Промяната да започне от кръвните центрове и борба с търговците. Ваучерите не са решение
Промените в кръводаряването би трябвало да стартират първо от кръвните центрове като се отстранен другите практики в тях и се улеснят донорите. Трябва да се спре и противозаконното условие на бележки за дарена кръв от околните на пациента, тъй като това предизвиква черната търговия. И не на последно място – би трябвало да стане ясно, че регулярното непринудено и безплатно кръводаряване е най-хубавото за набирането на нужната кръв в всекидневието. Защото кръв е нужна всеки ден, а освен по празниците и кампанийно. Това разяснява пред Mediapool юрист Стефка Попова-Лазарова, ръководител на Българската организация за непринудено кръводаряване (БОДК) във връзка препоръчаните от депутати от ръководещата коалиция промени в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. Те плануват да се актуализират сумите за храна, тонизиращи питиета, и пътни разноски на кръводарителите, както и ваучер за 41.70 лв., който покрива 50% от дневното трудово заплащане.
Според Попова тези ограничения не адресират значителните проблеми на кръводаряването у нас и няма да ги решат.
Всеки ден повече от 600 души у нас имат потребност от кръвопреливане. Едва 25% от кръвта у нас обаче се набира посредством непринудено кръводаряване. Обикновено нуждаещите се от кръвопреливане и техните близки са принуждавани да си търсят донори по неотложност, когато е нужна здравна помощ. Така те би трябвало да активизират родственици и другари, а в случай че не могат: да се извърнат към черния пазар на кръв, за който страната си затваря очите. За да улесни връзката сред нуждаещите се от кръвопреливане и доброволните донори, Бюро за обслужване на дипломатическия корпус сътвори преди 2 години.
Ваучерите опорочават безвъзмездното кръводаряване
" За страдание ни се коства, че законопроектът е изработен много незадълбочено с концепцията нещо да се промени, да се каже, че е пипнато там, където има огромни проблеми, само че действително не е вникнато в тези проблеми, те не са оценени, не е събрана процедура от други страни ", разяснява тя.
Според нея предлаганият ваучер от 41.70 лева опонира на правилото за безплатно кръводаряване. " Този така наименуван ваучер са си чиста проба пари на ръка и е цялостно опорочаване на безвъзмездността на кръводаряването ", разяснява тя. Попова е на мнение, че тези ваучери не могат да се смятат за отплата за неявяване от работното място, откакто законът дава 2 дни заплатен отпуск след кръводаряване.
От Бюро за обслужване на дипломатическия корпус смятат, че добровлците, ще продължат да подаряват безплатно, а търгашите ще прибират в допълнение 40 лв. към парите, които са прибрали от околните на нуждаещия се. Реално нищо не се трансформира и проблемите си остават.
Даряване наоколо вместо огромни суми за пътешестване
Попова разяснява, че е недомислено и предлагането да се усили сумата за възобновяване на пътни разноски на донора от 5 на 35 лв..
" Какво значи да се усилят от 5 на 35 лв.? Това е един билет от Варна до София. И за какво да плащаме на донорите да пропътуват цяла България? Не би ли трябвало да им създадем условия за комфортно и елементарно кръводаряване на място? ", разяснява Попова.
Шоколад, а не русенско варено
По думите ѝ и сега неправилно възстановителни храни и питиета и парите за тях се назовават " тласъци “, защото действителното им предопределение е да се избегнат вероятни краткотрайни неразположения след кръводаряването. " Това не е храна, която се дава, с цел да си я носим у дома, каквито са пакетите в множеството кръвни центрове. Що за концепция е в тях да има русенско варено, пастети? В тях би трябвало да има шоколад, ядки, солети, минерална вода и кола, с цел да изпълнят предназначението на храна, която може да се употребява незабавно и да възвърне моментното положение на донора. В момента се следи разнородна процедура и пакетите са радикално разнообразни в другите кръвни центрове ", разяснява Попова.
" В международен мащаб в най-добре развитите страни даже няма заплатен годишен отпуск за донорите, няма и пакети храна. Просто им дават ваучър и се хранят в стола на кръвния център. Има задоволително добра международна процедура, от която можем да почерпим потребен опит ", разяснява Попова.
Да се уеднаквят практиките в кръвните центрове
Според Попова най-належащите промени са в практиките на кръвните центрове. " Преди всичко би трябвало да се извършва съществуващата от няколко години заповед на Министерство на здравеопазването, че кръвните центрове нямат право да връщат донори, които са от различен регион на страната поради това, че пациентът не е от този регион. Сега един кръвен център приема донори от цялата страна, а други всеобщо не одобряват ", изясни тя.
Така, макар заповедта на Министерство на здравеопазването, не престават да връщат донори.
Да се спре противозаконната търговия
По думите ѝ би трябвало да се противодейства интензивно и на незаконната търговия към центровете. " Второ районно полицейско ръководство в София е до Националния център по трансфузионно хематология (НЦТХ) и всички се вършат, че нищо не виждат ", разяснява тя.
" В дребни обитаеми места доброволните кръводарители даже са унизени и заплашвани от търговците на кръв. В един по-малък град тези хора се знаят и отивайки ти да дариш безплатно, ти им бъркаш непосредствено в джоба ", споделя Попова.
Бележките за кръв предизвикват черния пазар
Тя е безапелационна, че би трябвало да се спре и практиката да се желаят бележки за кръводаряване от околните на пациента, тъй като това подтиква черната търговия, когато околните няма към кого различен да се извърнат.
" Сега лекарят преценя какъв брой кръв ще е нужна и споделя на околните, че би трябвало да донесат 2-3 бележки, че някой е дарил за този пациент. Не малко лечебни заведения си разрешават не просто да желаят донори, само че и такива с съответна кръвна група, макар че тези бележки са безусловно противозаконни и нерегламентирани ", описа Попова.
Това се прави под давление на кръвните центрове, които дават кръв на лечебните заведения. Кръвният център изисква от болничното заведение, с цел да ѝ даде нужната кръв, да изпрати с настояването за кръв и въпросните бележки от околните. Получавайки бележките от околните, кръвният център изпраща от наличната кръв на болничното заведение. А надлежно с дарените от околните кръв, се запълват наличностите. " Малко се знае това, че дарената кръв от околните не отива за съответния пациент, тъй като изисква обработка. Просто кръвният център изпраща нужната кръв на болничното заведение, а дарената от околните попълня наличностите. Реално ден за ден се запълват количествата, което не е стабилно ", разяснява Попова.
Друга бъркотия е въпросът с паркирането пред кръвните центрове. " Чудесно е това с парите за път, само че какво вършим с парите за паркинг? За да отидеш да дариш в НЦТХ, би трябвало да платиш за паркинг-зона. НЦТХ има паркинг, само че до него не се позволяват кръводарители ", уточни тя.
По думите ѝ тези проблеми са ясни за постоянните кръводарители и е учудващо, че законотворците не са потърсили Бюро за обслужване на дипломатическия корпус, която е единствената организация, популяризираща доброволното кръводаряване у нас, най-малкото с цел да се обсъдят възможните оферти и да се съпоставят с дългогодишния действителен опит на доброволците с проблемите Организацията остава отворена за оферти по какъв начин да се подтиква доброволното кръводаряване.
Ключът е да се подарява регулярно, освен кампанийно
Според Попова е доста значимо младежите да получават информация още от учебно заведение, че кръводаряването е значимо. " Масово хората, които не са се сблъсквали с казуса персонално или около свои близки, не са наясно, че има проблем с кръвонабирането. Или че има извънреден недостиг на кръв в България. Когато има акция, считат, че това е кратковременен проблем и тогава откликват ", споделя тя. Според нея би трябвало непрестанно се изяснява, че с цел да имаме задоволително кръв в всекидневен порядък, тъй като тя е нужна всеки ден – освен по празници, би трябвало да се подарява регулярно.
" Да, би трябвало да има и акции, само че те зависят от опциите на кръвните центрове, които нямат задоволително личен състав “, уточни Попова. Тя даде образец, че най-големият кръвен център в страната – Националният в София има единствено два мобилни екипа.
Не на последно място, съгласно нея, би трябвало да се направи разбор на практиките по усвояването на до момента отпусканите средства на кръвните центрове преди да се отпускат нови. “Трябва да се знае до каква степен дейно и оправдано се оползотворява наличния запас “, разяснява тя.
Според Попова тези ограничения не адресират значителните проблеми на кръводаряването у нас и няма да ги решат.
Всеки ден повече от 600 души у нас имат потребност от кръвопреливане. Едва 25% от кръвта у нас обаче се набира посредством непринудено кръводаряване. Обикновено нуждаещите се от кръвопреливане и техните близки са принуждавани да си търсят донори по неотложност, когато е нужна здравна помощ. Така те би трябвало да активизират родственици и другари, а в случай че не могат: да се извърнат към черния пазар на кръв, за който страната си затваря очите. За да улесни връзката сред нуждаещите се от кръвопреливане и доброволните донори, Бюро за обслужване на дипломатическия корпус сътвори преди 2 години.
Ваучерите опорочават безвъзмездното кръводаряване
" За страдание ни се коства, че законопроектът е изработен много незадълбочено с концепцията нещо да се промени, да се каже, че е пипнато там, където има огромни проблеми, само че действително не е вникнато в тези проблеми, те не са оценени, не е събрана процедура от други страни ", разяснява тя.
Според нея предлаганият ваучер от 41.70 лева опонира на правилото за безплатно кръводаряване. " Този така наименуван ваучер са си чиста проба пари на ръка и е цялостно опорочаване на безвъзмездността на кръводаряването ", разяснява тя. Попова е на мнение, че тези ваучери не могат да се смятат за отплата за неявяване от работното място, откакто законът дава 2 дни заплатен отпуск след кръводаряване.
От Бюро за обслужване на дипломатическия корпус смятат, че добровлците, ще продължат да подаряват безплатно, а търгашите ще прибират в допълнение 40 лв. към парите, които са прибрали от околните на нуждаещия се. Реално нищо не се трансформира и проблемите си остават.
Даряване наоколо вместо огромни суми за пътешестване
Попова разяснява, че е недомислено и предлагането да се усили сумата за възобновяване на пътни разноски на донора от 5 на 35 лв..
" Какво значи да се усилят от 5 на 35 лв.? Това е един билет от Варна до София. И за какво да плащаме на донорите да пропътуват цяла България? Не би ли трябвало да им създадем условия за комфортно и елементарно кръводаряване на място? ", разяснява Попова.
Шоколад, а не русенско варено
По думите ѝ и сега неправилно възстановителни храни и питиета и парите за тях се назовават " тласъци “, защото действителното им предопределение е да се избегнат вероятни краткотрайни неразположения след кръводаряването. " Това не е храна, която се дава, с цел да си я носим у дома, каквито са пакетите в множеството кръвни центрове. Що за концепция е в тях да има русенско варено, пастети? В тях би трябвало да има шоколад, ядки, солети, минерална вода и кола, с цел да изпълнят предназначението на храна, която може да се употребява незабавно и да възвърне моментното положение на донора. В момента се следи разнородна процедура и пакетите са радикално разнообразни в другите кръвни центрове ", разяснява Попова.
" В международен мащаб в най-добре развитите страни даже няма заплатен годишен отпуск за донорите, няма и пакети храна. Просто им дават ваучър и се хранят в стола на кръвния център. Има задоволително добра международна процедура, от която можем да почерпим потребен опит ", разяснява Попова.
Да се уеднаквят практиките в кръвните центрове
Според Попова най-належащите промени са в практиките на кръвните центрове. " Преди всичко би трябвало да се извършва съществуващата от няколко години заповед на Министерство на здравеопазването, че кръвните центрове нямат право да връщат донори, които са от различен регион на страната поради това, че пациентът не е от този регион. Сега един кръвен център приема донори от цялата страна, а други всеобщо не одобряват ", изясни тя.
Така, макар заповедта на Министерство на здравеопазването, не престават да връщат донори.
Да се спре противозаконната търговия
По думите ѝ би трябвало да се противодейства интензивно и на незаконната търговия към центровете. " Второ районно полицейско ръководство в София е до Националния център по трансфузионно хематология (НЦТХ) и всички се вършат, че нищо не виждат ", разяснява тя.
" В дребни обитаеми места доброволните кръводарители даже са унизени и заплашвани от търговците на кръв. В един по-малък град тези хора се знаят и отивайки ти да дариш безплатно, ти им бъркаш непосредствено в джоба ", споделя Попова.
Бележките за кръв предизвикват черния пазар
Тя е безапелационна, че би трябвало да се спре и практиката да се желаят бележки за кръводаряване от околните на пациента, тъй като това подтиква черната търговия, когато околните няма към кого различен да се извърнат.
" Сега лекарят преценя какъв брой кръв ще е нужна и споделя на околните, че би трябвало да донесат 2-3 бележки, че някой е дарил за този пациент. Не малко лечебни заведения си разрешават не просто да желаят донори, само че и такива с съответна кръвна група, макар че тези бележки са безусловно противозаконни и нерегламентирани ", описа Попова.
Това се прави под давление на кръвните центрове, които дават кръв на лечебните заведения. Кръвният център изисква от болничното заведение, с цел да ѝ даде нужната кръв, да изпрати с настояването за кръв и въпросните бележки от околните. Получавайки бележките от околните, кръвният център изпраща от наличната кръв на болничното заведение. А надлежно с дарените от околните кръв, се запълват наличностите. " Малко се знае това, че дарената кръв от околните не отива за съответния пациент, тъй като изисква обработка. Просто кръвният център изпраща нужната кръв на болничното заведение, а дарената от околните попълня наличностите. Реално ден за ден се запълват количествата, което не е стабилно ", разяснява Попова.
Друга бъркотия е въпросът с паркирането пред кръвните центрове. " Чудесно е това с парите за път, само че какво вършим с парите за паркинг? За да отидеш да дариш в НЦТХ, би трябвало да платиш за паркинг-зона. НЦТХ има паркинг, само че до него не се позволяват кръводарители ", уточни тя.
По думите ѝ тези проблеми са ясни за постоянните кръводарители и е учудващо, че законотворците не са потърсили Бюро за обслужване на дипломатическия корпус, която е единствената организация, популяризираща доброволното кръводаряване у нас, най-малкото с цел да се обсъдят възможните оферти и да се съпоставят с дългогодишния действителен опит на доброволците с проблемите Организацията остава отворена за оферти по какъв начин да се подтиква доброволното кръводаряване.
Ключът е да се подарява регулярно, освен кампанийно
Според Попова е доста значимо младежите да получават информация още от учебно заведение, че кръводаряването е значимо. " Масово хората, които не са се сблъсквали с казуса персонално или около свои близки, не са наясно, че има проблем с кръвонабирането. Или че има извънреден недостиг на кръв в България. Когато има акция, считат, че това е кратковременен проблем и тогава откликват ", споделя тя. Според нея би трябвало непрестанно се изяснява, че с цел да имаме задоволително кръв в всекидневен порядък, тъй като тя е нужна всеки ден – освен по празници, би трябвало да се подарява регулярно.
" Да, би трябвало да има и акции, само че те зависят от опциите на кръвните центрове, които нямат задоволително личен състав “, уточни Попова. Тя даде образец, че най-големият кръвен център в страната – Националният в София има единствено два мобилни екипа.
Не на последно място, съгласно нея, би трябвало да се направи разбор на практиките по усвояването на до момента отпусканите средства на кръвните центрове преди да се отпускат нови. “Трябва да се знае до каква степен дейно и оправдано се оползотворява наличния запас “, разяснява тя.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ