След скандалите културният министър поиска реформи и 10 стъпки, за да спре точенето на бюджета
Прокуратурата и Министерство на вътрешните работи ще си свършат работата по установяването на всички обстоятелства и условия и ще санкционират отговорните за това безумно източване на средства от един от най-бедните браншове в страната. За това увери министърът на културата Найден Тодоров във Facebook във връзка източването на театрите в Разград и Смолян.
Той съобщи, че в Министерството на културата също ще бъде осъществена сериозна инспекция, която да откри какво е можело да се предотврати. Тази инспекция ще бъде осъществена от най-високия проверяващ орган на изпълнителната власт - Главния инспекторат на Министерския съвет.
Проверяващите органи на Министерството на културата ще извършат поредни инспекции в държавните културни институти. Тодоров обаче прецизира, че това е едвам първата стъпка, а идната е да се предотвратят опциите за бъдещи измами в бранша.
От страна на Министерство на културата ще се извърши разбор на опцията за централизиране на осведомителния поток на сериозни данни, за мониторинг на системата в държавния културен бранш и попречване на бъдещи пробиви. Това значи, че ще бъде въведена единна система за продажба на билети, единна система за счетоводство и ръководство на човешките запаси и единна деловодна система за вписване на контракти.
Целта е да се улесни опцията за наблюдаване и реакции при нарушение на финансовата дисциплинираност на опериращите с обществени средства в държавния културен бранш.
Според министъра би трябвало да се подхващат и законови корекции. Те ще бъдат препоръчани за разискване на синдикалните и работодателските организации, както и на Комисията по просвета в идващото Народно заседание. Тодоров показва следните стъпки, с които да бъдат пресечени схемите за източване на бюджета.:
1. Промяна на формулата и стандарта на делегирания бюджет и интервалите на преизчисление.
2. Ясен и постоянен в границите на финансовата година бюджет, със заложени месечни предели, съобразени с даденостите на обособените институти.
3. Класифициране на институтите съгласно типа им, активността им през последните години, особеностите на района и съобразено с особените условия в съществуването на всеки един институт (наличие на сграден фонд, взаимоотношение с локалната власт и прочие).
4. Фиксиране на най-малък и оптимален брой щатни бройки, съгласно новосъздадения класификатор.
5. Създаване на система за пресмятане на труда и заплащането, съобразена с особеностите на специалностите в културния бранш.
6. Фиксиране на административните, креативен и стопански пълномощия на управителните екипи в културните институти.
7. Създаване на система за обективно атестиране на културните институти и работещите в тях, в това число периодическа препоръка на техните ръководители.
8. Създаване на тласъци за развиване на културните институти, съчетано с подкрепяне на развиването на районите в страната посредством нова мотивационна система на Държавна задача, заимствана от концепцията за Национална културна тактика.
9. Създаване на легални тласъци за взаимна работа сред културните организации от държавния, общинския и самостоятелния бранш.
10. Създаване на цифрова платформа, представяща активността на всички културни институти от държавния бранш, към която да могат да се причисляват и други искащи културни организации.
Според министъра, в случай че тези промени бъдат въведени, това би довело до обезсмисляне на опитите за пробив в системата и би дало опция на културните институти да се съсредоточат в креативната си активност и развиването на културата в районите, в които са разположени.
Част от тези промени ще дадат опция и за бързото разкриване на нередности в осъществяванията на отговорностите на институтите и техните ръководители.
Той съобщи, че в Министерството на културата също ще бъде осъществена сериозна инспекция, която да откри какво е можело да се предотврати. Тази инспекция ще бъде осъществена от най-високия проверяващ орган на изпълнителната власт - Главния инспекторат на Министерския съвет.
Проверяващите органи на Министерството на културата ще извършат поредни инспекции в държавните културни институти. Тодоров обаче прецизира, че това е едвам първата стъпка, а идната е да се предотвратят опциите за бъдещи измами в бранша.
От страна на Министерство на културата ще се извърши разбор на опцията за централизиране на осведомителния поток на сериозни данни, за мониторинг на системата в държавния културен бранш и попречване на бъдещи пробиви. Това значи, че ще бъде въведена единна система за продажба на билети, единна система за счетоводство и ръководство на човешките запаси и единна деловодна система за вписване на контракти.
Целта е да се улесни опцията за наблюдаване и реакции при нарушение на финансовата дисциплинираност на опериращите с обществени средства в държавния културен бранш.
Според министъра би трябвало да се подхващат и законови корекции. Те ще бъдат препоръчани за разискване на синдикалните и работодателските организации, както и на Комисията по просвета в идващото Народно заседание. Тодоров показва следните стъпки, с които да бъдат пресечени схемите за източване на бюджета.:
1. Промяна на формулата и стандарта на делегирания бюджет и интервалите на преизчисление.
2. Ясен и постоянен в границите на финансовата година бюджет, със заложени месечни предели, съобразени с даденостите на обособените институти.
3. Класифициране на институтите съгласно типа им, активността им през последните години, особеностите на района и съобразено с особените условия в съществуването на всеки един институт (наличие на сграден фонд, взаимоотношение с локалната власт и прочие).
4. Фиксиране на най-малък и оптимален брой щатни бройки, съгласно новосъздадения класификатор.
5. Създаване на система за пресмятане на труда и заплащането, съобразена с особеностите на специалностите в културния бранш.
6. Фиксиране на административните, креативен и стопански пълномощия на управителните екипи в културните институти.
7. Създаване на система за обективно атестиране на културните институти и работещите в тях, в това число периодическа препоръка на техните ръководители.
8. Създаване на тласъци за развиване на културните институти, съчетано с подкрепяне на развиването на районите в страната посредством нова мотивационна система на Държавна задача, заимствана от концепцията за Национална културна тактика.
9. Създаване на легални тласъци за взаимна работа сред културните организации от държавния, общинския и самостоятелния бранш.
10. Създаване на цифрова платформа, представяща активността на всички културни институти от държавния бранш, към която да могат да се причисляват и други искащи културни организации.
Според министъра, в случай че тези промени бъдат въведени, това би довело до обезсмисляне на опитите за пробив в системата и би дало опция на културните институти да се съсредоточат в креативната си активност и развиването на културата в районите, в които са разположени.
Част от тези промени ще дадат опция и за бързото разкриване на нередности в осъществяванията на отговорностите на институтите и техните ръководители.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ




