здраве и зачестилите случаи на самоубийства ".

Талибаните настояват, че не записват броя на самоубийствата, и не дават отговор на въпроси за внезапното им повишаване, съобщи Българска телеграфна агенция. Заради стигмата, обвързвана с това, доста фамилии отхвърлят да кажат каква е повода за гибелта на детето им.

" Да си заставам у дома без обучение или бъдеще, това ме кара да се усещам неуместно. Чувствам се изтощена и безразлична към всичко. Сякаш към този момент нищо няма значение ", споделя друга млада жена в тийнейджърските си години.

Още през март месец Организация на обединените нации съобщи, представена от Асошиейтед прес, че Афганистан се е трансформирал в най-репресивната страна за дамите в света, откогато талибаните взеха властта.

На дамите им бяха отнети съществени права и новите ръководещи " са се фокусирали главно върху налагането на правила, които на процедура оставят множеството дами и девойки хванати в капан в домовете им ", се споделя в изказване на Мисията на Организация на обединените нации в Афганистан, оповестено на Международния ден на дамата.