Производителите на череши няма къде да продават продукцията си.Череши има,

Производителите на череши няма къде да продават продукцията си.

Череши има, плод има, пазар – няма.

Това е главният проблем на производителите в Североизточна България – няма къде да осъществят продукцията си, за разлика от техните сътрудници, овощарите в Южна България,

където има и проведено изкупуване, тук този проблем е съвсем нерешим и всеки един от

тях, се избавя поединично. Дори са изгубили румънските пазари, които са имали до скоро.

Борка и Валентин Тодорови отглеждат 100 декара череши покрай село Глоджево. Тази година чакат по към 500 кг плод от декар. Продават ден за ден и лимитирани количества.„ Пазарът е в обитаемоте места, в Разград, във Варна, Шумен, Русе, на тържища се опитваме да продаваме-сами се организираме ”, споделя Валентин.

Двамата описват, че огромните изкупвателни и преработвателни центрове се намират единствено в Южна България и евентуално поради цената на превоза от там не купуват череши от далечните райони

Според Валентин липсват центове, които да изкупуват създадената от тях продукция. Центрове няма в цяла североизточна България, описват овощарите. На места в масивите покрай Сливо поле изкупвачи предложили 20% по-ниска цена спрямо предходната година, а заплащането на служащите се е повишило с 30 на 100.

„ Надникът на служащия би трябвало да бъде и нагоре, по този метод разноските се усилват,

цените на препаратите се усилват, цената на нафтата също,

а продажната цена не може да доближи такива равнища, с цел да компенсира разноските, които вършим ”, счита Валентин.
Ако не съумеят, то черешите щели да се скапват и отивали за ракия.По негови думи цената на ракията е доста ниска, и стига едвам покрие разноските за обирането на черешите. И с цел да не се похабят плодовете на труда им, овощарите оферират

„ Да има такива центрове, които да изкупуват нашата череша,
да я сортират, да я охладят, да я пакетират, тя става за експорт за Европа, нашата череша е най-вкусната череша в целия свят ”, уверен е Валентин.

И дават образец със прилежаща Румъния и по какъв начин там са защитили родното си произвеждане.
„ Преди нямаше проблем, излизаме през границата и отиваме на един пазар в Букурещ.Но в този момент към този момент, с цел да изнесем там череши би трябвало да отидем до избрана компания, да имаме контракт, подобен закон те си вкараха и в този момент ни е мъчно и там да отидем ”, споделя той.

Както за всяка активност под намерено небе-времето е решителен фактор.
Дали ще има слънце и добра годишна продукция или пък дъжд,
който да унищожи плодовете „ Затова сме доста огромни почитатели на Ники Василковски, тъй като всяка заран гледаме времето, доста сме подвластни от метерологичните условия ”, прибавя Борка.