Д-р Драгомир Дарданов: 20% от туморите на дебелото черво са свързани с употребата на алкохол
Профил: Д-р Драгомир Дарданов приключва медицина в Медицинския университет - Плевен, с цялостно отличие. Придобива компетентност по хирургия през 2008 година През същата година пази дисертация върху хирургичното лекуване на рака на правото черво за просветителна и научна степен лекар. През 2015 година придобива компетентност по анатомия, хистология и цитология. От 2012 година след изпит пред интернационална комисия получава европейска тапия по хирургична онкология на Европейския ръб по хирургия, а през 2015 година също след изпит - европейска тапия по колопроктология. От 2021 година е член на Американския лицей на хирурзите. От 2013 година до 2016 година е народен представител за България в Европейското сдружение по колопроктология (ESCP), а от 2020 година е член на Научния комитет на сдружението. От 2022 година е член на Научния комитет на Обединената европейска гастроентерология (UEG). От 2021 година е народен представител в Европейското херния сдружение (EHS). През 2019 година е един от учредителите на Българското сдружение по колопроктология. От тогава е ръководител на това съдружие. Профил: Д-р Драгомир Дарданов приключва медицина в Медицинския университет - Плевен, с цялостно отличие. Придобива компетентност по хирургия през 2008 година През същата година пази дисертация върху хирургичното лекуване на рака на правото черво за просветителна и научна степен лекар. През 2015 година придобива компетентност по анатомия, хистология и цитология. От 2012 година след изпит пред интернационална комисия получава европейска тапия по хирургична онкология на Европейския ръб по хирургия, а през 2015 година също след изпит - европейска тапия по колопроктология. От 2021 година е член на Американския лицей на хирурзите. От 2013 година до 2016 година е народен представител за България в Европейското сдружение по колопроктология (ESCP), а от 2020 година е член на Научния комитет на сдружението. От 2022 година е член на Научния комитет на Обединената европейска гастроентерология (UEG). От 2021 година е народен представител в Европейското херния сдружение (EHS). През 2019 година е един от учредителите на Българското сдружение по колопроктология. От тогава е ръководител на това съдружие. Д-р Дарданов, за какво е значима профилактиката на храносмилателната система? Към какво има отношение това за по-качествен живот?
Здравето на храносмилателната система е част от здравето на човешкия организъм, защото храносмилателната система включва органите от устата, хранопровода, стомаха, червата, черния дроб, панкреаса. Като цяло една немалка част от болесттите на индивида са свързани с храносмилателната система.
Злокачествените и доброкачествените болести на храносмилателната система имат доста съществено отношение към човешкия живот. Тук желая да отбележа, че когато приказваме за доброкачествени болести, би трябвало да имаме поради, че при тях също има увреждане на здравето, понижаване на работоспособността, а някои от тях са и с съдбовен ход.
Реклама
Най-честите болести от карциномите това са ракът на дебелото черво, ракът на панкреаса, ракът на черния дроб, ракът на стомаха и хранопровода и така нататък Сред тези, които не са от злокачествените, са възпалителните чревни болести, болесттите на черния дроб, цироза и обвързвания с алкохола хепатит.
Каква би трябвало да бъде профилактиката на един по-скоро здрав човек или който счита, че е по-скоро здрав? Май месец е месец на здравето на храносмилателната система в Европейски Съюз.
Трябва да се има поради кои са рисковите фактори. Като рискови фактори за развиване на болесттите на храносмилателната система се регистрират в последните изследвания на едно от първите места: приемът на алкохол, злоупотребата с алкохол. На второ място е затлъстяването, обездвижването. Тоест най-базовите стъпки, които всеки човек би трябвало да предприеме, е да не се злоупотребява с алкохол и да се храни рационално. Естествено тютюнопушенето се отразява и върху храносмилателната система. Нужна е физическа интензивност. Това са неща, които може човек да промени и направи за себе си като метод на живот.
А профилактиката?
На второ място към този момент са скрининговите проучвания, които работят за диагностициране на болесттите в предклиничен етап, т.е. още когато няма признаци. Това са ендоскопските проучвания - гастроскопия, колоноскопия за проучване на стомаха и на дебелото черво, ехографски проучвания и клинично-лабораторни проучвания. Трябва да се има поради също по този начин и скринингът за хепатит Б и хепатит С. В България за жалост ние нямаме популационен скрининг, скрининг на всички здрави лица.
При нас приказваме за диагностика, когато човек има недоволства. Тоест една болежка в корема, нарушение на ритъма на дефекация би трябвало да бъдат диагностично конкретизирани.
Реклама Каква е възрастта, на която пациентите би трябвало да стартират да наблюдават по-специално сходни отклонения?
Включително и на млада възраст не би трябвало да се подценяват тези признаци, т.е. би трябвало да се изследва. Ако са нужни ендоскопски проучвания, ехография, скенер, магнитен резонанс и по този начин.
С кои случаи медицината се оправя най-успешно, когато приказваме за болесттите на храносмилателната система? Кои също така са най-често срещаните болести в тази област и какви са стъпките за лечените им, през които би трябвало да мине пациентът?
Медицината е напреднала и се оправя сполучливо с голям брой болести. Но дано да степенуваме. Заболяванията, които будят най-голяма паника, естествено, са злокачествените болести, т.е. разнообразни типове тумори. Като най-чести това са туморите на дебелото черво, на стомаха, на панкреаса, по-рядко на тънкото черво. Разбира се, когато се откри един подобен израстък, след биопсията му се прави стадиране, с цел да може да установим какъв е стадият и комплексното лекуване. Понякога се стартира с хирургично лекуване, от време на време (както при рака на правото черво) първо започваме с лъчетерапия, химиотерапия и по-късно оперативно лекуване.
В значителен % от случаите хората се излекуват от тези болести, в това число и със болести, които са в региона на панкреаса. По същия метод допустимо е първо химиотерапия, по-късно интервенция. Туморите на стомаха също се третират сложно - с химиотерапия и оперативно лекуване. Когато са в начален етап, примерно при дебелото черво, имаме предракови положения, по този начин наречените полипи. При установяването им е допустимо ендоскопски, т.е. при колоноскопия, да се отстранен. Именно това е профилактиката и ние не разрешаваме да се развиват и да се трансфорат в карцином. Така че колоноскопията е единственият скрининг, който е и лековит, т.е. за прекъсване на развиването на болестта.
Как стои въпросът с препаратите за лекуване: има ли новости измежду тях, които не се употребяват в България, следва ли използването им?
В региона на здравната онкология, на злокачествените болести, на храносмилателната система съвсем цялата терапия, позволена за приложимост в Европа и в света, се употребява и в България като схеми, като приложение.
Здравето на храносмилателната система е част от здравето на човешкия организъм, защото храносмилателната система включва органите от устата, хранопровода, стомаха, червата, черния дроб, панкреаса. Като цяло една немалка част от болесттите на индивида са свързани с храносмилателната система.
Злокачествените и доброкачествените болести на храносмилателната система имат доста съществено отношение към човешкия живот. Тук желая да отбележа, че когато приказваме за доброкачествени болести, би трябвало да имаме поради, че при тях също има увреждане на здравето, понижаване на работоспособността, а някои от тях са и с съдбовен ход.
Реклама
Най-честите болести от карциномите това са ракът на дебелото черво, ракът на панкреаса, ракът на черния дроб, ракът на стомаха и хранопровода и така нататък Сред тези, които не са от злокачествените, са възпалителните чревни болести, болесттите на черния дроб, цироза и обвързвания с алкохола хепатит.
Каква би трябвало да бъде профилактиката на един по-скоро здрав човек или който счита, че е по-скоро здрав? Май месец е месец на здравето на храносмилателната система в Европейски Съюз.
Трябва да се има поради кои са рисковите фактори. Като рискови фактори за развиване на болесттите на храносмилателната система се регистрират в последните изследвания на едно от първите места: приемът на алкохол, злоупотребата с алкохол. На второ място е затлъстяването, обездвижването. Тоест най-базовите стъпки, които всеки човек би трябвало да предприеме, е да не се злоупотребява с алкохол и да се храни рационално. Естествено тютюнопушенето се отразява и върху храносмилателната система. Нужна е физическа интензивност. Това са неща, които може човек да промени и направи за себе си като метод на живот.
А профилактиката?
На второ място към този момент са скрининговите проучвания, които работят за диагностициране на болесттите в предклиничен етап, т.е. още когато няма признаци. Това са ендоскопските проучвания - гастроскопия, колоноскопия за проучване на стомаха и на дебелото черво, ехографски проучвания и клинично-лабораторни проучвания. Трябва да се има поради също по този начин и скринингът за хепатит Б и хепатит С. В България за жалост ние нямаме популационен скрининг, скрининг на всички здрави лица.
При нас приказваме за диагностика, когато човек има недоволства. Тоест една болежка в корема, нарушение на ритъма на дефекация би трябвало да бъдат диагностично конкретизирани.
Реклама Каква е възрастта, на която пациентите би трябвало да стартират да наблюдават по-специално сходни отклонения?
Включително и на млада възраст не би трябвало да се подценяват тези признаци, т.е. би трябвало да се изследва. Ако са нужни ендоскопски проучвания, ехография, скенер, магнитен резонанс и по този начин.
С кои случаи медицината се оправя най-успешно, когато приказваме за болесттите на храносмилателната система? Кои също така са най-често срещаните болести в тази област и какви са стъпките за лечените им, през които би трябвало да мине пациентът?
Медицината е напреднала и се оправя сполучливо с голям брой болести. Но дано да степенуваме. Заболяванията, които будят най-голяма паника, естествено, са злокачествените болести, т.е. разнообразни типове тумори. Като най-чести това са туморите на дебелото черво, на стомаха, на панкреаса, по-рядко на тънкото черво. Разбира се, когато се откри един подобен израстък, след биопсията му се прави стадиране, с цел да може да установим какъв е стадият и комплексното лекуване. Понякога се стартира с хирургично лекуване, от време на време (както при рака на правото черво) първо започваме с лъчетерапия, химиотерапия и по-късно оперативно лекуване.
В значителен % от случаите хората се излекуват от тези болести, в това число и със болести, които са в региона на панкреаса. По същия метод допустимо е първо химиотерапия, по-късно интервенция. Туморите на стомаха също се третират сложно - с химиотерапия и оперативно лекуване. Когато са в начален етап, примерно при дебелото черво, имаме предракови положения, по този начин наречените полипи. При установяването им е допустимо ендоскопски, т.е. при колоноскопия, да се отстранен. Именно това е профилактиката и ние не разрешаваме да се развиват и да се трансфорат в карцином. Така че колоноскопията е единственият скрининг, който е и лековит, т.е. за прекъсване на развиването на болестта.
Как стои въпросът с препаратите за лекуване: има ли новости измежду тях, които не се употребяват в България, следва ли използването им?
В региона на здравната онкология, на злокачествените болести, на храносмилателната система съвсем цялата терапия, позволена за приложимост в Европа и в света, се употребява и в България като схеми, като приложение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ