ПП-ДБ обявиха проекта си за конституционни промени: Предлагат 24 май да стане национален празник
Промяна на националния празник; преструктуриране на Висш съдебен съвет посредством делене на правосъдния съвет на две; преформатиране на института на служебното правителство; ограничение на властта на основния прокурор; въвеждане на самостоятелна конституционна жалба; въвеждане на мандатност на кметовете - това са част от предложенията за конституционна промяна на ПП-ДБ и " Правосъдие за всеки ".
Лидерите на ПП-ДБ оферират 24 май да стане народен празник.
Съпредседателят на Демократична България Христо Иванов изясни, че планът е резултат от дългогодишни старания на демократичната общественост, а в последните месеци текстовете са обсъждани на разнообразни равнища и в Народното събрание с ГЕРБ и Движение за права и свободи.
" Става дума за законопроект, който третира три огромни въпроса - ядрото е с нужното преструктуриране на правосъдната власт и модела на ръководство посредством разделянето на Висш съдебен съвет и ограничението на безконтролната власт на основния прокурор "
Основните оферти, заложени в плана, са:
- въвеждане на стандарт за конституирането на самостоятелните регулаторни и контролни органи,
- реформиране на института на служебните кабинети,
- опция на самостоятелна конституционна тъжба от всеки жител,
- мандатност на кметовете на общини,
- смяна на датата на националния празник - 24 май.
Христо Иванов уточни, че чака от ГЕРБ да разработят текстове, свързани с инспектората на Висш съдебен съвет.
" Днес представяме плана за изменение в Конституцията, зад които застава ПП-ДБ. Радвам се, че с нас са сътрудниците от " Правосъдие за всеки ", с които тези текстове бяха направени. Текстовете са наша версия, само че е значимо да се подчертае, че те стъпват на политическо единодушие, че би трябвало да се върви в тези направления ", съобщи съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов.
Той увери, че текстовете са обсъждани на разнообразни равнища в Народното събрание с ГЕРБ и Движение за права и свободи. Зад тях стои висока степен на консенсус, каза Иванов.
" Става дума за законопроект, който третира три огромни групи въпроси. На първо място са въпросите с преструктурирането на правосъдната власт и ограничението на властта на основния прокурор. Има оферти за преформатиране на института на служебните кабинети ", сподели още той.
Относно смяната на националния празник от 3 март на 24 май министър председателят акад. Николай Денков изясни, ще това е ден, който сплотява, а не разединява, както и че е неповторим празник, който придвижва от предишното в бъдещето и сплотява българите с други нации.
Ден на българското слово, култура и просвета и на кирилицата - по този начин ПП-ДБ оферират да е цялостното име на празника.
Приипомняме - Идеята 24 май да измести 3 март предлагаха и от ГЕРБ в 47-ото Народно събрание, само че тогава не срещнаха задоволителна поддръжка.
На 25 май 2022 година от ГЕРБ предложиха 24 май да бъде разгласен за народен празник. Те показаха, че кирилицата и Денят на светите братя Кирил е Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност е дата, с която светът разпознава страната ни. И оповестиха, че ще внесат предложение за смяна в Кодекса на труда по отношение на това предложение.
На 20.07.2022 депутатите разискаха предлагането на ГЕРБ-СДС 24 май да стане народен празник. С 61 гласа „ срещу “ и 63 - „ въздържал се “ предлагането не беше признато.
Днес това предложение влиза в плана за промени на Конституцията от ПП-ДБ.
Съдебната реформа
Сега настоящата Конституция беляза прехода от комунизъм към народна власт, означи ръководителят на ДСБ Атанас Атанасов.
" Неслучайно в този момент след предишни опити предлагаме главните текстове да бъдат в главата правосъдна власт и метода, по който се ръководи прокуратурата ".
Правосъдният министър Атанас Славов съобщи, че едно от предложенията е мандатът на основния прокурор да бъде понижен от 7 на 5 години, като той стане административен началник и единствено в характерни случаи да взе участие в цивилен и административни каузи.
Убедени сме, че измененията могат да бъдат осъществени без свикването на Велико национално заседание, съобщи правосъдният министър Атанас Славов.
" Опитали сме представим разпореждания, които дават отговор на европейските стандарти за самостоятелност на правораздаването и отчетността на прокуратурата и да са добре интегрирани в конституционния текст.
Разделяне на Висш съдебен съвет като орган за администриране само на съдиите. Той ще се състои от 15 членове, 8 - определени директно от съдии и парламентарна квота от 6 членове, които още веднъж би трябвало да са адвокати. Двамата ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд остават в съвета по право. Предлага се мандатът на Висш съдебен съвет да се понижи от 5 на 4 години, а членовете, определени от съдийската квота да имат опция да извършват своите функционалности в естествените съдилища.
Председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд да бъдат с подравнен статут с останалите съдии, мандатът им да се понижи от 7 на 5 години, а президентът да няма право да издава декрет за тяхното назначение или освобождение.
" За да няма директна политическа интервенция при назначението на висшите ни магистрати ", разясни Атанас Славов.
Предвижда се основаване на прокурорски съвет, само че парламентарната му квота да е по-голяма, с цел да не може прокуратурата да дефинира своите ръководители без намесата на обществото. Съставът ще - 6 членове, избррани от Народно събрание, двама, определени от прокурорите, един - от следователите и основният прокурор - по право. Мандатът на прокурорския съвет също ще е 4 години,
Христо Иванов уточни, че чака от ГЕРБ да разработят текстове, свързани с инспектората на Висш съдебен съвет.
Засега от ПП-ДБ не са прецизирали по кое време ще внесат в Народното събрание тези оферти като проектозакон.
Очакванията са измененията да станат факт до края на годината.
