Не борба срещу бедността, а борба срещу бедните
„ Професионални безработни “ дебнат отвред
Със обществените помощи злоупотребяват главно ръководещите, сочи обзорът „ Народът против обществените помощи “. За начало няколко образеца:
Трудоспособен, безпаричен, безимотен, незает. Полагаща се обществена помощ – 49,50 лева, в случай че поставя труд 14 дни в месеца по 4 часа.
Семейство с едно дете до 3 години, възрастните са трудоспособни, небогати, безимотни, безработни, детето е крепко с сложени всички ваксини. Помощ – 207,75 лева с включени детски надбавки (40 лева.), в случай че мъжът поставя публично потребен труд 14 дни по 4 часа.
Самотна майка със крепко дете до 3 години. Помощ – 158,25 лева с включени детски надбавки (40 лева.), не се постанова да работи.
Семейство с едно дете до 3 години с детска церебрална парализа и епилепсия, с увреждане над 90% (честа комбинация), фамилията може да е заможно, приходът няма значение. Помощ – 930 лева, без да се поставя публично потребен труд.
Системата би трябвало да се реформира! Социално-осигурителната система в България е скроена в настоящия си тип в края на 90-те години, когато страната ни разчита на заеми от интернационалните финансови институции. Те обаче се отпускат против стотици условия: затегнати са критериите за разпределяне на компенсации за безработица, отстранени са доста от опциите за ранно пенсиониране, орязано е общественото подкрепяне. Единственото изискване, което не е изпълнено незабавно от ръководещата коалиция ОДС, е най-обидното за нацията: детските надбавки да се изплащат единствено по рентабилен аршин. Обществото ни постоянно е било изрично срещу разделянето на децата.
Тази смяна въпреки всичко е направена от Национална движение „Симеон Втори" през 2002 година Точно от този момент недоволството от обществената система нараства, огромни групи я намират за извънредно несправедлива заради обстоятелството, че е недофинансирана, а политици и „ специалисти “ стартират да основават обществени легенди и митове, с които настройват едни групи нуждаещи се против други. В резултат всеки се усеща „ прецакан “. Колкото повече понижават опциите за подкрепяне, толкоз повече „ обществени паразити “ се появяват в партийните стратегии и обществените изявления на политици. Фалшиви вести в чист тип, които, за разлика от „ хибридните войни “, не тревожат Европейската комисия, посолства и институции.
След генералната промяна на Световната банка в обществената сфера няколко следващи държавни управления сочат като съществена тяхна задача унищожаване на „ обществения паразитизъм “. В началото на сегашния мандат МТСП съобщи, че ще затегне критериите за помощи за безработни. Накъде повече, не стана ясно. Защото помощи за безработни няма. Има: 1) помощи за бедни; 2) компенсации за безработица. Първото е обществена помощ, второто е осигурително заплащане, което всички работещи вършим с вноски във фонд „ Безработица “. Няколко месеца по-късно стана ясно, че в действителност на прицел са тъкмо компенсациите за безработица, от помощите просто няма какво да се реже. Причината? Недофинансираният фонд „ Безработица “ би трябвало да ограничи компенсациите, а е недофинансиран с помощта на измененията, направени под натиска на Световната банка и МВФ, които понижиха вноската в него.
Всичко това няма нищо общо със обществените помощи, само че ръководещите ги употребяват, с цел да прокарат следващото ограничение на обществени права. В последна сметка бюджетът на фонд „ Безработица “ беше понижен със 72 млн. лева, а на работодатели обилно бяха отпуснати 300 млн. лева за… битка с безработицата!
Неолиберални тинк-танкове до неотдавна водеха гневна акция против заплащанията за безработни и майчинство, представяйки ги за обществени помощи. Този напън понижа, откакто добросъвестни специалисти неведнъж ги поправяха, че помощи за безработни няма. Управляващите обаче още не са разбрали, че тази операция мина пика си и не престават да залагат на предизборни обещания за унищожаване на „ специалността незает “ и „ специалността майка “.
Обезщетението за безработица се получава най-много 12 месеца и то, в случай че лицето е било съвсем непрестанно заето след 2001 година Този застрахователен риск се покрива в цялостен размер единствено един път на три години. Обезщетението за майчинство също е разследване от правени осигурителни вноски и условията за разполагаем предишен интервал на обезпечаване нарастват. Така дами, които родят при започване на трудовия си живот, постоянно не получават обикновено майчинство, макар че до края на живота си ще не престават да вършат вноски във фонд „ Общо заболяване и майчинство “. Майките, които не извършват поставените условия, имат право на обществена помощ в размер на 100 лева до навършване на 1 година на детето. Стандартното майчинство не стига за прехрана на майка и дете, камо ли това благодеяние, само че то е мотив за операция, ориентирана против майчинството изобщо.
Колко ни костват обществените помощи? Разходите, които е направила Агенцията за обществено подкрепяне за всички типове помощи и всички типове обществени услуги през 2017 година, са 839 млн. лв.. Толкова, колкото са нужни единствено за асистентската помощ на лицата с трайни увреждания, за която през днешния ден упорстват протестиращи. Сумата е извънредно незадоволителна и това се вижда ясно при съпоставяне със средноевропейските равнища. Разходите за битка със общественото изключване у нас са 9 пъти по-ниски като дял от Брутният вътрешен продукт, в сравнение с приблизително в Европейски Съюз. А делът на хората, живеещи в тежки материални ограничения у нас, е в пъти по-висок от този в останалите страни членки.
Какъв е размерът на обществените помощи, които един работещ български жител финансира през налозите си? Ако създаде артикули и услуги за 1000 лева, и откакто приспаднем разноските за материали и облагата на работодателя, той ще получи за себе си 431 лв.. От тях ще заплати налози за 37,30 лева, от които едвам 3 лева ще отидат за небогати, хора с увреждания, пенсионери, жертви на трудови злополуки, детски надбавки, първокласници и други Три лв. на месец за всички нуждаещи се! Няма никакво подозрение, че системата е недофинансирана. Очевидно е, че с цел да бъде обезпечена асистентска помощ, за която упорстват протестиращите майки на деца с увреждания, следва изцяло да бъде изменена социално-икономическата система в България за постигане на най-малко средноевропейски равнища. Тя е тази, която убива. Данъчната промяна в посока облекчение на работещите небогати и по-значимо облагане на благосъстоянието и капитала към този момент не търпи отсрочване, в случай че не сме си сложили за цел присъединение към третия свят.
Да забележим какви са публичните настроения. Едва 13,5% считат, че обществената система е обективна. За 45,5% е несправедлива, тъй като помощите са алегорични. И още съвсем толкоз (41,1%) не утвърждават общественото подкрепяне, тъй като разрешава злоупотреби. Почти една трета от интервюираните считат, че в над 50% от случаите подкрепените жители са получили обществена помощ непозволено или не я употребяват „ по предопределение “. Последните групи интервюирани са жертва на най-масовата операция в България от началото на века. Недоволството на получилите отвод за подкрепяне е най-голямо.
За тях евентуално ще е забавно да научат, че 5,6% или 22 лева от месечните разноски на най-бедните се изразходват за спиртни питиета и цигари. Най-високодоходните семейства харчат 5,7% или 75 лева от разноските за алкохол и тютюневи произведения. Делът от разноските е еднакъв, размерът при най-високодоходните групи е три пъти по-висок, защото те купуват по-скъпи цигари и алкохол.
Ежемесечно ние вършим осигурителни вноски в разнообразни обществени фондове – за майчинство, безработица, болест, пенсии. С реторика против общественото подкрепяне ръководещите прикриват законодателни промени, с които в действителност понижават правата ни като обезпечени лица. Ние си плащаме, те обаче лимитират достъпа ни до компенсации. В резултат доверието към осигурителната система понижава. Същевременно ръководещите (!), от които зависи положителното ръководство, настояват, че налозите ни се изразходват неефективно и ние си задаваме разумния въпрос: тогава за какво да ги плащаме? И търсим опция да не го вършим. Според разбор на Национална агенция за приходите, 58% от всички заети са в „ риск да вземат участие в занижено обявление назаетостта “.
Под въздействие на управнически и „ експертни “ мнения и изказвания за всеобщи злоупотреби, огромни групи български жители упорстват за още по-голямо орязване на обществената и осигурителната системи. Сами си удряме главите, ту с единия, ту с другия пестник, а по-късно се чудим от кое място, по дяволите, ни порастват цицини и кой ни ги аргументи.
* Авторката е стопански консултант на президента на КТ “Подкрепа ” и ръководител на “Солидарна България ”
Със обществените помощи злоупотребяват главно ръководещите, сочи обзорът „ Народът против обществените помощи “. За начало няколко образеца:
Трудоспособен, безпаричен, безимотен, незает. Полагаща се обществена помощ – 49,50 лева, в случай че поставя труд 14 дни в месеца по 4 часа.
Семейство с едно дете до 3 години, възрастните са трудоспособни, небогати, безимотни, безработни, детето е крепко с сложени всички ваксини. Помощ – 207,75 лева с включени детски надбавки (40 лева.), в случай че мъжът поставя публично потребен труд 14 дни по 4 часа.
Самотна майка със крепко дете до 3 години. Помощ – 158,25 лева с включени детски надбавки (40 лева.), не се постанова да работи.
Семейство с едно дете до 3 години с детска церебрална парализа и епилепсия, с увреждане над 90% (честа комбинация), фамилията може да е заможно, приходът няма значение. Помощ – 930 лева, без да се поставя публично потребен труд.
Системата би трябвало да се реформира! Социално-осигурителната система в България е скроена в настоящия си тип в края на 90-те години, когато страната ни разчита на заеми от интернационалните финансови институции. Те обаче се отпускат против стотици условия: затегнати са критериите за разпределяне на компенсации за безработица, отстранени са доста от опциите за ранно пенсиониране, орязано е общественото подкрепяне. Единственото изискване, което не е изпълнено незабавно от ръководещата коалиция ОДС, е най-обидното за нацията: детските надбавки да се изплащат единствено по рентабилен аршин. Обществото ни постоянно е било изрично срещу разделянето на децата.
Тази смяна въпреки всичко е направена от Национална движение „Симеон Втори" през 2002 година Точно от този момент недоволството от обществената система нараства, огромни групи я намират за извънредно несправедлива заради обстоятелството, че е недофинансирана, а политици и „ специалисти “ стартират да основават обществени легенди и митове, с които настройват едни групи нуждаещи се против други. В резултат всеки се усеща „ прецакан “. Колкото повече понижават опциите за подкрепяне, толкоз повече „ обществени паразити “ се появяват в партийните стратегии и обществените изявления на политици. Фалшиви вести в чист тип, които, за разлика от „ хибридните войни “, не тревожат Европейската комисия, посолства и институции.
След генералната промяна на Световната банка в обществената сфера няколко следващи държавни управления сочат като съществена тяхна задача унищожаване на „ обществения паразитизъм “. В началото на сегашния мандат МТСП съобщи, че ще затегне критериите за помощи за безработни. Накъде повече, не стана ясно. Защото помощи за безработни няма. Има: 1) помощи за бедни; 2) компенсации за безработица. Първото е обществена помощ, второто е осигурително заплащане, което всички работещи вършим с вноски във фонд „ Безработица “. Няколко месеца по-късно стана ясно, че в действителност на прицел са тъкмо компенсациите за безработица, от помощите просто няма какво да се реже. Причината? Недофинансираният фонд „ Безработица “ би трябвало да ограничи компенсациите, а е недофинансиран с помощта на измененията, направени под натиска на Световната банка и МВФ, които понижиха вноската в него.
Всичко това няма нищо общо със обществените помощи, само че ръководещите ги употребяват, с цел да прокарат следващото ограничение на обществени права. В последна сметка бюджетът на фонд „ Безработица “ беше понижен със 72 млн. лева, а на работодатели обилно бяха отпуснати 300 млн. лева за… битка с безработицата!
Неолиберални тинк-танкове до неотдавна водеха гневна акция против заплащанията за безработни и майчинство, представяйки ги за обществени помощи. Този напън понижа, откакто добросъвестни специалисти неведнъж ги поправяха, че помощи за безработни няма. Управляващите обаче още не са разбрали, че тази операция мина пика си и не престават да залагат на предизборни обещания за унищожаване на „ специалността незает “ и „ специалността майка “.
Обезщетението за безработица се получава най-много 12 месеца и то, в случай че лицето е било съвсем непрестанно заето след 2001 година Този застрахователен риск се покрива в цялостен размер единствено един път на три години. Обезщетението за майчинство също е разследване от правени осигурителни вноски и условията за разполагаем предишен интервал на обезпечаване нарастват. Така дами, които родят при започване на трудовия си живот, постоянно не получават обикновено майчинство, макар че до края на живота си ще не престават да вършат вноски във фонд „ Общо заболяване и майчинство “. Майките, които не извършват поставените условия, имат право на обществена помощ в размер на 100 лева до навършване на 1 година на детето. Стандартното майчинство не стига за прехрана на майка и дете, камо ли това благодеяние, само че то е мотив за операция, ориентирана против майчинството изобщо.
Колко ни костват обществените помощи? Разходите, които е направила Агенцията за обществено подкрепяне за всички типове помощи и всички типове обществени услуги през 2017 година, са 839 млн. лв.. Толкова, колкото са нужни единствено за асистентската помощ на лицата с трайни увреждания, за която през днешния ден упорстват протестиращи. Сумата е извънредно незадоволителна и това се вижда ясно при съпоставяне със средноевропейските равнища. Разходите за битка със общественото изключване у нас са 9 пъти по-ниски като дял от Брутният вътрешен продукт, в сравнение с приблизително в Европейски Съюз. А делът на хората, живеещи в тежки материални ограничения у нас, е в пъти по-висок от този в останалите страни членки.
Какъв е размерът на обществените помощи, които един работещ български жител финансира през налозите си? Ако създаде артикули и услуги за 1000 лева, и откакто приспаднем разноските за материали и облагата на работодателя, той ще получи за себе си 431 лв.. От тях ще заплати налози за 37,30 лева, от които едвам 3 лева ще отидат за небогати, хора с увреждания, пенсионери, жертви на трудови злополуки, детски надбавки, първокласници и други Три лв. на месец за всички нуждаещи се! Няма никакво подозрение, че системата е недофинансирана. Очевидно е, че с цел да бъде обезпечена асистентска помощ, за която упорстват протестиращите майки на деца с увреждания, следва изцяло да бъде изменена социално-икономическата система в България за постигане на най-малко средноевропейски равнища. Тя е тази, която убива. Данъчната промяна в посока облекчение на работещите небогати и по-значимо облагане на благосъстоянието и капитала към този момент не търпи отсрочване, в случай че не сме си сложили за цел присъединение към третия свят.
Да забележим какви са публичните настроения. Едва 13,5% считат, че обществената система е обективна. За 45,5% е несправедлива, тъй като помощите са алегорични. И още съвсем толкоз (41,1%) не утвърждават общественото подкрепяне, тъй като разрешава злоупотреби. Почти една трета от интервюираните считат, че в над 50% от случаите подкрепените жители са получили обществена помощ непозволено или не я употребяват „ по предопределение “. Последните групи интервюирани са жертва на най-масовата операция в България от началото на века. Недоволството на получилите отвод за подкрепяне е най-голямо.
За тях евентуално ще е забавно да научат, че 5,6% или 22 лева от месечните разноски на най-бедните се изразходват за спиртни питиета и цигари. Най-високодоходните семейства харчат 5,7% или 75 лева от разноските за алкохол и тютюневи произведения. Делът от разноските е еднакъв, размерът при най-високодоходните групи е три пъти по-висок, защото те купуват по-скъпи цигари и алкохол.
Ежемесечно ние вършим осигурителни вноски в разнообразни обществени фондове – за майчинство, безработица, болест, пенсии. С реторика против общественото подкрепяне ръководещите прикриват законодателни промени, с които в действителност понижават правата ни като обезпечени лица. Ние си плащаме, те обаче лимитират достъпа ни до компенсации. В резултат доверието към осигурителната система понижава. Същевременно ръководещите (!), от които зависи положителното ръководство, настояват, че налозите ни се изразходват неефективно и ние си задаваме разумния въпрос: тогава за какво да ги плащаме? И търсим опция да не го вършим. Според разбор на Национална агенция за приходите, 58% от всички заети са в „ риск да вземат участие в занижено обявление назаетостта “.
Под въздействие на управнически и „ експертни “ мнения и изказвания за всеобщи злоупотреби, огромни групи български жители упорстват за още по-голямо орязване на обществената и осигурителната системи. Сами си удряме главите, ту с единия, ту с другия пестник, а по-късно се чудим от кое място, по дяволите, ни порастват цицини и кой ни ги аргументи.
* Авторката е стопански консултант на президента на КТ “Подкрепа ” и ръководител на “Солидарна България ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ