Изяли сме над 4 тона фалшиви млечни продукти само за четири месеца
Производството на имитиращи млечни артикули у нас нараства внезапно. Това регистрират от Министерството на земеделието в последното си осведомително табло за " Мляко и млечни артикули “. Според данните, за първите 4 месеца на тази година са създадени 4365 тона млечни артикули с растителни масла, което е растеж с към 20 на 100 по отношение на същия интервал на предходната 2023 година, когато количеството на създадените имитиращи артикули е било 3634 тона, оповестяват от асоциация " Активни консуматори ".
Вносът у нас на млечни артикули се задържа на високи равнища. През 2023 година сме получили 10 500 тона сирена и извара от Германия, близо 7000 тона от Полша и съвсем толкоз от Нидерландия, от Италия, Румъния и Белгия у нас са влезнали още съвсем 13 000 тона млечни артикули. На този декор от Министерство на земеделието и храните записват спад в производството на българско прясно мляко.
През 2023 година родните животновъди са произвели съвсем 792 000 литра мляко, което е с към 150 000 литра по-малко по отношение на 2021 година
" В момента изкупната цена на млякото варира сред 50 ст. и лев без Данък добавена стойност. Има спад. Преди година варираше сред 90 ст. и 1,20 лева без Данък добавена стойност “, разяснява пред Българска национална телевизия собственичка на плантация. Годишно фермата ѝ добива по 80 хиляди литра мляко от 20 млекодайни животни. По думите ѝ разноските за развъждането на животните и добиването на литър мляко за фермерите излиза по груби сметки към 2,40 лева/литър. " В това число не включваме разноските за лекарствени артикули, гориво, електрическа енергия, вода и други консумативи “ разяснява собственичката. " Сметката излиза, единствено когато си регистриран и можеш да продаваш на краен клиент.
Така млякото, което продаваме на частно е с по-висока цена и можем да изхранваме животните “. Тя си изяснява цената на млякото от 3 лв. и нагоре в магазините поради разноските на преработвателите за обработка, превоз и пастьоризация.
Но остава въпросът: при наличната конкуренция на млечни артикули – от лично произвеждане и импорт, по какъв начин цените се задържат толкоз високи и не се разкриват запасите за понижаване на себестойността им? Дори там, където няма медиатори – на фермерските пазари и фирмените магазини, млечните артикули си остават " златни “. Забелязахме, че даже в магазини към самите ферми цените са шокиращи, пишат от асоциацията.
По данни на БАБХ през предходната година 12 хиляди тона имитиращи артикули са създадени от предприятията от хранително-вкусовия отрасъл у нас. И естество, платени и изконсумирани от потребителите на висока цена.
" Когато се храним в ресторант или си купуваме примерно баничка, самият търговец е задължен да уведоми клиента, че в ястието има имитиращи артикули. Същото се отнася и за хотелите - когато поднасяш закуска, би трябвало да обозначиш кое сирене е от краве мляко, и кое е имитиращ артикул “, разясняват от организацията. Остава отворен въпросът обаче, дали това се случва.
Практиката да се създава нещо, което наподобява на сирене, само че в действителност има напълно или съвсем напълно растителен генезис, се появи преди към 15 години с помощта на развиването на модерната модерна индустриална химия и технологии. Съставките на имитиращите артикули са палмова лой и калций, което прави продукта с растителен генезис. Възможно е и прибавяне на малко количество мляко. С тази формула може да се продава нещо по-евтино, което да наподобява на сирене, само че по своето естество това е чиста машинация.
Големият въпрос: Къде отиват ментетата?
Тук обаче идва огромният въпрос: откакто тези артикули съвсем отсъстват от супермаркетите, а в това време Министерството на земеделието и храните регистрира нарастване на производството им с към 20 на 100, къде се влагат те.
Преди пет години асоциация Активни консуматори направи тест на състава на баничките със сирене. Закупени са двайсетина банички от разнообразни места и е оценен техният заряд. Оказа се, че най-хубавите екземпляри съдържат извара. В една баничка въобще няма заряд, а в останалите към 15 е открита палмова лой. Тези подправени сирена към този момент се влагат и в други артикули – в шопската салата, в картофките със сирене, отиват по заведения за хранене, не дай боже детски градини и учебни столове.
Вносът у нас на млечни артикули се задържа на високи равнища. През 2023 година сме получили 10 500 тона сирена и извара от Германия, близо 7000 тона от Полша и съвсем толкоз от Нидерландия, от Италия, Румъния и Белгия у нас са влезнали още съвсем 13 000 тона млечни артикули. На този декор от Министерство на земеделието и храните записват спад в производството на българско прясно мляко.
През 2023 година родните животновъди са произвели съвсем 792 000 литра мляко, което е с към 150 000 литра по-малко по отношение на 2021 година
" В момента изкупната цена на млякото варира сред 50 ст. и лев без Данък добавена стойност. Има спад. Преди година варираше сред 90 ст. и 1,20 лева без Данък добавена стойност “, разяснява пред Българска национална телевизия собственичка на плантация. Годишно фермата ѝ добива по 80 хиляди литра мляко от 20 млекодайни животни. По думите ѝ разноските за развъждането на животните и добиването на литър мляко за фермерите излиза по груби сметки към 2,40 лева/литър. " В това число не включваме разноските за лекарствени артикули, гориво, електрическа енергия, вода и други консумативи “ разяснява собственичката. " Сметката излиза, единствено когато си регистриран и можеш да продаваш на краен клиент.
Така млякото, което продаваме на частно е с по-висока цена и можем да изхранваме животните “. Тя си изяснява цената на млякото от 3 лв. и нагоре в магазините поради разноските на преработвателите за обработка, превоз и пастьоризация.
Но остава въпросът: при наличната конкуренция на млечни артикули – от лично произвеждане и импорт, по какъв начин цените се задържат толкоз високи и не се разкриват запасите за понижаване на себестойността им? Дори там, където няма медиатори – на фермерските пазари и фирмените магазини, млечните артикули си остават " златни “. Забелязахме, че даже в магазини към самите ферми цените са шокиращи, пишат от асоциацията.
По данни на БАБХ през предходната година 12 хиляди тона имитиращи артикули са създадени от предприятията от хранително-вкусовия отрасъл у нас. И естество, платени и изконсумирани от потребителите на висока цена.
" Когато се храним в ресторант или си купуваме примерно баничка, самият търговец е задължен да уведоми клиента, че в ястието има имитиращи артикули. Същото се отнася и за хотелите - когато поднасяш закуска, би трябвало да обозначиш кое сирене е от краве мляко, и кое е имитиращ артикул “, разясняват от организацията. Остава отворен въпросът обаче, дали това се случва.
Практиката да се създава нещо, което наподобява на сирене, само че в действителност има напълно или съвсем напълно растителен генезис, се появи преди към 15 години с помощта на развиването на модерната модерна индустриална химия и технологии. Съставките на имитиращите артикули са палмова лой и калций, което прави продукта с растителен генезис. Възможно е и прибавяне на малко количество мляко. С тази формула може да се продава нещо по-евтино, което да наподобява на сирене, само че по своето естество това е чиста машинация.
Големият въпрос: Къде отиват ментетата?
Тук обаче идва огромният въпрос: откакто тези артикули съвсем отсъстват от супермаркетите, а в това време Министерството на земеделието и храните регистрира нарастване на производството им с към 20 на 100, къде се влагат те.
Преди пет години асоциация Активни консуматори направи тест на състава на баничките със сирене. Закупени са двайсетина банички от разнообразни места и е оценен техният заряд. Оказа се, че най-хубавите екземпляри съдържат извара. В една баничка въобще няма заряд, а в останалите към 15 е открита палмова лой. Тези подправени сирена към този момент се влагат и в други артикули – в шопската салата, в картофките със сирене, отиват по заведения за хранене, не дай боже детски градини и учебни столове.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ