Проф. Миланова: Надявам се случаят с изследванията за Алцхаймер да не се отрази на отношенията лекар - пациент
Проф. Вихра Миланова е шеф на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „ Александровска “. Днес беседваме с нея за последствията, които може да предизвика известието за съзнателно показване на погрешни обстоятелства в научна обява на двама учени, изследвали амилоидната плака и нейната роля за възникването на заболяването на Алцхаймер.
, наподобява доста евентуално множеството проучвания върху заболяването на Алцхаймер от последните 16 години и клиничните изследвания върху множеството нови медикаменти за нея да са били основани на документ, съдържащ лъжлива информация.
Проф. Миланова, в горещото лято научихме горещата вест, че проучванията, ориентирани към намиране на медикаменти за лекуване на заболяването на Алцхаймер, са основани на научна машинация. Как ще коментирате този факт от научна и етична позиция?
Преди няколко седмици беше обявено в влиятелното списание Science, че е доста евентуално истинската публикация, в която се показва модела на амилоидната плака като основа на заболяването на Алцхаймер и клиничните изследвания с нови лекарства за нея, да са били учредени на проучвания, които са били не просто неправилни, а умишлена машинация.
Все още не можем да приказваме за факт. Има обаче навеждащи съображения за съществуването на сериозен проблем – теоретичен, биоетичен, обществен, финансов. Научен, тъй като са сложени под съществено подозрение резултатите на едно към този момент признато научно проучване. Биоетичен, тъй като на тази база е построено здравно лекуване на наранени човеци. Социален, тъй като компрометира публичното доверие. Финансов, тъй като става дума за вложени милиарди.
Информацията към този момент е налична в общественото пространство и сигурно е разочаровала доста пациенти и околните им. Но в случай че погледнем в по-широк проект, по какъв начин ще се отрази съгласно Вас тя на връзките „ доктор – пациент “?
Искрено се надявам, че този случай няма да има неподходящо влияние върху връзките лекар-пациент. Според Етичния кодекс на лекаря нашата специалност е творчество, което съчетава просвета, изкуство и техника и тя служи на живота, здравето - психическо и физическо, и работоспособността на обособения човек. Освен това, лекарската нравственос е цялост от правила на държание, които служат напълно на живота и здравето на индивида и обществото.
Етичните правила контролират връзките на лекаря с пациента и неговите близки.
Имате дългогодишна процедура като откривател и клиницист, нововъведенията в лечението на тези болести не са малко, появиха се лекарства, които повлияват добре даже тежки разстройства като шизофренията. Има ли сходни случаи на научна машинация във вашата клинична област?
В историята има, несъмнено, случаи на волни или неволни заблуди. Те са част от развиването на науката, и освен на здравната. Що се отнася до нашата клинична процедура, те, естествено й въздействат в една или друга степен. Ще дам образец с антидепресантите. Те облекчават избрани депресивни признаци, само че, за жалост, не вземат решение напълно казуса на пациента. В един теоретичен обзор, оповестен предишния месец в влиятелното списание Molecular psychiatry, се разискват рестриктивните мерки на серотониновата догадка за меланхолия и съответните лечебни резултати на антидепресантите върху серотониновите рецептори.
Как може да бъде сложена преграда пред този феномен, който, като се изключи че води до големи разноски, подкопава доверието в същинската просвета и опциите на медицината?
Абсолютна преграда надали е допустимо да се сложи. Но заостреното внимание на цялата научна здравна общественост може да сведе сходни явления до редки изключения.
Сблъсквали ли сте се със случаи на отвод от лекуване, при който болният или околните му акцентират точно съмнение в лекуването?
Сблъсквала съм се, естествено. Но в голямото мнозинство от случаите е ставало дума за голословна преднамереност или незадоволителна осведоменост.
Много пъти във връзка Коронавирус пандемията сме коментирали тематиката за подправените вести и разпространението на тайни теории. Сега към тях се прибавят и научните измами. Какви ограничения могат да се подхващат, с цел да стане обществото сензитивно и да прояви нетърпимост към тях?
Само прецизната инспекция на източниците и обстоятелствата и положителната информираност могат да ни избавят от въздействието на подправените вести. В това отношение ролята на медиите е решаваща.
, наподобява доста евентуално множеството проучвания върху заболяването на Алцхаймер от последните 16 години и клиничните изследвания върху множеството нови медикаменти за нея да са били основани на документ, съдържащ лъжлива информация.
Проф. Миланова, в горещото лято научихме горещата вест, че проучванията, ориентирани към намиране на медикаменти за лекуване на заболяването на Алцхаймер, са основани на научна машинация. Как ще коментирате този факт от научна и етична позиция?
Преди няколко седмици беше обявено в влиятелното списание Science, че е доста евентуално истинската публикация, в която се показва модела на амилоидната плака като основа на заболяването на Алцхаймер и клиничните изследвания с нови лекарства за нея, да са били учредени на проучвания, които са били не просто неправилни, а умишлена машинация.
Все още не можем да приказваме за факт. Има обаче навеждащи съображения за съществуването на сериозен проблем – теоретичен, биоетичен, обществен, финансов. Научен, тъй като са сложени под съществено подозрение резултатите на едно към този момент признато научно проучване. Биоетичен, тъй като на тази база е построено здравно лекуване на наранени човеци. Социален, тъй като компрометира публичното доверие. Финансов, тъй като става дума за вложени милиарди.
Информацията към този момент е налична в общественото пространство и сигурно е разочаровала доста пациенти и околните им. Но в случай че погледнем в по-широк проект, по какъв начин ще се отрази съгласно Вас тя на връзките „ доктор – пациент “?
Искрено се надявам, че този случай няма да има неподходящо влияние върху връзките лекар-пациент. Според Етичния кодекс на лекаря нашата специалност е творчество, което съчетава просвета, изкуство и техника и тя служи на живота, здравето - психическо и физическо, и работоспособността на обособения човек. Освен това, лекарската нравственос е цялост от правила на държание, които служат напълно на живота и здравето на индивида и обществото.
Етичните правила контролират връзките на лекаря с пациента и неговите близки.
Имате дългогодишна процедура като откривател и клиницист, нововъведенията в лечението на тези болести не са малко, появиха се лекарства, които повлияват добре даже тежки разстройства като шизофренията. Има ли сходни случаи на научна машинация във вашата клинична област?
В историята има, несъмнено, случаи на волни или неволни заблуди. Те са част от развиването на науката, и освен на здравната. Що се отнася до нашата клинична процедура, те, естествено й въздействат в една или друга степен. Ще дам образец с антидепресантите. Те облекчават избрани депресивни признаци, само че, за жалост, не вземат решение напълно казуса на пациента. В един теоретичен обзор, оповестен предишния месец в влиятелното списание Molecular psychiatry, се разискват рестриктивните мерки на серотониновата догадка за меланхолия и съответните лечебни резултати на антидепресантите върху серотониновите рецептори.
Как може да бъде сложена преграда пред този феномен, който, като се изключи че води до големи разноски, подкопава доверието в същинската просвета и опциите на медицината?
Абсолютна преграда надали е допустимо да се сложи. Но заостреното внимание на цялата научна здравна общественост може да сведе сходни явления до редки изключения.
Сблъсквали ли сте се със случаи на отвод от лекуване, при който болният или околните му акцентират точно съмнение в лекуването?
Сблъсквала съм се, естествено. Но в голямото мнозинство от случаите е ставало дума за голословна преднамереност или незадоволителна осведоменост.
Много пъти във връзка Коронавирус пандемията сме коментирали тематиката за подправените вести и разпространението на тайни теории. Сега към тях се прибавят и научните измами. Какви ограничения могат да се подхващат, с цел да стане обществото сензитивно и да прояви нетърпимост към тях?
Само прецизната инспекция на източниците и обстоятелствата и положителната информираност могат да ни избавят от въздействието на подправените вести. В това отношение ролята на медиите е решаваща.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ