Проф. Волфганг Рицдорф и асистентите му Антон Конрад и Микаела

Проф. Волфганг Рицдорф и асистентите му Антон Конрад и Микаела Лох. Той демонстрира, че върхът на Костадинова от 209 см идва при една от най-ниските височини на целия скок, който българската лекоатлетка прави през 1987. 

 

Анализът обгръща няколко стадия на скока - метод (от момента, в който самият спортист започва към летвата) до стъпката за отскок (TD), отскок - от момента на TD досега, в който отскачащият крайник се отделя от земята (TO); летеж - от момента на Търговско отделение до приземяването.

 

Традиционно крайната височина, достигната в скока, се разделя на три елементи. Сумата от тези частични височини е общият най-много височина на центъра на масата на спортиста.

От биомеханична позиция височината се разделя на три: Н1 - височината от центъра на масата на спортиста (СМ) все още на отскок; Н2 - разликата сред оптималната височина на СМ на спортиста по време на летежа и Н1; Н3 - отвесната разлика сред Н2 и височината на летвата.

 

Така компютърният разбор демонстрира, че опитът на височина от 204 см е бил свръхестествен - върхът е трябвало да стане 226 см. Н1 е 115 см, Н2 - 100, и Н3 - 11.

 

Според резултатите Костадинова е постигнала височина от 2.26 м - скок, който е изработен за пръв (и последен) път в историята.