Професионализмът в областта на правото се създава с много работа,

Професионализмът в региона на правото се основава с доста работа, с струпване на познания и с непрекъснатото им възобновяване. Професионализмът е развой в развиване. Правото е необятна по обсег активност, а моята работа е фокусирана основно върху процесуалното посланичество, т.е. работа по каузи. Изисква се комплексност в знанията, в държанието и в опита, който се образува в тази процедура. Нужни са доста знания, постоянно излизащи от строго професионалния взор на правист и юрист. Така да вземем за пример, преди много години беше потънала яхта на прочут български мореплавател. За да сте пълностоен в това произвеждане, би трябвало да познавате устройството на такава яхта, изисква се да имате и географски знания, което също има отношение към директната юридическа работа. Когато запитали Марк Порций Катон за какво учи гръцка литература след осемдесетата си година, той отвърнал: „ Не че ще умра просветен, само че най-малко да не умра некултурен ". Подобен е и модусът при един юрист – в границите на професионалния ни път процесът на учене в никакъв случай не свършва.

Моята професионална цел е да съм оптимално потребен за клиентите на адвокатската фирма. Опитвам да дам най-хубавото от себе си и ги защищавам с цялата сила, с която разполагам. Комплексната ми цел е да правя потребни за хората неща, тази чисто човешка полза също ми дава смисъл.

Доверието се построява в границите на връзката с клиента. В този развой има и незабележим детайл, който не може да бъде пояснен, това е алхимия.

Той е добър юрист – това самопризнание идва с отношението на признателност от клиентите. Успешно решените проблеми са и оценка за работата на един юрист. Те постоянно прерастват в другарски връзки. В този поверителен развой вземат участие хора, въпреки да слушам, че има опити и в тази област да се ползва изкуствен интелект.

Технологичната гражданска война в нашата работа настъпи през 90-те години, когато значима част от правосъдната процедура и самите нормативни източници бяха систематизирани на механически носители. Това качествено промени работата на юристите. С потреблението на изкуствен интелект може да зародят етични проблеми, защото с клиентите си построяваме доверие. Можем ли да имаме такова доверие на изкуствения разсъдък? Той може да е потребен в софтуерно, само че не и в интелектуално и прочувствено отношение. Засега работата на юриста остава чисто човешки развой, обвързван с доста творчество.

Чуждестранните вложители преди да дойдат, деликатно опипват почвата, допитват се и до нас. Големите компании имат одобрени корпоративни модели, които държат да се съблюдават. После разнообразието от проблеми също ги води в нашата адвокатска фирма.

Битките, с които се понечвам, в по-голямата им част приключват с триумф. Но щом е борба, съществува риск от крах. Ние се стараем да го минимизираме. Предупреждаваме клиентите си какви биха били резултатите от едно или друго деяние по обещано дело и в границите на тази синергия опитваме да сме оптимално потребни за тях.

Практиката на юрист ме научи, че всеки проблем има своята трудност и всеки проблем самичък по себе си е значим за клиента, без значение кой е клиентът и какъв е математическият израз на въпросния проблем. На всеки проблем приписвам внимание като на доста комплициран проблем, който би трябвало да откри своето най-правилно решение.

Да си приет за водещ правист от влиятелната интернационална класация Legal 500 е прелестно, само че е и ангажиращо, че процесът би трябвало да продължава по същия виновен метод. Признанието е значимо, само че то е разследване, а не причина.

Това, което съгласно мен би трябвало да се промени: Законодателството и правото са отражение на публичните връзки. Каквито са хората, каквито са техните връзки, такова е и законодателството. Какво да се промени в законодателството - всъщност е въпрос какво да се промени в обществото. Правото е средство за решение на публични проблеми. То е отражение на това, за което то служи. Законът ще ни пречи по-малко, в случай че изградим модели на държание, които да основават по-малко опасности законодателството да влиза в спор с нашето държание.

Силата на адвокатско сдружение „ Георгиев, Тодоров и Ко. “ е в комплексността, която предлагаме. При нас най-често идват с към този момент зародил проблем, нещо към този момент се е случило и не може да го променим. Тогава нашата задача е доста по-комплексна, комплицирана и виновна. Решението би трябвало да подхожда на ползите на нашия клиент.

Ако не бях правист, щях да съм историк или археолог. По времето, когато бях студент, тези две дисциплини бяха подценени. Но без историчност в мисленето не можем да разберем и дребна част от протичащото се към нас. Нищо от това, което става през днешния ден, не е почнало тъкмо през днешния ден, а постоянно преди този момент.

Теми, които отвън правото най-вече ме интересуват, са свързани с метафизика. Тя оказва помощ на индивида да разбере от кое място идва, къде отива и за какво е тук. Но тези отговори не са статични, те се трансформират и с динамичната смяна на съзнанието на индивида.

Мечтата ми в публичен план е обвързвана с преодоляването на демографския срив, който е невиждан. Това, което ще даде бъдеще на България, е хората да обичат страната и обществото, в което живеят, и да построяват общественост. Трябва да ценим и езика си, той е не просто средство, а отношение, само че и отражение на общественото развиване.
Текстът е част от бр. 117 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.