Програмите за сортиране и рециклиране са част от всекидневието на

Програмите за подбиране и преработване са част от всекидневието на жителите, а градът се стреми към нулеви боклуци посредством новаторски решения като потребление на боклуци за сила. Един от значимите аспекти на устойчивостта в Сингапур е насърчаването на повторната приложимост на текстилни артикули и облекла втора ръка, което добавя напъните за запазване на естествените запаси. Модната промишленост е измежду водещите световни замърсители на вода. За производството на облекла, изключително в бранша на бързата мода, се изразходва голямо количество вода, като се счита, че към 20% от разхищението на чиста вода се дължи на този бранш. Например, за една елементарна памучна тениска са нужни към 2700 литра вода, а процесите на пране, избелване и боядисване на тъканите предизвикват съществено замърсяване на водните запаси. Освен това, в доста страни, където се създават тези облекла, като Индия и Бангладеш, химически нечисти отпадъчни води се изхвърлят непосредствено в реките, създавайки екологични и здравословни проблеми.

 

В това изявление е прегледана значимостта на покупката на облекла втора ръка като решение на тези проблеми. Вилислав Славев от Unboxd, споделя за казуса.

 

Каква е връзката сред покупката на облекла втора ръка и опазването на водните запаси?

 

Модната промишленост е вторият по величина замърсител на чиста вода в международен мащаб, като е виновна за голямото ползване на вода, сила и естествени запаси, в това число 20% от разхищаването на вода.

 

Как производството на нови облекла въздейства на потреблението на вода?

Производството на тъкани и материи, изключително в областта на бързата мода, разчита на интензивни химични процеси като пране, избелване, боядисване и обработка, които съществено замърсяват водните запаси. Милиони литри химически нечисти отпадъчни води се изхвърлят годишно. Например, една фабрика за платове употребява до 200 тона вода за боядисването на един звук плат. В страни като Индия, Китай и Бангладеш, непречистените отпадъчни води постоянно се изпускат в реките, причинявайки вреди на околната среда и здравословни проблеми на локалните общности. Бързата мода е виновна за 17-20% от международните отпадъчни води, като единствено дребна част от тях се пречистват по подобаващ метод. Индустрията употребява към 8000 синтетични химикали и 100 милиарда кубически метра вода всяка година, което доста способства за замърсяването на водите и увреждането на екосистемите. Освен това, се чака въглеродните излъчвания и потреблението на вода от промишлеността да се усилят фрапантно до 2025 година

 

Какви съответни изгоди за околната среда се следят, когато хората избират облекла втора ръка вместо нови?

Дрехите в магазините и платформите за втора ръка към този момент са носени, само че са в положително положение. Чрез избора да пазарят от такива магазини, хората могат да спестят доста количество запаси, защото не купуват нови облекла от магазините за бърза мода. Например, за производството на една елементарна памучна тениска са нужни към 2700 литра вода. Когато се вземе поради какъв брой доста тениски има средностатистическият консуматор, числата стават в действителност огромни. Дори единствено с една дреха по-малко при идващото извършване на покупки можем да минимизираме отрицателния си отпечатък с хиляди литри. Затова е значимо да взимаме по-осъзнати решения при извършването на покупки.

 

Можете ли да споделите статистически данни или образци, които илюстрират по какъв начин покупката на облекла втора ръка може да понижи водния отпечатък?

Както загатнах по-рано, за една елементарна памучна тениска се изразходват към 2700 литра вода и към 7 кг въглеродни излъчвания. Цялостният принос от сделки в платформата, която сме основали до днешна дата, е над 1,000,000 литра спестена вода или над 2 тона въглеродни излъчвания. Успяхме да накараме хора, които преди не са пазарували, да дадат късмет на устойчивата мода и да станат последователи на нашата идея. Това е достижението, с което се гордеем най-вече! Показваме тези метрики на всеки, който се нуждае от малко повече увещание, че пазаруването на авансово носени облекла в действителност оказва позитивно въздействие на природата и околната среда.

 

Какви са най-честите легенди или недоразумения по отношение на облеклата втора ръка и тяхното въздействие върху околната среда?

Не мога да споделя съответни легенди, само че по-скоро считам, че доста хора не знаят за казуса и отрицателните последици от бързата мода. Когато купувате дреха на цената на огромна чаша кафе от известна верига, е мъчно да не се замислите, че нещо не е наред и че някой по веригата на произвеждане и доставки страда или е ощетен, с цел да получите тази дреха, която евентуално няма да издържи до идващия сезон.

 

Какви препоръки бихте дали на потребителите, които желаят да стартират да купуват облекла втора ръка?

Бих посъветвал потребителите да проявят самообладание и да се доверят на разнообразни физически и онлайн магазини, както и на групи и профили в обществените медии, които се занимават с продажба на облекла втора ръка. Пазаруването на облекла втора ръка е освен природосъобразно, само че постоянно предлага „ съкровища “ от отминали сбирки, които са в доста положително положение и са направени от по-качествени материали спрямо някои модерни. За по-младите или учащите, това може да е пестелив вид, с цел да са настоящи и да носят устойчива мода.

 

Има ли характерни категории облекла или марки, които са изключително устойчиви или икономични при покупка втора ръка?

 

Препоръчваме на хората да наблегнат на естествени материи и да сведат до най-малко използването на изкуствени. Микропластмасата, която се отделя от облеклата от изкуствени материи, не е нещо, което желаеме наоколо до тялото си.

 

Какви старания поставят организациите и бизнесите в региона на облеклата втора ръка за разпространение на устойчивото ползване?

 

Много хора не знаят за огромна част от вредите, породени от бързата мода, и е значимо всеки да е осведомен, с цел да взема осъзнати решения при извършването на покупки. Вярвам, че решаваме световен проблем и с дребни стъпки (дреха по дреха) можем да се направи огромни промени, които да бъдат от изгода на планетата.

 

Какви са провокациите пред разширението на пазара на облекла втора ръка и по какъв начин могат да бъдат преодолени?

 

Едно от провокациите е стигмата, обвързвана с разбирането на „ втора употреба “. Друго предизвикателство е ниското доверие към онлайн извършването на покупки при някои генерации. 

 

Какви начинания или политики могат да бъдат подхванати на локално или национално равнище за поощряване на покупката на облекла втора ръка и опазването на водните запаси?

 

Преди всичкo би трябвало да има повече информираност и да се приказва за тези проблеми и източниците им. Липсва учебен детайл, който да вземем за пример да покаже на дребни и огромни за какво би трябвало да пазарят по-осъзнато, по какъв начин и за какво е значимо да съхраняват и да поддържат вярно облеклата си и да ги съчетават. Всяко деяние в тази посока би минимизирало използването на бърза мода и надлежно разхищението на водни запаси. Трябва да стартираме преди казусът да е станал прекомерно огромен.От разнообразни места към този момент са се задействали начинания. Предимно го виждаме по обществените медии, само че е хубаво да покажем и на останалите генерации за какво и по какъв начин тъкмо свръхконсумацията и свръхпроизводството на текстил въздействат на околната среда. Ако в този момент не ни визира директно, би трябвало да мислим за поколенията след нас и да им “завещаем ” удобна среда и прелестна природа, на която да се любуват. 

 

Бояна Маркова