Проруски партии печелят позиции в България и стават все по-популярни

Проруски партии печелят позиции в България и стават все по-популярни измежду гласоподавателите, разочаровани от политика. Това написа изданието " Financial Times " в собствен разбор за политическата конюнктура в страната mреди седмите парламентарни избори от 2021 година насам.

Идват " още едни неубедителни избори, след които евентуално ще последва осми избор напролет ", споделя американското издание. " Financial Times " твърди, като се базира на свои източници, че главните партии и служебното държавно управление в България към този момент възнамеряват ново гласоподаване и идната година.

Политическата неустановеност в България е в изгода за Москва, която продължава да се възползва от обстановката, написа вестникът и подчертава върху съветското въздействие у нас като част от по-голямата акция на Кремъл за въздействие в Европа.

" Въпреки че от началото на пълномащабната война против Украйна България проверява съветската активност и изгони повече от 100 дипломати, политическите партии към момента не са съумели да потвърдят до каква степен са податливи на въздействието на Москва ", се споделя в разбора.

Медията показва, че главните политически партии са най-вече прозападни и страната за момента поддържа Украйна в отбраната ѝ против съветската експанзия, в това число с доставки на оръжие. Но обръща внимание и на " партиите с прокремълски послания ".

Сред тях са " Възраждане ", която се е трансформирала в " междинна по величина мощ с към 15 % електорална поддръжка ", както и Българска социалистическа партия, чиито депутати " постоянно подлагат на критика поддръжката за Украйна, в това число доставките на оръжие ".

" Financial Times " вкарва в тази група и две по-нови партии - " МЕЧ " на Радостин Василев и " Величие ":

" МЕЧ е евроскептична консервативна група, която претендира за неутралитет във връзка с Украйна, до момента в който " Величие " съобщи, че ще попречи на България да взе участие във военните дейности - макар че отхвърли да е проруска. Всяка от тях събира малко под 4%, което е прагът за влизане в българския парламент " (по данни от социологически изследвания преди вота - б.р.).

Изданието споделя и за разцеплението в Движение за права и свободи, провокирано от " битката за водачество " сред Делян Пеевски и Ахмед Доган.

Разделянето на гласовете на етническите турци, които съставляват над 10% от българското население, имаше „ трагични последствия “, споделя Горан Георгиев - анализатор от Центъра за проучване на демокрацията, представен от медията. По думите му ниското доверие в демократичните институции прави избори " изцяло непредсказуеми ".

Политическата конюнктура в допълнение се усложнява от апатията на гласоподавателите, а приведеният образец е от Сливен:

" По улиците на Сливен в Централна България множеството минувачи пренебрегваха партийните деятели, които агитираха за " Алианса за права и свободи " - турската групировка, отделила се от групировката на Пеевски ", написа FT.

Важно конкретизиране е, че в действителност няма " отделила се от групировката на Пеевски " група, тъй като въпреки съдът да даде абревиатурата на Движение за права и свободи на крилото на Пеевски за изборите на 27 октомври, борбата кой лагер е достоверното Движение за права и свободи - този на Пеевски или на почетния водач Ахмед Доган и другия партиен съпредседател Джевдет Чакъров, занапред следва след вота. Изданието обаче не обръща внимание на обстоятелството, че в Сливен няма коцнентрирано население от етнически турци, които са обичайните избриратели на Движение за права и свободи от основаването му.

Водачът на листата на ДПС-Доган в 21 МИР Сливен Владимир Мартинов също е представен от " Financial Times ". Той признава, че виновността за неналичието на постоянна коалиция е частично на партията му, която до лятото на тази година беше единна.