Професор д-р Ана Кочева, специално за Breakring.bgПроф. д-р Ана КочеваПоговорката

Професор доктор Ана Кочева, особено за Breakring.bg
Проф. доктор Ана Кочева
Поговорката е френска и общо взето кореспондира с българската „ На каквото си постелеш, на такова ще легнеш “. Което се отнася с цялостна мощ и до смисъла и наличието на документите, циркулиращи у нас тези дни, свързани с до болежка познатия проблем РСМ и анулацията или не на българското несъгласие.

Придобилото гражданственост „ френско предложение “ сигурно би трябвало да се преглежда като добра база за бъдещо решение за началото на европреговори с РСМ. Като всяка база обаче то се постанова да бъде детайлизирано, надграждано и най-много дейно обезпечено.

Въпросното френско предложение в действителност е ревизираният план на общата позиция на Европейски Съюз, готова от председателството, като измененията спрямо документа от 5 ноември 2020 година в този момент са маркирани с ошрифтяване.

Съвсем резонно, още в първата част, озаглавена Изявление на Европейски Съюз за договарянията за присъединение, е включен спомагателен текст, обвързван с настоящата политическа обстановка в Европа, произлизаща от военната експанзия в Украйна и упованията Западните Балкани да се ангажират с европейските полезности.

Нова публицистична добавка е и абзацът за това, че особено внимание би трябвало да се отдаде на отбраната и недискриминационното отнасяне на жителите, които принадлежат към малцинствата или общностите. За да се подсигурява необратимостта на напредъка в тези области и цялостното и дейно използване, напредъкът ще продължи да се следи от близко от Комисията, която ще рапортува постоянно за това на Съвета, се споделя в документа.

Всъщност тъкмо тук текстът би трябвало да се уточни в допълнение, що се отнася до българските жители в РСМ, които не са малцинство, а държавнотворна общественост. Редно би било да се подчертае, че малцинствени проблеми сред двете страни няма, както няма и реципрочни малцинства – нито българско в РСМ, нито македонско в Република България. Става дума за една част от българския народ, която по силата на избрани исторически условия е останала да живее в друга страна.

По-нататък в т. 11 се появява текст, който за мен не е изцяло явен, що се отнася до механизма, по който ще се действа. Текстът гласи, че във връзка с превода на правата и отговорностите, свързани със Съюза и неговата институционална рамка, известна като „ acquis “, Съюзът взема под внимание България и надлежно Р Северна Македония да създадат едностранна декларация по отношение на „ македонския “ език.

Ако се има поради да бъде изложена българската позиция за формалния език на РСМ, това е рационално, само че в случай, че нататък се реферира към Договора за добросъседство от 2017 година и Рамковата позиция на Народно събрание в частта за езика. В този смисъл би било подходящо да се подчертава върху спазването на одобрената процедура за „ формалните езици на двете страни – според конституциите… “. С тази дефиниция бяха подписани двустранни съглашения, тя беше вградена и в Договора от 2017 година

С тази одобрена и общоприета в двустранните и многостранните документи формула се демонстрира почитание към езиковата норма на РСМ в нейното правно качество, произлизащо от конституцията на страната.

Научно-езиковата същина на формулировката не е предмет на разглеждане, с нея се занимават филолозите. Основата на формалната норма и методът, по който тя е кодифицирана и наложена изкуствено от горната страна надолу, ѝ дават статут на вид, а не на обособен език.

Това не пречи тя да извършва функционалността на държавен език, език на образованието и литературата в Република Северна Македония. За задачата е нужно обаче да се преодолеят рефлексиите от предишното. РСМ има вероятност да се развива напред, стъпвайки на съзидателни каузи, без да търси опора в някакво измислено и манипулирано минало.

В текста на документа по-нататък категорично се акцентира задължението на Северна Македония към добросъседски връзки и по-тясно районно съдействие, в това число посредством реализиране на осезаеми резултати и добросъвестно осъществяване на двустранни съглашения, в това число Споразумението от Преспа с Гърция и Договора за добросъседски връзки с България от 2017 година

В частта Преговорни процедури се подчертава върху обстоятелството, че Северна Македония ще одобри проект за деяние, отдаден на отбраната на правата на лицата, принадлежащи към малцинства или общности, в това число, в региона на недискриминацията, битката с езика на омразата, образованието, основаване на ефикасни ограничения, механизми за докладване и идентифициране на съответните виновни институции. Изпълнението на тази пътна карта и проекта за деяние ще бъде непрекъснато следено и постоянно обсъждано на междуправителствените конференции през целия развой. Казва се още, че Комисията ще обърне особено внимание на уговорките на Северна Македония за добросъседски връзки и районно съдействие, както е посочено в параграф 5, и ще осведоми междуправителствената конференция за техните осъществяване.

Изброените нагоре елементи в действителност са положително начало, върху което би трябвало да се работи методично и поредно. В избран смисъл противоречивите въпроси се изместват от двустранното поле в посока към взаимоотношенията РСМ – Европейски Съюз. За пръв път Европейски Съюз в действителност застава по-категорично зад страната-членка, стъпка, която беше добре да се предприеме от дълго време.

Друг е въпросът може ли в действителност Франция да стане дълготраен поръчител за осъществяването на изискванията. Не бих се заела с отговор на този въпрос, а и самият президент Макрон ще е подобен още четири години. После? Въобще гаранциите от страна на Великите сили във връзка с Балканите в никакъв случай не са били безапелационен императив и за жалост практиката го е показвала нееднократно до момента.

Факт е обаче, че точно когато България показва твърдо, почтено аргументирано и поредно държание, се оказа, че изискванията й могат да се възприемат съответно и партньорски. Затова би било целесъобразно да се работи за реализиране на съответни периоди и ясна пътна карта, включително и с написани благоприятни условия за наказания, в случай че такива се наложат.

Френското предложение най-вероятно ще бъде придружено и от двустранен протокол сред Р България и Р Северна Македония, който да отрази Договора от 2017 година и Рамковата позиция от 2019 година В него уговорките от двете страни би следвало да се разпишат оптимално детайлно и изчерпателно, с цел да няма опасения, че след това ще се прибавят нови условия. Добър е методът да се диференцират І „ Действия, които да бъдат подхванати преди първата Междуправителствена конференция на Европейски Съюз и Република Северна Македония “, включващи тематики като Говор на ненавист, Реабилитация на жертвите на репресии на комунистически режим, Историята, и II. Мерки след осъществяване на първа Междуправителствена конференция. Частта „ История “ е прекомерно фрагментарна и си коства да бъде доста обогатена.

В този смисъл поговорката „ Бързай постепенно “ ще свърши работа, тъй като би трябвало да се изпипа и самата преговорна рамка с съответни периоди и явен механизъм за надзор от страна на Съвета на Европейски Съюз при осъществяване на поетите задължения от страна на РСМ през целия преговорен развой. Р България фактически има интерес от бъдещото еврочленство на РСМ и това не е факсимиле. Що се отнася до предложенията – и от френска, и от българска страна – дружно с изчистването на детайлите, те са изрично и в северномакедонски интерес, тъй като признати през днешния ден, ще снемат напрежението на следващия ден.