Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
единствено в зрачни сънища сънувана,
по какъв начин минуваш ниско над тополите,
само че не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна ужасно, огненометежна
да възвърнеш хиляди очаквания
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
дано видя единствено твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

Илюстрация: „ Пролет ” - детска рисунка, Регионална библиотека „ Христо Смирненски ”, гр. Хасково
Снимка: journeyplaces.com