През 2001 година близо два милиона дадоха гласа си за

През 2001 година близо два милиона дадоха гласа си за царя, който даде обещание честност, нов морал и разцвет след 800 дни. През 2009-а близо 1 700 000 се довериха на Борисов след тройната коалиция и порциите.

Политическият план на Румен Радев, за който обществото ни нетърпеливо чака детайлности, се обрисува да бъде третата изборна вълна от началото на XXI век.
Детайлите, несъмнено, биха могли да разбият силата, само че на старта си „ Радев “ има белезите на план, който се ускорява за пробив.
Паралел с двете други талази от последните 25 години може да послужи за компас в комплицираната обстановка. Както помнят изкушените от политиката, първата вълна я подвигна царят през 2001 година, втората – военачалник Бойко Борисов с ГЕРБ през 2009-а.

С днешна дата царят се възприема като дълго отглеждан план, само че присъединяване му в постоянните парламентарни избори през 2001-ва, трябваше да наподобява непринудено и по силата на националната воля. Впечатлението, което остана в обществото, в действителност бе за задача, която Симеон Сакскобургготски реши да извърши тук и в този момент, провокиран от политическата обстановка.

А каква беше действително политическата обстановка? Правителството на Иван Костов изкара цялостен мандат. Четири години, през които имаше основни промени, само че и приватизация, Мистър 10% или „ Иване, кажи си! “. Накратко апелът на царя в обръщението му на 6 април 2001 година „ Почтеност във всичко! “, имаше къде да покълне. Със словото си на моравата пред двореца „ Врана “ Сакскобургготски разгласи основаването на придвижване Национална движение „Симеон Втори", което след това взе участие в изборите с непознати партийни регистрации, а партия стана година по-късно.

Резултатите от вота: Национална движение „Симеон Втори" бе първа мощ със 120 депутати, на косъм от болшинство, което щеше да бъде реализирано, в случай че не бяха пуснати „ двойници “ за илюзия.

Втора мощ стана ОДС с водеща фигура Иван Костов с 51 места в Народно събрание. Забележете – със спад от 86 места!

Трета бе Българска социалистическа партия с по-скромната загуба от единствено 10 места или с 48 депутати.

Движение за права и свободи на Ахмед Доган завоюва 21 депутати (плюс двама) и стана вторият сътрудник в обединението с министър председател Симеон Сакскобургготски.

Скокът на царя в действителност бе исторически, макар че държавното управление на Костов свърши голяма работа във финансов (овладя инфлацията и наложи валутния борд), стопански и във външнополитически проект, като имаше цялостната поддръжка на западните страни и институции.
Но близо два милиона гласоподаватели (точният брой дали своят вот е 1 952 513) взеха решение друго – върнаха царя като министър председател, който пък им предложи в листите си „ девствени “ за политиката лица.

От позиция на пиара играта със/на царя бе брилянтна! Създаде придвижване, обърна се към народа непосредствено, направи жертва с короната, като стана министър-председател, смени лицата на елита, даде огромни обещания. Ах, какви обещания!
В словото си на 6 април той се зарече, че ще се бори “за нов морал в политиката и за нови стопански решения, с нови хора като движеща мощ ”. Че ще се постави завършек на политическата партизанщина. Че ще сплоти българската нация към нейните изконни идеали и полезности. Че ще реализираме бърза и качествена смяна в стандарта на живот.
И най-важното: „ Готов съм да предложа скица от стопански ограничения и социално-икономическо партньорство, чрез които, не по-късно от 800 дни, фамозното българско усърдие и деятелност ще трансформират живота ви. “ Но, както постоянно се случва в изменящия се живот, това, което ни избавя, може и да ни погуби. 800-те дни станаха шлагер, изстреляха Национална движение „Симеон Втори" към върха, само че от 801-вия ден нататък започнаха да срутват партията надолу.

Национална движение „Симеон Втори" даде на българската политика цялостен мандат, европейска вероятност, участие в НАТО през 2004 година (когато министър Соломон Паси плака) и доста кадърни политици. 39-ото Народно заседание бе съсловия над настоящето! Но пристигнаха загубата през 2005-а, тройната коалиция, участието в Европейския съюз и… Бойко Борисов.

Очакването за новия левент стартира да се надига с неговата оставка като основен секретар на Министерство на вътрешните работи, мина пред успеха на кметските избори в София (2005), основаването на партия ГЕРБ (2006) и се усили с налагането й като съпротива на тройната коалиция, на схемата 8:5:3 и раздаването на порциите в страната.

През 2009 година, след София, удари часът за ГЕНЕРАЛна смяна в цялата страна. ГЕРБ завоюва 117 места в Народното събрание, а за партията гласоподаваха 1 678 641 български жители.

Българска социалистическа партия се срина до 40 места със загуба от 46 депутати.

Движение за права и свободи бе трета мощ – 37 места, като компактно се приближи до Българска социалистическа партия.

Оттам нататък следваха „ Атака “ (21), Синя коалиция и Иван Костов (15), Яне Янев с РЗС (10).

Че ГЕРБ бе вълна, е вън от подозрение. Видно от резултатите, партията взимаше и от десните (сините), и от левите (червените), без значение че официално бе в консервативното политическо семейство на ЕНП с неоценимата помощ/подкрепа/протекция на ХДС и ХСС.

От наш Батман (като основен секретар на МВР) Борисов стана Boyko, като дефинитивно постави костюма, с цел да се трансформира в колоритния източноевропейски водач, който западните му сътрудници потупваха приветливо по необятния тил.

След три мандата с министър председател Борисов и след митинги през 2020 година въздействието на ГЕРБ последователно намаляваше, с цел да стигне до 66 народни представители през днешния ден.

Междувременно президентът (2017-2026) Радев загряваше и през януари най-сетне реши да излезе на партийния терен, подготвен да отскочи нагоре към изпълнителната власт.

В първото си изявление като отдръпнал се държавен глава той заяви, че за партия време няма и ще употребява регистрацията на към този момент съществуващи политически сили.
Това е първата аналогия с царя и Национална движение „Симеон Втори".Втората е умишленото основаване на визията за непринудено решение. Ако при Радев има форсмажор, то това бе провокирано от оставката на „ Желязков “ през декември. Проект „ Радев “ щеше да има, без значение по кое време.
Третата аналогия е още по-дълбока. И през двата си мандата по редица значими тематики Радев остана загадка, което разрешава всеки да вижда в него това, което желае. Тиражират се моментни фотоси, от които (погрешно) се вадят изводи с рекламация за продължителност.

Около основаването на „ Продължаваме промяната “ и изборите за президент през 2021 година, да вземем за пример, Радев бе считан за „ триморец “. Тоест, като хазаин на американската самодейност „ Триморие “, той минаваше за човек на американците, уверен натовец и евроатлантик, който преди време би трябвало да е подминал Решетников. Няколко месеца по-късно, след началото на войната в Украйна, ненадейно обаче стана „ копейка “ за десните, за русофолите и за евроатлантиците. Когато изиска референдум за еврото – също.

В изявлението пред „ Панорама “, Българска национална телевизия, (30 януари) Радев съобщи, че „ нашата огромна цел е България да се развива като свободна, демократична, съвременна европейска страна. “ Така с днешна дата той минава по едно и също време (пречупено през усещанията на разнообразни групи) за „ копейка “, за европеец, за тръмпист, за българския Орбан, само че и за нашенски поддръжник на Путин.

Все отново наподобява доста евентуално обаче Радев да се окаже в орбитата на районен съюз от източноевропейски страни, чиято цел е да постановат корекции в редица неверни политики на Брюксел. Четвъртата аналогия е жертвоприношението. Сакскобургготски не абдикира, само че остави встрани короната, с цел да стане министър председател. Радев се отхвърли от още една година в Президентството, което вървеше с обезпечено въздействие и рейтинг. Подобни жестове влизат в новините и се правят оценка от електората.

При съпоставяне с Борисов приликата е повече от явна. И двамата са генерали. Толкова. Тук Радев търси по-скоро контрастност, с цел да изпъкне през днешния ден. (Няма да е изненада, в случай че откри метод да вмъкне нещо на британски тези дни след импровизацията на Борисов пред Би Ти Ви.)

При партиите би могло да има още съвпадения. Големият контейнер за плана на Радев са разочарованите и пасивните гласоподаватели, само че и той се кани да взима гласове от всички направления. Радев се стреми да се разположи в центъра, което ще му даде опция да търси сътрудници и вляво, и вдясно.

При съпоставяне с първите две талази и разликата през днешния ден обаче е повече от явна.
През 2001 година българите гласоподаваха без съмнения за царя, тъй като външнополитическата линия изглеждаше сигурна, нямаше поръчки за смяна. Накратко: искахме Европа, искахме почтено място в Европа, искахме положителни приходи и кадърни политици. Това е! И вЕрвахме, че царят ще ни го даде.

През 2009 година от ГЕРБ и Борисов чакахме да наложат ред, правила и правдивост в една към този момент европейска страна, пълновръстен член на Европейския съюз и на НАТО.

През 2026-а, съгласно поръчките, от Радев се чака да съкруши олигархията, да отстрани мафиотския модел на ръководство, да изгони мутрите, както даде обещание. Българите са ядосани. Много ядосани и митингите през декември го потвърдиха. Във времето на огромните геополитически промени обаче, във времето на разлики сред Съединени американски щати и Европа, на основаването на нови салда и съюзи към бъдещата власт се гледа и през призмата на нейната външна политика в разместващ се свят. Плакатите на декемврийските манифестации „ Тук не е Москва “ са показателни за настоящите разделения.

В изборното уравнение в този момент има и един геополитически Х, който ще дефинира настройките и решенията за гласоподаване. Оттук – ще въздейства върху интензивността и мащаба на вълната.

Новият водач с профил на Спасител има доста съперници. Много повече спрямо 2001-ва и 2009-а.

Над 100 места в Народното събрание наподобяват като смела прогноза, съвсем неуместна. Румен Радев не може да си разреши да бъде към този момент мистериозен. Налага се да бъде прецизен, правилен и да разсейва страхове, не да основава. Ще ни изкарва ли от еврозоната? От Европейския съюз? После? Това са въпроси на гласоподавателите, които се въртят из мрежите.А за страховете – дано дават отговор неговите съперници в очертаваща се тежка и полифонична акция.

Таня Джоева

epicenter.bg