Прости, пиян бях! Кой какво и как е пил в българската литература
„ Прости, пийнал бях “, написа в полето на средновековна българска книга. Ръкописът е от Атон, където виното е черно и гъсто. Пийнал повечко книжовникът – окапал текста с мастило. А пергаментът бил безценен, правел се от кожата на неродени агнета. Затова монахът изискал амнистия от читателя, написа Труд.
От прастари времена там, където има вино, има и литература. Градусите въодушевяват създателите. Те пък оказват помощ на алкохола да се харчи. Това е безконечен кръговрат, диалектически материализъм в деяние.
В спомените си „ Как ние освобождавахме България “ Михаил Греков споделя за посещение в дома на Любен Каравелов. Седнали на трапезата и стопанката заръчала на Христо Ботев: „ Христо, я вземи гърнето, па го изпълни с вино! “
„ Само това чакаше Ботев, който припна като сърна с гърнето в ръка и единствено след няколко минути изнесе шипящото като змия драгошанско вино “, свидетелства Греков. „ Че що си толкози препълнил! “, укорила го Каравеловица. „ Е, госпожо, когато се прелива, то е на положително! “, отвърнал поетът.
Жената се тормозила, тъй като виното не било тяхно, а на влаха, у който квартирували. Ботев обаче не желал да знае – цяла нощ тичал до мазата и точел от алената течност. „ Аресвам те, но желая и на работата да бъдеш по този начин чевръст “, похвалил го Каравелов и добавил: „ Хайде в този момент, попей ми някоя старовремска ария! “
До мастилницата на Петко Славейков постоянно имало половница вино и паница горнооряховска пастърма. „ Пише, написа – хапне и сръбне; отново написа и отново сръбне. Вървят мислите му като по масло “, разкрива креативния развой на писателя Добри Ганчев.
Макар че мезил, на остарели години Славейков почнало да го хваща. През 1880 година той е ръководител на Народното събрание. Заседанията са следобяд в трапезарията на Военното учебно заведение. „ Председателят всякога радостен или с натежала глава. Не слуша, кой какво приказва, нито помни, кому дал думата. Често и заспива “, спомня си Ганчев.
Един ден нервите на опозиционера Тома Кърджиев не устоят. Скача и предлага съвещанията да са заран, та ръководителят да е безсънен.
Алеко Константинов бил обожател на дебелите мезелъци. „ За Алека трябваше една добра пържола, кебапчета, макарони или хубава бира, или отбрано вино “, хроникира негов другар.
Димчо Дебелянов обаче пиел на гладно. Безпаричният безгрижник преднамерено обръщал чашите без мезе – по този метод търсел бързото влияние на алкохола.
Алеко се отбивал най-често в „ Дълбок зимник “, а Димчо предпочитал бирария „ Батенберг “. Понякога сядал и в носталгичната механа „ Копривщица “. В столицата имало седем заведения с тази компания. Налагало се фирмите да прецизират: „ Ще се чакаме в Трета Копривщица “ или „ Осъмнахме в Четвърта Копривщица “.
„ Димчо избухваше, ставаше напълно различен, щом пийнеше, пламваше бързо и от нищо “, споделя писателят Георги Райчев. Подобно положение едвам не затрива Дебелянов при една екскурзия до Атина. Насред Бяло море на кораба се развъртат шишета с шарени етикети. Към среднощ градусите възпламеняват политически спор.
Тогава Райчев съзира, че някакъв националлиберал се мъчи да катурне поета през борда. Якият белетрист се спуска на помощ. „ Видях единствено по какъв начин либералът се строполи, след това изпращяха още няколко гърба и палубата опустя. Свалихме Димча. Той беше пийнал – гледаше ме и се смееше “, спомня си спасителят.
И Кирил Христов имал бясно пиене. Авторът на „ Жени и вино, вино и дами “ потъвал в циклични запои. Като хващал чашата, Кирил го удрял на речи и кавги.
„ Аз прекарвах по-голямата част на деня и на нощта по кръчмите, ораторствайки пред инцидентните си слушатели или ругаейки ги просташки, ако те се опитваха да се опълчват на моите възгледи и отзиви “, признава в дневника си поетът.
При един запой той отпочва в „ Широката кръчма “, продължава в „ Радомирския хан “ и най-накрая отива да си допие в „ Общината “. Там влиза някакъв руснак, който има дързостта да опонира на Кирил. Нашият рипа и подвига бастуна си.
„ С огромна експедитивност върху му се посипаха удари “, споделя Кирил. Той обаче е заинтригуван от реакцията на чужденеца: „ Вместо да се защищава, да пипне бутилката, що бе пред него и да ме фрасне в главата, русинът поприведе тил и остави да блъскам, колкото желая, със своя пълен крепък бастун. “
След побоя жертвата се показва: „ Знаете ли, кого вы били? Северского! Коммисаря иностранной политики! “
Особено място в алкохолното пространство заема Георги Стаматов. Майсторът на късия роман се пропива поради фамилна драма. След всяко сръбване се олюлявал към квартирата си на улица „ Венелин “ 11. Още от пътната врата почвал да се съблича. Хвърлял на двора сакото, след това жилетката, панталона, обувките. Влизал в стаята, тръшва се на леглото и заспивал надълбоко.
Стаматов обезсмъртява „ Пета Копривщица “ с една същинска научна полемика. Тук той спори със земеделеца Стоян Омарчевски що е това вино. Стоян твърди, че е пиво, и то нездравословно. „ Не! Не, Стоене! “, подвига пръст писателят:
„ Отровен е единствено така нареченият метилов алкохол – СН3ОН, от който можеш да ослепееш или даже да умреш, само че алкохолът, който използваме с винцето, не е токсичен. Това е така нареченият етилов алкохол – С2Н5ОН. “
„ Питай Асен Златаров, от който съм научил тия формули, с цел да манифестирам пред невежи като тебе “, затапва съперника си Стаматов.
И пламенният бард на пролетариата Христо Смирненски се мъчел да проникне в тайните на ферментацията. През 1919 година той взе участие в Първомайската манифестация, след това отпътува в командировка.
Смирненски се труди по жп линията Павликени – Бяла църква – Сухиндол. Свободното време посвещава на дегустации. В едно писмо от този интервал поетът назовава себе си „ контрольор по спиртомедикаментите “.
„ Анализирам химическия състав на виновността, пресмятам градусите на джибровата ракия, дефинирам относителното тегло на сливовицата и химическите формули на мастиката “, отбелязва създателят на „ Горчиво кафе “.
За революционната конюнктура в фамозния Сухиндол Смирненски написа: „ Другарите тук разправят, че носовете на съселяните им червенеят от проникналото до костите им пролетаро-болшевишко схващане, само че мене ми се чини, че туй се дължи на папа Пий Девети. “
Още от Любопитно
