Проруската дезинформация в България причинява дълбоко разделение в обществото и

Проруската дезинформация в България предизвиква надълбоко разделяне в обществото и пречи на страната да взема бързо стратегически външнополитически решения, споделиха пред Euractiv България ръководители на най-влиятелните в страната организации за инспекция на обстоятелствата. Euractiv България интервюира Ралица Ковачева (Factcheck.bg), Марина Цекова (Българско национално радио) и Росен Босев (AFP), които акцентират, че дезинформацията в страната е толкоз необятно публикувана, че елементарно въздейства върху националната политика. Според последното изследване на Евробарометър българите са доста по-малко склонни да признаят, че са били обект на " подправени вести ", в сравнение с e междинният % за Европейски Съюз (51% в България, 68% в други страни членки). В същото време едвам 44% от българите се съмняват в информацията от обществените мрежи при приблизително 60% за Европейски Съюз. В този подтекст единствено 11% от българите поддържат даването на военна помощ на Украйна - резултати, сходни на тези, следени в Словакия и Кипър. Тези три страни са на последно място, до момента в който междинното равнище за Европейски Съюз е 25%, а Швеция (71%) и Финландия (63%) имат най-високо равнище на поддръжка. Проучване на словашката организация Globsec получи сходни резултати в края на май 2023 година В началото на войната, стартирана от Русия в Украйна, тогавашният български министър-председател Кирил Петков разгласи, че той персонално поддържа Киев. София обаче беше решила да не доставя оръжие на воюващата страна, като се базира на изследвания на публичното мнение, извършени по този въпрос в България, с цел да оправдае това. Политиката на страната се промени едвам през юни предходната година, когато на власт пристигна по-прозападно държавно управление, водено от премиера Николай Денков. " Проруската дезинформация сътвори политически опасности в България сред 2014 година и 2022 година, когато стартира войната на Русия против Украйна. От началото на съветската инвазия в Украйна тези политически опасности се материализираха изцяло ", разяснява основният редактор на авторитетната платформа Fackcheck.bg Ралица Ковачева. " Политическите послания предизвикват разпространяването на дезинформация, а институционалното безучастие основава удобна среда за гладко разпространяване на дезинформация ", сподели Ковачева. Подобно мнение изрази Марина Цекова, която управлява отдел " Проверка на обстоятелствата " в БНР. Отделът за инспекция на обстоятелствата на Националното радио е най-старият в страната. " Хората на най-високите позиции в страната всяват боязън, което е най-хубавата основа за подправени вести и агитация ", продължи тя. Според Цекова най-хубавият излаз от тази обстановка е да не се канят избрани политици за изявленията или публицистите да реагират на всеки опит за дезинформация от страна на интервюирания. В България публицистите като цяло не реагират на явни погрешни изказвания на политици. За да се пребори с голямото количество дезинформация в обществените мрежи, Цекова упорства управляващите неотложно да стартират образование по медийна просветеност в учебните заведения. Разследващият публицист Росен Босев изследва вредите от съветската дезинформация в България. Работи в отдела за цифрови следствия и инспекция на обстоятелствата на AFP. " Като всяка широкомащабна дезинформация, тя нанася съществени вреди - размива границите сред истината и лъжата. И тласка обществеността да заключи, че " всички са неприятни ", което води до ерозия на властта, страната и фундаментални придобивки на демокрацията като върховенството на закона и свободата на словото, " сподели той.

Откъде идва тази дезинформация?

Различни изследвания за разпространяването на дезинформация в България демонстрират, че доста сюжетни линии са вносни. В доста случаи известията могат да бъдат приписани на Кремъл, съветски държавни медии, съветски онлайн профили и обществени мрежи. " Друга част се подхранва непосредствено от ултраконсервативната агитация от Съединени американски щати ", разяснява Ралица Ковачева и добави, че се популяризира вносна дезинформация и се употребява за офанзива против българското държавно управление. " Успяхме да забележим ясно по какъв начин дезинформацията, обвързвана с войната в Украйна, завърши, когато нямаше постоянно държавно управление и се появи незабавно, щом такова беше образувано. Използва се дезинформация, с цел да се убеди обществото, че България не би трябвало да оказва помощ на Украйна и да остане неутрална ", изяснява Ковачева. Марина Цекова от своя страна акцентира, че институциите неглижират казуса с дезинформацията. Тя изяснява, че всякога, когато тя и сътрудниците й са се свързали с институции, откакто са забелязали подправени разкази, отговорът е бил: " Не ни губете времето с нелепости ". Цекова споделя, че дезинформацията постоянно играе с патриотичните усеща на българите, като разказът е, че Европейски Съюз работи в ущърб на българските ползи. Тя сподели, че доста постоянно се употребяват подправени вести, съгласно които Европейски Съюз ще желае възбрана на българската земеделска продукция. Журналистът Росен Босев уточни, че характерната за България дезинформация подухва концепцията, че българите са живели по-добре преди 1989 година, когато се разпада руският блок. " Разчитайки на носталгията на част от популацията, то е наводнено с погрешна информация за това по какъв начин отлично са се справяли стопанската система, селското стопанство, опазването на здравето, защитата и така нататък по време на комунизма ", изяснява той, добавяйки, че сходна история е основа за антиевропейска и антинатовска агитация.

Прилики със Словакия

Ковачева обърна внимание на приликите сред България и Словакия - страните, чиито жители минимум поддържат военната помощ за Украйна. " И в двете страни има авторитетни политически партии, които от дълго време популяризират проруска дезинформация ", изяснява Ковачева. Тя напомня, че по време на последните избори в Словакия, извоювани от партията на Роберт Фицо, лозунгът " нито един патрон повече " беше доста известен. Той беше част от акция против изпращането на муниции в Украйна. " В България се употребява същият девиз. България и Словакия имат общ източник на дезинформация ", изяснява Ковачева.