Промените в климата и в частност намаляването на въглеродните емисии

Промените в климата и в частност намаляването на въглеродните излъчвания в международен мащаб, което е обвързвано и с огромната промяна в енергийния бранш, в това число и при горивата е най-голямото предизвикателство с което ще би трябвало да се оправи Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Това стана ясно от презентациите на интернационалните специалисти в границите на конференцията, която се организира в София във вторник, 14 май. В същото време на родна почва БПГА ще би трябвало да се оправи с няколко нелеки задания. На първо място ще би трябвало да продължи да отстоява позицията си във връзка с родното законодателство. В частност така наречен дребни търговци и дистрибутори на горива, че би трябвало да се позамислят и да схванат, че секторният закон и Наредбата за регистрация не целят да ги заличат, а да сложат ред и да ги ориентират в новите европейски условия, свързани с горивата. Това се отнася и за ТОЛ-таксите. Само тогава ще се реализира и консолидацията, за която приказва и която си слагат като цел и ръководителят на БПГА Живодар Терзиев и изпълнителния шеф на асоциацията Андрей Делчев. Както напомни Андрей Делчев при стартирането си членовете на асоциацията са единствено 5, само че през днешния ден към този момент са 16, а вратите на БПГА остават отворени.

Родни провокации

На пръв взор секторът от януари се снабди със Закон - Закон за административно контролиране на икономическите действия свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, прочут повече като Закон за горивата. В същото време Наредбата за регистрация, която би трябвало да отвори пътя с цел да може законът да проработи към момента не е подготвена. Крайният период е 28 юли и министъра на стопанската система Емил Караниколов даде обещание срокът за влизането й в деяние да бъде спазен. В същото време обаче загатна за нови ремонти за Закона, както и за чисто нов подобен. Действията на министъра следва да се схванат с наближаването на датата на публикуването на Наредбата. Проблемът както излиза наяве обаче не е единствено в нея.

От разбора на Светослав Бенчев от БПГА излиза наяве, че в цялостното законодателство, касаещо бранша има какво да се пипне. В презентацията си „ Основни нормативни и административни бариери “ той обърна внимание на административните бариери най-малко в 5 съществуващи закона. Една от пречките е обвързвана със закона за наложителните ресурси от петрол и нефтопродукти. Според Бенчев най-малко 100 млн. лева не могат да бъдат реинвестирани в българската стопанска система заради обстоятелството, че обслужват разноски към съхранението на запаса. Припомняме, че законът за наложителните нефтени ресурси изисква съхранението им за изключителни обстановки за 60 дни, само че за сметка на така наречен стопански оператори. Това, както стана ясно от думите на Бенчев съставлява към 5 стотинки на литър, включени в цените на горивата. В същото време обаче има стопански оператори, които не съхраняват горива.

Честите промени в законодателството и неналичието на резистентност в бранша носят най-съществени проблеми и финансово носят вреди на бранша, изясни още Бенчев. Като най-пресен образец той уточни закона за акцизите и данъчните хранилища. „ Най- настоящ образец: ЗАДС бе променен през месец април т.г., без публично разискване, посредством Преходни и заключителни разпоредби на Закона за банковата неплатежоспособност – въведени са условия към част от лицата, както и се вършат промени по отношение на складовите наличия.

За последните 10 години, в които стартира построяването на системите за надзор на Агенция „ Митници “ и Националната организация за приходите, ЗАДС и ЗДДС са променяни надлежно 46 и 40 пъти. Наредба № Н-18 – 23 пъти, а нормативните актове по използването на ЗАДС, свързани с БАЦИС – Заповеди на Директора на Автомагистрала и Наредбата и Правилника за използване на ЗАДС – вървят към трицифрено число.

Цената на тези интервенции за петролните компании надминава 210 млн.лв. – създаване, поддръжка и вземане предвид с промените в текстовете.

Необходимо е тези промени в условията да приключат или да се лимитират до минимално нужните в идващите години.

Следва да се сътвори и откри процедура, съгласно която всяка смяна да бъде обществено обсъждана, както и съпроводена с финансовото й отражение и това с присъединяване на промишлеността “ разяснява специалистът от БПГА, като уточни нуждата от създаване на бъдеща тактика за бранша.

Колко коства неналичието на ред в бранша

Поне 30 % е сивият бранш на пазара на горива, разяснява пред участниците в конференцията на петролната и газова асоциация старши откривателят от Центъра за проучване на демокрацията Тихомир Безлов.

Той показа метода по който легалният бранш при пазара на цигари се е справил с контрабандата, само че бе безапелационен, че пазарът на горива е доста по-различен и прилика е мъчно да се направи. Все отново по думите му, разбор през данните на Национална агенция за приходите най-малко на пръв взор демонстрира, че сивият бранш варира в рамките до 30 % или до близо 1 милиарда лева

Само преди няколко месеца за битка със сивия бранш държавното управление вкара всеобщо видеонаблюдение на придвижването на горивата, само че както разяснява по-рано и ръководителят на БПГА Живодар Терзиев – данните са същите, като откритите и до момента.



Алтернативни горива и упования за бъдещето

Парижкото съглашение за климата и визията на Европа посредством към този момент признатите въпреки и към момента частични стратегически документи са най-голямото предизвикателство пред което ще се изправи в бъдеще бранша.

Както изясни Jean-Pierre Debruxelles, Senior Policy Executive, FuelsEurope това е голямо предизвикателство за всички страни от Европа и несъмнено в най-голяма степен за секторите енергетика, горива, само че също и за другите стопански действия. Работим върху един повсеместен проект за трансформацията и се надяваме той да е подготвен до октомври, изясни той. Debruxelles не спести и това, че тази промяна ще има своята обществена цена. Важно е да се одобри от обществото, изключително поради това, че ще изисква и нови специалности, а и нови стратегии за енергийна беднотия, защото избрани обществени групи не би трябвало да бъдат изолирани и да имат достъп до сила за отопление и изстудяване, до превоз.

По-късно Debruxelles, обърна внимание на нисковъглеродните горива. Той уточни, че организацията в собствен отчет изяснява за направено изследване на над 80 технологии, като са се спрели на тези от тях, които заслужава да се доразвият. По медиите се приказва толкоз доста технологии, които могат да се употребяват, само че в реалност нещата не са толкоз елементарни, защото изискват големи вложения както за проучвания, по този начин и и за разработка. Имаме налични технологии, имаме 7 области в които може да се работи за понижаване на въглеродния отпечатък и в региона на течните горива. Единадесет са благоприятни условия, които са прегледани в отчета от 2018 година, изясни той.

Един от първите източници са водораслите, с опция за биогорива в бъдеще. Водородът посредством електролиза е също една от опциите. Решение са и енергийните спестявания. На последващо място се подрежда опцията за различни горива от отпадък, от боклуци, следва отработеното олио. На шесто място специалистът сложи опцията за различни горива от пластмаса. Метанолът, който може да се съчетае с технологиите за хващане и предпазване на въглероден диоксид също е измежду другите възможности, като тук се подрежда и технологията за потребление на електричество за генериране на течни горива посредством електролиза за понижаване на въглеродния отпечатък. Това са единствено една дребна част от опциите. По думите на Debruxelles нужна е цялостна браншова тактика и съдействие и то тясно с други браншове. Колкото до това какви ще са тъкмо новите технологии за различни горива ще реши пазарът, безапелационен бе специалистът.

Михаел Сатлер от OMV в презентацията си „ Нуждаем се от еволюция, а не от гражданска война “, обърна внимание на прогнозата, че се чака електрическите автомобили да са 11 % към 2030 година, само че изкопаемите горива ще си останат главният източник

„ Това съгласно нас значи, че на компании от нашия бранш ще бъде натрапен спомагателен товар. Не споделяме, че разноските би трябвало да бъдат понесени от производителите на коли, само че страната би трябвало да намерения по какъв начин да понижи тези разноски за развиване на зарядна инфраструктура, което пък е спънка за навлизането на тази технология. Казахме че няма вълшебна пръчица за решение на проблемите, само че като компания би трябвало да изследваме всяка технология поотделно с цел да забележим коя ще е най-ефективна за нас “, сподели той, като бе безапелационен, че „ декарбонизирането на системата по този начин или другояче би трябвало да се случи “. Той изрази увереност, че електрическите автомобили ще са ефикасни, само че за транспорт на къси дистанции и сложи въпрос и за разширение на опцията за потреблението на към този момент съществуващата технология за метан и доусъвършенстването й, до момента в който се вършат и чакат други по-съвършени технологии. В този аспект Сатлер прегледа и опитите на автомобилната промишленост.

Кристиан Хьолингер от Shell спря на бъдещето на превоза с полутечен природен газ (LNG). Както видяхме с изключение на за електрическите автомобили има бъдеще и за изкопаемите горива. От бъдещето на LNG в превоза се интересуват огромните спедиторски компании, като една от задачите им е да престанат да употребяват дизелови камиони. Те имат цел понижаване на излъчванията е до 30 % през 2030 година, изясни той. Според него, един камион на полутечен газ е доста по-евтин, с по-малко звук, а технологията към този момент е налична. Камионите на полутечен природен газ са доста по-подходящи за районен превоз, само че за това е нужна и инфраструктура и компанията работи с избрани страни за придвижване по съответни свързващи коридори. Предварителните упования са до 2030 г- най-малко 10 % от тежкотоварните камиони да са на LNG.

Над 8 млн. коли на газ в Европейски Съюз и през последните години броят им нараства бързо, множеството са леки коли и микробуси, изясни изпълнителният шеф на Европейската LPG асоциация Самуел Маубан. Той уточни, че страната ни се подрежда на пето място в Европа по потребление на коли на газ. В България през днешния ден има половин милион газови автомобила. В цяла Европа има задоволително добре развита инфраструктура за зареждане – над 45 хиляди са газстанциите в Европа, уточни Маубан, като разяснява, че и LPG-асоциацията залага на развиване на съответни технологии. В този аспект той напомни, че пропан-бутанът е със относително ниски излъчвания и по-малки разноски, с по-достъпна като цена по отношение на другите горива и технологиите могат да се усъвършенстват, а в бъдеще евентуално ще се създава и биогаз, като упованията са производството да е от порядъка на 10 % през 2030 година