Каква беше пролет 2025 – рекорди, бедствия и огромни щети за земеделието
Пролетта на 2025 година е по-студена от пролетта на 2024 година, само че по-топла от пролетта на 2023, 2022 и 2021 година, оповестиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Тя е със междинни сезонни температури към и над нормата, с отклоняване сред минус 0,5 и плюс 1,5 градуса. По отношение на преваляванията е сходна на пролетта на 2024 и 2023 година Сезонните суми на преваляванията имат отклоняване от нормата сред 53 и 155%.
Март е релативно топъл – един от петте най-топли месеци март от 2001 година насам. Април е с температури към и под нормата и е по-студен от април на 2024 година, само че по-топъл от април на 2023 година Май е релативно леден и е по-студен от май 2024 година, само че по-топъл от май 2023 година Най-високата измерена температура е 32,2 градуса на 5 май, в Русе. Най-ниската минимална температура в обитаемо място е минус 10,5 градуса в Чепеларе, обл. Смолян, на 9 април, а най-ниската минимална температура е измерена на връх Мусала на 19 март – минус 19,1 градуса. В София най-високата измерена температура е 27,1 градуса на 15 март, а най-ниската – минус 5,4 градуса на 20 март.
Месец март е с превалявания към нормата и е сходен на месеците март на последните две години – 2023 и 2024. Месец април също е с превалявания към нормата в необятни граници. Той е с по-малко превалявания от месеците април от 2021 година насам. Месец май е с превалявания към или над нормата и е най-валежният месец май от 2017 година насам. Най-голямото измерено 24-часово количество дъжд е 108,5 мм (л/кв.м) в с. Лехчево, обл. Монтана, на 27 април.
Значими метеорологични събития
През интервала 11–15 март България е в предната част на дълбока барична котловина. През северозападната част на Балканския полуостров от югозапад на североизток се реалокират циклонални вихри. Вятърът от юг-югозапад се усилва, изключително в Източна България и в регионите, ситуирани северно от планините. С него се придвижват доста топли въздушни маси, както и сахарски прахуляк. Температурите се покачват сензитивно и на 15 март в Централна Северна България са измерени оптимални температури 30 градуса по Целзий (в Павликени 30,6 градуса).
В интервалите 18–20 и 28–29 март преобладаващият вятър по черноморското крайбрежие е сдържан до мощен от север и североизток, на 23 март – от изток-югоизток, и вълнението на морето е умерено (3–4 бала), а на 18 март в региона на Ахтопол за малко и бурно (5 бала).
В началото на интервала 6 –12 април към Централна Европа и Балканите от север се спуска барична котловина и през страната минава добре изразен леден атмосферен фронт. С увеличаване напразно от северозапад нахлува леден въздух и температурите се намаляват доста. Времето е облачно, с превалявания от дъжд, който във високите полета в Западна България, в по-голямата част от Северна България, а на 7 април и в регионите на Сакар и Странджа минава в сняг. Образува се снежна завивка, в множеството региони тънка, а най-дебела е в с. Равногор, обл. Пазарджик – 46 см. На 10 април минава още един леден атмосферен фронт. Вятърът се усилва и в по-голямата част от страната е мощен, а в Дунавската низина, Горнотракийската равнина, североизточните региони и в региона на Сливен – плевел, като в доста места е достигната оптималната скорост над 20 м/сек. В доста места в Северна и Източна България има превалявания от дъжд, в Предбалкана и североизточните региони – от сняг и там се образува снежна завивка с дебелина до 5–6 см. От мощния снеговалеж и бурния вятър са провокирани повреди по електроразпределителната мрежа и усложнения в придвижването по републиканската и общинската пътна мрежа в Североизточна България. Множество обитаеми места в областите Силистра, Русе, Разград, Шумен, Търговище, Добрич и Варна са останали без електрозахранване. От вятъра и тежкия влажен сняг са съборени клони и дървета по пътното платно. През този интервал са измерени и най-ниските минимални температури – сред минус 8 и 0,7 градуса (в Чепеларе на 9 април – минус 10,5 градуса). На 26 април интензивни превалявания от дъжд в Северозападна България провокират наводнения в областите Монтана и Враца. В монтанските села Лехчево и Кобиляк са измерени количества дъжд до 110 л/кв.м за денонощие, наводнени са над 70 къщи и се е наложила евакуация на хора.
През третото десетдневие на май баричното поле в приземния пласт е циклонално, въздушната маса – мощно неустойчива. На 22 май под въздействие на преминаващ леден атмосферен фронт в Предбалкана и Североизточна България се развиват мощни конвективни процеси и има краткотрайни, само че интензивни превалявания от дъжд и град. По информация от Електроразпределение Север в резултат на бурята редица села в област Разград са останали без електрозахранване. Най-тежко потърпевши от градушка са девет села в община Севлиево. През интервала 23–26 май, под въздействие на средиземноморски циклони, които минават южно от страната, в доста места падат обилни превалявания. През първите дни от интервала в югоизточните елементи, където към момента е топло, се развиват мощни купесто-дъждовни облаци и има гръмотевични стихии и градушки, които нанасят съществени провали в областите Сливен, Стара Загора и Ямбол, там в някои села е оповестено бедствено състояние. Частично бедствено състояние е оповестено и в три села в Новозагорско. По разкази на очевидци размерите на градовите зърна са варирали от лешник до размера на пестник. Нанесени са вреди по земеделската продукция и по леки коли. От северозапад нахлува леден въздух, температурите доста се намаляват и в планините над 1700 м вали сняг и се образува снежна завивка, а през нощта против 25 май границата на дъжда от сняг се намалява до към 1000 метра.
В интервала 15–16 май вследствие на нескончаем слаб до сдържан вятър в началото от югозапад, след това от юг в регионите северно от Варна се следи явлението upwelling. Температурата на морската вода към н. Шабла от 14 градуса вечерта на 14 май се намалява до 9,5 градуса през нощта против 16 май. Явлението се демонстрира още веднъж на 20 май в региона на Варна, като температурата на морската вода от 15,1 градуса вечерта на 19 май внезапно се намалява до 10,7 градуса сутринта на 20 май. При н. Шабла проявлението е по-слабо и там температурата на водата се намалява с към 2 градуса.
Агрометеорологични обстоятелства
Високите температури при започване на пролетта, с оптимални стойности до и над 25 градуса, форсират развиването на земеделските култури. През третото десетдневие на март в Западна България и в южните региони на страната – Ново село, Видин, Лом, Кюстендил, Благоевград, Сандански, Пловдив, Хасково, Кърджали, Чирпан и Бургас, падат превалявания със стопанско значение, над 25–30 л/кв. м. В тези региони настава позитивна смяна в равнищата на влагозапасите в 50 см почвен пласт. В края на месеца при зимните житни култури протича фаза братене. При част от посевите в Дунавската низина и в източните региони на страната се следи и начало на фаза вретенене.
През множеството дни от първата половина на април агрометеорологичните условия се дефинират от неустойчиво и хладно за сезона време. Развитието на земеделските култури се реализира с по-забавени темпове, при средноденонощни температури с 1–2 градуса под климатичните правила. В края на първото и началото на второто десетдневие студеното време, с негативни минимални температури и превалявания от сняг, нанася непоправими вреди по овошките и встъпилите във фаза разцвет посеви с рапица. В Софийското поле, в югозападните региони и в доста места в Източна България провалите по костилковите овощни типове кайсия, череша и слива доближават до 80–90%. В Северна България в агростанциите Николаево, Борима и Търговище повредите по съцветията на ореха са до 90%. Повишението на температурите през втората половина на април форсира вегетационните процеси при зимните житни култури. В края на месеца доминират посевите във фаза вретенене. През последните дни от месеца във високите полета и в доста места в източните региони се образуват слани, които предизвикват спомагателни повреди по овошките.
След високите температури при започване на месец май в края на първото десетдневие настава утежняване на топлинните условия. Падналите интензивни превалявания и градушки нанасят съществени вреди на земеделските култури. В обособени места в Южна България (Хасково, Харманли, Асеновград) от мощен вятър и градушка са унищожени изцяло посеви с пролетни и зеленчукови култури. През второто и третото десетдневие от месеца развиването на земеделските култури се реализира с по-забавени темпове, при средноденонощни температури под климатичните правила. Валежите през втората половина на май в доста места в страната надвишават месечните правила и внезапно покачват влагозапасите в 50 и 100 см почвен пласт. През този интервал при пшеницата и ечемика протичат етапите изкласяване, разцвет, оплождане и наливане на зърното. В края на месеца в агростанциите Бъзовец, Новачене, Търговище, Силистра и Сандански при пшеницата се следи начало на фаза млечна зряла възраст. При царевицата и слънчогледа протича листообразуване. Падналите градушки през третото десетдневие на май в регионите на Плевен, Хасково, Сливен, Стара Загора, Нова Загора и Ямбол унищожават посеви с пролетни и зеленчукови култури и нанасят вреди в лозовите и овощните масиви.
Хидрологични обстоятелства
През по-голяма част от сезон пролет речните равнища в Дунавския водосборен басейн са останали без основни промени или са се повишавали кратковременно вследствие на превалявания и отчасти снеготопене (през месец март). Значителни покачвания са регистрирани през първото и последното десетдневие на април и последното десетдневие на май във водосборите на реките Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра. Вечерта на 26 април вследствие на обилни и интензивни превалявания редица обитаеми места в общините Вълчедръм, Бойчиновци и Хайредин са наранени от поройни наводнения. В резултат на обилни и продължителни превалявания през нощта на 25 против 26 май реките Вит при гр. Тетевен и Калник при с. Български извор излизат от коритата си. През сезон пролет водните количества на по-голяма част от реките са били под месечните правила. С водни количества над нормите за месец април са били реките Вит и Росица и за месец май – река Вит в междинното и долното течение.
През по-голямата част от сезона равнищата на реките в Черноморския водосборен басейн са останали без основни промени. В обособени дни са регистрирани краткотрайни покачвания на речните равнища: при започване на март вследствие на снеготопене – във водосбора на р. Камчия, и по-значителни в средата на март и през първите десетдневия на април и май във водосборите на южночерноморските реки. През март, април и май средномесечните водни количества на реките в басейна са били под месечните правила.
През по-голямата част от пролетния сезон речните равнища в Източнобеломорския водосборен басейн са останали без основни промени. В обособени дни са регистрирани краткотрайни покачвания вследствие на превалявания, по-значителни в първото десетдневие на април и през третото десетдневие на май. През сезона средномесечните водни количества на съвсем всички реки в басейна са били под месечните правила. Средномесечните водни количества на реките Въча при гр. Девин, Харманлийска при гр. Харманли, Арда при с. Вехтино и Върбица при сп. Джебел са били над съответните правила за месец април.
През по-голямата част от сезона речните равнища в Западнобеломорския водосборен басейн са останали без основни промени. В резултат на превалявания в обособени дни са регистрирани краткотрайни покачвания. Средномесечните водни количества на реките в басейна през трите месеца са били под месечните правила. Единствено водното количество на река Соволянска Бистрица при с. Гърляно е над месечната норма за март.
На фиг. 5 са показани данни за средномесечните водни количества за месеците март, април и май 2025 г.
Тя е със междинни сезонни температури към и над нормата, с отклоняване сред минус 0,5 и плюс 1,5 градуса. По отношение на преваляванията е сходна на пролетта на 2024 и 2023 година Сезонните суми на преваляванията имат отклоняване от нормата сред 53 и 155%.
Март е релативно топъл – един от петте най-топли месеци март от 2001 година насам. Април е с температури към и под нормата и е по-студен от април на 2024 година, само че по-топъл от април на 2023 година Май е релативно леден и е по-студен от май 2024 година, само че по-топъл от май 2023 година Най-високата измерена температура е 32,2 градуса на 5 май, в Русе. Най-ниската минимална температура в обитаемо място е минус 10,5 градуса в Чепеларе, обл. Смолян, на 9 април, а най-ниската минимална температура е измерена на връх Мусала на 19 март – минус 19,1 градуса. В София най-високата измерена температура е 27,1 градуса на 15 март, а най-ниската – минус 5,4 градуса на 20 март.
Месец март е с превалявания към нормата и е сходен на месеците март на последните две години – 2023 и 2024. Месец април също е с превалявания към нормата в необятни граници. Той е с по-малко превалявания от месеците април от 2021 година насам. Месец май е с превалявания към или над нормата и е най-валежният месец май от 2017 година насам. Най-голямото измерено 24-часово количество дъжд е 108,5 мм (л/кв.м) в с. Лехчево, обл. Монтана, на 27 април.
Значими метеорологични събития
През интервала 11–15 март България е в предната част на дълбока барична котловина. През северозападната част на Балканския полуостров от югозапад на североизток се реалокират циклонални вихри. Вятърът от юг-югозапад се усилва, изключително в Източна България и в регионите, ситуирани северно от планините. С него се придвижват доста топли въздушни маси, както и сахарски прахуляк. Температурите се покачват сензитивно и на 15 март в Централна Северна България са измерени оптимални температури 30 градуса по Целзий (в Павликени 30,6 градуса).
В интервалите 18–20 и 28–29 март преобладаващият вятър по черноморското крайбрежие е сдържан до мощен от север и североизток, на 23 март – от изток-югоизток, и вълнението на морето е умерено (3–4 бала), а на 18 март в региона на Ахтопол за малко и бурно (5 бала).
В началото на интервала 6 –12 април към Централна Европа и Балканите от север се спуска барична котловина и през страната минава добре изразен леден атмосферен фронт. С увеличаване напразно от северозапад нахлува леден въздух и температурите се намаляват доста. Времето е облачно, с превалявания от дъжд, който във високите полета в Западна България, в по-голямата част от Северна България, а на 7 април и в регионите на Сакар и Странджа минава в сняг. Образува се снежна завивка, в множеството региони тънка, а най-дебела е в с. Равногор, обл. Пазарджик – 46 см. На 10 април минава още един леден атмосферен фронт. Вятърът се усилва и в по-голямата част от страната е мощен, а в Дунавската низина, Горнотракийската равнина, североизточните региони и в региона на Сливен – плевел, като в доста места е достигната оптималната скорост над 20 м/сек. В доста места в Северна и Източна България има превалявания от дъжд, в Предбалкана и североизточните региони – от сняг и там се образува снежна завивка с дебелина до 5–6 см. От мощния снеговалеж и бурния вятър са провокирани повреди по електроразпределителната мрежа и усложнения в придвижването по републиканската и общинската пътна мрежа в Североизточна България. Множество обитаеми места в областите Силистра, Русе, Разград, Шумен, Търговище, Добрич и Варна са останали без електрозахранване. От вятъра и тежкия влажен сняг са съборени клони и дървета по пътното платно. През този интервал са измерени и най-ниските минимални температури – сред минус 8 и 0,7 градуса (в Чепеларе на 9 април – минус 10,5 градуса). На 26 април интензивни превалявания от дъжд в Северозападна България провокират наводнения в областите Монтана и Враца. В монтанските села Лехчево и Кобиляк са измерени количества дъжд до 110 л/кв.м за денонощие, наводнени са над 70 къщи и се е наложила евакуация на хора.
През третото десетдневие на май баричното поле в приземния пласт е циклонално, въздушната маса – мощно неустойчива. На 22 май под въздействие на преминаващ леден атмосферен фронт в Предбалкана и Североизточна България се развиват мощни конвективни процеси и има краткотрайни, само че интензивни превалявания от дъжд и град. По информация от Електроразпределение Север в резултат на бурята редица села в област Разград са останали без електрозахранване. Най-тежко потърпевши от градушка са девет села в община Севлиево. През интервала 23–26 май, под въздействие на средиземноморски циклони, които минават южно от страната, в доста места падат обилни превалявания. През първите дни от интервала в югоизточните елементи, където към момента е топло, се развиват мощни купесто-дъждовни облаци и има гръмотевични стихии и градушки, които нанасят съществени провали в областите Сливен, Стара Загора и Ямбол, там в някои села е оповестено бедствено състояние. Частично бедствено състояние е оповестено и в три села в Новозагорско. По разкази на очевидци размерите на градовите зърна са варирали от лешник до размера на пестник. Нанесени са вреди по земеделската продукция и по леки коли. От северозапад нахлува леден въздух, температурите доста се намаляват и в планините над 1700 м вали сняг и се образува снежна завивка, а през нощта против 25 май границата на дъжда от сняг се намалява до към 1000 метра.
В интервала 15–16 май вследствие на нескончаем слаб до сдържан вятър в началото от югозапад, след това от юг в регионите северно от Варна се следи явлението upwelling. Температурата на морската вода към н. Шабла от 14 градуса вечерта на 14 май се намалява до 9,5 градуса през нощта против 16 май. Явлението се демонстрира още веднъж на 20 май в региона на Варна, като температурата на морската вода от 15,1 градуса вечерта на 19 май внезапно се намалява до 10,7 градуса сутринта на 20 май. При н. Шабла проявлението е по-слабо и там температурата на водата се намалява с към 2 градуса.
Агрометеорологични обстоятелства
Високите температури при започване на пролетта, с оптимални стойности до и над 25 градуса, форсират развиването на земеделските култури. През третото десетдневие на март в Западна България и в южните региони на страната – Ново село, Видин, Лом, Кюстендил, Благоевград, Сандански, Пловдив, Хасково, Кърджали, Чирпан и Бургас, падат превалявания със стопанско значение, над 25–30 л/кв. м. В тези региони настава позитивна смяна в равнищата на влагозапасите в 50 см почвен пласт. В края на месеца при зимните житни култури протича фаза братене. При част от посевите в Дунавската низина и в източните региони на страната се следи и начало на фаза вретенене.
През множеството дни от първата половина на април агрометеорологичните условия се дефинират от неустойчиво и хладно за сезона време. Развитието на земеделските култури се реализира с по-забавени темпове, при средноденонощни температури с 1–2 градуса под климатичните правила. В края на първото и началото на второто десетдневие студеното време, с негативни минимални температури и превалявания от сняг, нанася непоправими вреди по овошките и встъпилите във фаза разцвет посеви с рапица. В Софийското поле, в югозападните региони и в доста места в Източна България провалите по костилковите овощни типове кайсия, череша и слива доближават до 80–90%. В Северна България в агростанциите Николаево, Борима и Търговище повредите по съцветията на ореха са до 90%. Повишението на температурите през втората половина на април форсира вегетационните процеси при зимните житни култури. В края на месеца доминират посевите във фаза вретенене. През последните дни от месеца във високите полета и в доста места в източните региони се образуват слани, които предизвикват спомагателни повреди по овошките.
След високите температури при започване на месец май в края на първото десетдневие настава утежняване на топлинните условия. Падналите интензивни превалявания и градушки нанасят съществени вреди на земеделските култури. В обособени места в Южна България (Хасково, Харманли, Асеновград) от мощен вятър и градушка са унищожени изцяло посеви с пролетни и зеленчукови култури. През второто и третото десетдневие от месеца развиването на земеделските култури се реализира с по-забавени темпове, при средноденонощни температури под климатичните правила. Валежите през втората половина на май в доста места в страната надвишават месечните правила и внезапно покачват влагозапасите в 50 и 100 см почвен пласт. През този интервал при пшеницата и ечемика протичат етапите изкласяване, разцвет, оплождане и наливане на зърното. В края на месеца в агростанциите Бъзовец, Новачене, Търговище, Силистра и Сандански при пшеницата се следи начало на фаза млечна зряла възраст. При царевицата и слънчогледа протича листообразуване. Падналите градушки през третото десетдневие на май в регионите на Плевен, Хасково, Сливен, Стара Загора, Нова Загора и Ямбол унищожават посеви с пролетни и зеленчукови култури и нанасят вреди в лозовите и овощните масиви.
Хидрологични обстоятелства
През по-голяма част от сезон пролет речните равнища в Дунавския водосборен басейн са останали без основни промени или са се повишавали кратковременно вследствие на превалявания и отчасти снеготопене (през месец март). Значителни покачвания са регистрирани през първото и последното десетдневие на април и последното десетдневие на май във водосборите на реките Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра. Вечерта на 26 април вследствие на обилни и интензивни превалявания редица обитаеми места в общините Вълчедръм, Бойчиновци и Хайредин са наранени от поройни наводнения. В резултат на обилни и продължителни превалявания през нощта на 25 против 26 май реките Вит при гр. Тетевен и Калник при с. Български извор излизат от коритата си. През сезон пролет водните количества на по-голяма част от реките са били под месечните правила. С водни количества над нормите за месец април са били реките Вит и Росица и за месец май – река Вит в междинното и долното течение.
През по-голямата част от сезона равнищата на реките в Черноморския водосборен басейн са останали без основни промени. В обособени дни са регистрирани краткотрайни покачвания на речните равнища: при започване на март вследствие на снеготопене – във водосбора на р. Камчия, и по-значителни в средата на март и през първите десетдневия на април и май във водосборите на южночерноморските реки. През март, април и май средномесечните водни количества на реките в басейна са били под месечните правила.
През по-голямата част от пролетния сезон речните равнища в Източнобеломорския водосборен басейн са останали без основни промени. В обособени дни са регистрирани краткотрайни покачвания вследствие на превалявания, по-значителни в първото десетдневие на април и през третото десетдневие на май. През сезона средномесечните водни количества на съвсем всички реки в басейна са били под месечните правила. Средномесечните водни количества на реките Въча при гр. Девин, Харманлийска при гр. Харманли, Арда при с. Вехтино и Върбица при сп. Джебел са били над съответните правила за месец април.
През по-голямата част от сезона речните равнища в Западнобеломорския водосборен басейн са останали без основни промени. В резултат на превалявания в обособени дни са регистрирани краткотрайни покачвания. Средномесечните водни количества на реките в басейна през трите месеца са били под месечните правила. Единствено водното количество на река Соволянска Бистрица при с. Гърляно е над месечната норма за март.
На фиг. 5 са показани данни за средномесечните водни количества за месеците март, април и май 2025 г.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ