Проф. Йоаким Каламарис, преподавател по икономика, в специално интервю за

Проф. Йоаким Каламарис пред SaveNews: Създайте Министерство за бедствията

Проф. Йоаким Каламарис, учител по стопанска система, в особено изявление за SaveNews предлага решения за справяне с пожарите.

SN: Проф. Каламарис, предлагам ви да стартираме с проблема, обвързван с „ Нотариуса “. И в този парламент бе основана Временна комисия за активността на Мартин Божанов. Пред предходната комисия един от пострадалите от грубата система за рекет на Нотариуса бяхте вие. Тогава свидетелствахте за жестокия напън, на който сте бил подложен с група гръцки вложители с бизнес за милиони у нас. Как се развиха събитията след вашето свидетелстване тогава?

Истината!: Кой е нагласил Ненчев за дипломат в Киев и кой е трябвало да бъде вместо него 24.07.24 15:29 Проф. Йоаким Каламарис пред SaveNews: Създайте Министерство за бедствията 24.07.24 15:27 Bulgarian Military: Русия хакна информационната система Iridium на украински офицери 24.07.24 15:13 Колата на офицер от съветското разузнаване е била взривена в Москва 24.07.24 15:07 Financial Times: Англия и нейните съдружници имат три години да се приготвят за война 24.07.24 14:04

Имаме придвижване по-късно. Видяхме, че са били осъдени магистрати. Други са подали оставки. Мисля, че нещата ще се развиват в интерес на справедливостта и на правото, както и на европейското право. Надявам се, нещата за нас да се развият позитивно. Защото ние сме от положителната страна. От страната на Господа и не сме създали нищо неприятно и не сме засегнали никого. Засега обаче нямаме дефинитивни положителни резултати. Нещата са към момента в прокуратурата и сме в очакване.

SN: Проф. Каламарис, нали този доста тежък случай не трансформира отношението ви към България?

Не. Защото мога да ви кажа, че има и правосъдни каузи, които се развиха и в действителност имаме резултати. А има и други, за които след два-три месеца ще забележим, какво ще стане. Но нашето отношение за реинвеститции в България сигурно не е същото. Дори и да се трансформират нещата оттук насетне радикално, няма по какъв начин да нямаме едно на разум. Или да продължим да влагаме в България. Мога да ви кажа, че безусловно сме скептици за това. Дали би трябвало да го вършим?

SN: Защо?

Скоро имах диалог със служебния министър на стопанската система и развиването и обсъждахме тъкмо този въпрос. Този въпрос го обсъждаме от 8 години насам: за какво няма задгранични вложения в България. Не споделям, че има липса на вложения, тъй като България не е страна от трития свят. Но няма нужните вложения, посредством които да се развива добре. И не може да чака от личния бюджет или от данъкоплатците да събира това, което го няма. Имали сме опция с външните вложения да се обезпечат средства, в това число и с поръчителство на инфраструктурни планове. За страдание, това няма към този момент по какъв начин да стане, в случай че няма бетонна правова система. Бетонирана, здрава правова система.

SN: Проф. Каламарис, в действителност правната ни система е най-голямата затруднение пред вложенията, по този начин ли?

Представете си, че някой идва да влага. И има спор, както и ние имаме спор. Но по какъв начин даден външен вложител ще може с локални или побългарени вложители от някаква верига да може съответно да отстои правата си? Няма по какъв начин. Защото един външен вложител не познава ситуацията в България, не познава хората, факторите. Той с цел да влага, проучва работната ръка, проучва скалата на макроикономическите параметри, гледа дали данъчното облагане е задоволително. Но в случай че това е стръв, а не е действителност? И в случай, че правовата система е наранена, несъмнено, че няма по какъв начин да пристигна. Защото в случай че влезе в спор, има право, само че няма по какъв начин да отстои истината, тогава той ще загуби своята инвестиция. Ще загуби своите средства. Става ненужен – и за пазара, и за себе си.

SN: Проф. Каламарис, друга тематика по която желая да ви запитвам, е обвързвана с пожарите в Гърция. Особено ни тревожи този пожар, който се развива в труднодостъпна околност наоколо до границата с България. Опасен ли е?

Очаквахме през вчерашния ден да стартира ограничението на този пожар и да бъде сподавен огнения развой. Мисля, че до два дни ще съумеят да го спрат. Независимо, че наоколо се намират остарели мини от втората международна война, Гърция има от години потенциала и инфраструктурните принадлежности, с цел да може съответно да реагира. Не мисля, че има някаква заплаха. Но е значим генезисът на тези пожари, не са единствено високите температури. Защото в случай че е било по този начин, даже тук-там, където е имало високи температури от 45 градуса 20-30 години обратно, и на които има богати гори, няма такива климатични предпоставки за палежи. Това са палежи, а не са пожари. Няма да ви го укривам: зад всеки пожар или палеж – да го назовем с същинското му има – се крие факторът човек. Дали това е, с цел да се основат фотоволтаични паркове, или вятърни мелници, или са в следствие от незаконни бежанци – по всичко това гръцката прокуратура събира данни и обстоятелства. И дружно с гръцкото държавно управление са съгласували нов закон за над 20 години затвор за хора, които вземат участие в тези процеси. Дори и за изпълнителите на поръчките.

SN: Проф. Каламарис, каква е разликата сред решаването на проблемите с пожарите в Гърция и България?

Г-жо Събчева, от 8 години насам с вас обсъждаме следното: България към момента няма нито Агенция, нито Министерство за бедствията. Това е голям проблем. Има министри, които не непосредствено, а косвено имат отношение към тези процеси, само че вземат участие като титуляри. За страдание, в България към момента не е дефинирано, кое министерство би трябвало да дава отговор за това. Всяка година като във всяка естествена страна и в България се приказва за бюджет. Но без да има или да се сътвори Министерство за бедствията все ще се оправдава, че не са планувани средства за момента, когато бедствията ще настъпят. Дали това ще бъдат пожари, палежи, дали ще бъдат наводнения след тях – те би трябвало евентуално да се плануват. Защото в случай че през лятото има палежи или пожари, значи че през зимата или покрай нея наложително ще има наводнения поради дъждовете.

От 8 години моят зов към политическия хайлайф, към висшите държавните чиновници в България без значение от коя партия са, е да се сътвори почтена и съответна Агенция или Министерство за бедствия, която да носи отговорност и принос към положителното разрешаване на тези процеси, упорства проф. Йоаким Каламарис.

Дали палежите са вследствие на поръчка или заради климатичните условия няма чак такова значение. Важното е да има предварителна защита, добра подготовка и подобаващи уреди. Не може пожарникарите да борят стихиите с морално остарели 80 годишни коли. При липса на поправки, поддръжка или принадлежности по какъв начин да съумеят да гасят пожарите?! Виждаме, че някакви маркучи носят хората. Представете си, че има японска химия, дори не е вода, която е открита преди 20 години, и 100 литра от която дават отговор на 1500 т. вода. Тя гаси пожара на място и в точния момент. Как в този момент да откриваме Америка в случай, че тя е открита? И то два пъти. Това ме боли, че няма подготовка и съответна реакция.

Говорим за контейнери за живеене за потърпевшите от пожарите. Как да живеят там хората, като те са амортизирани от мигрантите, живели в тях, възмущава се проф. Каламарис.

Как да живееш в тях, когато нямат обикновени санитарни условия?! Трябва да има предварителна защита и предварителна подготовка. Отново апелирам управляващите да се сътвори Агенция или Министерство за бедствия с внушителен бюджет, което ще набира и доброволци. Може да се набират и компании доброволци. Ние с вас, г-жо Събчева, не вършим рецензия, а оферти. Част от тези оферти са следните. Доброволците, които ще вземат участие и са част от тази Агенция или Министерство, би трябвало да имат и данъчни облекчения, като да вземем за пример налог здраве. За да могат те да бъдат обезпечени здравословно. Защо да има 100 всеотдайни индивида, като може да има във всеки град по 5 000 индивида. Те ще чакат от страната да бъде съответно признателна за техния блян и труд.

От другата страна има липса на машини и уреди, страната може да се обърне към компании, които да й обезпечат такива по време на бедствията и за своята добрина да имат отстъпка при налозите, да вземем за пример Данък добавена стойност, предлага проф. Каламарис.

Да знаят те, че при пожари или пороен дъжд, когато са дали ограничения и помощ за справяне с естествените бедствия, са получили отстъпки от страната. Преди две-три години го предложих на служебното държавно управление, само че не срещнах приемане. В Гърция, да вземем за пример, който има парцел и се е застраховал против пожари и други бедствия, не се полза с налог боклук и налог здания. Дори това обикновено нещо не можем да внедрим в българската вътрешна политика, а приказваме за външна политика и процеси.

SN: Проф. Каламарис, и още една тематика ни тормози. Министерството на външните работи заяви за сензитивно повишен брой на случаите с Ковид в Гърция. Каква е действителната картина?

Не съществува нищо сходно. В Гърция има над 1 000 000 български туристи, освен в рамките на Халкидики, само че и в цяла Гърция. Вече българите са мъдри туристи и знаят, по кое време и къде би трябвало да почиват и е разумно да имат противоположна връзка със своите родственици. Да им кажат, че в Гърция е рисково и да не идват, само че няма такова нещо. Може да е имало някъде индивидуален случай и да са взети ограничения. Опровергавам тези изказвания или отчет като неистинен, незначителен. Според мен тук има някой измамен. В Гърция няма проблем с Ковид 19. Ако би трябвало да приказваме действително, тази болест има своя пик не в лятото, а през зимата. Не мога да бъда съпричастен в такова известие, без даже да има протокол, който да потвърди това нещо.