Решението е окончателно: ВКС реши съдбата на Веселин Марешки
Прокуратурата твърдеше, че през есента на 2014 година Марешки и Колева са изнудвали предприемача Асен Миланов да им заплаща наем от 10 000 лева за пицарията му във Варна. Според данните по делото изнудваният предприемач плащал наем на Тони Димитров, който е някогашен брачен партньор на Колева. Жената поискала помощта на Марешки да получава парите, защото след раздялата им не съумяла да получи собствеността на обекта по правосъден път, твърдеше прокуратурата.
Колева дължала 65 000 лв. на компания, в която дялове имал и Марешки, и той имал претекст тя да получава наема. Миланов обаче отказал и се стигнало до спор, като били подадени няколко тъжби против наемателя, била съборена терасата и бил спрян токът на заведението.
Според висшите съдии наличието на обвинителния акт е белязано от несъгласия, несъответствия и неясноти в обвинителната теза. " Тъй като съдът няма подготвеност да ги преведе в сходство, доколкото повдигането на обвиняването е от изключителна подготвеност на прокурора, делото следва да бъде решено при вземане предвид с въведената с обвинителния акт фактическа рамка на обвиняването ", показват съдиите.
Ето го формалното решение на тричленен състав на Върховен касационен съд:
С Решение по наказателно дело тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението от 26.07.2024 година на Апелативен съд – Бургас по в.н.о.х.д. № 155/2023 година Решението е дефинитивно.
Делото е формирано по касационен митинг и тъжба от частния обвинител и цивилен просител Асен М. против решението на Апелативен съд – Бургас, с което е доказана първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Варна. С нея Веселин Марешки и Красимира Колева са приети за почтени по повдигнатото обвиняване за изнудване. Отхвърлен е предявеният от Асен М. цивилен иск против подсъдимите за солидарно възнаграждение на 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
Отхвърлен е и предявеният от „ Ред хот България “ ООД цивилен иск за 14 838,37 лева обезщетение за имуществени вреди. С присъда на Апелативен съд – Варна е анулирана отчасти първоинстанционната и е постановена нова, с която подсъдимите са приети за отговорни, като на Веселин Марешки са наложени наказванията „ отнемане от независимост “ за 4 години и „ санкция “ от 8000 лева, а на Красимира Колева – „ отнемане от независимост “ за 3 години и 6 месеца и „ санкция “ от 6000 лева С решение на Върховен касационен съд въззивната присъда е анулирана и делото е върнато за ново разглеждане.
След връщането с присъда на Апелативен съд – Варна е анулирана първоинстанционната, като подсъдимите са приети за отговорни. На Марешки са наложени наказванията „ отнемане от независимост “ за 4 години и „ санкция “ от 8000 лева, а на Колева – „ отнемане от независимост “ за 3 години и 6 месеца и „ санкция “ от 6000 лева Осъдени са да заплатят на Асен М. 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. С решение на Върховен касационен съд е анулирана въззивната присъда и делото е върнато за ново разглеждане.
След отказ на всички съдии от Апелативен съд – Варна с определение на Върховен касационен съд делото е изпратено на Апелативен съд – Бургас, където е формирано в.н.о.х.д. № 155/2023 година и е постановено атакуваното в този момент пред Върховен касационен съд решение.
Касационната инстанция приема митинга и жалбата за неоснователни. В претекстовете се прецизира, че декларираното в митинга несъгласие за позволено значително нарушаване на процесуалните правила се явява изцяло декларативно и неконкретизирано и се свежда до общи изказвания. Прокурорът се е задоволил само да уточни, че Апелативен съд – Бургас не е извършил процесуалното си обвързване за справедлив и всеобхватен разбор на доказателствата по делото, както и че относимите към предмета на доказване обстоятелства не са били разисквани в тяхната цялост, а изолирано и фрагментарно. „ За да може да извърши процесуалната си функционалност, митингът следва да е необорим в задоволителна степен – да конкретизира в какво тъкмо се показват по този начин претендираните процесуални нарушавания на член 14 и член 107 Наказателно-процесуален кодекс и в частност кои доказателства/доказателствени средства не са изследвани обективно, всестранно и пълно; кои доказателствени материали са останали необсъдени, респективно кои са били пропуснати при доказателствения разбор. И откакто самият касатор не е прецизирал в какво тъкмо се състои недоволството му от правосъдния акт от позиция на твърдените за позволени основни процесуални нарушавания по член 14 и член 107 от Наказателно-процесуален кодекс и не е изтъкнал съответни доводи, които да обосновават претенцията му в тази тенденция, Върховен касационен съд няма пълномощия по собствен почин и по лично убеждение да замести тази недостатъчност на сезиращия документ “, пишат висшите съдии.
Съдебният състав на Върховен касационен съд разяснява също, че главните и най-важните характерности от правната същина на обвинителния акт са, че той е единственото средство за привличане към наказателна отговорност на лицата, направили закононарушение от общ темперамент, и за покачване на обвиняването пред съда, както и единственото средство, посредством което се дефинира окончателното обвиняване. Затова безусловно условие към наличието му е да дефинира ясно и недвусмислено обвиняване посредством изтъкване на събитията, обуславящи съставомерните признаци на действието и неговата правна подготовка, тъй че дефинираното обвиняване да не поражда каквито и да било подозрения по отношение на действителната воля на прокурора за фактическата и правна рамка на повдигнатото обвиняване. Според висшите съдии тези кардинални положения в цялостна степен са били съобразени от Апелативен съд – Бургас и това му е разрешило да стигне до следните верни заключения. Първо, че откакто наличието на обвинителния акт е белязано от несъгласия, несъответствия и неясноти в обвинителната теза, които са неотстраними от въззивната инстанция, защото съдът няма подготвеност да ги преведе в сходство, доколкото повдигането на обвиняването е от изключителна подготвеност на прокурора, делото следва да бъде решено при вземане предвид с въведената с обвинителния акт фактическа рамка на обвиняването. И второ, че в тази ситуация въведените в обвинителния акт обстоятелства и методът на формулиране на обвинителната теза разкриват справедлива и субективна несъставомерност на инкриминираното по повод и на двамата подсъдими обвиняване и на процедура не разрешават постановяване на неоправдателна присъда по отношение на тях по това обвиняване. Позовавайки се на първото отменително решение на Върховен касационен съд, въззивният съд с съображение е приел съществуването на значително несъгласие сред диспозитива на обвинителния акт и обстоятелствената му част по отношение на метода на осъществяване на закононарушението от двамата подсъдими от позиция на това дали са работили независимо или в изискванията на съизвършителство. Правилни са констатациите, че диспозитивът на обвинителния акт засяга две независими действия, осъществени от всеки един от двамата подсъдими, защото дефинираното с него обвиняване е, че всеки от подсъдимите е работил със лична цел, като персонално е заплашил очевидеца Асен М. и е изискал от него вдишване на имуществено обвързване – възнаграждение на сума от 10 000 лева в лична изгода (за себе си), само че че в същото време в обстоятелствената част не се съдържат обстоятелства за персонално отправена опасност от подсъдимата Колева към Асен М. с съответно бъдещо действие, което да е ориентирано към увреждане на имущество или към друго незаконно деяние с тежки последствия. Верен е и изводът, че в обстоятелствената част на обвинителния акт отсъстват изказвания за персонална предприемчивост на подсъдимата Колева за Асен М. да бъде заставен да поеме имуществено обвързване по отношение на нея. Следователно измежду обстоятелствата на обвиняването липсват такива, които да обосновават персоналното ѝ присъединяване в самото осъществяване на твърдяното закононарушение, а по този метод и присъединяване ѝ в него в качеството на съучастник. Отчита се и значително вътрешно несъгласие в самия диспозитив на обвинителния акт по отношение на метода на осъществяване на закононарушението в разисквания аспект – дали самостоятелно или в изискванията на съизвършителство.
В умозаключение, съобразявайки заложените в действителност рамки на обвиняването и отчитайки всички изчерпателно разисквани в касационното решение несъгласия, несъответствия и неясноти в прокурорския акт при формулирането на обвинителната теза, Върховен касационен съд намира, че този процесуален документ изначално не е годно средство за привличането на подсъдимите към наказателна отговорност по претендираната правна подготовка, а предвид на това и за осъждането им по повдигнатото им с него обвиняване за изнудване по член 213а Наказателен кодекс. Доколкото описаните пороци и дефекти в наличието на обвинителния инструмент касаят инкриминираното държание и на двамата подсъдими, те се явяват непреодолима процесуална спънка и за осъждането на всеки един от тях за самостоятелна негова незаконна активност с устременост по отношение на очевидеца Асен М. и/или по отношение на процесното заведение в обрисуваните в действителност рамки на обвиняването и в предлаганите в митинга и в жалбата правни квалификации.
Колева дължала 65 000 лв. на компания, в която дялове имал и Марешки, и той имал претекст тя да получава наема. Миланов обаче отказал и се стигнало до спор, като били подадени няколко тъжби против наемателя, била съборена терасата и бил спрян токът на заведението.
Според висшите съдии наличието на обвинителния акт е белязано от несъгласия, несъответствия и неясноти в обвинителната теза. " Тъй като съдът няма подготвеност да ги преведе в сходство, доколкото повдигането на обвиняването е от изключителна подготвеност на прокурора, делото следва да бъде решено при вземане предвид с въведената с обвинителния акт фактическа рамка на обвиняването ", показват съдиите.
Ето го формалното решение на тричленен състав на Върховен касационен съд:
С Решение по наказателно дело тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението от 26.07.2024 година на Апелативен съд – Бургас по в.н.о.х.д. № 155/2023 година Решението е дефинитивно.
Делото е формирано по касационен митинг и тъжба от частния обвинител и цивилен просител Асен М. против решението на Апелативен съд – Бургас, с което е доказана първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Варна. С нея Веселин Марешки и Красимира Колева са приети за почтени по повдигнатото обвиняване за изнудване. Отхвърлен е предявеният от Асен М. цивилен иск против подсъдимите за солидарно възнаграждение на 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
Отхвърлен е и предявеният от „ Ред хот България “ ООД цивилен иск за 14 838,37 лева обезщетение за имуществени вреди. С присъда на Апелативен съд – Варна е анулирана отчасти първоинстанционната и е постановена нова, с която подсъдимите са приети за отговорни, като на Веселин Марешки са наложени наказванията „ отнемане от независимост “ за 4 години и „ санкция “ от 8000 лева, а на Красимира Колева – „ отнемане от независимост “ за 3 години и 6 месеца и „ санкция “ от 6000 лева С решение на Върховен касационен съд въззивната присъда е анулирана и делото е върнато за ново разглеждане.
След връщането с присъда на Апелативен съд – Варна е анулирана първоинстанционната, като подсъдимите са приети за отговорни. На Марешки са наложени наказванията „ отнемане от независимост “ за 4 години и „ санкция “ от 8000 лева, а на Колева – „ отнемане от независимост “ за 3 години и 6 месеца и „ санкция “ от 6000 лева Осъдени са да заплатят на Асен М. 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. С решение на Върховен касационен съд е анулирана въззивната присъда и делото е върнато за ново разглеждане.
След отказ на всички съдии от Апелативен съд – Варна с определение на Върховен касационен съд делото е изпратено на Апелативен съд – Бургас, където е формирано в.н.о.х.д. № 155/2023 година и е постановено атакуваното в този момент пред Върховен касационен съд решение.
Касационната инстанция приема митинга и жалбата за неоснователни. В претекстовете се прецизира, че декларираното в митинга несъгласие за позволено значително нарушаване на процесуалните правила се явява изцяло декларативно и неконкретизирано и се свежда до общи изказвания. Прокурорът се е задоволил само да уточни, че Апелативен съд – Бургас не е извършил процесуалното си обвързване за справедлив и всеобхватен разбор на доказателствата по делото, както и че относимите към предмета на доказване обстоятелства не са били разисквани в тяхната цялост, а изолирано и фрагментарно. „ За да може да извърши процесуалната си функционалност, митингът следва да е необорим в задоволителна степен – да конкретизира в какво тъкмо се показват по този начин претендираните процесуални нарушавания на член 14 и член 107 Наказателно-процесуален кодекс и в частност кои доказателства/доказателствени средства не са изследвани обективно, всестранно и пълно; кои доказателствени материали са останали необсъдени, респективно кои са били пропуснати при доказателствения разбор. И откакто самият касатор не е прецизирал в какво тъкмо се състои недоволството му от правосъдния акт от позиция на твърдените за позволени основни процесуални нарушавания по член 14 и член 107 от Наказателно-процесуален кодекс и не е изтъкнал съответни доводи, които да обосновават претенцията му в тази тенденция, Върховен касационен съд няма пълномощия по собствен почин и по лично убеждение да замести тази недостатъчност на сезиращия документ “, пишат висшите съдии.
Съдебният състав на Върховен касационен съд разяснява също, че главните и най-важните характерности от правната същина на обвинителния акт са, че той е единственото средство за привличане към наказателна отговорност на лицата, направили закононарушение от общ темперамент, и за покачване на обвиняването пред съда, както и единственото средство, посредством което се дефинира окончателното обвиняване. Затова безусловно условие към наличието му е да дефинира ясно и недвусмислено обвиняване посредством изтъкване на събитията, обуславящи съставомерните признаци на действието и неговата правна подготовка, тъй че дефинираното обвиняване да не поражда каквито и да било подозрения по отношение на действителната воля на прокурора за фактическата и правна рамка на повдигнатото обвиняване. Според висшите съдии тези кардинални положения в цялостна степен са били съобразени от Апелативен съд – Бургас и това му е разрешило да стигне до следните верни заключения. Първо, че откакто наличието на обвинителния акт е белязано от несъгласия, несъответствия и неясноти в обвинителната теза, които са неотстраними от въззивната инстанция, защото съдът няма подготвеност да ги преведе в сходство, доколкото повдигането на обвиняването е от изключителна подготвеност на прокурора, делото следва да бъде решено при вземане предвид с въведената с обвинителния акт фактическа рамка на обвиняването. И второ, че в тази ситуация въведените в обвинителния акт обстоятелства и методът на формулиране на обвинителната теза разкриват справедлива и субективна несъставомерност на инкриминираното по повод и на двамата подсъдими обвиняване и на процедура не разрешават постановяване на неоправдателна присъда по отношение на тях по това обвиняване. Позовавайки се на първото отменително решение на Върховен касационен съд, въззивният съд с съображение е приел съществуването на значително несъгласие сред диспозитива на обвинителния акт и обстоятелствената му част по отношение на метода на осъществяване на закононарушението от двамата подсъдими от позиция на това дали са работили независимо или в изискванията на съизвършителство. Правилни са констатациите, че диспозитивът на обвинителния акт засяга две независими действия, осъществени от всеки един от двамата подсъдими, защото дефинираното с него обвиняване е, че всеки от подсъдимите е работил със лична цел, като персонално е заплашил очевидеца Асен М. и е изискал от него вдишване на имуществено обвързване – възнаграждение на сума от 10 000 лева в лична изгода (за себе си), само че че в същото време в обстоятелствената част не се съдържат обстоятелства за персонално отправена опасност от подсъдимата Колева към Асен М. с съответно бъдещо действие, което да е ориентирано към увреждане на имущество или към друго незаконно деяние с тежки последствия. Верен е и изводът, че в обстоятелствената част на обвинителния акт отсъстват изказвания за персонална предприемчивост на подсъдимата Колева за Асен М. да бъде заставен да поеме имуществено обвързване по отношение на нея. Следователно измежду обстоятелствата на обвиняването липсват такива, които да обосновават персоналното ѝ присъединяване в самото осъществяване на твърдяното закононарушение, а по този метод и присъединяване ѝ в него в качеството на съучастник. Отчита се и значително вътрешно несъгласие в самия диспозитив на обвинителния акт по отношение на метода на осъществяване на закононарушението в разисквания аспект – дали самостоятелно или в изискванията на съизвършителство.
В умозаключение, съобразявайки заложените в действителност рамки на обвиняването и отчитайки всички изчерпателно разисквани в касационното решение несъгласия, несъответствия и неясноти в прокурорския акт при формулирането на обвинителната теза, Върховен касационен съд намира, че този процесуален документ изначално не е годно средство за привличането на подсъдимите към наказателна отговорност по претендираната правна подготовка, а предвид на това и за осъждането им по повдигнатото им с него обвиняване за изнудване по член 213а Наказателен кодекс. Доколкото описаните пороци и дефекти в наличието на обвинителния инструмент касаят инкриминираното държание и на двамата подсъдими, те се явяват непреодолима процесуална спънка и за осъждането на всеки един от тях за самостоятелна негова незаконна активност с устременост по отношение на очевидеца Асен М. и/или по отношение на процесното заведение в обрисуваните в действителност рамки на обвиняването и в предлаганите в митинга и в жалбата правни квалификации.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ