Промяната на бъдещето ни не е нещо загадъчно и окултно.

Промяната на бъдещето ни не е нещо загадъчно и окултно. Механизмът е напълно елементарен и явен. Нещо като в епизода, в който Алиса стартира да се дави в личните си сълзи, които беше изплакала, когато беше с към метър по-висока. Накратко - каквото посееш, такова ще пожънеш.

Отдавна в доста филми и книги се приказва за това по какъв начин действителността е такава каквато я виждаме и такава каквато я изменим съгласно личните си показа, настройки и мисли. Всички вариации на тематика “Всеки е ковач на личната си орис ” водят в една посока – към нас. От личен опит знаем, че всичко към нас желае грижа и обработване, с цел да се развива. Със същото усърдие, с което се грижим за физическите и материални страни на нещата, можем да се погрижим и за мислите си.

Няма нищо по-истинско от това да вярваш в нещо абсолютно. Това обгръща начинанието ти с толкоз живителна мощ, че капацитетът от него да излезе нещо почтено за удивление е огромен.

Настоящето е опцията ни да дадем ново начало, да стартираме пътя си към мястото, на което след време желаеме да бъдем. Защо обаче от време на време отхвърляме да напълним нашето “сега ” с позитивни мисли, които в бъдеще да срещнем и да ни окуражат да продължим напред?

Пречките са няколко:

Свикнали сме да мислим, че прекомерно хубаво не е на хубаво.

Не дръзваме да тръгнем към фантазията си, от боязън да не се провалим.

Боим се от това, че колкото и положително да мислим има независещи от нас условия, пред които рано или късно ще се надигнем.

Аргументите в изгода и на това да бъдеш по-внимателен с хубавите мисли, все да очакваш нещо неприятно да се случи разчитат най-много на изначалния ни боязън от незнайното. Само дето в тях не се загатват и другите две сили, които ни движат напред – любознанието и вярата.

Всеки самичък избира на кое да се довери, а неведнъж сме водени и от трите фактора едновременно. Каквато и да е мотивиращата ни мощ обаче, сигурно оптимизмът може да направи чудеса. Ведростта е като сок за мислите и желанията ни. Без нея те стават сухи и елементарно чупливи. Много по-полезно е да подходиш към нещо с усмивка в сравнение с да започнеш с опълчване, боязън и неприятни сковаващи мисли. Когато искаш нещо да се случи и вярваш в него, първата стъпка към твоите стремежи е ведрото ти отношение към тях. Защото засаждането на оптимизъм е елементарно и коства напълно малко – една добра дума и една усмивка.