Прошката пречиства, вярата дава криле, а любовта лекува раните…
Прошката пречиства, вярата дава криле, а любовта лекува раните – споделят мъдрите. В един човешки живот, може да има и доста, може да има и малко, само че в никакъв случай той няма да е цялостен, в случай че не е минал през опустошителната мощ на тези три човешки качества – да прощаваш, да вярваш и да обичаш!
Прошка би трябвало всеки да потърси в живота си, няма безгрешни хора. Прошка би трябвало всеки да даде, тъй като това е най-благородния жест към някого. Не постоянно горчивината от обидата и измяната изчезват, когато извиним на някого. Но постоянно прощавайки на него, прощаваме и на себе си, че сме били подложени на тези усеща и сме им се отдали, без даже да желаеме. За човешката амнистия доста се е изписало и изговорило, само че нея никой не може да я избегне, предизвика или планува. Тя идва и си отива, пречиствайки радикално душите ни, като че ли бял сняг през лятото е паднал над нагорещената земя. Да сгрешиш е човешко, само че да простиш е велико!
Вярата е ирационално възприятие. Тя е сляпа, глуха, няма и безнадеждно оптимистична. Прошката пречиства, вярата дава криле, а любовта лекува раните – по този начин е! Но единствено вярата, тя едничка и неповторима ни кара да летим. Вярата е химерна, само че и доста действителна. Тя е лицето на децата ни, утрешния ден и гъдела в корема, който усещаме, когато чакаме някакво знамение да ни се случи – просто ей по този начин, тъй като го имаме вяра.
Вярата доста наподобява на неочакван скок в непрогледно тъмна бездна, където единствено тя ни дава криле да полетим и да разсеем мрака, с цел да заеме мястото му светлината. Вярата не изисква отговори и потвърждения, тя просто свети с най-ослепителната светлина в душите ни, стига да и позволим това. Колкото и да я заглушаваме, постоянно остава да мъждука надълбоко в нас, даже в най-тъмните ни часове. Вярвайте, тъй като единствено по този начин сте индивиди с основно „ Ч “!
Любовта – за нея и най-гръмките думи ще прозвучат едва и няма да може да ви я опишем. Когато я търсите настойчиво се крие някъде и не се демонстрира, а когато минимум очаквате ви връхлита, като стихия и ви опустошава до последната капка кръв и разсъдък в телата ви. Любовта е велика, доста хора са го споделили, написали, изживели и претърпели, само че вероятно малко са го осъзнали в действителност. Любовта е всяко разцъфнало цвете, всяка росна капка по заскрежената трева, всеки почтен взор на дете и всяка пареща болежка на индивида. Тя е тъкан и нерв, тя е буря и унищожителен огън, само че също е тиха, дълбока река, която тече умерено и гълтам всичко и всички. Любовта е просто ЛЮБОВ!
Прошката пречиства, вярата дава криле, а любовта лекува раните, тъй като сме хора, тъй като сме неимоверно нежни, само че непреодолимо мощни. Вярвайте, обичайте и прощавайте всеки един момент, с всяка една парченце от душите и телата си, тъй като сте същински и го можете!
Инфо: http://lifetime.bg
