Прощалното писмо на Ботев до любимата му се пази в трезора на БНБ
Прощалното писмо на Христо Ботев до обичаната му Венета и тефтерчето на революционера се пазят при неповторими ограничения за сигурност в трезора на Българска народна банка. Безценните документи са в сейфа, в който са реликвите, останали от Васил Левски. Наш екип получи достъп до трезора преди месеци и се увери, че скъпите документи се съхраняват по невиждан метод. На кого Ботев дал своя вот голямо доверие и малко преди гибелта си по пътя на кораба „ Радецки “ към България предава най-нежното си писмо и своя бележник. Разказва Йордан Димитров.
В трезора на Българска народна банка видяхме тефтерчето на Христо Ботев и писмото му до обичаната му Венета, щерка му и доведеният му наследник.
„ Простете ме, че аз ви не споделих къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са доста скъпи за мене! “
Това са едни от последните редове, написани от Ботев.
„ Бог ще да ме резервира, а като оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че след това Отечеството си съм обичaл най-вече тебе, по тази причина гледай Иванка и помни любящия те. “
На кого Ботев имал цялостна религия, с цел да му го съобщи писмото с сърдечната молба то да стигне до Венета. Да продължим описа от там - Ботев е бил на борда на Радецки, а пред него има бял лист.
проф. Николай Жечев: На „ Радецки “ той написа прощалното си писмо до фамилията си, което дружно с тефтерчето си дава на съпътстващия го в парахода прочут български бежанец - Димитър Горов, които е взел участие в освободителните битки.
Горов бил състоятелен, само че дал съвсем всичките си пари за свободата, която имаме през днешния ден.
проф. Николай Жечев: Бил е състоятелен човек - подпомагал е изключително апостолите от завършек на 1875 година, които вършат заседание в Гюргево и приготвиха в действителност Априлското въстание.
Но да се върнем на писмото - то стигнало до Венета. Но Горов направил и нещо друго - слязъл от „ Радецки “ в румънския град Бекет - от там изпрати телеграмата, с която Ботев съобщил на света задачата на прекосяването на четата му в България.
Цената - бил хвърлен в пандиза в Букурещ. Брат му, Ботевият въстаник Атанас Горов, паднал погубен на Милин Камък. В свободна България Димитър Горов изпаднал в беднотия, а същият този човек финансирал четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В памет на хаджията-войвода Ботев написал: „ Тоз който падне в пердах за независимост, той не умира. “
Горов не паднал за свободата, само че живял поради нея. Когато четете писмото до Венета, мислете за огромното сърце на великия ни стихотворец, само че и за индивида, удържал на думата си пред самия Ботев.
В трезора на Българска народна банка видяхме тефтерчето на Христо Ботев и писмото му до обичаната му Венета, щерка му и доведеният му наследник.
„ Простете ме, че аз ви не споделих къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са доста скъпи за мене! “
Това са едни от последните редове, написани от Ботев.
„ Бог ще да ме резервира, а като оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че след това Отечеството си съм обичaл най-вече тебе, по тази причина гледай Иванка и помни любящия те. “
На кого Ботев имал цялостна религия, с цел да му го съобщи писмото с сърдечната молба то да стигне до Венета. Да продължим описа от там - Ботев е бил на борда на Радецки, а пред него има бял лист.
проф. Николай Жечев: На „ Радецки “ той написа прощалното си писмо до фамилията си, което дружно с тефтерчето си дава на съпътстващия го в парахода прочут български бежанец - Димитър Горов, които е взел участие в освободителните битки.
Горов бил състоятелен, само че дал съвсем всичките си пари за свободата, която имаме през днешния ден.
проф. Николай Жечев: Бил е състоятелен човек - подпомагал е изключително апостолите от завършек на 1875 година, които вършат заседание в Гюргево и приготвиха в действителност Априлското въстание.
Но да се върнем на писмото - то стигнало до Венета. Но Горов направил и нещо друго - слязъл от „ Радецки “ в румънския град Бекет - от там изпрати телеграмата, с която Ботев съобщил на света задачата на прекосяването на четата му в България.
Цената - бил хвърлен в пандиза в Букурещ. Брат му, Ботевият въстаник Атанас Горов, паднал погубен на Милин Камък. В свободна България Димитър Горов изпаднал в беднотия, а същият този човек финансирал четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В памет на хаджията-войвода Ботев написал: „ Тоз който падне в пердах за независимост, той не умира. “
Горов не паднал за свободата, само че живял поради нея. Когато четете писмото до Венета, мислете за огромното сърце на великия ни стихотворец, само че и за индивида, удържал на думата си пред самия Ботев.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ