Зелена светлина - пречистване на отпадни води
Пролетните прищявки на времето изпълват реки и водоеми с вода. Онази, която хората употребяват, с цел да живеят. Когато е чиста, те я харесват. Но откакто я замърсят по един или различен метод, водата като че ли престава да ги интересува. И въпреки всичко, множеството хора са наясно с кръговрата, от който битовите и промишлените води не могат да избягат.
Същият кръговрат дава и напълно естествени решения за филтриране на водите. Не става въпрос за прекомерно комплицирани станции, а за класическите влажни зони. Изградени и поддържани от хората, те дават отлични резултати, като задържат и даже преработват замърсителите. Иначе влажните зони имат и различен, добре прочут плюс. Те задържат част от придошлите води и ненапълно контролират оттичането им.
Подобни влажни пояси за филтриране на отпадни води са построени и не престават да се строят в доста региони по света. Принципът им е еднакъв. Замърсените води се насочват към вкопани резервоари, а оттова се насочват към богатите на растителност площи. Резултатът е вода, която не съставлява заплаха за басейните или почвата, в които ще попадне.
В Източна Калкута, да вземем за пример, влажните крайречни зони прочистват по 800 милиона литра води дневно. Системата се поддържа от локални риболовци. Процесът на прекосяване на водата през резервоарите и растителния пояс трае три седмици, само че резултатът е незабравим. Остатъчните субстанции, филтрирни по натурален път, се разлагат и се употребяват за поддържане на рибата, а част освободената от замърсители вода отива за поливане на аграрни земи.
Всяка екосистема от този вид има своите характерни условия и е прекомерно деликатна, настояват хидроинженерите, които се грижат за оборудването. Но това значи, че превъзмогването на всекидневните провокации ражда и нови изгоди за хората и средата, която те населяват.
Същият кръговрат дава и напълно естествени решения за филтриране на водите. Не става въпрос за прекомерно комплицирани станции, а за класическите влажни зони. Изградени и поддържани от хората, те дават отлични резултати, като задържат и даже преработват замърсителите. Иначе влажните зони имат и различен, добре прочут плюс. Те задържат част от придошлите води и ненапълно контролират оттичането им.
Подобни влажни пояси за филтриране на отпадни води са построени и не престават да се строят в доста региони по света. Принципът им е еднакъв. Замърсените води се насочват към вкопани резервоари, а оттова се насочват към богатите на растителност площи. Резултатът е вода, която не съставлява заплаха за басейните или почвата, в които ще попадне.
В Източна Калкута, да вземем за пример, влажните крайречни зони прочистват по 800 милиона литра води дневно. Системата се поддържа от локални риболовци. Процесът на прекосяване на водата през резервоарите и растителния пояс трае три седмици, само че резултатът е незабравим. Остатъчните субстанции, филтрирни по натурален път, се разлагат и се употребяват за поддържане на рибата, а част освободената от замърсители вода отива за поливане на аграрни земи.
Всяка екосистема от този вид има своите характерни условия и е прекомерно деликатна, настояват хидроинженерите, които се грижат за оборудването. Но това значи, че превъзмогването на всекидневните провокации ражда и нови изгоди за хората и средата, която те населяват.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ