Брюксел позволява промени в Плана за възстановяване само по изключения
Промени по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) могат да се желаят единствено при изключителни случаи и когато страната покаже, че не може да извърши част от него заради справедливи условия. Това сподели говорителката на Европейската комисия Верле Нойц , представена от БНР.
Новината идва, откакто в четвъртък Народното събрание (НС) държавното управление да предоговори проекта в бранш " Енергетика " до края на март.
Според Нойц решението на Народно събрание още не е получено в Комисията. По нейни думи ревизираният проект би трябвало да дава отговор на всички критерии за оценка на регламента за възобновяване и резистентност, един от които е 37% от разноските да бъдат ориентирани за климата.
" България е най-разчитащата на въглерод стопанска система и ясните задължения на страната по рекомендациите за декарбонизацията бяха основен детайл за утвърждение на проекта на България ", добави тя. Според нея, откакто Планът към този момент е бил утвърден, напъните би трябвало да бъдат ориентирани към неговото осъществяване.
По нейни думи страната, която желае предоговаряне, би трябвало да потвърди, че повече не е в положение да извърши елементи от проекта или целия проект поради справедливи условия, като
" Европейска комисия е подготвена да разисква поставените в проектите цели, които е належащо да бъдат изменени. Това може да наложи задълбочена оценка от Комисията случай по случай ", споделя неназован представител на Европейска комисия, представен от Българска телеграфна агенция, като евентуално става дума за Нойц.
Парламентът изисква в период до 31 март 2023 година Министерският съвет (МС) да насочи обосновано искане до Европейска комисия за изменение на ПВУ. Това би трябвало да стане в сходство с проекта REPowerEU за понижаване на енергийната взаимозависимост от Русия на страните от Европейския съюз.
Промените включват отпадане на поети ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания от произвеждане на електрическа енергия с 40% до края на 2025 година Министерски съвет би трябвало също да предложи метод да подсигурява поетия ангажимент за декарбонизация, без да се прекратява работата на централите за въглища най-малко до 2038 година.
Преди да утвърди българския План през 2022 година, Европейската комисия имаше две съществени - едната за неналичието на ясни задължения за отвод от потреблението на въглища, а другата за неналичието на механизъм за следствието и наказателната отговорност на основния прокурор.
Окончателната версия на ПВУ за затваряне на въглищните централи, а залага на други планове в енергетиката, които да понижат потребността от въглища.
България може до получи до 5,69 милиарда лева до 2026 година по ПВУ, в случай че в подмяна извърши избрани авансово контрактувани промени. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е обвързван с съответни ограничения. Въглищните централи са част от ограниченията за втория транш.
В края на 2022 година страната получи първия транш, за който бяха нужни 6 законодателни промени. За да получи парите по втория, София би трябвало да извърши общо 22 промени, от които най-вече са точно в областта на енергетиката.
До момента на второ четене в Народното събрание са признати три законодателни ограничения, като крайният период беше краят на декември. Пеканов към този момент предизвести, че искане на предоговаряне на Плана би довело до още по-голямо закъснение.
Новината идва, откакто в четвъртък Народното събрание (НС) държавното управление да предоговори проекта в бранш " Енергетика " до края на март.
Според Нойц решението на Народно събрание още не е получено в Комисията. По нейни думи ревизираният проект би трябвало да дава отговор на всички критерии за оценка на регламента за възобновяване и резистентност, един от които е 37% от разноските да бъдат ориентирани за климата.
" България е най-разчитащата на въглерод стопанска система и ясните задължения на страната по рекомендациите за декарбонизацията бяха основен детайл за утвърждение на проекта на България ", добави тя. Според нея, откакто Планът към този момент е бил утвърден, напъните би трябвало да бъдат ориентирани към неговото осъществяване.
По нейни думи страната, която желае предоговаряне, би трябвало да потвърди, че повече не е в положение да извърши елементи от проекта или целия проект поради справедливи условия, като
" Европейска комисия е подготвена да разисква поставените в проектите цели, които е належащо да бъдат изменени. Това може да наложи задълбочена оценка от Комисията случай по случай ", споделя неназован представител на Европейска комисия, представен от Българска телеграфна агенция, като евентуално става дума за Нойц.
Парламентът изисква в период до 31 март 2023 година Министерският съвет (МС) да насочи обосновано искане до Европейска комисия за изменение на ПВУ. Това би трябвало да стане в сходство с проекта REPowerEU за понижаване на енергийната взаимозависимост от Русия на страните от Европейския съюз.
Промените включват отпадане на поети ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания от произвеждане на електрическа енергия с 40% до края на 2025 година Министерски съвет би трябвало също да предложи метод да подсигурява поетия ангажимент за декарбонизация, без да се прекратява работата на централите за въглища най-малко до 2038 година.
Преди да утвърди българския План през 2022 година, Европейската комисия имаше две съществени - едната за неналичието на ясни задължения за отвод от потреблението на въглища, а другата за неналичието на механизъм за следствието и наказателната отговорност на основния прокурор.
Окончателната версия на ПВУ за затваряне на въглищните централи, а залага на други планове в енергетиката, които да понижат потребността от въглища.
България може до получи до 5,69 милиарда лева до 2026 година по ПВУ, в случай че в подмяна извърши избрани авансово контрактувани промени. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е обвързван с съответни ограничения. Въглищните централи са част от ограниченията за втория транш.
В края на 2022 година страната получи първия транш, за който бяха нужни 6 законодателни промени. За да получи парите по втория, София би трябвало да извърши общо 22 промени, от които най-вече са точно в областта на енергетиката.
До момента на второ четене в Народното събрание са признати три законодателни ограничения, като крайният период беше краят на декември. Пеканов към този момент предизвести, че искане на предоговаряне на Плана би довело до още по-голямо закъснение.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ