Прокуратурата е окончателно осъдена да плати обезщетения от 125 000

Прокуратурата е дефинитивно наказана да заплати компенсации от 125 000 лв. на някогашната шефка на Националната организация за приходите (НАП) Мария Мургина, заяви " Лекс ".

Това стана факт, откакто Върховният касационен съд (ВКС) не позволи касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, с което пък присъденото обезщетение на Мургина беше фрапантно повишено. Прокуратурата го нападна във Върховен касационен съд, само че висшите съдии взеха решение, че решението е вярно, а компенсацията е несъмнено заслужено.

Преди две години Мургина заведе иск за 200 000 лв. против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди поради воденото против нея дело за закононарушения по работа, насила и документни закононарушения, което продължи 7 години и най-после тя беше изцяло оправдана.

Тя претендираше, че противозаконните обвинявания са ѝ предизвикали трайни здравословни проблеми, стрес, боязън от наказание, оскърбление, уронване на престижа ѝ и неспособност да работи дълго по специалността си.

Делото против нея завърши дефинитивно през 2016 година, само че през 2011 година градският съд я беше осъдил на 4 години затвор, откакто я призна за отговорна по едното обвиняване в закононарушение по работа и за насила.

Прокуратурата още тогава се отхвърли от останалите обвинявания. Последваха обаче още 6 години, в които апелативният съд я оправдаваше изцяло на втора инстанция, а Върховният касационен съд отменяше присъдата, с която Мургина беше оправдана за насила и връщаше делото за ново разглеждане.

Обвинението за насила беше за това, че Мургина е принуждавала някогашната шефка на НАП-Силистра Милена Цолчовска да напусне поста си, като я заплашила, че в противоположен случай ще я уволни дисциплинарно. По време на правосъдните съвещания стана ясно, че съгласно прокуратурата причина за натиска били проверки на компании на някогашния народен представител от Движение за права и свободи Гюнай Сефер, с които Мургина не била съгласна. Цолчовска твърдеше, че натискът върху нея и обтегнатите връзки със заместника ѝ в НАП-Силистра били таман поради проверки на компании на Сефер.

Два състава на Върховен касационен съд намираха за несъмнено, че Мургина е заплашвала словесно Цолчовска и заявяваха, че неразбираемо за какво апелативният съд не е отчел това, нито пък е бил безапелационен в претекстовете си за отхвърлянето на показанията на Цолчовска.

При третото разглеждане на делото САС още веднъж оправда някогашната шефка на Национална агенция за приходите, като одобри за явно, че обвиняването е единствено декларативно, само че не съдържало нищо за дейности на Мургина. Накрая Върховен касационен съд реши, че доказателствата са очевидно спорни и не предпоставят сигурен извод, че след срещата сред двете Мургина персонално е заплашвала по телефона Цолчовска с уволняване.

Миналата година градският съд присъди на някогашната шефка на Национална агенция за приходите обезщетение от 30 000 лв. поради моралните вреди от противозаконните обвинявания, като показания дадоха някогашната секретарка на Мургина и мъжът, с който тя живее на брачен начала.

Те описаха за изключителния стрес, който е претърпяла по време на процеса и цитираха изявление на някогашния зам.-градски прокурор на София Роман Василев, който след повдигането на обвиняванията на Мургина през 2009 година споделил, че всички свързани с нея чиновници на Национална агенция за приходите „ би трябвало да имат страха на прокуратурата, тъй като тя ще стигне до всеки от тях “.

Тогава Мургина изпаднала в цялостно обезсърчение, гледала постоянно в една точка и почнала деградация на физическото ѝ положение. Назначената здравна експертиза също посочила връзка сред претърпяния мощен стрес и отключилите се болести на Мургина, а необятното разгласяване на случая в допълнение спомогнало за понесените вреди.

За да усилят компенсацията, апелативните съдии Ася Събева (председател на състава), Даниела Христова (докладчик) и Кристина Филипова подчертаха категорично тежките последствия от изявленията на Роман Василев. САС се базира и на умозаключение на сложна съдебномедицинска експертиза по делото, която демонстрира, че от претърпяното нервно и прочувствено напрежение от изказването на зам.-градския прокурор, Мургина е вдигнала кръвно, нараснала се кръвната ѝ захар и почнала да страда от бодърствуване.

Втората инстанция се стимулира и с огромната отговорност на длъжността, която Мургина е заемала и че две от обвиняванията са свързани с поста ѝ, като акцентира, че по-високата служба допуска по-високо обезщетение. Освен това апелативният съд напомни, че за две обвинявания Мургина е била наказана на 4 години затвор, а това за насила е било поддържано 7 години.

За да не позволен касационно обжалване на решението, висшите съдии Василка Илиева (председател на състава), Борис Илиев (докладчик) и Ерик Василев означават, че в претекстовете си САС е показал всички условия, имащи отношение към търпените от Мургина вреди и какво значение им отдава, с цел да дефинира обективен размер на компенсацията.

В определението си Върховен касационен съд споделя, че апелативният съд не е приел, че подлежат на обезщетяване вреди, които не са в причинна връзка с обвиняването и е присъдил обезщетение за тези, за които е открил съществуване на такава връзка, за което се е и стимулирал в детайли.

Върховните съдии припомнят също, че в случай че противозаконното обвиняване е за съзнателно закононарушение в област, в която е професионалната реализация на обвинения, следва да се вземе поради по какъв начин се е отразило то върху опциите му за професионални изяви и развиване в длъжностен проект, престижа и името на експерт.

„ При избрани специалности упованията и условията на обществото към тях за честност и съблюдаване на законите, са повишени и противозаконното обвиняване против лица, упражняващи сходни специалности, има по-силно отрицателно отражение върху неимуществената им сфера “, написа в крайния си акт Върховен касационен съд.