Проф. Иван Гаврилов – лечител на хора, но и на българската вяра
Професор Иван Гаврилов, с изключение на да лекува заболели с онкологични болести, се е заел да лекува българската памет и да вдъхва живот на остатъци от разрушени светини. С него ни среща Леда Цветкова.
Лечител на хора, само че и на българската религия, това е онкологът проф. Иван Гаврилов. Въпреки че е шеф на клиника в болничното заведение за интензивно лекуване на онкологични болести, не избавя единствено човешки животи, а и потъналите в давност храмове, монументи и български светини.
„ Не знам за какво аз се виждах по този начин в друга светлина, моята обич и до ден сегашен са историята и археологията, само че несъмнено историята и археологията не са изгубили кой знае какъв брой, не зная дали и медицината е спечелила кой знае колко”, споделя той.
Хирургът, професор Гаврилов, работи в Онкологията към този момент 35 години. Наследява любовта към медицината от своята майка – учителка, която доста харесвала лекарската специалност.
– Как направихте този избор, тук не попадат инцидентно хора и няма леки случаи?
– Как да кажа, имам остарели сметки с Онкологията, моят дядо по майчина линия почива от злокачествено заболяване на 53 години. Около 350-400 са интервенциите на година и умножавам по 35, това прави една сериозна цифра, само че не зная дали съм оказал помощ на всички. Старал съм се обаче.
– И от спасяването на човешки животи по какъв начин се стигна до там да спасявате българското завещание?
– За мен положителният човек е добър човек, той не може да бъде добър в избрана част от деня или в избрана част от годината. Поради тази причина да си добър човек, не значи единствено добре да си си приключил работата.
В нашия край в Северозападна България, има нещо... старите хора в символ на признателност, че си приключил нещо за тях или роднините ти, ти пожелаваха да хилядиш... на практика несъмнено това е невероятно, само че когато на един човек се загатва и след 100 години името му, значи има шансове да хилядиш, вземете Хан Аспарух да вземем за пример, вземете нашите възрожденци същински български управници... И ще ви стане ясно, че не трябва да се разделят положителните каузи на професионални и непрофесионални.
Делото му по избавяне на монументи и храмове е продължение на фамилната му история – неговият прародител Марко е бил участник в няколко войни и е умрял на Дойранския фронт.
„ На мен се падна достойнството да вардя родовата къща и родното място. От баба ми и от дядо ми знаех, за гибелта на този воин и едно портретче, което остана от него.
За мен този човек постоянно е бил образец, нещо недосегаемо и постоянно съм желал да бъда покрай него, само че най-добре може би го е споделил Краси Узунов в книгата " Каймакчалан " – всяка вечер на Каймакалан се строяват нашите бойци, оставили костите си там и офицери и бдят цяла нощ с поглед на север към България. До ден сегашен те стоят на своя пост”.
Първоначално стартира да избавя оживелите реликви в родното си село Василовци, а през днешния ден с помощта на него е построена остарялата църква, учебното заведение и всички монументи. И по този начин от години положителните му каузи доставят същински празник.
„ Това село е живо и до ден сегашен и е непокътнато и учебното заведение, въпреки със сетни сили... Това село има доста положителни театрални обичаи, дълги години е било републикански отличник на самодейните театри.
И аз съм им заречен, тази година, живот и здраве, в случай че създадем третия параклис, с църква, което прави единственото село с 3 настоящи черкви, да гостува софийски спектакъл на тази сцена, театърът е реновиран и всички тези тържества съставляват празник”, добави проф. Гаврилов.
Добротворецът в бяла престилка не обича да се хвали с направеното, само че мъчно крие страстите си, когато става въпрос за възкресяване на историята.
„ Васил Вълчев, 70 годишен дядо, продаде крава и теле, с цел да възвърне паметна плоча в центъра на селото на починалите от Балканската война. Как да не му целунеш ръка, та белким в неговото село или което и да е няма локална власт, която да възвърне една паметна плоча?”.
Освен че избавя домовете на вярата, подарява икони и реставрира рушащи се монументи, хирургът дава и стипендии с имена на герои на възпитаници от разнообразни краища на страната, а стипендиантите на професор Гаврилов постоянно да му пишат.
„ Отричате себе си и родното в името на велики " фантазии " на реализация по света… губим се изчезваме, няма ни, през днешния ден обезверено се нуждаем от един Паисий, който да ни избави от унищожителния път, по който сме поели.
Аз няма какво повече да кажа с изключение на да моля властимащите, освен да погледнат какво написа над Народното събрание, само че и да погледнат в душите на тези деца и тогава може би ще се получи”, сподели проф. Гаврилов.
Лечител на хора, само че и на българската религия, това е онкологът проф. Иван Гаврилов. Въпреки че е шеф на клиника в болничното заведение за интензивно лекуване на онкологични болести, не избавя единствено човешки животи, а и потъналите в давност храмове, монументи и български светини.
„ Не знам за какво аз се виждах по този начин в друга светлина, моята обич и до ден сегашен са историята и археологията, само че несъмнено историята и археологията не са изгубили кой знае какъв брой, не зная дали и медицината е спечелила кой знае колко”, споделя той.
Хирургът, професор Гаврилов, работи в Онкологията към този момент 35 години. Наследява любовта към медицината от своята майка – учителка, която доста харесвала лекарската специалност.
– Как направихте този избор, тук не попадат инцидентно хора и няма леки случаи?
– Как да кажа, имам остарели сметки с Онкологията, моят дядо по майчина линия почива от злокачествено заболяване на 53 години. Около 350-400 са интервенциите на година и умножавам по 35, това прави една сериозна цифра, само че не зная дали съм оказал помощ на всички. Старал съм се обаче.
– И от спасяването на човешки животи по какъв начин се стигна до там да спасявате българското завещание?
– За мен положителният човек е добър човек, той не може да бъде добър в избрана част от деня или в избрана част от годината. Поради тази причина да си добър човек, не значи единствено добре да си си приключил работата.
В нашия край в Северозападна България, има нещо... старите хора в символ на признателност, че си приключил нещо за тях или роднините ти, ти пожелаваха да хилядиш... на практика несъмнено това е невероятно, само че когато на един човек се загатва и след 100 години името му, значи има шансове да хилядиш, вземете Хан Аспарух да вземем за пример, вземете нашите възрожденци същински български управници... И ще ви стане ясно, че не трябва да се разделят положителните каузи на професионални и непрофесионални.
Делото му по избавяне на монументи и храмове е продължение на фамилната му история – неговият прародител Марко е бил участник в няколко войни и е умрял на Дойранския фронт.
„ На мен се падна достойнството да вардя родовата къща и родното място. От баба ми и от дядо ми знаех, за гибелта на този воин и едно портретче, което остана от него.
За мен този човек постоянно е бил образец, нещо недосегаемо и постоянно съм желал да бъда покрай него, само че най-добре може би го е споделил Краси Узунов в книгата " Каймакчалан " – всяка вечер на Каймакалан се строяват нашите бойци, оставили костите си там и офицери и бдят цяла нощ с поглед на север към България. До ден сегашен те стоят на своя пост”.
Първоначално стартира да избавя оживелите реликви в родното си село Василовци, а през днешния ден с помощта на него е построена остарялата църква, учебното заведение и всички монументи. И по този начин от години положителните му каузи доставят същински празник.
„ Това село е живо и до ден сегашен и е непокътнато и учебното заведение, въпреки със сетни сили... Това село има доста положителни театрални обичаи, дълги години е било републикански отличник на самодейните театри.
И аз съм им заречен, тази година, живот и здраве, в случай че създадем третия параклис, с църква, което прави единственото село с 3 настоящи черкви, да гостува софийски спектакъл на тази сцена, театърът е реновиран и всички тези тържества съставляват празник”, добави проф. Гаврилов.
Добротворецът в бяла престилка не обича да се хвали с направеното, само че мъчно крие страстите си, когато става въпрос за възкресяване на историята.
„ Васил Вълчев, 70 годишен дядо, продаде крава и теле, с цел да възвърне паметна плоча в центъра на селото на починалите от Балканската война. Как да не му целунеш ръка, та белким в неговото село или което и да е няма локална власт, която да възвърне една паметна плоча?”.
Освен че избавя домовете на вярата, подарява икони и реставрира рушащи се монументи, хирургът дава и стипендии с имена на герои на възпитаници от разнообразни краища на страната, а стипендиантите на професор Гаврилов постоянно да му пишат.
„ Отричате себе си и родното в името на велики " фантазии " на реализация по света… губим се изчезваме, няма ни, през днешния ден обезверено се нуждаем от един Паисий, който да ни избави от унищожителния път, по който сме поели.
Аз няма какво повече да кажа с изключение на да моля властимащите, освен да погледнат какво написа над Народното събрание, само че и да погледнат в душите на тези деца и тогава може би ще се получи”, сподели проф. Гаврилов.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ