Днес е денят за прошка!
Прошката идва от Аврам, който принесъл в жертва на Бога не сина си, а агне. Това е известно на мнозина, само че в действителност ще им докара още една причина да изискат помилван.
Действително концепцията за прошката идва от алегория, само че не тази за Аврам. В нея той желае амнистия, само че не за подправеното жертвопринушение, а за това, че е показал жена си като своя сестра (тя е негова полусестра и спътница - б.а.). Преди нея в християнството я има концепцията да се изобличава близък. Да му напомниш, да го отрезвиш. Така учениците на Христос го изпитват, когато го питат по какъв брой пъти да прощаваме. Преди това Христос приказва за изобличаването. Първо е уединено, по-късно пред няколко души, а в случай че се постанова - и пред църквата. Ако не се поправи - не яж с него. Христос нарушава това, яде и пие с грешници. И споделя на Петър, който го питал дали би трябвало да прости 7 пъти, че 7 по 70 е формулата. Това е неговият метод да каже, че няма предел.
В края на главата Христос споделя на учениците си притчата за господаря и прислужникът. Слугата дължал хиляда гении. Нямал средства, а господарят споделил, че ще го хвърли в тюрма, ще му вземе парцела. Слугата се разкаял, хвърлил се в краката му, а господарят се смилил. По пътя към дома се сетил, че негов прислужник му дължал пари, изискал 500 драхми, само че и той ги нямал. Тогава искащият се ядосал и хвърлил в тюрма длъжника си. Хора видели и го изпортили на първия стопанин. Той се огорчил, привикал го и питал за какво е постъпил по този начин след помилването. Направил като длъжника си - хвърлил го в тюрма да го изтезава. Отец ще постъпи по същия метод с тия, които не са дали прошка, рекъл тогава Исус на своите възпитаници.
Покаянието пък е в друга алегория - тази за Блудния наследник. Той изискал от своя отец наследството си приживе. Пропилял го, станал свинепас, ядял от храната на прасетата. Тогава пристигнал на себе си и си споделил, че е никой. Спомнил си кой бил при татко си. Завърнал се при своя отец, който го видял и се затичал. Блудният наследник се хвърлил в краката му и признал, че е съгрешил пред него и пред небето, разказва притчата Божин Дончев. И припомня, че третият миг в християнството, обвързван с прошката, е в самата молитва “Отче наш ". И елементарни нам задълженията ни, както и ние прощаваме на длъжниците си. По този метод Христос разтълкува, че каквото вие простите, ще се елементарни на хората, само че каквото не простите, няма да ви се елементарни и на вас, изяснява Дончев. Много по-трудно е човек да се пребори с егото си и да изиска амнистия от близък. Егото страда, по-лесно е да си афектирания.
Когато прощаваме на близък, стопяваме дистанцията, коментира той. Това е началото на покаянието, както е паднал Блудният наследник. Така и ние при започване на поста даваме начало на нашето смирение. Покаянието е да се отрезвиш, че си избягал от Бога. Всеки е усещал берекет от него, само че от време на време той я прибира. На пътя на покаянието е близък, само че той не е там с цел да го прегазим. Не да забравим, а да извиним., описва смисъла на прошката Дончев. И прибавя, че тя е намекната и в притчата за блудницата. Всички били подготвени да я съдят и убият с камъни, само че се намесил Христос. Който от вас не е съгрешил, пръв да хвърли камък, рекъл синът Божи. И от този ден тя станала ближна на учениците му.
Въпросът кой е нашият близък, също е организиран с алегория - за положителния самарянин. Тя разказва по какъв начин евреин е пребит на път за храма в Йерусалим. Свещеник го вижда, само че не му оказва помощ. Левита също го подминава, а най-после по пътя идва самарянин. Макар и евреи, те отхвърлят елементи от Стария завет и са нещо като юдейска фракция. Не са признати в общността. В притчата самарянинът, врагът, оказва помощ на пребития. Превъзмогва враждата, настанява го, лекува го, заплаща сметката, връща се и заплаща отново.
Впрочем концепцията за прошката съществува във всички аврамически религии - юдейство, християнство и исляма.
В България ние ще профанизираме величието на Неделята на Всеопрощението до някакво хамкане на яйца, бяла халва и впрочем битовизми, само че дълбокият смисъл на празника е даването и настояването на амнистия. Това е, което би трябвало да се случи преди постите за Великден.
Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни Небесният ви Отец, в случай че ли не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви, се споделя в Светото писание. "
Идеята че прощавайки, сърцето ви се напълва с мир и по този начин се подготвяте по-добре за чудото на Въскресението. Не сте ли дали прошка, и да постите 46 дни все тая, написа " 24 часа ".
Действително концепцията за прошката идва от алегория, само че не тази за Аврам. В нея той желае амнистия, само че не за подправеното жертвопринушение, а за това, че е показал жена си като своя сестра (тя е негова полусестра и спътница - б.а.). Преди нея в християнството я има концепцията да се изобличава близък. Да му напомниш, да го отрезвиш. Така учениците на Христос го изпитват, когато го питат по какъв брой пъти да прощаваме. Преди това Христос приказва за изобличаването. Първо е уединено, по-късно пред няколко души, а в случай че се постанова - и пред църквата. Ако не се поправи - не яж с него. Христос нарушава това, яде и пие с грешници. И споделя на Петър, който го питал дали би трябвало да прости 7 пъти, че 7 по 70 е формулата. Това е неговият метод да каже, че няма предел.
В края на главата Христос споделя на учениците си притчата за господаря и прислужникът. Слугата дължал хиляда гении. Нямал средства, а господарят споделил, че ще го хвърли в тюрма, ще му вземе парцела. Слугата се разкаял, хвърлил се в краката му, а господарят се смилил. По пътя към дома се сетил, че негов прислужник му дължал пари, изискал 500 драхми, само че и той ги нямал. Тогава искащият се ядосал и хвърлил в тюрма длъжника си. Хора видели и го изпортили на първия стопанин. Той се огорчил, привикал го и питал за какво е постъпил по този начин след помилването. Направил като длъжника си - хвърлил го в тюрма да го изтезава. Отец ще постъпи по същия метод с тия, които не са дали прошка, рекъл тогава Исус на своите възпитаници.
Покаянието пък е в друга алегория - тази за Блудния наследник. Той изискал от своя отец наследството си приживе. Пропилял го, станал свинепас, ядял от храната на прасетата. Тогава пристигнал на себе си и си споделил, че е никой. Спомнил си кой бил при татко си. Завърнал се при своя отец, който го видял и се затичал. Блудният наследник се хвърлил в краката му и признал, че е съгрешил пред него и пред небето, разказва притчата Божин Дончев. И припомня, че третият миг в християнството, обвързван с прошката, е в самата молитва “Отче наш ". И елементарни нам задълженията ни, както и ние прощаваме на длъжниците си. По този метод Христос разтълкува, че каквото вие простите, ще се елементарни на хората, само че каквото не простите, няма да ви се елементарни и на вас, изяснява Дончев. Много по-трудно е човек да се пребори с егото си и да изиска амнистия от близък. Егото страда, по-лесно е да си афектирания.
Когато прощаваме на близък, стопяваме дистанцията, коментира той. Това е началото на покаянието, както е паднал Блудният наследник. Така и ние при започване на поста даваме начало на нашето смирение. Покаянието е да се отрезвиш, че си избягал от Бога. Всеки е усещал берекет от него, само че от време на време той я прибира. На пътя на покаянието е близък, само че той не е там с цел да го прегазим. Не да забравим, а да извиним., описва смисъла на прошката Дончев. И прибавя, че тя е намекната и в притчата за блудницата. Всички били подготвени да я съдят и убият с камъни, само че се намесил Христос. Който от вас не е съгрешил, пръв да хвърли камък, рекъл синът Божи. И от този ден тя станала ближна на учениците му.
Въпросът кой е нашият близък, също е организиран с алегория - за положителния самарянин. Тя разказва по какъв начин евреин е пребит на път за храма в Йерусалим. Свещеник го вижда, само че не му оказва помощ. Левита също го подминава, а най-после по пътя идва самарянин. Макар и евреи, те отхвърлят елементи от Стария завет и са нещо като юдейска фракция. Не са признати в общността. В притчата самарянинът, врагът, оказва помощ на пребития. Превъзмогва враждата, настанява го, лекува го, заплаща сметката, връща се и заплаща отново.
Впрочем концепцията за прошката съществува във всички аврамически религии - юдейство, християнство и исляма.
В България ние ще профанизираме величието на Неделята на Всеопрощението до някакво хамкане на яйца, бяла халва и впрочем битовизми, само че дълбокият смисъл на празника е даването и настояването на амнистия. Това е, което би трябвало да се случи преди постите за Великден.
Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни Небесният ви Отец, в случай че ли не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви, се споделя в Светото писание. "
Идеята че прощавайки, сърцето ви се напълва с мир и по този начин се подготвяте по-добре за чудото на Въскресението. Не сте ли дали прошка, и да постите 46 дни все тая, написа " 24 часа ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ