Намираме се в по-опасно време, отколкото през Кубинската ракетна криза
Професор Сергий Плохий се усеща подтиснат, само че това е разбираемо. Историкът от Харвард е на посетители на фамилията си в родната си Украйна и нещата наподобяват мрачни.
„ Сега в Киев е по-опасно, в сравнение с беше последния път, когато бях тук “, споделя 68-годишният мъж пред The Times. „ И е по-опасно, колкото по-близо се приближавате до фронтовата линия. Но в Украйна има увереност, ние споделяме: „ ние сме тук, ние оставаме, ние ще се борим “. “
Макар че е оптимист по отношение на способността на Украйна да се оправи, на по-широката международна сцена Плохий има вяра, че се намираме в миг на голяма заплаха, по-опасна даже в сравнение с в разгара на кубинската ракетна рецесия.
„ Мисля, че през днешния ден живеем в по-опасен свят, в сравнение с през октомври 1962 година “, отбелязва той.
Новата му книга, „ Ядрената епоха “, наблюдава историята на нуклеарните въоръжения от ранните писания по нуклеарна физика на Ърнест Ръдърфорд и Фредерик Соди до плана Манхатън, Студената война и непрекъснатото струпване на нови нуклеарни играчи след разпадането на Съветския съюз.
Днес сме в по-лоша обстановка, тъй като има повече водачи на нуклеарната автомагистрала – и те карат без включени светлини
По време на Кубинската ракетна рецесия, когато Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се приближиха рисково до пълномащабна нуклеарна война, единствените други страни с нуклеарен потенциал бяха Англия и Франция. Оттогава Китай, Израел, Индия, Пакистан и Северна Корея се причислиха към клуба и доста други желаят да се причислят. Повечето от тях няма да играят по същите правила.
„ Ако интернационалната система загуби настоящия си баланс и световните и районни съперничества, които подхранват нуклеарното разпространяване през последните десетилетия, излязат отвън надзор, скоро може да забележим до 40 спомагателни нуклеарни страни в света, към пет пъти повече, в сравнение с са през днешния ден “, предизвестява Плохий.
След кубинската ракетна рецесия, Америка и руските водачи, ужасени от това какъв брой близо са били до заличаване, сътвориха серия от инспекции и салда – контракти, горещи линии и съглашения за надзор на въоръженията – с цел да управляват нуклеарното развиване. Страхът през 60-те и 70-те години на предишния век беше мощ за мир. Взаимно обезпеченото заличаване означаваше, че никой няма да употребява оръжията си.
В наши дни, твърди Плохий,
страхът се е завърнал – само че е евентуално единствено да направи спора по-вероятен.
В книгата си той написа:
„ С отминалите съглашения от Студената война и новата, нерегулирана конкуренция във въоръжаването, страхът се завръща, този път подготвен да подхрани конкуренция във въоръжаването, която в най-хубавия случай ще се окаже голяма загуба на пари и запаси, а в най-лошия може да докара до нуклеарна борба. “
Какво има поради той с това?
„ Когато срещнете лъв в джунглата, страхът може да ви активизира да бягате по-бързо, в сравнение с бихте бягали другояче “, споделя той. „ Или може да ви сковава или да ви накара да бягате в неверната посока. “
Той показва образеца с връзките на Запада с Владимир Путин, който неведнъж е намеквао, че Русия ще употребява нуклеарния си боеприпас, в случай че членовете на НАТО се намесят във войната в Украйна. Външните наблюдаващи ще видят последици, „ каквито в никакъв случай не сте виждали в цялата си история “, предизвести Путин, когато нахлу през февруари 2022 година
Но страхът от дейностите на Путин е удължил войната, на мнение е Плохий, тъй като западните страни се въздържат от по-пълноценно присъединяване.
„ Това е класическо успокояване. Надяваш се, че в случай че нахраниш лъва, апетитът му ще бъде удовлетворен, само че в действителност апетитът му се усилва. “
Част от казуса е несъответствието на силите, който произтича от съглашението на Украйна да се откаже от нуклеарния си боеприпас в Будапещенския меморандум от 1994 година В подмяна на отхвърли от оръжията, наследени от Съветския съюз - по това време третият по величина боеприпас в света - Съединените щати, Обединеното кралство и Руската федерация се заклеха да пазят суверенитета на Украйна.
„ Това се смяташе за безспорен триумф от позиция на неразпространението “, споделя Плохий. „ Но това сътвори вакуум в сигурността, премахвайки оръжия за въздържане от територията на Украйна, без да ги размени с никакво друго средство за въздържане. Това означаваше, че Путин се усещаше свободен да нахлуе 28 години по-късно. Меморандумът от Будапеща беше причина за най-голямата война в Европа от 1945 година насам. “
И характерът на войната се промени. За първи път в историята се води пълномащабна стандартна война на и към цивилен нуклеарни електроцентрали - в Чернобил и Запорожие.
" Атака на една от тези централи може да я трансформира в мръсна бомба ", прибавя той.
Плохий знае какви са следствията от сходна нуклеарна злополука. През 1986 година, живеейки в град Днепър в Източна Украйна, той си спомня по какъв начин почнали да се популяризират клюки за детонация в Чернобил.
„ Отидох при хората, които познавах в градската администрация, само че имаше голяма обсада на информацията “, споделя той. „ Информацията, която имахме, идваше най-вече от „ Гласът на Америка “ и Би Би Си. Държахме децата си в жилището през по-голямата част от това лято. Синът ми беше на три години, а щерка ми на две по това време. Това беше доста значимо събитие в живота ми. “
Той се очаровал от истината, което довело до неговата забележителна книга от 2018 година за бедствието — „ Чернобил: История на една покруса “. Книгата от своя страна въодушеви известния минисериал на HBO „ Чернобил “ с присъединяване на Джаред Харис и Емили Уотсън.
„ Тази нова книга е в действителност продължение на търсенето на ролята на всичко нуклеарно в живота ни “, споделя Плохий. „ Някои от най-мощните ракети от Студената война са създадени в Днепър, във фабрика на същата улица, където живеех. Моят тъст е работил там по време на Кубинската ракетна рецесия. “
Той също по този начин добре познава последствията от актуалната война. Братовчед му Андрей е погубен в края на 2022 година, когато армейското му поделение е подложено на въздушна бомбардировка покрай Бахмут.
„ Това е война, в която доста постоянно не виждаш врага си “, споделя Плохий.
Режими като Иран, споделя той, гледат на Украйна като образец за какво е жизненоважно да има нуклеарен възпиращ фактор.
„ Ударът, който беше нанесен на неразпространението от тази война, е голям “, споделя той. Войната изпрати ясно обръщение, че нуклеарните оръжия са най-хубавите налични гаранти за суверенитет. А софтуерните бариери за реализиране на такава мощност в този момент са ниски. „ Дори дребни и небогати страни като Северна Корея могат да се снабдят с бомба, в случай че са решени да го създадат. “
И по този начин, какво би трябвало да направи Западът във връзка с решимостта на Иран да придобие нуклеарен потенциал?
Тук Плохий заема необикновена позиция. Той преглежда нашествието в Ирак през 2003 година - и пагубните последствия, които се развиха - като признак на неоснователния (както се оказа) боязън на Запада от оръжията за всеобщо заличаване на Саддам Хюсеин.
„ Моята позиция е, че иранската нуклеарна бомба е неприятно нещо “, споделя той. „ Но към момента не е толкоз неприятно, колкото пълномащабна война и евентуално повтаряне на историята на Ирак. Трябва да се опитаме да ги спрем да строят нуклеарни бомби, употребявайки всички средства, с които разполагаме, само че без пълномащабна война. “
Той споделя, че стремежът за неразпространение на нуклеарни оръжия е „ ранен, само че не е мъртъв “. И бъдещето му зависи от това какво се случва в Украйна.
Това бъдеще, в поврат на историята, може скоро да бъде решено в Будапеща, същият град, където Украйна се съгласи да се откаже от оръжията си преди три десетилетия. Там Доналд Тръмп, обнадежден от триумфа си в посредничеството за преустановяване на огъня в Газа, се съгласи да се срещне с Путин в опит да постави завършек на войната в Украйна.
„ Ако Западът е задоволително единен и Съединените щати - огромната мощ, която принуди Украйна да се откаже от нуклеарните си оръжия - в последна сметка намерят метод да защитят Украйна, това ще бъде доста друг край, доста друга история и доста друг урок за научаване “, споделя Плохий. „ Неразпространението, в основата си, е доста дискриминационно и незаслужено. Съществува извънреден клуб от нуклеарни сили, който взема решение да не разрешава нуклеарна сила на никоя друга страна. Но това е нещо, което в последна сметка към момента може да работи в полза на света като цяло. “
„ Сега в Киев е по-опасно, в сравнение с беше последния път, когато бях тук “, споделя 68-годишният мъж пред The Times. „ И е по-опасно, колкото по-близо се приближавате до фронтовата линия. Но в Украйна има увереност, ние споделяме: „ ние сме тук, ние оставаме, ние ще се борим “. “
Макар че е оптимист по отношение на способността на Украйна да се оправи, на по-широката международна сцена Плохий има вяра, че се намираме в миг на голяма заплаха, по-опасна даже в сравнение с в разгара на кубинската ракетна рецесия.
„ Мисля, че през днешния ден живеем в по-опасен свят, в сравнение с през октомври 1962 година “, отбелязва той.
Новата му книга, „ Ядрената епоха “, наблюдава историята на нуклеарните въоръжения от ранните писания по нуклеарна физика на Ърнест Ръдърфорд и Фредерик Соди до плана Манхатън, Студената война и непрекъснатото струпване на нови нуклеарни играчи след разпадането на Съветския съюз.
Днес сме в по-лоша обстановка, тъй като има повече водачи на нуклеарната автомагистрала – и те карат без включени светлини
По време на Кубинската ракетна рецесия, когато Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се приближиха рисково до пълномащабна нуклеарна война, единствените други страни с нуклеарен потенциал бяха Англия и Франция. Оттогава Китай, Израел, Индия, Пакистан и Северна Корея се причислиха към клуба и доста други желаят да се причислят. Повечето от тях няма да играят по същите правила.
„ Ако интернационалната система загуби настоящия си баланс и световните и районни съперничества, които подхранват нуклеарното разпространяване през последните десетилетия, излязат отвън надзор, скоро може да забележим до 40 спомагателни нуклеарни страни в света, към пет пъти повече, в сравнение с са през днешния ден “, предизвестява Плохий.
След кубинската ракетна рецесия, Америка и руските водачи, ужасени от това какъв брой близо са били до заличаване, сътвориха серия от инспекции и салда – контракти, горещи линии и съглашения за надзор на въоръженията – с цел да управляват нуклеарното развиване. Страхът през 60-те и 70-те години на предишния век беше мощ за мир. Взаимно обезпеченото заличаване означаваше, че никой няма да употребява оръжията си.
В наши дни, твърди Плохий,
страхът се е завърнал – само че е евентуално единствено да направи спора по-вероятен.
В книгата си той написа:
„ С отминалите съглашения от Студената война и новата, нерегулирана конкуренция във въоръжаването, страхът се завръща, този път подготвен да подхрани конкуренция във въоръжаването, която в най-хубавия случай ще се окаже голяма загуба на пари и запаси, а в най-лошия може да докара до нуклеарна борба. “
Какво има поради той с това?
„ Когато срещнете лъв в джунглата, страхът може да ви активизира да бягате по-бързо, в сравнение с бихте бягали другояче “, споделя той. „ Или може да ви сковава или да ви накара да бягате в неверната посока. “
Той показва образеца с връзките на Запада с Владимир Путин, който неведнъж е намеквао, че Русия ще употребява нуклеарния си боеприпас, в случай че членовете на НАТО се намесят във войната в Украйна. Външните наблюдаващи ще видят последици, „ каквито в никакъв случай не сте виждали в цялата си история “, предизвести Путин, когато нахлу през февруари 2022 година
Но страхът от дейностите на Путин е удължил войната, на мнение е Плохий, тъй като западните страни се въздържат от по-пълноценно присъединяване.
„ Това е класическо успокояване. Надяваш се, че в случай че нахраниш лъва, апетитът му ще бъде удовлетворен, само че в действителност апетитът му се усилва. “
Част от казуса е несъответствието на силите, който произтича от съглашението на Украйна да се откаже от нуклеарния си боеприпас в Будапещенския меморандум от 1994 година В подмяна на отхвърли от оръжията, наследени от Съветския съюз - по това време третият по величина боеприпас в света - Съединените щати, Обединеното кралство и Руската федерация се заклеха да пазят суверенитета на Украйна.
„ Това се смяташе за безспорен триумф от позиция на неразпространението “, споделя Плохий. „ Но това сътвори вакуум в сигурността, премахвайки оръжия за въздържане от територията на Украйна, без да ги размени с никакво друго средство за въздържане. Това означаваше, че Путин се усещаше свободен да нахлуе 28 години по-късно. Меморандумът от Будапеща беше причина за най-голямата война в Европа от 1945 година насам. “
И характерът на войната се промени. За първи път в историята се води пълномащабна стандартна война на и към цивилен нуклеарни електроцентрали - в Чернобил и Запорожие.
" Атака на една от тези централи може да я трансформира в мръсна бомба ", прибавя той.
Плохий знае какви са следствията от сходна нуклеарна злополука. През 1986 година, живеейки в град Днепър в Източна Украйна, той си спомня по какъв начин почнали да се популяризират клюки за детонация в Чернобил.
„ Отидох при хората, които познавах в градската администрация, само че имаше голяма обсада на информацията “, споделя той. „ Информацията, която имахме, идваше най-вече от „ Гласът на Америка “ и Би Би Си. Държахме децата си в жилището през по-голямата част от това лято. Синът ми беше на три години, а щерка ми на две по това време. Това беше доста значимо събитие в живота ми. “
Той се очаровал от истината, което довело до неговата забележителна книга от 2018 година за бедствието — „ Чернобил: История на една покруса “. Книгата от своя страна въодушеви известния минисериал на HBO „ Чернобил “ с присъединяване на Джаред Харис и Емили Уотсън.
„ Тази нова книга е в действителност продължение на търсенето на ролята на всичко нуклеарно в живота ни “, споделя Плохий. „ Някои от най-мощните ракети от Студената война са създадени в Днепър, във фабрика на същата улица, където живеех. Моят тъст е работил там по време на Кубинската ракетна рецесия. “
Той също по този начин добре познава последствията от актуалната война. Братовчед му Андрей е погубен в края на 2022 година, когато армейското му поделение е подложено на въздушна бомбардировка покрай Бахмут.
„ Това е война, в която доста постоянно не виждаш врага си “, споделя Плохий.
Режими като Иран, споделя той, гледат на Украйна като образец за какво е жизненоважно да има нуклеарен възпиращ фактор.
„ Ударът, който беше нанесен на неразпространението от тази война, е голям “, споделя той. Войната изпрати ясно обръщение, че нуклеарните оръжия са най-хубавите налични гаранти за суверенитет. А софтуерните бариери за реализиране на такава мощност в този момент са ниски. „ Дори дребни и небогати страни като Северна Корея могат да се снабдят с бомба, в случай че са решени да го създадат. “
И по този начин, какво би трябвало да направи Западът във връзка с решимостта на Иран да придобие нуклеарен потенциал?
Тук Плохий заема необикновена позиция. Той преглежда нашествието в Ирак през 2003 година - и пагубните последствия, които се развиха - като признак на неоснователния (както се оказа) боязън на Запада от оръжията за всеобщо заличаване на Саддам Хюсеин.
„ Моята позиция е, че иранската нуклеарна бомба е неприятно нещо “, споделя той. „ Но към момента не е толкоз неприятно, колкото пълномащабна война и евентуално повтаряне на историята на Ирак. Трябва да се опитаме да ги спрем да строят нуклеарни бомби, употребявайки всички средства, с които разполагаме, само че без пълномащабна война. “
Той споделя, че стремежът за неразпространение на нуклеарни оръжия е „ ранен, само че не е мъртъв “. И бъдещето му зависи от това какво се случва в Украйна.
Това бъдеще, в поврат на историята, може скоро да бъде решено в Будапеща, същият град, където Украйна се съгласи да се откаже от оръжията си преди три десетилетия. Там Доналд Тръмп, обнадежден от триумфа си в посредничеството за преустановяване на огъня в Газа, се съгласи да се срещне с Путин в опит да постави завършек на войната в Украйна.
„ Ако Западът е задоволително единен и Съединените щати - огромната мощ, която принуди Украйна да се откаже от нуклеарните си оръжия - в последна сметка намерят метод да защитят Украйна, това ще бъде доста друг край, доста друга история и доста друг урок за научаване “, споделя Плохий. „ Неразпространението, в основата си, е доста дискриминационно и незаслужено. Съществува извънреден клуб от нуклеарни сили, който взема решение да не разрешава нуклеарна сила на никоя друга страна. Но това е нещо, което в последна сметка към момента може да работи в полза на света като цяло. “
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ