Какъв приятел съм аз без Facebook!
Пропускането на рождения ден на Митко си заслужава, щом ще ме отърве от всекидневието на кучето му Роки и тиради по всевъзможни тематики
Социалната мрежа Фейсбук има неповторимо положително умеене – да припомня за рождените дни на приятелите (снимка: CCO Public Domain)
„ Един другар от университета неотдавна имаше рожден ден. При това – не нищожен. Но аз го забравих. Забравих го и не го поздравих. Забравих го на първо място тъй като съм глупак. Може би ненапълно и поради това, че моите годинки също напредват и най-вероятно подсъзнателно желая да избегна разискването на всички рождени дни на връстници, в това число и моя личен. Но, както уточни един различен, общ наш другар, който също не помни рождения ден на Митко , забравих го най-много тъй като към този момент доста рядко влизам във Фейсбук ” .
Фейсбук е обсебил всекидневието на мнозина. Не, той не е трансформирал Земята в цифровизирана „ страна на чудесата ”, само че има това неповторимо положително умеене – да припомня за рождените дни на приятелите. Платформата може да е всякаква, може да популяризира дезинформация, може да основава „ бъбъли ”, само че несъмнено е доста добра в това – да ни припомня за рождените дни. И по този начин основава прелестната заблуда, че човек обръща внимание на живота на другите хора, на приятелите, на далечните познайници, та даже и на непознати.
Това е огромна услуга за всички тези, които по принцип не помнят рождени и именни дни. Има си такава група хора – не го вършат преднамерено, те просто не помнят дати и празници. Навярно като възпитаници са имали куп двойки по история, тъй като не помнят датите на съдбоносни събития като подписвания на мирни контракти и споразумения сред царе. Като възрастни, рационални хора към този момент те прекомерно рядко ще се обадят на някой другар да го поздравят за рождения или именния му ден.
Фейсбук комфортно им припомня за рождените дни на приятелите – на състудентите от университета, на сътрудници от предходната работа, на далечни братовчеди, живеещи в чужбина.
Не стига това, а е и толкоз елементарно да кликнеш върху напомнянето и да натракаш дежурното „ Честит рожден ден, бъди жив и здрав ”. Или единствено „ Честит рожден ден! ”. Или единствено „ ЧРД! ” за секунди на клавиатурата и хоп – блестящ привет на Фейсбук страницата на рожденика. Колко комфортно! Какъв благ жест! Какъв добър другар!
Но, наред с това, Фейсбук е също толкоз добър в това да „ забележи ” поздрава и да допусне, че тези хора са си близки, щом се поздравяват. И че желаят да знаят всичко един за различен. След това той ще демонстрира какво ли не от персоналните изявления на рожденика.
В случая с Митко от историята нагоре – Фейсбук ще демонстрира на незнайния „ глупак ” политическите тиради на Митко, фотография на новата прическа на кучето на Митко – Роки, новото спортно яке на Митко, разочароващата вечеря от недосварени талиатели на Митко, прегризаната каишка на Роки… и по този начин до момента в който човек незабелязано не стартира да усеща, че знае за Митко доста повече, в сравнение с желае.
още по тематиката
Има доста хора, които считат, че Фейсбук е гибелен. Но има доста повече хора, които просто не желаят да знаят чак толкоз доста за Митковците към себе си.
Нито една от тези изявления на Митко не е жизненоважна. Не е нито по някакъв метод потребна за живота – това е просто спам, натрапени „ вести ”, които губят времето ни.
Ето по този начин, последователно и незабелязано, от ден на ден хора се отдръпват от Фейсбук. Оттеглят се, стартират да влизат все по-рядко – тъй като не желаят да знаят всичко за Митковците, които пък не стопират да излагат живота и мислите си на показ.
Тази наклонност върви тихичко още от времето преди абсурда с Фейсбук и Cambridge Analytica, преди взрива на „ подправените вести ”, преди акциите против „ подправените вести ” и всички други събития, които – най-малко на доктрина – би трябвало да предизвикат хората да се отхвърлят от обществената мрежа. Обикновените хора се отдръпват заради напълно персонални аргументи, тъй като не желаят да са непрекъснато в темп с живота на стотиците „ Митковци ” към себе си.
И в случай че въпреки всичко се разсеят някой ден и влязат отново в обществената мрежа, откриват, че нищо скъпо не са пропуснали. Откриват следващия пост на Митко за кандидат-кметовете и машинациите по изборите.
„ Съгласен съм да пропусна всичко това, в действителност не ми е проблем. Затова апелирам авансово да ме извините за забравянето на рождения Ви ден. Надявам се, че ще си изкарате ужасно ”.
Социалната мрежа Фейсбук има неповторимо положително умеене – да припомня за рождените дни на приятелите (снимка: CCO Public Domain)
„ Един другар от университета неотдавна имаше рожден ден. При това – не нищожен. Но аз го забравих. Забравих го и не го поздравих. Забравих го на първо място тъй като съм глупак. Може би ненапълно и поради това, че моите годинки също напредват и най-вероятно подсъзнателно желая да избегна разискването на всички рождени дни на връстници, в това число и моя личен. Но, както уточни един различен, общ наш другар, който също не помни рождения ден на Митко , забравих го най-много тъй като към този момент доста рядко влизам във Фейсбук ” .
Фейсбук е обсебил всекидневието на мнозина. Не, той не е трансформирал Земята в цифровизирана „ страна на чудесата ”, само че има това неповторимо положително умеене – да припомня за рождените дни на приятелите. Платформата може да е всякаква, може да популяризира дезинформация, може да основава „ бъбъли ”, само че несъмнено е доста добра в това – да ни припомня за рождените дни. И по този начин основава прелестната заблуда, че човек обръща внимание на живота на другите хора, на приятелите, на далечните познайници, та даже и на непознати.
Това е огромна услуга за всички тези, които по принцип не помнят рождени и именни дни. Има си такава група хора – не го вършат преднамерено, те просто не помнят дати и празници. Навярно като възпитаници са имали куп двойки по история, тъй като не помнят датите на съдбоносни събития като подписвания на мирни контракти и споразумения сред царе. Като възрастни, рационални хора към този момент те прекомерно рядко ще се обадят на някой другар да го поздравят за рождения или именния му ден.
Фейсбук комфортно им припомня за рождените дни на приятелите – на състудентите от университета, на сътрудници от предходната работа, на далечни братовчеди, живеещи в чужбина.
Не стига това, а е и толкоз елементарно да кликнеш върху напомнянето и да натракаш дежурното „ Честит рожден ден, бъди жив и здрав ”. Или единствено „ Честит рожден ден! ”. Или единствено „ ЧРД! ” за секунди на клавиатурата и хоп – блестящ привет на Фейсбук страницата на рожденика. Колко комфортно! Какъв благ жест! Какъв добър другар!
Но, наред с това, Фейсбук е също толкоз добър в това да „ забележи ” поздрава и да допусне, че тези хора са си близки, щом се поздравяват. И че желаят да знаят всичко един за различен. След това той ще демонстрира какво ли не от персоналните изявления на рожденика.
В случая с Митко от историята нагоре – Фейсбук ще демонстрира на незнайния „ глупак ” политическите тиради на Митко, фотография на новата прическа на кучето на Митко – Роки, новото спортно яке на Митко, разочароващата вечеря от недосварени талиатели на Митко, прегризаната каишка на Роки… и по този начин до момента в който човек незабелязано не стартира да усеща, че знае за Митко доста повече, в сравнение с желае.
още по тематиката
Има доста хора, които считат, че Фейсбук е гибелен. Но има доста повече хора, които просто не желаят да знаят чак толкоз доста за Митковците към себе си.
Нито една от тези изявления на Митко не е жизненоважна. Не е нито по някакъв метод потребна за живота – това е просто спам, натрапени „ вести ”, които губят времето ни.
Ето по този начин, последователно и незабелязано, от ден на ден хора се отдръпват от Фейсбук. Оттеглят се, стартират да влизат все по-рядко – тъй като не желаят да знаят всичко за Митковците, които пък не стопират да излагат живота и мислите си на показ.
Тази наклонност върви тихичко още от времето преди абсурда с Фейсбук и Cambridge Analytica, преди взрива на „ подправените вести ”, преди акциите против „ подправените вести ” и всички други събития, които – най-малко на доктрина – би трябвало да предизвикат хората да се отхвърлят от обществената мрежа. Обикновените хора се отдръпват заради напълно персонални аргументи, тъй като не желаят да са непрекъснато в темп с живота на стотиците „ Митковци ” към себе си.
И в случай че въпреки всичко се разсеят някой ден и влязат отново в обществената мрежа, откриват, че нищо скъпо не са пропуснали. Откриват следващия пост на Митко за кандидат-кметовете и машинациите по изборите.
„ Съгласен съм да пропусна всичко това, в действителност не ми е проблем. Затова апелирам авансово да ме извините за забравянето на рождения Ви ден. Надявам се, че ще си изкарате ужасно ”.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ