Окончателно: Без наказание за прокурора Димитър Петров за казуса „Осемте джуджета“
Прокурорът Димитър Петров няма да бъде осъден за случай, обвързван с проблема „ Осемте джуджета “. Това следва от решение на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който дефинитивно удостоверява отхвърли на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ПК на ВСС) да наложи наказване заради необоснованост на изказванията за осъществени нарушавания.
На 11 ноември м.г. беше обявено, че тогавашният министър на правораздаването е предложил на ПК на Висш съдебен съвет да образува дисциплинарни производства против трима прокурори от Специализираната прокуратура поради техни дейности, разказани в следствието на неправителствената организация „ Антикорупционен фонд “, известно като „ Осемте джуджета “. Тогава беше оповестено, че става дума за „ много неприятни дейности, осъществени в болнично заведение с разрешението и глобата на тези трима прокурори, допускани са нотариуси, които са правили разпоредителни покупко-продажби “. Ставаше дума за прокурорите Димитър Петров, Нели Славова и Мария Николова (и тримата към този момент в СГП).
В поредност изявленията в следствието „ Осемте джуджета “ предприемачът Илия Златанов и синът му Явор описваха пред „ Антикорупционен фронт “, че са станали жертва на висши представители на прокуратурата и на някогашния следовател Петьо Петров в скица за завладяване на бизнеса и имуществото им. Първоначално Илия Златанов потърсил подпомагане от Петьо Петров, тъй като бил в спор със сина си Явор и желал да си върне активи, които той му присвоил. Вместо помощ обаче, Златанов твърди, че Петров със съдействието на представители на Министерство на вътрешните работи, прокуратурата и охранителната компания „ Делта гард “ присвоили имуществото и бизнеса им в групата „ Изамет “, за което бащата и синът спорели (виж повече тук). Илия Златанов подал сигнал за изнудване, след който били арестувани шестима души, един от които синът му Явор. Пред „ Антикорупционен фонд “ Явор Златанов описа, че след ареста си е бил откаран на хемодиализа в болница „ Лозенец “, където бил държан часове след края на процедурата, а в коридора били охранители от ГДИН, юристи и нотариус Весела Ивчева. Там на Златанов дали да подпише документи за прекачване на дяловете на „ Изамет “ на непознатия за него Кристиян Христов.
В тази връзка някогашният правосъден министър означи в настояването си до ПК на Висш съдебен съвет, че за проблема е сезирал първо основния прокурор Иван Гешев и инспектората, само че не е последвала реакция и поради това е внесъл предложенията за формиране на дисциплинарки против Петров и двете прокурорки.
Според министъра Златанов е изложил изказвания за осъществени корупционни дейности от прокурори и разпространението на сходна информация в обществото накърнява публичното доверие в работата на прокуратурата, води до негативна социална оценка за професионалния морал на магистрата, компрометира положителното му име, разколебава моралния интегритет на правосъдната власт и уронва престижа ѝ в обществото.
Прокурорската гилдия образува дисциплинарно произвеждане против Димитър Петров, само че откакто го прегледа, отхвърли да го накаже, тъй като не е потвърдено, че той е осъществил твърдените от министъра нарушавания.
Последва обжалване, само че тричленен състав на Върховен административен съд удостовери решението на Прокурорската гилдия.
В решението на първата инстанция се споделя, че контрольор от ГДИН провел диалог с прокурор Ангел Кънев от СП, осъществяващ контрол за правда в ареста на „ М-р Г. Векилски “, който му предал, че ще организира диалог с ръководителя на СП – Димитър Петров, за което ще го уведоми. Казва се още, че при върнатото позвъняване от страна на прокурор Кънев, същият уверил контрольор Славов в това, че прокурор Петров знае за прехвърлянето на компании, които били запорирани, заради което разпореждането на прокурор Мария Николова следва да бъде изпълнено.
Това обаче не се потвърдило в хода на дисциплинарното произвеждане – нито от свидетелските показания, нито от очната ставка сред инспектора от ГДИН и Ангел Кънев, заради което и беше доказан отводът на ПК на Висш съдебен съвет да накаже Димитър Петров.
Същият извод прави в този момент и петчленен състав на Върховен административен съд.
Върховните съдии Георги Колев (председател и докладчик), Виолета Главинова, Стефка Кемалова, Емил Димитров и Бранимира Митушева, анализирайки всички свидетелски показания и събрани доказателства, удостоверяват извода на първата инстанция, че не е потвърдено изказванието, че Димитър Петров е осведомен с събитието към Явор Златанов (даване на позволение за посещаване на нотариус в болничното заведение за осъществяване на удостоверителни действия).
„ Дисциплинарният състав вярно е приел, че не може да се направи безапелационен извод, че на 20 март 2020 година контрольор Славов е провел телефонен диалог точно с прокурор Кънев, както и за наличието на същия. Твърдението на Славов, че подобен диалог е извършен, както и че прокурор Кънев го е уверил, че прокурор Димитър Петров е осведомен с визитата на нотариус в УМБАЛ „ Лозенец “ при обвинения Явор Златанов не е задоволително, с цел да се направи подобен извод. В хода на събиране и изясняване на доказателствата по делото не е бил налице факт или събитие, което да буди подозрение у дисциплинарния състав във връзка с описаното. Предвид на което дисциплинарният състав е приел, че не може да бъде изработен извод, че прокурор Димитър Петров е направил твърдените от вносителя на предлагането дисциплинарни нарушавания по член 307, алинея 3, т. 3 и 4 Закон за съдебната власт “, написа в решението си петчленният състав на Върховен административен съд.
И добавя: „ За да се ангажира дисциплинарната отговорност на прокурор Петров за дейностите и бездействията, установени от министъра на правораздаването и квалифицирани като дисциплинарни нарушавания, е належащо да се откри съответно отговорно държание (действие или бездействие), осъществено или позволено от лицето и което съставлява несъблюдение на служебните отговорности или накърняване на престижа на правосъдната власт.
Както вярно е приел първоинстанционният съд, от извършеното дисциплинарно произвеждане не се потвърждава, че прокурор Димитър Петров с държанието си и в това си качество, е осъществил състава на дисциплинарните нарушавания по член 307, алинея 3, т. 3 и т. 4 Закон за съдебната власт в предметните лимити на предлагането на министъра на правораздаването, заради което органът вярно не го е санкционирал и е приложил вярно материалния закон, в сходство с неговата цел “.
Предвид неналичието на доказателства за извършен диалог с прокурор Димитър Петров, първата инстанция вярно е приела, че обвинителят не е нарушил етичния кодекс, споделя още касационният състав. Решението е дефинитивно.
Текстът е оповестен в правния портал.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!4ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,,
11.11.2022, 11:13
11.11.2022, 10:38
11.11.2022, 10:04
11.11.2022, 09:23
Последни публикации-11.11.2022, 12:01-11.11.2022, 11:13-11.11.2022, 10:38Партньори
На 11 ноември м.г. беше обявено, че тогавашният министър на правораздаването е предложил на ПК на Висш съдебен съвет да образува дисциплинарни производства против трима прокурори от Специализираната прокуратура поради техни дейности, разказани в следствието на неправителствената организация „ Антикорупционен фонд “, известно като „ Осемте джуджета “. Тогава беше оповестено, че става дума за „ много неприятни дейности, осъществени в болнично заведение с разрешението и глобата на тези трима прокурори, допускани са нотариуси, които са правили разпоредителни покупко-продажби “. Ставаше дума за прокурорите Димитър Петров, Нели Славова и Мария Николова (и тримата към този момент в СГП).
В поредност изявленията в следствието „ Осемте джуджета “ предприемачът Илия Златанов и синът му Явор описваха пред „ Антикорупционен фронт “, че са станали жертва на висши представители на прокуратурата и на някогашния следовател Петьо Петров в скица за завладяване на бизнеса и имуществото им. Първоначално Илия Златанов потърсил подпомагане от Петьо Петров, тъй като бил в спор със сина си Явор и желал да си върне активи, които той му присвоил. Вместо помощ обаче, Златанов твърди, че Петров със съдействието на представители на Министерство на вътрешните работи, прокуратурата и охранителната компания „ Делта гард “ присвоили имуществото и бизнеса им в групата „ Изамет “, за което бащата и синът спорели (виж повече тук). Илия Златанов подал сигнал за изнудване, след който били арестувани шестима души, един от които синът му Явор. Пред „ Антикорупционен фонд “ Явор Златанов описа, че след ареста си е бил откаран на хемодиализа в болница „ Лозенец “, където бил държан часове след края на процедурата, а в коридора били охранители от ГДИН, юристи и нотариус Весела Ивчева. Там на Златанов дали да подпише документи за прекачване на дяловете на „ Изамет “ на непознатия за него Кристиян Христов.
В тази връзка някогашният правосъден министър означи в настояването си до ПК на Висш съдебен съвет, че за проблема е сезирал първо основния прокурор Иван Гешев и инспектората, само че не е последвала реакция и поради това е внесъл предложенията за формиране на дисциплинарки против Петров и двете прокурорки.
Според министъра Златанов е изложил изказвания за осъществени корупционни дейности от прокурори и разпространението на сходна информация в обществото накърнява публичното доверие в работата на прокуратурата, води до негативна социална оценка за професионалния морал на магистрата, компрометира положителното му име, разколебава моралния интегритет на правосъдната власт и уронва престижа ѝ в обществото.
Прокурорската гилдия образува дисциплинарно произвеждане против Димитър Петров, само че откакто го прегледа, отхвърли да го накаже, тъй като не е потвърдено, че той е осъществил твърдените от министъра нарушавания.
Последва обжалване, само че тричленен състав на Върховен административен съд удостовери решението на Прокурорската гилдия.
В решението на първата инстанция се споделя, че контрольор от ГДИН провел диалог с прокурор Ангел Кънев от СП, осъществяващ контрол за правда в ареста на „ М-р Г. Векилски “, който му предал, че ще организира диалог с ръководителя на СП – Димитър Петров, за което ще го уведоми. Казва се още, че при върнатото позвъняване от страна на прокурор Кънев, същият уверил контрольор Славов в това, че прокурор Петров знае за прехвърлянето на компании, които били запорирани, заради което разпореждането на прокурор Мария Николова следва да бъде изпълнено.
Това обаче не се потвърдило в хода на дисциплинарното произвеждане – нито от свидетелските показания, нито от очната ставка сред инспектора от ГДИН и Ангел Кънев, заради което и беше доказан отводът на ПК на Висш съдебен съвет да накаже Димитър Петров.
Същият извод прави в този момент и петчленен състав на Върховен административен съд.
Върховните съдии Георги Колев (председател и докладчик), Виолета Главинова, Стефка Кемалова, Емил Димитров и Бранимира Митушева, анализирайки всички свидетелски показания и събрани доказателства, удостоверяват извода на първата инстанция, че не е потвърдено изказванието, че Димитър Петров е осведомен с събитието към Явор Златанов (даване на позволение за посещаване на нотариус в болничното заведение за осъществяване на удостоверителни действия).
„ Дисциплинарният състав вярно е приел, че не може да се направи безапелационен извод, че на 20 март 2020 година контрольор Славов е провел телефонен диалог точно с прокурор Кънев, както и за наличието на същия. Твърдението на Славов, че подобен диалог е извършен, както и че прокурор Кънев го е уверил, че прокурор Димитър Петров е осведомен с визитата на нотариус в УМБАЛ „ Лозенец “ при обвинения Явор Златанов не е задоволително, с цел да се направи подобен извод. В хода на събиране и изясняване на доказателствата по делото не е бил налице факт или събитие, което да буди подозрение у дисциплинарния състав във връзка с описаното. Предвид на което дисциплинарният състав е приел, че не може да бъде изработен извод, че прокурор Димитър Петров е направил твърдените от вносителя на предлагането дисциплинарни нарушавания по член 307, алинея 3, т. 3 и 4 Закон за съдебната власт “, написа в решението си петчленният състав на Върховен административен съд.
И добавя: „ За да се ангажира дисциплинарната отговорност на прокурор Петров за дейностите и бездействията, установени от министъра на правораздаването и квалифицирани като дисциплинарни нарушавания, е належащо да се откри съответно отговорно държание (действие или бездействие), осъществено или позволено от лицето и което съставлява несъблюдение на служебните отговорности или накърняване на престижа на правосъдната власт.
Както вярно е приел първоинстанционният съд, от извършеното дисциплинарно произвеждане не се потвърждава, че прокурор Димитър Петров с държанието си и в това си качество, е осъществил състава на дисциплинарните нарушавания по член 307, алинея 3, т. 3 и т. 4 Закон за съдебната власт в предметните лимити на предлагането на министъра на правораздаването, заради което органът вярно не го е санкционирал и е приложил вярно материалния закон, в сходство с неговата цел “.
Предвид неналичието на доказателства за извършен диалог с прокурор Димитър Петров, първата инстанция вярно е приела, че обвинителят не е нарушил етичния кодекс, споделя още касационният състав. Решението е дефинитивно.
Текстът е оповестен в правния портал.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!4ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,,
11.11.2022, 11:13
11.11.2022, 10:38
11.11.2022, 10:04
11.11.2022, 09:23
Последни публикации-11.11.2022, 12:01-11.11.2022, 11:13-11.11.2022, 10:38Партньори
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ