Стоян Михов, WWF: Дали ще има живи реки, зависи от нас
Промените в климата от дълго време са международна тематика, която е измежду най-важните. Тази тематика има доста аспекти, само че един от най-важните е водата - тъй като тя е повода да има живот на планетата.
Какво е ситуацията с речната вода в България? По този въпрос Actualno.com беседва с специалиста на WWF Стоян Михов, в светлината и на Европейската акция за запазване на водата на континента. WWF събира поддръжка от европейските жители, с цел да се подсигурява положително, качествено използване на европейския закон за водите - Рамковата инструкция за водите. За повече информация можете да посетите европейския уебсайт на самодейността, както и българския " Кампания живи реки " и SOS Rivers!
Наскоро WWF сигнализира, че в България няма нито една жива река. Всеки неспециалист би изразил удивление – какво в действителност значи " жива река " в тази ситуация?
В съответния случай жива река значи такава, която по някакъв метод не е повредена от индивида - било посредством замърсяване, изграждане на бентове, язовирни стени, дигиране, изправяне на речното корито, изграждане на мини-ВЕЦ, изземване на баластра от речното легло. Дори и такива труднодостъпни за елементарния човек " диви ", гранични реки като река Резовска в Странджа, са повлияни от индивида. В турската част на Резовска има издигнат огромен язовир, а устието ѝ е укрепено с насипи, камъни и бетонни уреди, тъй като от ъгъла под който се влива реката в морето, зависи границата и морската акватория и на двете държави…
Правена ли е оценка на WWF какъв брой ще засегне това България от позиция климатични промени – какво ще се промени, в случай че ситуацията продължи да се развива по този начин? Имам поради даже в калкулации с числа – какъв брой би потърпевш риболовът, какъв брой земеделието, кои негови браншове с какъв брой биха се свили, кои други браншове на стопанската система ще пострадат?
Не, WWF не разполага с такива научно обосновани числа за България, само че въпросът ви е доста обоснован - в доста страни WWF работи с цели национални научни институти, които проучват въздействието на климатичните промени върху водите и освен. В България обаче такива огромни научни планове няма. Проблемът не е в научните институции - те, знаете, зависят от финансиране от страната, и в случай че казусът с климатичните промени не се разпознава даже от отрасловото министерство, то това предрешава проблема за жалост. В същото време казусът е толкоз сериозен и сложен, че изисква включването на учени от доста области - да вземем за пример реките не страдат просто от пониженото количество превалявания, те страдат от обезлесяването и намаляването на горите, което тежко се отразява на количеството вода в реките. Дърветата са тези, които държат една река на повърхността. Така че да се пресметна какви са последствията от климатичните промени е една извънредно тежка, сложна задача, изискваща огромни запаси и несъмнено – най-много, различаване на казуса от ръководещите, освен в България.
За коя река в България нещата стоят най-зле?
Много ми е мъчно да отговоря на този въпрос. Като помисля за някоя река, която в действителност е доста зле, незабавно се сещам за някоя друга, която е също толкоз зле и това е доста тъжно. Искър несъмнено е една от най-големите ни вътрешни реки и с доста съществени проблеми – замърсяването от отпадните води на столицата и другите обитаеми места надолу по течението, десетките каскади от мини-ВЕЦове, които в избрани браншове на реката образуват непреодолими за водните животни загради. Същото важи и за река Камчия, която има притоци, които на практика са изцяло мъртви заради замърсяване и в които живеят главно бактерии. Не минава месец без да чуем по новините за тежко замърсяване на някоя река, както беше случая с трансграничното замърсяване в горното течение на Струма неотдавна.
Има ли пропуски в нормативната уредба по повод положението на реките и на водите в България като цяло и кои са най-важните?
Принципно българската нормативна уредба е синхронизирана с европейската, в това число и с утвърждението на Рамковата инструкция за водите. В момента, до 11 март, тече европейска акция за по-добро използване на директивата. Българските жители може да се включат ТУК, и да настоят за достъп до чиста и качествена вода отсега нататък.
Нормативната уредба е безспорно значима, само че още по-важното, което трансформира нещата, е волята и желанието на обществото, промишлеността и институциите да опазят водата и реките. Когато волята или разбирането е налице, тогава проблемите елементарно се вземат решение. Един образец ще ви дам - за всички хора и институции качеството на водата за пиянство е сензитивен и значим въпрос и има съвсем цялостно единодушие, че опазването на качеството ѝ е главен приоритет, в следствие колкото и парадоксално да звучи, двете реки (Искър и Камчия), които първоначално дадох като образец за реки в неприятно положение с доста проблеми, обезпечават в горното си течение качествена питейна вода за голяма част от българското население. Разбира се и там има проблеми (бентове, мВЕЦ, спомняте си за опита да се трансформират санитарно-охранителните зони за питейни води наскоро), само че не може да се съпоставят с проблемите на течението по реката, откакто тя към този момент не се употребява за питейни потребности. И за двете течения на реката важат едни и същи закони и дават отговор едни и същи контролни органи, живеят едни и същи хора и има промишлености, само че качеството на водата е фрапантно друго, тъй като обществото има особеното отношение към това, което го визира директно и това, което е към този момент зад тила му. Тук е мястото да осъзнаем, че една вода, една река, която е предходна през нас и е към този момент зад тила ни, е питейна вода за други хора, диви животни и растения и доста значимо - за всички селскостопански животни и растения, които ние, същите хора, използваме за храна.
За да е ефикасна нормативната уредба, следва да има добър надзор при използването? Има ли добър надзор в България? Ако смятате, че няма, къде и на какво равнище е най-лош?
Контролът постоянно е привързан с финансов запас - в случай че контролните органи разполагат с нужния финансов запас и потенциал, сигурно биха подобрили доста резултатността си, само че всичко има граници - не можеш да сложиш до всеки човек пазач, който да го следи какво прави. Пъдарят би трябвало да е на всеки в главата – от ръководещите през предприемачите до елементарния жител. Ако всеки се пробва да " прескочи " закона, то работата на контролните органи е съвсем невъзможна. Знаете какъв е методът - има и индустриалци и жители, които с неспокойствие чакат да дойдат празници или почивни дни, с цел да изхвърлят във водата я отпадни и промишлени води, я боклуци… И до момента в който пристигна идващият работен ден на контролните органи, реката е отнесла всичко. Това мъчно се управлява. Дори да накараш контролните органи и всички институции да работят непрекъснато, без почивки, отново няма да се получи, в случай че не се промени самосъзнанието.
Колко сериозен фактор за рибната популация е бракониерството в България? Борим ли се както на нормативно равнище, по този начин и в действителност с бракониерството?
Всички противозаконни действия способстват за увреждането на една река, само че за всяка река е друго. За река, подложена на постоянно химическо замърсяване, най-големият проблем пред рибите е качеството на водата. За планинска река, без някакво съществено замърсяване и загради, най-големият проблем е бракониерството. В трети реки най-големият проблем пред рибите са миграционните бариери – бентове, ВЕЦ-ове. Но в най-масовия случай проблемите пред рибните популации са сложни и всеки един фактор, в това число бракониерството, може да изиграе съдбовната за рибната популация роля.
Какви ограничения – нормативни и на практика, смятате, че е незабавно неотложно да предприеме България, с цел да не си приказваме и идващия път в границите на ситуацията " няма нито една жива река "?
Въпрос за милион $ - за жалост няма нито магическо, нито бързо решение. Най-важното е повишението информираността и съпричастността на обществото, то е главен мотор в една цивилизована страна. Много значим е и образецът от управлението на страната и изразената воля, тъй като в случай че държавното управление чака да дойдат празници и почивни дни да " прокара " някой лобистки законопроект, надалеч от погледа на обществото, не можем да чакаме от жителите и индустриалците да не чакат със същото неспокойствие почивните дни, с цел да " поработят малко ", надалеч от погледа на контролните органи.
Но аз съм оптимист. Преди няколко десетилетия, през 80-те години на предишния век река Русенски Лом беше мъртва река, в дословния смисъл на думата – цялото ѝ рибно население беше изцяло унищожено от замърсяване. Днес в река Русенски Лом още веднъж има рибни популации. Да, реката продължава да има съществени проблеми, само че стартира постепенно да се възвръща. От нас - хората, обществото, зависи по какъв начин ще продължи историята – ще се върнем ли обратно към мъртвата река, или ще я оставим ли по този начин – на границата, както е в този момент или ще изправим грешките си и ще я върнем в положението, в което сме я заварили, тъй като можем, още не е късно.
Интервю на Ивайло Ачев
Какво е ситуацията с речната вода в България? По този въпрос Actualno.com беседва с специалиста на WWF Стоян Михов, в светлината и на Европейската акция за запазване на водата на континента. WWF събира поддръжка от европейските жители, с цел да се подсигурява положително, качествено използване на европейския закон за водите - Рамковата инструкция за водите. За повече информация можете да посетите европейския уебсайт на самодейността, както и българския " Кампания живи реки " и SOS Rivers!
Наскоро WWF сигнализира, че в България няма нито една жива река. Всеки неспециалист би изразил удивление – какво в действителност значи " жива река " в тази ситуация?
В съответния случай жива река значи такава, която по някакъв метод не е повредена от индивида - било посредством замърсяване, изграждане на бентове, язовирни стени, дигиране, изправяне на речното корито, изграждане на мини-ВЕЦ, изземване на баластра от речното легло. Дори и такива труднодостъпни за елементарния човек " диви ", гранични реки като река Резовска в Странджа, са повлияни от индивида. В турската част на Резовска има издигнат огромен язовир, а устието ѝ е укрепено с насипи, камъни и бетонни уреди, тъй като от ъгъла под който се влива реката в морето, зависи границата и морската акватория и на двете държави…
Правена ли е оценка на WWF какъв брой ще засегне това България от позиция климатични промени – какво ще се промени, в случай че ситуацията продължи да се развива по този начин? Имам поради даже в калкулации с числа – какъв брой би потърпевш риболовът, какъв брой земеделието, кои негови браншове с какъв брой биха се свили, кои други браншове на стопанската система ще пострадат?
Не, WWF не разполага с такива научно обосновани числа за България, само че въпросът ви е доста обоснован - в доста страни WWF работи с цели национални научни институти, които проучват въздействието на климатичните промени върху водите и освен. В България обаче такива огромни научни планове няма. Проблемът не е в научните институции - те, знаете, зависят от финансиране от страната, и в случай че казусът с климатичните промени не се разпознава даже от отрасловото министерство, то това предрешава проблема за жалост. В същото време казусът е толкоз сериозен и сложен, че изисква включването на учени от доста области - да вземем за пример реките не страдат просто от пониженото количество превалявания, те страдат от обезлесяването и намаляването на горите, което тежко се отразява на количеството вода в реките. Дърветата са тези, които държат една река на повърхността. Така че да се пресметна какви са последствията от климатичните промени е една извънредно тежка, сложна задача, изискваща огромни запаси и несъмнено – най-много, различаване на казуса от ръководещите, освен в България.
За коя река в България нещата стоят най-зле?
Много ми е мъчно да отговоря на този въпрос. Като помисля за някоя река, която в действителност е доста зле, незабавно се сещам за някоя друга, която е също толкоз зле и това е доста тъжно. Искър несъмнено е една от най-големите ни вътрешни реки и с доста съществени проблеми – замърсяването от отпадните води на столицата и другите обитаеми места надолу по течението, десетките каскади от мини-ВЕЦове, които в избрани браншове на реката образуват непреодолими за водните животни загради. Същото важи и за река Камчия, която има притоци, които на практика са изцяло мъртви заради замърсяване и в които живеят главно бактерии. Не минава месец без да чуем по новините за тежко замърсяване на някоя река, както беше случая с трансграничното замърсяване в горното течение на Струма неотдавна.
Има ли пропуски в нормативната уредба по повод положението на реките и на водите в България като цяло и кои са най-важните?
Принципно българската нормативна уредба е синхронизирана с европейската, в това число и с утвърждението на Рамковата инструкция за водите. В момента, до 11 март, тече европейска акция за по-добро използване на директивата. Българските жители може да се включат ТУК, и да настоят за достъп до чиста и качествена вода отсега нататък.
Нормативната уредба е безспорно значима, само че още по-важното, което трансформира нещата, е волята и желанието на обществото, промишлеността и институциите да опазят водата и реките. Когато волята или разбирането е налице, тогава проблемите елементарно се вземат решение. Един образец ще ви дам - за всички хора и институции качеството на водата за пиянство е сензитивен и значим въпрос и има съвсем цялостно единодушие, че опазването на качеството ѝ е главен приоритет, в следствие колкото и парадоксално да звучи, двете реки (Искър и Камчия), които първоначално дадох като образец за реки в неприятно положение с доста проблеми, обезпечават в горното си течение качествена питейна вода за голяма част от българското население. Разбира се и там има проблеми (бентове, мВЕЦ, спомняте си за опита да се трансформират санитарно-охранителните зони за питейни води наскоро), само че не може да се съпоставят с проблемите на течението по реката, откакто тя към този момент не се употребява за питейни потребности. И за двете течения на реката важат едни и същи закони и дават отговор едни и същи контролни органи, живеят едни и същи хора и има промишлености, само че качеството на водата е фрапантно друго, тъй като обществото има особеното отношение към това, което го визира директно и това, което е към този момент зад тила му. Тук е мястото да осъзнаем, че една вода, една река, която е предходна през нас и е към този момент зад тила ни, е питейна вода за други хора, диви животни и растения и доста значимо - за всички селскостопански животни и растения, които ние, същите хора, използваме за храна.
За да е ефикасна нормативната уредба, следва да има добър надзор при използването? Има ли добър надзор в България? Ако смятате, че няма, къде и на какво равнище е най-лош?
Контролът постоянно е привързан с финансов запас - в случай че контролните органи разполагат с нужния финансов запас и потенциал, сигурно биха подобрили доста резултатността си, само че всичко има граници - не можеш да сложиш до всеки човек пазач, който да го следи какво прави. Пъдарят би трябвало да е на всеки в главата – от ръководещите през предприемачите до елементарния жител. Ако всеки се пробва да " прескочи " закона, то работата на контролните органи е съвсем невъзможна. Знаете какъв е методът - има и индустриалци и жители, които с неспокойствие чакат да дойдат празници или почивни дни, с цел да изхвърлят във водата я отпадни и промишлени води, я боклуци… И до момента в който пристигна идващият работен ден на контролните органи, реката е отнесла всичко. Това мъчно се управлява. Дори да накараш контролните органи и всички институции да работят непрекъснато, без почивки, отново няма да се получи, в случай че не се промени самосъзнанието.
Колко сериозен фактор за рибната популация е бракониерството в България? Борим ли се както на нормативно равнище, по този начин и в действителност с бракониерството?
Всички противозаконни действия способстват за увреждането на една река, само че за всяка река е друго. За река, подложена на постоянно химическо замърсяване, най-големият проблем пред рибите е качеството на водата. За планинска река, без някакво съществено замърсяване и загради, най-големият проблем е бракониерството. В трети реки най-големият проблем пред рибите са миграционните бариери – бентове, ВЕЦ-ове. Но в най-масовия случай проблемите пред рибните популации са сложни и всеки един фактор, в това число бракониерството, може да изиграе съдбовната за рибната популация роля.
Какви ограничения – нормативни и на практика, смятате, че е незабавно неотложно да предприеме България, с цел да не си приказваме и идващия път в границите на ситуацията " няма нито една жива река "?
Въпрос за милион $ - за жалост няма нито магическо, нито бързо решение. Най-важното е повишението информираността и съпричастността на обществото, то е главен мотор в една цивилизована страна. Много значим е и образецът от управлението на страната и изразената воля, тъй като в случай че държавното управление чака да дойдат празници и почивни дни да " прокара " някой лобистки законопроект, надалеч от погледа на обществото, не можем да чакаме от жителите и индустриалците да не чакат със същото неспокойствие почивните дни, с цел да " поработят малко ", надалеч от погледа на контролните органи.
Но аз съм оптимист. Преди няколко десетилетия, през 80-те години на предишния век река Русенски Лом беше мъртва река, в дословния смисъл на думата – цялото ѝ рибно население беше изцяло унищожено от замърсяване. Днес в река Русенски Лом още веднъж има рибни популации. Да, реката продължава да има съществени проблеми, само че стартира постепенно да се възвръща. От нас - хората, обществото, зависи по какъв начин ще продължи историята – ще се върнем ли обратно към мъртвата река, или ще я оставим ли по този начин – на границата, както е в този момент или ще изправим грешките си и ще я върнем в положението, в което сме я заварили, тъй като можем, още не е късно.
Интервю на Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ