Хората с високи доходи хапват по-малко хляб, но повече луканки
Хората с високи приходи хапват по-малко самун, само че повече луканки
Доходите са от основно значение за това какво слагаме на масата. Цените на редица храни са прекомерно високи и доста хора или не ги купуват, или хапват рядко от тях. Най-богатите 10% от популацията ядат с 28% повече от 10-те % най-бедни българи,
демонстрират данни на Националния статистически институт.
Храната на най-заможните съдържа приблизително по 2465 калории дневно, което е с над 28% повече от калорийното наличие на прехраната на най-бедните – единствено 1924 калории дневно, 31,8% от които се набират от самун, тестени произведения и брашно. Заможните ядат по-малко самун от най-бедните,
само че хапват повече месо, луканки, сирене, кашкавал, плодове и зеленчуци.
Това обаче не значи, че живеят по-здравословно, даже в противен случай – пият и пушат доста повече от бедните си съграждани. Най-заможните 10% от популацията за година изпиват приблизително по 47,2 литра алкохол – бира, вино, ракия, уиски и т. н., и пушат по 1310 цигари,
а най-бедните – единствено по 25,3 литра алкохол и 775 цигари.
Любопитно е, че в границите на година и най-заможните жители, и най-бедните са нараснали потреблението на алкохол и цигари. Но растежът при потреблението на алкохол е по-голям при хората с ниски приходи. Така разликата в потреблението на
алкохол сред бедните и заможните понижава, оповестява “Труд ”.
По данни на Национален статистически институт хората, които попадат в групата с най-високи приходи, ядат приблизително по 64,6 кг самун и тестени произведения на година, 67,6 кг плодове и 88,1 кг зеленчуци. А най-бедните 10% от популацията за година изяждат приблизително по 75,2 кг самун, 34,2 кг плодове и 53,1 кг зеленчуци. С повишаване на приходите на хората през предходни години намаляваше потреблението на самун, а нарастваше потреблението на плодове и зеленчуци както от заможните, по този начин и от хората с по-ниски приходи. През последната година обстановката се трансформира.
Хората с високи приходи са понижили потреблението както на самун, по този начин и на плодове и зеленчуци.
Данните на Национален статистически институт демонстрират, че през последната година хората с ниски приходи са почнали да се хранят по-добре. А хората с високи приходи обръщат повече внимание на качеството на храната,
а не на количеството и доста от тях към този момент гледат да не прекаляват с калориите.
За година заможните употребяват приблизително по 39,9 кг месо и 17,8 кг месни артикули, а бедните – 30 кг месо и единствено 12,9 кг колбаси, кренвирши, луканки и наденици. Като разликата при потреблението на луканки и филета сред най-бедните и най-богатите е близо три пъти.
Заможните хапват 13,3 кг сирене на година, при 9,1 кг за най-бедните.
При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните употребяват по 6 кг кашкавал годишно, а най-бедните близо два пъти по-малко, или единствено 3,2 кг. Подобно е ситуацията и при потреблението на масло. Най-заможните хапват приблизително по 1,8 кг масло на година, а най-бедите единствено по 0,7 кг. Заможните хапват приблизително по 3,1 кг шоколад и бонбони на година,
а бедните близо три пъти по-малко, или единствено 1,1 кг.
При потреблението на сланина има дребна разлика сред бедните и богатите. Но заможните ядат близо два пъти повече грозде и над два пъти повече южни плодове от най-бедните. За сметка на това най-бедните българи ядат повече ориз, фасул и леща. Хлябът, брашното, оризът, бобът и лещата обезпечават 37,8% от всичките калории в прехраната на най-бедните,
до момента в който тези храни образуват единствено 26,3% от калориите в менюто на най-заможните.
Разходите за храна на човек в фамилиите с най-високи приходи са приблизително по близо 390 лева на месец. А най-бедните семейства за храна дават по малко над 150 лева на човек. Това дефинира и разликата сред храните на трапезата на хората с високи и ниски приходи.
Хората с високи приходи могат да си разрешат да карат по-хубави
и мощни коли като дават 10,3% от разноските си за превоз, а 8,9% от парите им отиват за свободно време и обучение. В фамилиите на най-богатите дават приблизително по 1834 лева на човек за година за свободното си време, просвета и за обучение, до момента в който най-бедните – единствено по 88 лева годишно. Бедните дават за превоз 4,3% от парите си, а за развлечения, просвета
и обучение остават единствено 2% от така и така по-тънкия портфейл на фамилията.
Семействата на най-богатите 10% от популацията годишно икономисват приблизително по над 5000 лева, до момента в който най-бедните не могат да спестят съвсем нищо. Хората с най-високи приходи не взимат най-вече заеми, тъй като в множеството случаи имат задоволително пари, с цел да заплащат с налични средства. Най-много заеми взимат хората с приходи над междинните, само че не най-заможните. Хората с приходи малко над междинните имат потребност от заеми при покупка на кола, жилище и при главен ремонт,
в същото време имат задоволително високи заплати, с цел да изплащат заеми.
Най-бедните също имат много заеми, само че с тях закърпват настоящите разноски в фамилния бюджет.
Доходите са от основно значение за това какво слагаме на масата. Цените на редица храни са прекомерно високи и доста хора или не ги купуват, или хапват рядко от тях. Най-богатите 10% от популацията ядат с 28% повече от 10-те % най-бедни българи,
демонстрират данни на Националния статистически институт.
Храната на най-заможните съдържа приблизително по 2465 калории дневно, което е с над 28% повече от калорийното наличие на прехраната на най-бедните – единствено 1924 калории дневно, 31,8% от които се набират от самун, тестени произведения и брашно. Заможните ядат по-малко самун от най-бедните,
само че хапват повече месо, луканки, сирене, кашкавал, плодове и зеленчуци.
Това обаче не значи, че живеят по-здравословно, даже в противен случай – пият и пушат доста повече от бедните си съграждани. Най-заможните 10% от популацията за година изпиват приблизително по 47,2 литра алкохол – бира, вино, ракия, уиски и т. н., и пушат по 1310 цигари,
а най-бедните – единствено по 25,3 литра алкохол и 775 цигари.
Любопитно е, че в границите на година и най-заможните жители, и най-бедните са нараснали потреблението на алкохол и цигари. Но растежът при потреблението на алкохол е по-голям при хората с ниски приходи. Така разликата в потреблението на
алкохол сред бедните и заможните понижава, оповестява “Труд ”.
По данни на Национален статистически институт хората, които попадат в групата с най-високи приходи, ядат приблизително по 64,6 кг самун и тестени произведения на година, 67,6 кг плодове и 88,1 кг зеленчуци. А най-бедните 10% от популацията за година изяждат приблизително по 75,2 кг самун, 34,2 кг плодове и 53,1 кг зеленчуци. С повишаване на приходите на хората през предходни години намаляваше потреблението на самун, а нарастваше потреблението на плодове и зеленчуци както от заможните, по този начин и от хората с по-ниски приходи. През последната година обстановката се трансформира.
Хората с високи приходи са понижили потреблението както на самун, по този начин и на плодове и зеленчуци.
Данните на Национален статистически институт демонстрират, че през последната година хората с ниски приходи са почнали да се хранят по-добре. А хората с високи приходи обръщат повече внимание на качеството на храната,
а не на количеството и доста от тях към този момент гледат да не прекаляват с калориите.
За година заможните употребяват приблизително по 39,9 кг месо и 17,8 кг месни артикули, а бедните – 30 кг месо и единствено 12,9 кг колбаси, кренвирши, луканки и наденици. Като разликата при потреблението на луканки и филета сред най-бедните и най-богатите е близо три пъти.
Заможните хапват 13,3 кг сирене на година, при 9,1 кг за най-бедните.
При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните употребяват по 6 кг кашкавал годишно, а най-бедните близо два пъти по-малко, или единствено 3,2 кг. Подобно е ситуацията и при потреблението на масло. Най-заможните хапват приблизително по 1,8 кг масло на година, а най-бедите единствено по 0,7 кг. Заможните хапват приблизително по 3,1 кг шоколад и бонбони на година,
а бедните близо три пъти по-малко, или единствено 1,1 кг.
При потреблението на сланина има дребна разлика сред бедните и богатите. Но заможните ядат близо два пъти повече грозде и над два пъти повече южни плодове от най-бедните. За сметка на това най-бедните българи ядат повече ориз, фасул и леща. Хлябът, брашното, оризът, бобът и лещата обезпечават 37,8% от всичките калории в прехраната на най-бедните,
до момента в който тези храни образуват единствено 26,3% от калориите в менюто на най-заможните.
Разходите за храна на човек в фамилиите с най-високи приходи са приблизително по близо 390 лева на месец. А най-бедните семейства за храна дават по малко над 150 лева на човек. Това дефинира и разликата сред храните на трапезата на хората с високи и ниски приходи.
Хората с високи приходи могат да си разрешат да карат по-хубави
и мощни коли като дават 10,3% от разноските си за превоз, а 8,9% от парите им отиват за свободно време и обучение. В фамилиите на най-богатите дават приблизително по 1834 лева на човек за година за свободното си време, просвета и за обучение, до момента в който най-бедните – единствено по 88 лева годишно. Бедните дават за превоз 4,3% от парите си, а за развлечения, просвета
и обучение остават единствено 2% от така и така по-тънкия портфейл на фамилията.
Семействата на най-богатите 10% от популацията годишно икономисват приблизително по над 5000 лева, до момента в който най-бедните не могат да спестят съвсем нищо. Хората с най-високи приходи не взимат най-вече заеми, тъй като в множеството случаи имат задоволително пари, с цел да заплащат с налични средства. Най-много заеми взимат хората с приходи над междинните, само че не най-заможните. Хората с приходи малко над междинните имат потребност от заеми при покупка на кола, жилище и при главен ремонт,
в същото време имат задоволително високи заплати, с цел да изплащат заеми.
Най-бедните също имат много заеми, само че с тях закърпват настоящите разноски в фамилния бюджет.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ