Носталгията може да облекчи дори и болката
Пропитата с копнежи носталгия провокира най-различни усеща. Освен че извиква всевъзможни мемоари – и тъжни, и щастливи – тя може да извърши ролята и на неповторима форма на обезболяващо.
Подобно наблюдаване не е ново. Освен че усъвършенства благосъстоянието и физическия комфорт, минали изследвания демонстрират, че тя понижава и усещането за болежка.
Къде тъкмо в мозъка обаче поражда този аналгетичен резултат? Все още не знаем.
Ново проучване, извършено от учени от Китайската академия на науките, се пробва да разплете тази тайнственост чрез един в действителност горчиво-сладък опит.
Специалистите демонстрират на 34 доброволци фотоси, които имат за цел да провокират носталгични усеща (например на обекти или подиуми от детството им) и следят мозъчната им интензивност благодарение на функционална магнитно-резонансна томография.
Групата преглежда и неносталгични фотоси, които извършват ролята на контролни снимка. На тях има обекти и подиуми от актуалния живот и не извикват мемоари от детството.
По време на опита доброволците са изложени и на термосензорно устройство, което оказва чувството за мъчителна топлота в предмишницата им.
Както и допуска (на базата на по-стари изследвания върху аналгетичния резултат на носталгията), фотосите, извикващи мемоари от детството, облекчават малко или доста физическата болежка. Участниците правят оценка равнището ѝ като по-ниско, когато гледат носталгични фотоси, в сравнение с когато преглеждат актуалните фотографии.
Ефектът е най-силно изразен, когато топлинното устройство е нагласено да оказва най-ниско равнище на болежка. Носталгията, наподобява, престава да работи като обезболяващо, когато топлинният симулатор работи на най-високата степен.
Екипът счита, че това най-вероятно се дължи на обстоятелството, че носталгичните усеща траят по-дълго, когато болката е по-ниска, или тъй като острата болежка ангажира повече когнитивни запаси и редуцира аналгетичните резултати на носталгията.
След като участниците правят оценка фотосите във връзка с равнището на носталгия, което провокират, се оказва, че най-носталгичните измежду тях имат най-силен обезболяващ резултат.
„ Колкото по-носталгични чувства има даден участник, толкоз по-малко болежка възприема “, написа екипът, управителен от психолога Мин Занг.
Според данните от функционалната магнитно-резонансна томография носталгичните фотоси усилват мозъчната интензивност най-вече в латералния тилен кортекс, надкраевата дипла и предния орбитален кортекс.
„ Всички тези райони са свързани с обработката на остарели подиуми, с чувството на Аза и прочувствената преценка “, пишат откривателите и означават, че когато участниците преглеждат фотоси изпитват болежка в един и същи миг, равнищата на интензивност в други елементи на мозъка също се трансформират (в случая намаляват), което приказва за съществуването на общ модулационен резултат, провокиран от носталгията.
Нещо повече, вижда се, че таламокортикалната система играе основна роля в метода, по който обезболяващия резултат действа в мозъка.
„ Таламусът е значим район в мозъка, виновен за предаването на информация, интеграцията и модулирането на болката “, изясняват създателите. Според тях е допустимо носталгията да облекчава болката, като ускорява интензивността в таламуса по време на мъчителни чувства.
Източник: Science Alert
