Проф. Георги Чернев: Примеси в лекарства за кръвно са кофактор за меланома?!
Професор Георги Чернев е един от най-известните български кожни лекари. Бивш шеф на кожната клиника на Министерство на вътрешните работи болница - за какво към този момент не е на поста,! Вече има и правосъдно решение на първа инстанция поради това,!
беседва с проф. Чернев за следващ път на тематика дали има избрани медикаменти за лекуване на хипертония, които носят риск за развиване на рак. Ето какво показа той.
Проф. Чернев, би трябвало ли да се калкулира риска от развиването на кожни тумори при лекуването на пациенти с високо кръвно?
Рискът от развиване на меланоми при избрани групи от пациенти с високо кръвно е бил, е и ще бъде сигнификантен или важен. Особено, в случай че са налице избрани предиспониращи фактори. Тези фактори би следвало да бъдат калкулирани и преосмислени преди стартирането на терапия с ангиотензин-рецепторни блокери (бел. ред. - ) като лосартан, валсартан, олмесартан, ирбесартан. Необходими са съвещания с кожни лекари, наложителни скринингови стратегии, имайки поради, че топ кардиолозите имат по до или даже над 10 000 пациенти на терапия с ангиотензин-рецепторни блокери, на експерт. Мнението е експертно и интернационално. В момента ние берем плодовете на незачитането му или игнорирането му - лекуваме рака. Не единствено на кожата.
Съвпада ли мнението ви с това на западните ви сътрудници? Имате ли някакви нови данни по тематиката?
Това постулираме освен ние от БДДХ (Българското сдружение по дерматологина хирургия), само че и - списанието на Европейската академия по дерматология и венерология.
Високо квалитетното списание JEADV организира ретроспективен разбор на 3660 пациенти с диагностициран меланом за интервала от 1991/2010. Използвани са характерни статистически разбори - кондиционална логистична регресия с калкулация на odds ratios (бел. ред. - късмет да се случи обещано събитие) за кожен рак.
Резултатите на това изследване сочат още веднъж за съществуване на сериозен риск от развиване на меланоми при дълготрайна приложимост на ангиотензин-рецепторни блокери, като рискът варира сред 44% до 53%. (бел. ред. – като база в изследването е направено съпоставяне сред пациенти, употребили антихипертензивни медикаменти, предписани повече от 2 пъти от доктор и пациенти с под 2 предписания. Заключението на изследването е, че дълготрайната приложимост на сартани /ангиотензин-рецепторни блокери, медикаменти за лекуване на хипертония/ носи риск от формиране на меланома.)
Каква е периодичност на кожен рак и меланом при български пациенти може единствено да се гадае. Неоспорим факт е, че зачестяват случаите на меланом след приложимост на агиотензин рецепторни блокери. Нашите наблюдения са в цялостен синхрон и с това европейско изследване. Не сътворяваме суматоха, а пожелаваме изясненост и съответен отговор от Министерство на здравеопазването (здравно министерство). Досега - безуспешно. Желанието ни за смяна в логаритмите на клинично държание преди и в границите на лекуването на високото кръвно, както и инспекция на компаниите, е напълно в интерес на пациентите и публичното опазване на здравето. Нереагирането на тези сигнали от Министерство на здравеопазването и министъра в тази ситуация - точно те са в основата на суматохата, обземаща пациентите. няма да спре. То стартира занапред.
Какво ви е мнението за неналичието на публична информация за инспекции във връзка с компаниите и вероятното замърсяване с нитрозамини?
Споменавали сме го неведнъж: има ли причина да не проверяваш многомилиардни компании? Замислете се?! Нека министърът и Министерство на здравеопазването да отговорят. Отговорът за мен е повече от явен. Премиерът също може да даде отговор?!
Още по-дълбок е казусът с провеждането на инспекции, касаещи неналичието или доказване на съществуването на нитрозамини в рапортуваните от нас лекарства към ИАЛ. Показахме данните. Има ли осъществени инспекции или по-скоро - за какво няма осъществени и приключени такива във връзка с нитрозамините?
В международен мащаб са открити до 4 нитрозамина като вероятни карциногени в избрани партиди от медикаменти, съдържащи дейната субстанция. Когато нитрозамините бяха до 3 на брой, тогава типовете рак, които биха могли да зародят след приема им, бяха избрани на до 11 типа. Именно заради оповестените от нас случаи на пациенти с множествени карциноми, развили се по едно и също време или поетапно след лекуване със сартани, стигнахме до извода, че нитрозамините биха могли да са едно допустимо пояснение за протичащото се.
Имаме интернационалните данни под формата на един тип неофициална информация т.е. би трябвало да се ревизира, че даже западни фармацевтични компании поръчват евтини вещества от Индия и Китай, с цел да са конкурентоспособни на генериците на други компании. За да оцелеят.
Какво оферирате? Как би трябвало да се подходи?
Управленчески и с мисъл за хората, а не в интерес на корпоративните ползи или както до момента. Коментирали сме го даже и с топ кардиолози - и те са на това мнение. Липсата на реакция от страна на ИАЛ и Министерство на здравеопазването в последните 2 години сигурно не е помогнала за решение на казуса, а в противен случай - случва се тъкмо противоположното.
Само съществуването на безапелационен отговор дали въпросните компании, оповестени към ИАЛ от нас, са наранени от замърсявания под формата на нитрозамини, е единственият метод да се откри дали самите нитрозамини не образуват и меланоми?! А това е доста значимо точно заради обстоятелството, че съвсем няма израстък досега, до който въпросните нитрозамини да не водят. Тези тематики са значими за пациентите и клиницистите и би следвало информацията да се официализира. Рискът е разполагаем и не го споделям единствено аз, споделя го международният опит.
Изследванията, които визирате са ретроспективни потвърждават риск или асоциация, само че не и безапелационна причинно-следствена връзка, която може да се търси в границите на едно дълготрайно проспективно следене? Бихте ли коментирали този факт?
Прав сте. Данните са ретроспективни (бел. ред. - т.е. съпоставяне на към този момент съществуващи и вписани писмено данни), само че за вашето питане или коментар имам няколко забележки и те са:
1) Защо откакто още през 2015 година, след официализиране на споделеното от нас при започване на изявлението, доказващо риск от развиване на меланоми сред 44 до 53% измежду пациентите, които са на дълготрайно лекуване със сартани, в продължение на 6 години и досега няма извършено проспективно изследване (бел. ред. - т.е. такова с наблюдаване и съпоставяне на огромни групи пациенти, едната от които да е плацебо)? А то би следвало да е наложително най-малко от морална или етична позиция! От страна на компаниите?! Или мога да дефинирам и по различен метод въпроса: Не се ли интересуват фармацевтичните компании дали медикаментите им провокират меланоми? В чии интерес съгласно вас няма такова изследване и кой печели от неналичието на такова? Въпросът е явен и по-скоро риторичен - печелят тези, които не биват проверявани!
2) Изясняването на казуса не се позволява към този момент години наред, само че се сблъскваме с вредите, които този проблем генерира. В изгода на причинно следствената връзка, която изтъквате, приказват въпреки и косвено 2 пробни изследвания, които към този момент сме коментирали:
а)!
б)!
Те нямат доказателствената мощ на проспективното изследване, само че отварят опцията за в допълнение калкулиране на риска във връзка с съответните групи от лекарства, за тяхната директна роля в патогенезата на карциногенезата. Индиректно те подкрепят ретроспективните разбори и единичните клинични наблюдения. Налице е цялостен синхрон.
Само европейски ли са тези изследвания?
Друг американски колектив в аналогични ретроспекции двукратно повишен риск от развиване на меланоми след приложение на ангиотензин-рецепторни блокери за артериална хипертония.
Вероятно и те може да са се объркали и да основават суматоха в Америка.....? Да плашат американците във Вашингтон и околията да вземем за пример? Защо пък не? Не звучи невероятно? Доколкото съм осведомен не са ги арестували до момента!
Тревожен е фактът, че царува безучастие и липсва диалогизъм с Министерство на здравеопазването и ИАЛ. Необходимо е заемането на дейна способена експертна позиция по тематиката, с цел да минимализираме вредите, зародили към този момент от мълчанието на статуквото.
Още:
беседва с проф. Чернев за следващ път на тематика дали има избрани медикаменти за лекуване на хипертония, които носят риск за развиване на рак. Ето какво показа той.
Проф. Чернев, би трябвало ли да се калкулира риска от развиването на кожни тумори при лекуването на пациенти с високо кръвно?
Рискът от развиване на меланоми при избрани групи от пациенти с високо кръвно е бил, е и ще бъде сигнификантен или важен. Особено, в случай че са налице избрани предиспониращи фактори. Тези фактори би следвало да бъдат калкулирани и преосмислени преди стартирането на терапия с ангиотензин-рецепторни блокери (бел. ред. - ) като лосартан, валсартан, олмесартан, ирбесартан. Необходими са съвещания с кожни лекари, наложителни скринингови стратегии, имайки поради, че топ кардиолозите имат по до или даже над 10 000 пациенти на терапия с ангиотензин-рецепторни блокери, на експерт. Мнението е експертно и интернационално. В момента ние берем плодовете на незачитането му или игнорирането му - лекуваме рака. Не единствено на кожата.
Съвпада ли мнението ви с това на западните ви сътрудници? Имате ли някакви нови данни по тематиката?
Това постулираме освен ние от БДДХ (Българското сдружение по дерматологина хирургия), само че и - списанието на Европейската академия по дерматология и венерология.
Високо квалитетното списание JEADV организира ретроспективен разбор на 3660 пациенти с диагностициран меланом за интервала от 1991/2010. Използвани са характерни статистически разбори - кондиционална логистична регресия с калкулация на odds ratios (бел. ред. - късмет да се случи обещано събитие) за кожен рак.
Резултатите на това изследване сочат още веднъж за съществуване на сериозен риск от развиване на меланоми при дълготрайна приложимост на ангиотензин-рецепторни блокери, като рискът варира сред 44% до 53%. (бел. ред. – като база в изследването е направено съпоставяне сред пациенти, употребили антихипертензивни медикаменти, предписани повече от 2 пъти от доктор и пациенти с под 2 предписания. Заключението на изследването е, че дълготрайната приложимост на сартани /ангиотензин-рецепторни блокери, медикаменти за лекуване на хипертония/ носи риск от формиране на меланома.)
Каква е периодичност на кожен рак и меланом при български пациенти може единствено да се гадае. Неоспорим факт е, че зачестяват случаите на меланом след приложимост на агиотензин рецепторни блокери. Нашите наблюдения са в цялостен синхрон и с това европейско изследване. Не сътворяваме суматоха, а пожелаваме изясненост и съответен отговор от Министерство на здравеопазването (здравно министерство). Досега - безуспешно. Желанието ни за смяна в логаритмите на клинично държание преди и в границите на лекуването на високото кръвно, както и инспекция на компаниите, е напълно в интерес на пациентите и публичното опазване на здравето. Нереагирането на тези сигнали от Министерство на здравеопазването и министъра в тази ситуация - точно те са в основата на суматохата, обземаща пациентите. няма да спре. То стартира занапред.
Какво ви е мнението за неналичието на публична информация за инспекции във връзка с компаниите и вероятното замърсяване с нитрозамини?
Споменавали сме го неведнъж: има ли причина да не проверяваш многомилиардни компании? Замислете се?! Нека министърът и Министерство на здравеопазването да отговорят. Отговорът за мен е повече от явен. Премиерът също може да даде отговор?!
Още по-дълбок е казусът с провеждането на инспекции, касаещи неналичието или доказване на съществуването на нитрозамини в рапортуваните от нас лекарства към ИАЛ. Показахме данните. Има ли осъществени инспекции или по-скоро - за какво няма осъществени и приключени такива във връзка с нитрозамините?
В международен мащаб са открити до 4 нитрозамина като вероятни карциногени в избрани партиди от медикаменти, съдържащи дейната субстанция. Когато нитрозамините бяха до 3 на брой, тогава типовете рак, които биха могли да зародят след приема им, бяха избрани на до 11 типа. Именно заради оповестените от нас случаи на пациенти с множествени карциноми, развили се по едно и също време или поетапно след лекуване със сартани, стигнахме до извода, че нитрозамините биха могли да са едно допустимо пояснение за протичащото се.
Имаме интернационалните данни под формата на един тип неофициална информация т.е. би трябвало да се ревизира, че даже западни фармацевтични компании поръчват евтини вещества от Индия и Китай, с цел да са конкурентоспособни на генериците на други компании. За да оцелеят.
Какво оферирате? Как би трябвало да се подходи?
Управленчески и с мисъл за хората, а не в интерес на корпоративните ползи или както до момента. Коментирали сме го даже и с топ кардиолози - и те са на това мнение. Липсата на реакция от страна на ИАЛ и Министерство на здравеопазването в последните 2 години сигурно не е помогнала за решение на казуса, а в противен случай - случва се тъкмо противоположното.
Само съществуването на безапелационен отговор дали въпросните компании, оповестени към ИАЛ от нас, са наранени от замърсявания под формата на нитрозамини, е единственият метод да се откри дали самите нитрозамини не образуват и меланоми?! А това е доста значимо точно заради обстоятелството, че съвсем няма израстък досега, до който въпросните нитрозамини да не водят. Тези тематики са значими за пациентите и клиницистите и би следвало информацията да се официализира. Рискът е разполагаем и не го споделям единствено аз, споделя го международният опит.
Изследванията, които визирате са ретроспективни потвърждават риск или асоциация, само че не и безапелационна причинно-следствена връзка, която може да се търси в границите на едно дълготрайно проспективно следене? Бихте ли коментирали този факт?
Прав сте. Данните са ретроспективни (бел. ред. - т.е. съпоставяне на към този момент съществуващи и вписани писмено данни), само че за вашето питане или коментар имам няколко забележки и те са:
1) Защо откакто още през 2015 година, след официализиране на споделеното от нас при започване на изявлението, доказващо риск от развиване на меланоми сред 44 до 53% измежду пациентите, които са на дълготрайно лекуване със сартани, в продължение на 6 години и досега няма извършено проспективно изследване (бел. ред. - т.е. такова с наблюдаване и съпоставяне на огромни групи пациенти, едната от които да е плацебо)? А то би следвало да е наложително най-малко от морална или етична позиция! От страна на компаниите?! Или мога да дефинирам и по различен метод въпроса: Не се ли интересуват фармацевтичните компании дали медикаментите им провокират меланоми? В чии интерес съгласно вас няма такова изследване и кой печели от неналичието на такова? Въпросът е явен и по-скоро риторичен - печелят тези, които не биват проверявани!
2) Изясняването на казуса не се позволява към този момент години наред, само че се сблъскваме с вредите, които този проблем генерира. В изгода на причинно следствената връзка, която изтъквате, приказват въпреки и косвено 2 пробни изследвания, които към този момент сме коментирали:
а)!
б)!
Те нямат доказателствената мощ на проспективното изследване, само че отварят опцията за в допълнение калкулиране на риска във връзка с съответните групи от лекарства, за тяхната директна роля в патогенезата на карциногенезата. Индиректно те подкрепят ретроспективните разбори и единичните клинични наблюдения. Налице е цялостен синхрон.
Само европейски ли са тези изследвания?
Друг американски колектив в аналогични ретроспекции двукратно повишен риск от развиване на меланоми след приложение на ангиотензин-рецепторни блокери за артериална хипертония.
Вероятно и те може да са се объркали и да основават суматоха в Америка.....? Да плашат американците във Вашингтон и околията да вземем за пример? Защо пък не? Не звучи невероятно? Доколкото съм осведомен не са ги арестували до момента!
Тревожен е фактът, че царува безучастие и липсва диалогизъм с Министерство на здравеопазването и ИАЛ. Необходимо е заемането на дейна способена експертна позиция по тематиката, с цел да минимализираме вредите, зародили към този момент от мълчанието на статуквото.
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ