Ренета Инджова: Живеем в квазидържава, обществото ни не може да направи скок
Промяната на Конституцията се прави в подтекста на продължение на модела на краденето. Такава позиция изради пред организация Фокус Ренета Инджова, длъжностен министър-председател в 84-ото държавно управление на България.
„ В една Конституция промени могат да се залагат единствено, в случай че те са в подтекста на по-силното, по-доброто, по-ефективното осъществяване на правилата на самия главен закон. И всички допълнения, да кажем в Американската конституция, те се явяват и като допълнения – амендмънтс се назовават, т.е. това са допълнения. Една конституция, в случай че е самоучредена, тя допуска смяна, но ние не сме се учредили още, тъй като аз до момента не съм схванала по какъв начин българското общество е функционирало добре или зле във връзка с това, че има конституция от 1991 година насам. Както не е направено нито съпоставяне с предходната Живковската, нито с предходната Димитровската и така нататък “ – кометира тя.
„ Промяна на Конституцията е една такава партенка, която, в случай че стане пък действителна, те ще кажат “о, разгеле, хубаво стана ". Но тя е обоснована и търсена в подтекста на удължение на модела на краденето. Значи, би трябвало да се създадат такива добавки, които да създадат по-свободна цялата рамка, тъй като Конституцията не е подзакон, а е кардинална рамка. Да я създадат рамката по-широка, по-хлабава, да може вътре да влизат работи като да вземем за пример народен празник, да влизат работи като права. Е, в този момент като гледате, че там с 400-те шева ще сложим едни такива права срещу говоренето, омразата, и то ще е за говорене, а не за деяние. За деяние ние регламенти не вършим, ние сме общество, което не ползва закона си. Така че това, което желая да кажа, ние до момента не сме я ползвали тази Конституция, с цел да разберем има ли потребност от смяна или не. “ – уточни Инджова.
Според нея посредством смяната на Констиуцията Движение за права и свободи преследва свои цели.
По думите й, това е политическа мощ, която „ до момента посредством дълбоките си механизми влияеше върху нашия живот и все пак, постоянно присъстваше в него “, а в този момент „ демонстративно и очевидно и като предлолжител на конституция ще вземе своето “.
„ Аз считам обаче, че по-престижно беше да се счита, че една политическа мощ упражнява невидимо въздействие, в сравнение с да прави тази провокация, да желае да дефинира конституционните учредения на българското общество. Не, че в Европа не е тази наклонността, не е този талвега, не е вълната, на която се движат всичките процеси, а и всичките тегоби на Европейския съюз. “ – означи Ренета Инджова.
„ Аз смятах, и считам, че (за Движение за права и свободи – б.р.) задкулисието е по-добро, в сравнение с директното излизане на сцената, само че това единствено значи, че може салфетката на разпределението на геополитическите последствия от новия стопански и международен ред, който в този момент се гради, да изисква това. Ние не можем да знаем. Но въпреки това, признаците на проявлението на тези признаци, към този момент е ясно. Ето, със знамената се извърши тази, по какъв начин да кажа, пилонна история. Значи, сякаш флагове не се развяват по целия свят национални, тук излезе, че надали не е огромен грях българско знаме да се развее където и да било. После трябваше да създадем заключения, за какво пък са украински флагове. Тоест, направи се една каскада от интервенции, които да ревизират каква е атмосферата в барокамерата и какво може да понесе. “ – сподели още тя.
Експремиерът разяснява също тематиката за институцията длъжностен кабинет и произлизащото от нея опълчване сред партиите от болшинството и Румен Радев:
„ Това е в действителност пехливанска битка за кой ще, както се разбрахме, кой ще ръководи обществените и частните запаси, тъй като и частните запаси у нас имат подобен корпоративно-политически темперамент на групите, които ги съставляват. Премениха сили, оказа се, че групата на тези, които желаят смяна, в действителност е безусловно несъстоятелна от позиция на потенциал, на капацитет. Сега не може всяка работа да се прави от всеки, някаква подготовка би трябвало. Тази подготовка с времето никак не се получава и в последна сметка има реванш, има реституция, има възобновяване на статуквото, каквото значи, че в българския вид всеки опит за промяна и смяна се трансформира в укрепване на системата. “
Ренета Инджова счита, че България е квазидържава, а обществото ни е некомпетентно да направи нужния скок:
„ Това е квазидържава, тя не се подчинява на разпоредбите на една същинска страна, затова тя ще поддържа един метод на държание. На времето имаше един огромен икономист на третия свят Раул Пребиш. Традиционното общество той го делеше на едно, което прави опит за скок и обичайно общество, което се пробва, само че не може да направи скок. Ние сме от второто общество. Има такива общества, това ще е екзотиката, може пък да стартират да идват туристи да гледат по какъв начин може на една територия да няма страна, пък има природа, има заведения за хранене, има всичко, каквото на тях им се харесва. Необяснимо другояче ще бъде, за какво им харесва. Това им харесва, значи може и по този начин. “
„ В една Конституция промени могат да се залагат единствено, в случай че те са в подтекста на по-силното, по-доброто, по-ефективното осъществяване на правилата на самия главен закон. И всички допълнения, да кажем в Американската конституция, те се явяват и като допълнения – амендмънтс се назовават, т.е. това са допълнения. Една конституция, в случай че е самоучредена, тя допуска смяна, но ние не сме се учредили още, тъй като аз до момента не съм схванала по какъв начин българското общество е функционирало добре или зле във връзка с това, че има конституция от 1991 година насам. Както не е направено нито съпоставяне с предходната Живковската, нито с предходната Димитровската и така нататък “ – кометира тя.
„ Промяна на Конституцията е една такава партенка, която, в случай че стане пък действителна, те ще кажат “о, разгеле, хубаво стана ". Но тя е обоснована и търсена в подтекста на удължение на модела на краденето. Значи, би трябвало да се създадат такива добавки, които да създадат по-свободна цялата рамка, тъй като Конституцията не е подзакон, а е кардинална рамка. Да я създадат рамката по-широка, по-хлабава, да може вътре да влизат работи като да вземем за пример народен празник, да влизат работи като права. Е, в този момент като гледате, че там с 400-те шева ще сложим едни такива права срещу говоренето, омразата, и то ще е за говорене, а не за деяние. За деяние ние регламенти не вършим, ние сме общество, което не ползва закона си. Така че това, което желая да кажа, ние до момента не сме я ползвали тази Конституция, с цел да разберем има ли потребност от смяна или не. “ – уточни Инджова.
Според нея посредством смяната на Констиуцията Движение за права и свободи преследва свои цели.
По думите й, това е политическа мощ, която „ до момента посредством дълбоките си механизми влияеше върху нашия живот и все пак, постоянно присъстваше в него “, а в този момент „ демонстративно и очевидно и като предлолжител на конституция ще вземе своето “.
„ Аз считам обаче, че по-престижно беше да се счита, че една политическа мощ упражнява невидимо въздействие, в сравнение с да прави тази провокация, да желае да дефинира конституционните учредения на българското общество. Не, че в Европа не е тази наклонността, не е този талвега, не е вълната, на която се движат всичките процеси, а и всичките тегоби на Европейския съюз. “ – означи Ренета Инджова.
„ Аз смятах, и считам, че (за Движение за права и свободи – б.р.) задкулисието е по-добро, в сравнение с директното излизане на сцената, само че това единствено значи, че може салфетката на разпределението на геополитическите последствия от новия стопански и международен ред, който в този момент се гради, да изисква това. Ние не можем да знаем. Но въпреки това, признаците на проявлението на тези признаци, към този момент е ясно. Ето, със знамената се извърши тази, по какъв начин да кажа, пилонна история. Значи, сякаш флагове не се развяват по целия свят национални, тук излезе, че надали не е огромен грях българско знаме да се развее където и да било. После трябваше да създадем заключения, за какво пък са украински флагове. Тоест, направи се една каскада от интервенции, които да ревизират каква е атмосферата в барокамерата и какво може да понесе. “ – сподели още тя.
Експремиерът разяснява също тематиката за институцията длъжностен кабинет и произлизащото от нея опълчване сред партиите от болшинството и Румен Радев:
„ Това е в действителност пехливанска битка за кой ще, както се разбрахме, кой ще ръководи обществените и частните запаси, тъй като и частните запаси у нас имат подобен корпоративно-политически темперамент на групите, които ги съставляват. Премениха сили, оказа се, че групата на тези, които желаят смяна, в действителност е безусловно несъстоятелна от позиция на потенциал, на капацитет. Сега не може всяка работа да се прави от всеки, някаква подготовка би трябвало. Тази подготовка с времето никак не се получава и в последна сметка има реванш, има реституция, има възобновяване на статуквото, каквото значи, че в българския вид всеки опит за промяна и смяна се трансформира в укрепване на системата. “
Ренета Инджова счита, че България е квазидържава, а обществото ни е некомпетентно да направи нужния скок:
„ Това е квазидържава, тя не се подчинява на разпоредбите на една същинска страна, затова тя ще поддържа един метод на държание. На времето имаше един огромен икономист на третия свят Раул Пребиш. Традиционното общество той го делеше на едно, което прави опит за скок и обичайно общество, което се пробва, само че не може да направи скок. Ние сме от второто общество. Има такива общества, това ще е екзотиката, може пък да стартират да идват туристи да гледат по какъв начин може на една територия да няма страна, пък има природа, има заведения за хранене, има всичко, каквото на тях им се харесва. Необяснимо другояче ще бъде, за какво им харесва. Това им харесва, значи може и по този начин. “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ