Датски историк написа най-обективната и интригуваща биография на Сталин
Професор Бент Йенсен е един от най-изтъкнатите датски историци, академични учител по история, а от 2007 година – началник на Центъра за проучване на Студената война. Контактите му в днешна Русия му оказват помощ да влезе в най-секретните архиви и да изследва хилядите страници документи, писма, проучвания и научни писания, с цел да напише най-интригуващата биография на Сталин, една от великите, само че спорни персони в международната история.
„ Сталин – биография “ (издание на „ Персей “) споделя по какъв начин на 6. XII. 1878 година в забутаното грузинско село Гори се ражда Йосиф Джугашвили. Родителите му са небогати селяни. Бащата е обущар, пропива се и постоянно бие жена си и сина си. Според слуховете същинският татко на момчето е неговият кръстник – кръчмар и борец-аматьор, или пък свещеникът на майката. Петгодишен, Йосиф се разболява съществено от едра шарка, което трайно загрозява лицето му. Лявата му ръка пък е обездвижена, евентуално заради пътна акцидент в детска възраст. Това обаче не му пречи да получи добра подготовка в груби улични боеве. Майка му го записва в локалното църковно учебно заведение с концепцията някой ден да стане духовник, само че държанието му отвън учебно заведение не се отличава с християнска състрадателност. Йосиф не обръща другата буза, а е податлив към сбивания, самолюбив и злопаметен е. На всички е ясно, че той желае постоянно да бъде първи и да господства... И след време съумява да го реализира.
Приел псевдонима Сталин (от „ сталь “, стомана), Йосиф се включва във въоръжената битка срещу царизма, като взе участие във въоръжени кражби, нееднократно е задържан и пращан на изгнание. Революцията през 1917 година го води до сърцето на властта. Скоро заема основна позиция в обкръжението на Ленин, след чиято гибел през 1924 година съумява да поеме контрола над партийния уред. Взел властта в свои ръце, той стартира решителна кавга с всевъзможни врагове – действителни, измислени и евентуални...
Професор Бент Йенсен споделя:
„ Тази книга се гради на дългогодишния ми интерес към личността Сталин и феномена „ сталинизъм ”. Крахът на системата в Съветския съюз разкри голям брой нови източници. Хипнотичното влияние, което той и след гибелта си упражнява върху мнозина, в наши дни е изчезнало. Опитал съм се да обхвана живота му от раждането до гибелта, а също по този начин и във всичките функции, които играе – на професионален революционер-марксист, на началник на организация, каквато светът до тогава не познава, на всеобщ палач и разрушител на съветската просвета, на общественик и пълководец, на човек с съкровен живот, на персона, която продължава да упражнява колосално въздействие в страната си и по света.
Изложението ми се опира на към този момент направени проучвания върху Сталин и системата, основана от него. То се гради въз основата на остарели и нови западни изследвания, както и на наличните съветски източници – несъмнено, всичко това в моята интерпретация на историк и съгласно моите разбирания за това какви са подбудите на Сталин и сподвижниците му, към какво се стреми и какво реализира.
Книгата споделя също за силата на обаянието на примитивния и жесток човек на властта по отношение на мнозина интелектуалци, които другояче се афишират за хуманисти и радетели на всевъзможни други благородни неща.
Книгата неизбежно споделя и за обкръжението на Сталин, за околните му сподвижници, за противниците и враговете му, за фамилията и роднините му. Без многочислени усърдни помощници той не би могъл да реализира това, което реализира. Как става по този начин, че един несъвършен и деспотичен човек като Сталин наследява един толкоз талантлив и демократично надъхан човек като Ленин; каква е повода за терора, който вилнее в Съветския съюз през 30-те години на XX век; за какво партийните водачи, борили се един до друг с Ленин, по време на процесите в Москва се признават за виновни; какво стои зад антисемитските талази, залели Съветския съюз в края на 40-те и началото на 50-те; какви са събитията към гибелта на тиранина през март 1953 година – в действителност ли е токсичен от личните си хора, или е умрял от естествена гибел?
![Излиза първото пособие за новата матура по български език и литература през 2022 година]( "Излиза първото пособие за новата матура по български език и литература през 2022 година")
Излиза първото пособие за новата матура по български език и литература през 2022 година
До броени дни ще се появи първото образователно пособие, напълно отговарящо на новите, изменени параметри и условия на Държавния зрелостен...
Би било и смело, и подвеждащо да се твърди, че на всички тези въпроси може да се даде явен и цялостен отговор. От друга страна, през днешния ден е допустимо да се отиде доста по-далеч, в сравнение с единствено до преди няколко години. Това се дължи на разпада на Съветския съюз и дружно с него на системата, която Сталин основава и ръководи. Този разпад е равноценен на необятен достъп до материали от всевъзможен темперамент, които до тогава са били заключени „ херметически ”.
Допреди недостъпните документи – протоколи от срещи, секрети нареждания и отчети, персонални писма и мемоари на Сталин и неговите близки съратници – разкриват недвусмислено, че милионите жертви се дължат на една съзнателна политика, създавана и постановявана от Сталин и близкото му обграждане. Именно от този политически център се изпращат заповедите за варварската насилствена колективизация; отново оттова идват условията за безмилостното изземване на зърнени храни и други хранителни артикули, което води до гладната гибел на милиони; оттова се прави и изселването на милиони хора след обмисляне и издаване на съответните заповеди. Същото се отнася и за Големия гнет през втората половина на 30-те, когато Сталин си сътрудничи тясно с шефа на тайната полиция по въпроси като какъв брой души и съответно кои да бъдат оповестени за отговорни.
Как да се изясни политиката, която Сталин организира, въздействието, което личността Сталин упражнява, и системата, която поражда в следствие от делото му? Сталин ли е повода за публичната система, наречена „ сталинизъм ”? Или Сталин в действителност довежда започнатото от Ленин до логически край? Или просто става дума за Сталин като комфортна изкупителна жертва, която не може да се отбрани след гибелта си?
Култът, основан от Сталин, го показва като безгрешен господ, който по извънреден метод сплотява всички положителни качества в личността си и има блестящи познания по всички науки. Човекът зад божествената фигура изчезва. Още приживе той е трансфорат в икона и резервира този статус след гибелта си. Днес обаче е допустимо да се хвърли светлина върху неговите прекомерно човешки страни.
Политиката на Сталин е мощно белязана от личната му мисловна галактика. По всичко наподобява, че е малтретиран от комплекс за непълноценност и затова изпитва мощна потребност да показва, че е най-силен и най-умен. Измъчва го и фикс идея за гонене и той съзира съперници, по-късно врагове, на всяка крачка. Накрая, той е мощно прочувствен човек. Изгражда фасада на непоклатимо успокоение и баланс, само че зад фасадата бушуват усеща и избухлив характер. “
„ Сталин – биография “ (издание на „ Персей “) споделя по какъв начин на 6. XII. 1878 година в забутаното грузинско село Гори се ражда Йосиф Джугашвили. Родителите му са небогати селяни. Бащата е обущар, пропива се и постоянно бие жена си и сина си. Според слуховете същинският татко на момчето е неговият кръстник – кръчмар и борец-аматьор, или пък свещеникът на майката. Петгодишен, Йосиф се разболява съществено от едра шарка, което трайно загрозява лицето му. Лявата му ръка пък е обездвижена, евентуално заради пътна акцидент в детска възраст. Това обаче не му пречи да получи добра подготовка в груби улични боеве. Майка му го записва в локалното църковно учебно заведение с концепцията някой ден да стане духовник, само че държанието му отвън учебно заведение не се отличава с християнска състрадателност. Йосиф не обръща другата буза, а е податлив към сбивания, самолюбив и злопаметен е. На всички е ясно, че той желае постоянно да бъде първи и да господства... И след време съумява да го реализира.
Приел псевдонима Сталин (от „ сталь “, стомана), Йосиф се включва във въоръжената битка срещу царизма, като взе участие във въоръжени кражби, нееднократно е задържан и пращан на изгнание. Революцията през 1917 година го води до сърцето на властта. Скоро заема основна позиция в обкръжението на Ленин, след чиято гибел през 1924 година съумява да поеме контрола над партийния уред. Взел властта в свои ръце, той стартира решителна кавга с всевъзможни врагове – действителни, измислени и евентуални...
Професор Бент Йенсен споделя:
„ Тази книга се гради на дългогодишния ми интерес към личността Сталин и феномена „ сталинизъм ”. Крахът на системата в Съветския съюз разкри голям брой нови източници. Хипнотичното влияние, което той и след гибелта си упражнява върху мнозина, в наши дни е изчезнало. Опитал съм се да обхвана живота му от раждането до гибелта, а също по този начин и във всичките функции, които играе – на професионален революционер-марксист, на началник на организация, каквато светът до тогава не познава, на всеобщ палач и разрушител на съветската просвета, на общественик и пълководец, на човек с съкровен живот, на персона, която продължава да упражнява колосално въздействие в страната си и по света.
Изложението ми се опира на към този момент направени проучвания върху Сталин и системата, основана от него. То се гради въз основата на остарели и нови западни изследвания, както и на наличните съветски източници – несъмнено, всичко това в моята интерпретация на историк и съгласно моите разбирания за това какви са подбудите на Сталин и сподвижниците му, към какво се стреми и какво реализира.
Книгата споделя също за силата на обаянието на примитивния и жесток човек на властта по отношение на мнозина интелектуалци, които другояче се афишират за хуманисти и радетели на всевъзможни други благородни неща.
Книгата неизбежно споделя и за обкръжението на Сталин, за околните му сподвижници, за противниците и враговете му, за фамилията и роднините му. Без многочислени усърдни помощници той не би могъл да реализира това, което реализира. Как става по този начин, че един несъвършен и деспотичен човек като Сталин наследява един толкоз талантлив и демократично надъхан човек като Ленин; каква е повода за терора, който вилнее в Съветския съюз през 30-те години на XX век; за какво партийните водачи, борили се един до друг с Ленин, по време на процесите в Москва се признават за виновни; какво стои зад антисемитските талази, залели Съветския съюз в края на 40-те и началото на 50-те; какви са събитията към гибелта на тиранина през март 1953 година – в действителност ли е токсичен от личните си хора, или е умрял от естествена гибел?
До броени дни ще се появи първото образователно пособие, напълно отговарящо на новите, изменени параметри и условия на Държавния зрелостен...
Би било и смело, и подвеждащо да се твърди, че на всички тези въпроси може да се даде явен и цялостен отговор. От друга страна, през днешния ден е допустимо да се отиде доста по-далеч, в сравнение с единствено до преди няколко години. Това се дължи на разпада на Съветския съюз и дружно с него на системата, която Сталин основава и ръководи. Този разпад е равноценен на необятен достъп до материали от всевъзможен темперамент, които до тогава са били заключени „ херметически ”.
Допреди недостъпните документи – протоколи от срещи, секрети нареждания и отчети, персонални писма и мемоари на Сталин и неговите близки съратници – разкриват недвусмислено, че милионите жертви се дължат на една съзнателна политика, създавана и постановявана от Сталин и близкото му обграждане. Именно от този политически център се изпращат заповедите за варварската насилствена колективизация; отново оттова идват условията за безмилостното изземване на зърнени храни и други хранителни артикули, което води до гладната гибел на милиони; оттова се прави и изселването на милиони хора след обмисляне и издаване на съответните заповеди. Същото се отнася и за Големия гнет през втората половина на 30-те, когато Сталин си сътрудничи тясно с шефа на тайната полиция по въпроси като какъв брой души и съответно кои да бъдат оповестени за отговорни.
Как да се изясни политиката, която Сталин организира, въздействието, което личността Сталин упражнява, и системата, която поражда в следствие от делото му? Сталин ли е повода за публичната система, наречена „ сталинизъм ”? Или Сталин в действителност довежда започнатото от Ленин до логически край? Или просто става дума за Сталин като комфортна изкупителна жертва, която не може да се отбрани след гибелта си?
Култът, основан от Сталин, го показва като безгрешен господ, който по извънреден метод сплотява всички положителни качества в личността си и има блестящи познания по всички науки. Човекът зад божествената фигура изчезва. Още приживе той е трансфорат в икона и резервира този статус след гибелта си. Днес обаче е допустимо да се хвърли светлина върху неговите прекомерно човешки страни.
Политиката на Сталин е мощно белязана от личната му мисловна галактика. По всичко наподобява, че е малтретиран от комплекс за непълноценност и затова изпитва мощна потребност да показва, че е най-силен и най-умен. Измъчва го и фикс идея за гонене и той съзира съперници, по-късно врагове, на всяка крачка. Накрая, той е мощно прочувствен човек. Изгражда фасада на непоклатимо успокоение и баланс, само че зад фасадата бушуват усеща и избухлив характер. “
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ